Юсеин, Николова и Селишка за рецептата за успеха
Тайбе Юсеин завоюва златото в унгарската столица, а Евелина Николова и Миглена Селишка останаха със среброто.
Българките станаха медалистки на Европейското състезание по битка в Будапеща.
„ За нас е горделивост, че успяхме да реализираме триумф за българската битка и нашата татковина. Основното преди всяка среща го има подозрението дали ще покажем на какво сме способни. Лишения постоянно има, най-много от времето си с околните. По някой път и от дребните удоволствия, само че този триумф би трябвало да се изстрада.
„ Всеки път към върха е сложен. Очакванията постоянно са да се вземе максимума. Уви, този път оптималното не е за мен, само че има върху какво да се работи отсега нататък. Може би душевен е по-трудно да се подготвиш за подобен конгрес, тъй като упражняваме доста мощно и тежко. Когато си се раздал на най-много преди лагерите, знаеш, че си подготвена. Идвайки надпреварата идва психическото натоварване дали ще се представиш добре и да оправдаеш упованията. Лишенията при един състезател стават табиет и се привиква с тях “, сподели Николова.
„ Когато си на край упованията ти са да вземеш златен орден и когато загубиш последната борба е доста мъчно, само че въпреки всичко е орден. Можеше и да е по-зле. На самото съревнование треньорът играе главната роля. Той ни стимулира и ни отпуска от това напрежение за всяка една среща “, добави Селишка.
Българките станаха медалистки на Европейското състезание по битка в Будапеща.
„ За нас е горделивост, че успяхме да реализираме триумф за българската битка и нашата татковина. Основното преди всяка среща го има подозрението дали ще покажем на какво сме способни. Лишения постоянно има, най-много от времето си с околните. По някой път и от дребните удоволствия, само че този триумф би трябвало да се изстрада.
„ Всеки път към върха е сложен. Очакванията постоянно са да се вземе максимума. Уви, този път оптималното не е за мен, само че има върху какво да се работи отсега нататък. Може би душевен е по-трудно да се подготвиш за подобен конгрес, тъй като упражняваме доста мощно и тежко. Когато си се раздал на най-много преди лагерите, знаеш, че си подготвена. Идвайки надпреварата идва психическото натоварване дали ще се представиш добре и да оправдаеш упованията. Лишенията при един състезател стават табиет и се привиква с тях “, сподели Николова.
„ Когато си на край упованията ти са да вземеш златен орден и когато загубиш последната борба е доста мъчно, само че въпреки всичко е орден. Можеше и да е по-зле. На самото съревнование треньорът играе главната роля. Той ни стимулира и ни отпуска от това напрежение за всяка една среща “, добави Селишка.
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