Тъй е нагоден тоя свят, че и змиите стават добродетелни,

„ Тъй е нагоден тоя свят, че и змиите стават добродетелни, когато мишките се навъдят чрезмерно, и колкото по-гъста е тъмнината, толкоз по-силна би трябвало да е светлината да я разпръсне. “

~ Из романа „ Антихрист “ (1970 г.)

(1907 ~ 1979)

Антихрист (избрани фрагменти)

Кой знае, братя, един ден, когато индивидът ще узнае доста и доста секрети на естеството земно и небесно, дали ще узнае освен това за себе си, та правилно да мери делата си и заслужено да съди братята си? И допустимо ли е посредством знание да станем идентични по мисли и въжделения и така да върнем парадайса на земята?…

С всевъзможни души се срещаме на този свят. Едни минават и отминават непознати, други се прилепят към нашата. Те са машинация, тъй като душата постоянно е самотна и колкото и да жадува любов, не може да търпи за дълго време друга душа до себе си, тъй като и двете се мъчат всяка поотделно и допирът им е като допира на грешниците в пъкъла.

Ако желаете да познаете света и индивида, станете прислужници! Разбрах тая истина в манастира, разбрах и това, че прислужникът стои по-близо до истината от господаря си.

Великий душеведецо, кой, в случай че не самият господ беше просветил твоя висок разум? Обикнах те от тия минути с цялата си душа и тогава ти я въздадох, тъй като ти едничък най-добре я разбра! Ти ми подаде ръка и ми сподели угрозата от пъкъла, който съм криел в себе си, само че има ли мъдрост по-силна от ориста? И дори когато оракули са предричали какви несгоди чакат някого и са го предупреждавали да се пази, ориста отново се е сбъдвала, тъй като, братя, никой не може да избяга от нея, както не може да избяга от сянката си. Ала тогава там, в игуменарията, аз, младокът, можех ли да зная това? И като целунах хубавата ръка на преподобния, коленичих да ме благослови.

Няма по-неутолима печал от тая на юношата, когато се сблъска с несъгласията и мозъкът му стартира да се бори със международната загадка! Щадете младоците, братя, помагайте им в страшния и съдбоносен път към възмъжаването! Пък в този момент, когато агарянците властвуват по цялата наша земя, в съсипия и кръв потопена, на тях ни е вярата. Във вярата би трябвало да бъдат крепки, свободата да не не помнят и тогавашната популярност българска, тъй като без независимост няма ни народ, ни господ. 

Тъй е нагоден тоя свят, че и змиите стават добродетелни, когато мишките се навъдят чрезмерно, и колкото по-гъста е тъмнината, толкоз по-силна би трябвало да е светлината да я разпръсне.

Стана светът неправилен и си рекох: „ Не е ли все едно, в случай че и аз, и той сме дяволско създание? Ще вървя по земята да изпитам сладостите й. “

Защото има дни за индивида, когато споделя: „ Нищо да не бъде и светът да не съществува. И в случай че една загадка води към друга загадка и няма край, безсмислено е всичко и е машинация. “ В такива дни се поражда най-страстна и обезверена обич, полита човек в пропаст, разтуха и наслада да търси в ада…

И така привикнах да падам и да се изкачвам, че обръгнах. Същото е и в окаяния наш живот – пада и става индивидът! Ти, чедо, от грях не се пердах. Греши на тая дяволска земя, с цел да те следи божието око и да се радостни, тъй като на господа му е радостно от нашите грехове, както на татко от лудориите на детето, и въпреки да го пердаши, драго му е, че синчето буйно живее. Без грехове бог ще заспи на седмото небе, нито работа ще има, нито грижи… И колкото по-множко грехове натрупаш, повече бога търсиш, а посредством него търсиш хората, дори и тях за амнистия молиш… Както и да е, прегрешението, чедо, води индивида към бога.

За всяка душа има слова, що я разбуждат и като чукове удрят в нея. Словесен е индивидът и му е орисано постоянно да дири същинското слово, а словото му е обещано по-свише от сетивата. Но и срещу това се опълчва мисълта и мъчи мозъка. 

Отива си денят и на следващия ден съм на път. Казват, че някъде сред Сливен и село Марен, от което Муратовите пратеници в миналото бяха поели Шишмановата сестра, още имало свободна българска земя. Затам потеглям…

Ето птица отлита. Къде летиш, птицо? Звяр пробягва из гората. Къде бързаш, звяро? Кой ви зове, кой ви води и накъде? Къде отиваш и ти, дребосъче?…

Ако е казано в евангелието – ще погледнат тогова, който прободоха, кой ще огледа мене, поругания българин?

Избрано от: „ Антихрист “, Емилиян Станев, изд. „ Български публицист “, 1970 година
Снимка: Емилиян Станев, Институт за литература, dictionarylit-bg.eu