Отчаяният ход на Нетаняху: Истинската причина Израел да атакува Иран
Т ъй като израелско-иранската борба продължава, жертвите и от двете страни нарастват. Най-малко 80 души са починали в Иран и най-малко 10 в Израел. Въпреки смъртоносната реакция на Иран, израелски публични лица не престават да упорстват, че офанзивите против разнообразни ирански нуклеарни и военни уреди са били нужни. Това показва Ори Голдбърг за.
Бяха излъчени голям брой обосновки измежду израелската общност, само че нито една не изясни същинските аргументи израелското държавно управление да предприеме едностранно и непровокирано нахлуване.
Израелското държавно управление твърди, че ударът имал " предпазен " темперамент и имал за цел да отстрани непосредствена и неизбежна опасност Иран да сътвори нуклеарно оръжие. Няма обаче никакви доказателства за това. Атаката на Израел без подозрение беше подробно планувана в продължение на дълго време. Една превантивна офанзива би трябвало да включва значителен миг на самозащита, произлизащ, на собствен ред, от изключителна обстановка. Такава изключителна обстановка явно нямаше, посочва Голдбърг.
Допълнително, Израел посочи като съображение за " превантивната " офанзива отчета на Международната организация за атомна сила (МААЕ) от 12 юни, с който Иран беше охулен за основни нарушавания на отговорности по Договора за неразпространение на нуклеарното оръжие (ДНЯО) до началото на 2000-те. Ала и МААЕ, наподобява, също отхвърля това изказване. В отчета нямаше нищо, с което съответните страни към този момент да не са били наясно.
Израелското държавно управление също по този начин посочи, предвид на концепцията за " превантивно деяние " , че целяло да " обезглави " иранската нуклеарна стратегия. Сред експертите и лицата, съставящи политиките, съществува необятен консенсус, че Израел не има качества да унищожи тази стратегия, изключително в случай че работи напълно самичък, посочва Голдбърг.
The real reason Israel attacked Iran | Israel-Iran conflict | Al Jazeera via
— Felani Galih Prabawa (@galihprabawa)
Начинът, по който се организира актуалното нахлуване, също демонстрира, че Израел в никакъв случай не си е поставял за цел да унищожи напълно иранската нуклеарна активност. Израелската войска бомбардира разнообразни военни и държавни обекти:
ракетни бази,съоръжения за естествен газ петролно хранилище.
Освен това извърши поредност покушения против високопоставени ирански военни командири. Сред целите беше и Али Шамхани, някогашен министър на защитата и непосредствен консултант на висшия водач аятолах Али Хаменей, за който се оповестява, че е погубен, макар че иранските държавни медии и държавно управление към момента не са удостоверили гибелта му. Смята се, че Шамхани беше една от основните фигури в диалозите със Съединените щати през миналите месеци.
Неговото нападение, дружно с всички останали, демонстрира присъщата израелска тактичност. Израел постоянно ликвидира съответни лица с вярата гибелта им да провокира разпад на системите и институциите, с които те са свързани. Смъртта на Шамхани може да се счита за опит да се провалят диалозите сред Иран и Съединени американски щати. Във всички случаи покушенията също удостоверяват съществуването на изчерпателен израелски проект да показва своето предимство на всички равнища на иранския държавен живот. Това не съставлява " обезглавяване " на иранската нуклеарна стратегия.
Трета доктрина гласи, че Израел се пробва да започва промяна на режима в Техеран. Премиерът Бенямин Нетаняху съобщи това напълно ясно, когато прикани " гордите хора на Иран " да се изправят за " свободата си от злобен и подтиснически режим " .
Допускането, че иранците просто чакат израелски бомби, с цел да се надигнат и да смъкват режима, звучи също толкоз наивно, колкото концепцията, че в случай че Израел се изправи и изличи всички палестинци в Газа, те най-сетне ще се извърнат против " Хамас " и ще отстранен ръководството му.
Дори това да беше правилно, да смяташ, че всички иранци чакат с неспокойствие израелски удар, демонстрира съществено непознаване на движещите сили на иранската политика. Въпреки че измежду иранците сигурно съществува опозиция против Ислямската република, всички те, с разнообразни политически възгледи, са " патриоти " , подготвени да защитят суверенитета и независимостта на Иран против всевъзможни външни сили, опитващи се да им постановат собствен дневен ред.
Всъщност също като голям брой израелци, смятащи се за непримирими критици на Нетаняху, само че застанали зад държавното управление при израелското нахлуване, най-много членове на парламентарната " съпротива ", така и голям брой съперници на Ислямската република в този момент се сплотяват към знамето на Иран, с цел да защитят суверенитета на страната. Твърдението, че Израел просто " приготвя почвата " за национално въстание с ударите си, в най-хубавия случай съставлява цинична операция.
