Обсерваторията в Рожен наблюдава уникален обект в Слънчевата система
Тайнствен междузвезден клиент е третият, който носи неповторима информация за състава на веществото отвън Слънчевата система.
На 1 юли 2025 година обзорът ATLAS открива кометата C/2025 N1 (ATLAS). Още първите измервания на орбитата ѝ демонстрират, че това е трети междузвезден обект, открит от 2017 година насам (след C/2017 U1 (PANSTARRS) и C/2019 Q4 (Borisov)). Много скоро астрономи по целият свят стартират наблюдения на новооткрития обект 3I/ATLAS, който също както първите два носи неповторима информация за състава на веществото отвън Слънчевата система, както и за процесите, протекли при образуването на дребните тела в звездна система, друга от нашата. Това притегля интереса на откривателите от разнообразни посоки на астрономията – от небесна механика и еволюция на звездните системи, до екзопланети, физика и химия на космоса.
Националната астрономическа обсерватория Рожен прави първите наблюдения на 3I/ATLAS в нощта на 4 юли, като в акцията са включени два от телескопите на обсерваторията – най-новият 1.5 m ASA AZ1500 телескоп и най-старият – 50/70 cm Schmidt телескоп. В интервала 20:50:46 UT и 22:54:36 UT са получени 275 изображения във филтър R с 1.5 m ASA AZ1500 телескоп, и 60 с 50/70 cm Schmidt телескоп. В наблюденията, осъществени и в нощите на 5, 6 и 19 юли вземат участие астрономите от Института по астрономия с НАО – Българска академия на науките гл. ас. Милен Минев, Андон Костов и гл. ас. Асен Мутафов. Наблюдателната акция за тази комета продължава.
Комбинираното изображение от 1.5 m телескоп, което може да се види на Фигура 1, демонстрира ясна кометна интензивност.
Изофотната контурна карта на това изображение (Фигура 2) разкрива релативно симетрична форма на комата, със едва продължение по продължение на вектора на придвижването на кометата. Най-външният силует на картите демонстрира сигнал с величина 6 стотни от звездната големина над равнището на нощтното небе, което дава отговор на веднъж грешката, с която е несъмнено равнището на небето. Разстоянието сред всеки един от контурите на картата е 5 стотни от звездната големина. Векторът на скоростта е на 95 градуса от посоката Север (измерено от север към изток в противоположна на часовата стрелка посока), което е единствено на 5 градуса от посоката Изток, т.е. той е съвсем паралелен на оста X, което разрешава да се измерят приблизителните размери на комата по посоките на осите XY. Най-външният силует се простира на разстояние ~3400 km по оста X, до момента в който по оста Y контура покрива ~3000 km, което потвърджава лекото издължение на комата в посока на вектора на придвижването. Разстоянията, дадени тук са изчислени за позицията на кометата сега на наблюдаване.
Векторите на картата демонстрират посоките Север и Изток (ориентацията на картата е естествена астрономическа – север-горе, изток-ляво), анти-Слънчевата посока (положението на Слънцето е отдясно на картата по продължение на синьо-зеления вектор), както и вектора на скоростта на кометата. В легендата отляво са показани главните данни за наблюдателната нощ, която е 117 дни преди перихелий (TP=-117d, кометата ще премине през перихелий на 29 октомври 2025 г.). Изображението, по което е направена картата, се състои от 275 фрагмента във филтър R, всеки един от тях с експозиция 22 s.
Дясната легенда дава съществени параметри на орбитата на кометата за момента на наблюдаване: r – разстояние до Слънцето, Δ – разстояние до Земята, PsAng – позиционен ъгъл на радиус вертора Слънце-Комета, PsAMV – отрицателния хелиоцентричен вектор на скоростта, phase angle – фазовият ъгъл, т.е. ъгълът сред Слънце-Комета-Земя.
На базата на получените наблюдения също по този начин са направени оценки на звездната големина на кометата във филтър R = 17.46 +/-0.02 [mag], и параметъра Afρo = 413 +/-6 [cm], който е индикатор за продукцията на прахови частици.
На 18 октомври 2017 година обзорът Pan-STARRS открива слабата комета C/2017 U1 (PANSTARRS). Още първите наблюдения разкриват необикновената ѝ орбита. Установено е, че тя не е гравитационно обвързвана със Слънцето, което я прави първият междузвезден обект, преминаващ през Слънчевата система. Много астрономи стартират да наблюдават неповторимия обект. Натрупват се наблюдения, които разрешават по-точно да се дефинира орбитата му. Липсата на кометна интензивност води до доста отзиви по отношение на класа на обекта – от метеорит до ядро на комета. Негравитационните ускорения, които се следят по-късно, допускат слаба кометна интензивност, само че не са получени наблюдателни потвърждения на това съмнение. В последна сметка въпросът за класа на обекта остава отворен, а Международният астрономически съюз вкарва ново обозначение „I“ от Interstellar, което слага началото на нов клас обекти – междузвездните, и по този начин новото име на обекта става 1I/’Oumuamua.
Почти две години по-късно, на 30 август 2019 година, Генадий Борисов открива своята 8-ма комета – C/2019 Q4 (Borisov). С натрупването на наблюдения, и по-точното установяване на орбитата ѝ излиза наяве, че това е вторият междузвезден обект, който е преименуван на 2I/Borisov. За разлика от 1I/’Oumuamua, 2I/Borisov демонстрира ясна кометна интензивност, което прави 2I/Borisovпървата междузвездна комета, следена в нашата Слънчева система.
