Тайната на личния живот е част от човешкото достойнство и

Тайната на персоналния живот е част от човешкото достолепие и всеки човек чака, че неприкосновеността му ще бъде зачитана. Но тази цялост не е безспорна, а в публицистиката, както и в правото, персоналния живот може да отстъпи пред публичния интерес. Това е познатият и работещият метод, само че постоянно високомерен. Възможно ли е да пренаредим по-прецизно публицистичните си преценки.

Категориите от публичен интерес получават своето внимание по общоприетите правила и нормално съдържат съображения от публичен интерес, като да вземем за пример откриване на закононарушения или правосъдни разногласия, отбрана на публичното здраве, попречване на илюзия на обществеността и повишение или принос към обществените диспути.

Но малко внимание се отделя на развиването на класификацията на славата. Поверителността принадлежи на хората, само че някои хора са известни или съгласно критериите на публицистиката са забавни. Има действия за които публичността е потребна, както и съпътстващата я популярност. В записките си „ Хрониките “ Боб Дилън отбелязва, че „ неприкосновеността на персоналния живот е нещо, което елементарно можете да продадете, само че не можете да го купите назад “.

Но не всеки, получаващ популярност, може рационално да реши вредите в персоналния си живот които ще понесе с придобиването на славата. Би било потребно да се запитаме на какъв тип популярност човек ще се зарадва или ще я изтърпи и преживее. Типът популярност, обсъждан в композиция с каквито и да било фактори от публичен интерес, може да е от голяма важност при съответните условия и може да помогне при вземането на решения, по отношение на степента на целесъобразно навлизане в персоналното пространство.

След години, прекарани в разглеждане на правосъдните решения и журналистическите етични каузи, водени за неприкосновеността на персоналния живот, мога да кажа, че категорията на славата, в която ищецът се вписва, може да бъде факторът за крайния резултат, без значение от това дали е спечелил или изгубил.
В общи линии имаме пет категории популярност:

• Слава след избор или предопределение. Политиците, съдиите и други чиновници в държавните служби би трябвало да изтъргуват известна част от персоналния си живот, нормално краткотрайно за сметка на получената власт, която им е предоставило обществото. Тогава е оправдана известна загуба на персонален живот.

• Слава след достиженията добити от кино, телевизионни и музикални звезди, спортни първенци и други, ръководещи огромни организации или други, които са постигнали новаторски принос в своите области.

• Слава по асоциация. Хората, свързани с тези, които са се популяризирали или опозорили като съпрузи, деца, родители, братя и сестри, отразяват част от славата, само че не постоянно се гордеят с това. Нашествията в персоналния им живот нормално се нуждаят от деликатна аргументация. Съпругата на политик не е синоним на политик, само че може да се наложи да разкрие покупко-продажбите с акции на брачна половинка, в случай че обществото имат отношение към това.

• Славата по случайност се случва най-вече на анонимни хора, инцидентно попаднали в покруса или злополучие, и по-рядко в добра удача. Първоначално те не имат намерение да споделят неприкосновеността на персоналния си живот, а по-скоро това е вследствие от инцидентното събитие, което нормално е травматично. Те нямат подготовката да бъдат център на публичното внимание и постоянно имат най-мощния претекст да се усамотят. Това е един от аспектите, заради които ние хората ценим неприкосновеността на персоналния живот, за да се възстановим, когато сме засегнати или наскърбени.

Да, има ли граници и къде?

За тези, които са в другите категории на популярност, това, което ги прави известни, е единствено един аспект от техния живот. Те играят във високобюджетни филми, играят тенис по-добре от всеки различен в света, или са определени да ръководят, техният брат е сериен палач, или президент, който в миналото е претърпял полов тормоз.

Интересна е гледната точка на съдията по правосъдно дело за нарушение на персоналния й живот, заведено от модела Наоми Кембъл за оповестена нейна снимка, на улицата и отвън мястото, за срещи на анонимните наркомани. Лейди Хейл написа: „ Ако това е показано като фотография на Наоми Кембъл, снимана на социална улица, не може да има недоволство. За нея забележителна част от живота й е да бъде фотографирана, изглеждаща зашеметяващо в дизайнерско облекло.

Читателите явно се интересуват от това по какъв начин наподобява тя, когато излиза от магазина с бутилка мляко. Няма нищо значително персонално в тази информация, нито може да се чака това да навреди на персоналния й живот. “ Съдът въпреки всичко е отсъжда в нейна изгода. Дори публиката да се интересува от това по какъв начин тя се оправя с казуса с опиатите, вестникът беше осъден за навлизане. Нейната терапия е аспект от живота й, който не е обвързван с нейната работа като модел.

Тези категории не постоянно са отчетливо завършени, само че ние би трябвало да ги използваме и в случай че се постанова да разбираем, по какъв начин, те са съдействали за легитимността на решенията, които вършим по отношение на поверителността на другите.

Кралският искра е неповторим


Как да решим къде е обрисувана границата сред публичността и персоналния живот на тези, които са родени, или са се оженили в кралско семейство? От средата на 20-и век най-малкото те съществуват, с цел да са в медиите. Британската преса е наясно с казуса. Когато пресаташето на кралицата твърди, че “кралицата има право да чака, че фамилията й ще има усамотение в дома си, на което се радват всички останали фамилии ”, пресата се питаше дали това е реалистично, откакто “всичко, докосващо короната, е публичен интерес ”, и може да има единствено дребни бягства от “тази яростна светлина, ориентирана към трона ”. Ако животът им е предопределен за публично ползване, той би трябвало да се употребява.