Не заради всички тези съображения Израел нанесе удара. В подобен случай: какво в действителност предизвика офанзивата? В среда на геноцидната акция в Газа Нетаняху напълно ясно осъзнава, че държавното управление му изчерпва всички благоприятни условия.
Международната общественост, също като съдружниците на Израел в района, към този момент показва рецензии. Някои също се готвят да приложат едностранни ограничения, като да вземем за пример да признаят страната Палестина.
Международният углавен съд издаде заповед за арест на Нетаняху, а Международният съд на Организация на обединените нации напълно скоро би трябвало да се произнесе по легитимността на израелската окупация. Израел и неговите сили редовно правят кланета, по-късно ги отхвърлят и най-после се оказват изобличени в неистина, разяснява създателят на Al Jazeera.
Без подозрение Нетаняху възнамерява удара по Иран с години, чакайки точния миг. Този миг настъпи в петък. Това беше обезверен опит да събере света към Израел, тъкмо когато се вършат опити да му бъде потърсена сметка за дейности, на които той до момента оставаше изцяло безнаказан.
Иран към момента се счита за евентуална опасност измежду водещите сили на Глобалния север. Чрез излагането на старите клишета, Нетаняху се надява да възвърне остарялото положение на нещата. Израел може да прави всичко, което изиска, показва още Голдбърг.
Това в действителност съставлява сърцевината на израелската идея за " сигурност " , най-ценната точка в нейното битие. Това като че ли аполитично схващане за съществуването на Израел в действителност съставлява платформа за изключителното предимство на евреите, считано за единственото " действително " средство за предпазване на техния живот. " Сигурност " значи, че Израел може да убива който и когато пожелае, където и да се намира, без да заплаща никаква цена за дейностите си.
Именно тази " сигурност " управлява дейностите на Израел и в Газа, и в Йемен, и в Ливан, и Сирия, в този момент и в Иран. Една " конструкция на сигурност ", която всъщност би трябвало да се уголемява безпределно. Тя в никакъв случай не може да спре.
Дали това деяние ще се трансформира в неговото избавление?
Дали израелската общност ще му елементарни за всички провали вкъщи и за ужасите, осъществени в Газа?
Ако съдим по актуалното тържествуване измежду израелското публично мнение, това напълно може да се окаже правилно, посочва Голдбърг.
Безкрайните опашки пред всички магазини, за битови потребности и за храна, показват, че израелците са минали в положение на сляпо оцеляване. Едно безропотно население може да бъде преференциално за Нетаняху, само че това също съставлява неприятен знак за всевъзможни старания да се построи и запази стабилно израелско общество.
Бяха излъчени голям брой обосновки измежду израелската общност, само че нито една не изясни същинските аргументи израелското държавно управление да предприеме едностранно и непровокирано нахлуване.
Израелското държавно управление твърди, че ударът имал " предпазен " темперамент и имал за цел да отстрани непосредствена и неизбежна опасност Иран да сътвори нуклеарно оръжие. Няма обаче никакви доказателства за това. Атаката на Израел без подозрение беше подробно планувана в продължение на дълго време. Една превантивна офанзива би трябвало да включва значителен миг на самозащита, произлизащ, на собствен ред, от изключителна обстановка. Такава изключителна обстановка явно нямаше, посочва Голдбърг.
Допълнително, Израел посочи като съображение за " превантивната " офанзива отчета на Международната организация за атомна сила (МААЕ) от 12 юни, с който Иран беше охулен за основни нарушавания на отговорности по Договора за неразпространение на нуклеарното оръжие (ДНЯО) до началото на 2000-те. Ала и МААЕ, наподобява, също отхвърля това изказване. В отчета нямаше нищо, с което съответните страни към този момент да не са били наясно.
Израелското държавно управление също по този начин посочи, предвид на концепцията за " превантивно деяние " , че целяло да " обезглави " иранската нуклеарна стратегия. Сред експертите и лицата, съставящи политиките, съществува необятен консенсус, че Израел не има качества да унищожи тази стратегия, изключително в случай че работи напълно самичък, посочва Голдбърг.
The real reason Israel attacked Iran | Israel-Iran conflict | Al Jazeera via
— Felani Galih Prabawa (@galihprabawa)
Начинът, по който се организира актуалното нахлуване, също демонстрира, че Израел в никакъв случай не си е поставял за цел да унищожи напълно иранската нуклеарна активност. Израелската войска бомбардира разнообразни военни и държавни обекти:
ракетни бази,съоръжения за естествен газ петролно хранилище.
Освен това извърши поредност покушения против високопоставени ирански военни командири. Сред целите беше и Али Шамхани, някогашен министър на защитата и непосредствен консултант на висшия водач аятолах Али Хаменей, за който се оповестява, че е погубен, макар че иранските държавни медии и държавно управление към момента не са удостоверили гибелта му. Смята се, че Шамхани беше една от основните фигури в диалозите със Съединените щати през миналите месеци.