На 1 юли 2025 година обзорът ATLAS открива кометата C/2025 N1 (ATLAS). Още първите измервания на орбитата ѝ демонстрират, че това е трети междузвезден обект, открит от 2017 година насам (след C/2017 U1 (PANSTARRS) и C/2019 Q4 (Borisov)). Много скоро астрономи по целият свят стартират наблюдения на новооткрития обект 3I/ATLAS, който също както първите два носи неповторима информация за състава на веществото отвън Слънчевата система, както и за процесите, протекли при образуването на дребните тела в звездна система, друга от нашата. Това притегля интереса на откривателите от разнообразни посоки на астрономията – от небесна механика и еволюция на звездните системи, до екзопланети, физика и химия на космоса.
Националната астрономическа обсерватория Рожен прави първите наблюдения на 3I/ATLAS в нощта на 4 юли, като в акцията са включени два от телескопите на обсерваторията – най-новият 1.5 m ASA AZ1500 телескоп и най-старият – 50/70 cm Schmidt телескоп. В интервала 20:50:46 UT и 22:54:36 UT са получени 275 изображения във филтър R с 1.5 m ASA AZ1500 телескоп, и 60 с 50/70 cm Schmidt телескоп. В наблюденията, осъществени и в нощите на 5, 6 и 19 юли вземат участие астрономите от Института по астрономия с НАО – Българска академия на науките гл. ас. Милен Минев, Андон Костов и гл. ас. Асен Мутафов. Наблюдателната акция за тази комета продължава.
Комбинираното изображение от 1.5 m телескоп, което може да се види на Фигура 1, демонстрира ясна кометна интензивност.
Изофотната контурна карта на това изображение (Фигура 2) разкрива релативно симетрична форма на комата, със едва продължение по продължение на вектора на придвижването на кометата. Най-външният силует на картите демонстрира сигнал с величина 6 стотни от звездната големина над равнището на нощтното небе, което дава отговор на веднъж грешката, с която е несъмнено равнището на небето. Разстоянието сред всеки един от контурите на картата е 5 стотни от звездната големина. Векторът на скоростта е на 95 градуса от посоката Север (измерено от север към изток в противоположна на часовата стрелка посока), което е единствено на 5 градуса от посоката Изток, т.е. той е съвсем паралелен на оста X, което разрешава да се измерят приблизителните размери на комата по посоките на осите XY. Най-външният силует се простира на разстояние ~3400 km по оста X, до момента в който по оста Y контура покрива ~3000 km, което потвърджава лекото издължение на комата в посока на вектора на придвижването. Разстоянията, дадени тук са изчислени за позицията на кометата сега на наблюдаване.
Векторите на картата демонстрират посоките Север и Изток (ориентацията на картата е естествена астрономическа – север-горе, изток-ляво), анти-Слънчевата посока (положението на Слънцето е отдясно на картата по продължение на синьо-зеления вектор), както и вектора на скоростта на кометата. В легендата отляво са показани главните данни за наблюдателната нощ, която е 117 дни преди перихелий (TP=-117d, кометата ще премине през перихелий на 29 октомври 2025 г.). Изображението, по което е направена картата, се състои от 275 фрагмента във филтър R, всеки един от тях с експозиция 22 s.
Дясната легенда дава съществени параметри на орбитата на кометата за момента на наблюдаване: r – разстояние до Слънцето, Δ – разстояние до Земята, PsAng – позиционен ъгъл на радиус вертора Слънце-Комета, PsAMV – отрицателния хелиоцентричен вектор на скоростта, phase angle – фазовият ъгъл, т.е. ъгълът сред Слънце-Комета-Земя.
На базата на получените наблюдения също по този начин са направени оценки на звездната големина на кометата във филтър R = 17.46 +/-0.02 [mag], и параметъра Afρo = 413 +/-6 [cm], който е индикатор за продукцията на прахови частици.
На 18 октомври 2017 година обзорът Pan-STARRS открива слабата комета C/2017 U1 (PANSTARRS). Още първите наблюдения разкриват необикновената ѝ орбита. Установено е, че тя не е гравитационно обвързвана със Слънцето, което я прави първият междузвезден обект, преминаващ през Слънчевата система. Много астрономи стартират да наблюдават неповторимия обект. Натрупват се наблюдения, които разрешават по-точно да се дефинира орбитата му. Липсата на кометна интензивност води до доста отзиви по отношение на класа на обекта – от метеорит до ядро на комета. Негравитационните ускорения, които се следят по-късно, допускат слаба кометна интензивност, само че не са получени наблюдателни потвърждения на това съмнение. В последна сметка въпросът за класа на обекта остава отворен, а Международният астрономически съюз вкарва ново обозначение „I“ от Interstellar, което слага началото на нов клас обекти – междузвездните, и по този начин новото име на обекта става 1I/’Oumuamua.
Почти две години по-късно, на 30 август 2019 година, Генадий Борисов открива своята 8-ма комета – C/2019 Q4 (Borisov). С натрупването на наблюдения, и по-точното установяване на орбитата ѝ излиза наяве, че това е вторият междузвезден обект, който е преименуван на 2I/Borisov. За разлика от 1I/’Oumuamua, 2I/Borisov демонстрира ясна кометна интензивност, което прави 2I/Borisovпървата междузвездна комета, следена в нашата Слънчева система.
Източник: eurocom.bg
КОМЕНТАРИ