Неговото нападение, дружно с всички останали, демонстрира присъщата израелска тактичност. Израел постоянно ликвидира съответни лица с вярата гибелта им да провокира разпад на системите и институциите, с които те са свързани. Смъртта на Шамхани може да се счита за опит да се провалят диалозите сред Иран и Съединени американски щати. Във всички случаи покушенията също удостоверяват съществуването на изчерпателен израелски проект да показва своето предимство на всички равнища на иранския държавен живот. Това не съставлява " обезглавяване " на иранската нуклеарна стратегия.
Трета доктрина гласи, че Израел се пробва да започва промяна на режима в Техеран. Премиерът Бенямин Нетаняху съобщи това напълно ясно, когато прикани " гордите хора на Иран " да се изправят за " свободата си от злобен и подтиснически режим " .
Допускането, че иранците просто чакат израелски бомби, с цел да се надигнат и да смъкват режима, звучи също толкоз наивно, колкото концепцията, че в случай че Израел се изправи и изличи всички палестинци в Газа, те най-сетне ще се извърнат против " Хамас " и ще отстранен ръководството му.
Дори това да беше правилно, да смяташ, че всички иранци чакат с неспокойствие израелски удар, демонстрира съществено непознаване на движещите сили на иранската политика. Въпреки че измежду иранците сигурно съществува опозиция против Ислямската република, всички те, с разнообразни политически възгледи, са " патриоти " , подготвени да защитят суверенитета и независимостта на Иран против всевъзможни външни сили, опитващи се да им постановат собствен дневен ред.
Всъщност също като голям брой израелци, смятащи се за непримирими критици на Нетаняху, само че застанали зад държавното управление при израелското нахлуване, най-много членове на парламентарната " съпротива ", така и голям брой съперници на Ислямската република в този момент се сплотяват към знамето на Иран, с цел да защитят суверенитета на страната. Твърдението, че Израел просто " приготвя почвата " за национално въстание с ударите си, в най-хубавия случай съставлява цинична операция.
Не заради всички тези съображения Израел нанесе удара. В подобен случай: какво в действителност предизвика офанзивата? В среда на геноцидната акция в Газа Нетаняху напълно ясно осъзнава, че държавното управление му изчерпва всички благоприятни условия.
Международната общественост, също като съдружниците на Израел в района, към този момент показва рецензии. Някои също се готвят да приложат едностранни ограничения, като да вземем за пример да признаят страната Палестина.
Международният углавен съд издаде заповед за арест на Нетаняху, а Международният съд на Организация на обединените нации напълно скоро би трябвало да се произнесе по легитимността на израелската окупация. Израел и неговите сили редовно правят кланета, по-късно ги отхвърлят и най-после се оказват изобличени в неистина, разяснява създателят на Al Jazeera.
Без подозрение Нетаняху възнамерява удара по Иран с години, чакайки точния миг. Този миг настъпи в петък. Това беше обезверен опит да събере света към Израел, тъкмо когато се вършат опити да му бъде потърсена сметка за дейности, на които той до момента оставаше изцяло безнаказан.
Иран към момента се счита за евентуална опасност измежду водещите сили на Глобалния север. Чрез излагането на старите клишета, Нетаняху се надява да възвърне остарялото положение на нещата. Израел може да прави всичко, което изиска, показва още Голдбърг.
Това в действителност съставлява сърцевината на израелската идея за " сигурност " , най-ценната точка в нейното битие. Това като че ли аполитично схващане за съществуването на Израел в действителност съставлява платформа за изключителното предимство на евреите, считано за единственото " действително " средство за предпазване на техния живот. " Сигурност " значи, че Израел може да убива който и когато пожелае, където и да се намира, без да заплаща никаква цена за дейностите си.
Именно тази " сигурност " управлява дейностите на Израел и в Газа, и в Йемен, и в Ливан, и Сирия, в този момент и в Иран. Една " конструкция на сигурност ", която всъщност би трябвало да се уголемява безпределно. Тя в никакъв случай не може да спре.
Дали това деяние ще се трансформира в неговото избавление?
Дали израелската общност ще му елементарни за всички провали вкъщи и за ужасите, осъществени в Газа?
Ако съдим по актуалното тържествуване измежду израелското публично мнение, това напълно може да се окаже правилно, посочва Голдбърг.
Безкрайните опашки пред всички магазини, за битови потребности и за храна, показват, че израелците са минали в положение на сляпо оцеляване. Едно безропотно население може да бъде преференциално за Нетаняху, само че това също съставлява неприятен знак за всевъзможни старания да се построи и запази стабилно израелско общество.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