Следователка осъди прокуратурата за 60 бона
Татяна Шарланджиева от Националната следствена работа (НСлС) осъди прокуратурата да й заплати обезщетение от 60 000 лв., тъй като е била упрекната и нелегално подслушвана. Следователката е спечелила на първа инстанция дело в Софийския градски съд (СГС) по закона за отговорността на страната, заяви lex.bg.
Обезщетението е поради формираното против Шарланджиева, по-късно прекъснато, обновено и още веднъж прекъснато следствие за закононарушение против правораздаването. Тя беше едно от забърканите лица в абсурда от 2007 година сред тогавашния началник на следствието Ангел Александров и Румен Овчаров.
През 2006 година Овчаров беше министър на стопанската система, а негов заместител беше сегашната лидерка на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова. По същото време започнаха и делата против някогашния началник на столичната " Топлофикация " Валентин Димитров, а с следствие на злоупотребите в сдружението се занимаваше Шарланджиева. Скандалът избухна, откакто Ангел Александров изиска Шарланджиева да бъде уволнена, тъй като изнасяла данни към притежателя на компания " Фронтиер " Красимир Георгиев и осуетила следствие против него за пране на 500 000 евро. Тогава от подслушвани диалози на Георгиев стана ясно, че той е приказвал с Шарланджиева и Нинова преди всеки негов разпит като очевидец по делото за пране на пари против Валентин Димитров и показанията му били нагласявани съгласно доказателствата, с които разполага следствието.
Доказателства против следователката и Нинова обаче не бяха събрани и досъдебното произвеждане против тях беше прекъснато през 2008 година Пет години по-късно следствието против Шарланджиева беше обновено и тя стана обвинена. През 2014 година прокуратурата още веднъж приключи следствието, като обвинителен акт не е внасян в съда, а в края на годината Висшият правосъден съвет възвърне Шарланджиева на работа като следовател.
В исковата си молба до Софийски градски съд Шарланджиева е показала и информация от Националното бюро за надзор на специфичните разследващи средства, от която излиза наяве, че през 2013 година тя е била подслушвана нелегално. Следователката е желала да бъде обезщетена с 80 000 лв. за повдигнатото обвиняване и с 10 000 лв. за противозаконното подслушване, като разказва сходно прекарванията си през осемте години до последното преустановяване на делото.
Особено внимание в решението на съда е отделено на призоваването на Шарланджиева в прокуратурата, с цел да й бъде предявено обвиняването на 23 април 2013 година Тогава тя не се явила, тъй като била в отпуск по болест и не се чувствала добре. След два дни била призната и в болница с хипертония, като на 26 април била изписана. На 9 май следовател разпоредил насилственото й довеждане, само че не била открита на адреса си. Същия ден 14-годишната й щерка се обадила от автобусна спирка на връщане от учебно заведение и споделила, че не се усеща добре.
Шарланджиева решила да вземе такси и да прибере детето, само че сега, в който се качила, служители на реда я свалили от колата и я откарали в полицейско ръководство. Тогава следователката дефинитивно се убедила, че е подслушвана поради светкавичната реакция по задържането й.
„ Особена укоримост заслужават подхванатите от представители на ответника дейности по внезапно и неотложно задържане на върховен магистрат в наличието на малолетното му дете, на публично място и по позорен за лицето метод. Характерът на „ длъжностното закононарушение “ не допуска дейности в незабавен порядък, за привличане като обвинен. Отделно от това, обстановката, в която е било подхванато овакантяване на дома от ищцата е било в осъществяване на наставнически отговорности за оказване на помощ и грижа за малолетната й щерка “, написа в решението си арбитър Стилияна Григорова.
Впоследствие било открито, че настояванията за подслушване на Шарланджиева са били голословни, използването им надхвърлило законовия двумесечен период и в тях нямало доказателства, които да я уличат в закононарушение. Следователката почнала да заобикаля другарство по телефона, лимитирала доста контактите си, сътрудниците й я избягвали и чувствала, че професионалният й създателите е срутен. В исковата си молба Шарланджиева споделя, че и до през днешния ден не била спокойна, тъй като има законова опция основният прокурор да изиска обновяване на делото против нея.
" Действително, обвинителен акт в съд не е изготвян и внасян в съд, взета е най-леката мярка за неотклонение – „ подписка “, формалната висящност на наказателното произвеждане не е продължителна, само че нанесените провали от наказателното гонене са оставили незабравим отпечатък върху престижа на Шарланджиева измежду сътрудниците й и репутацията й в обществото.
Печалната й „ популярност “ като „ следовател, разпънал „ чадър “ над разследвано за пране на пари лице “ предизвика съмнение към личността й, в това число от страна на магистрати “, се споделя още в решението на съда. С него арбитър Григорова намира за заслужено да почете желае на следователката до 60 000 лв., като споделя, че е взела поради значимостта на случая и необятния медиен отзив. На Шарланджиева са присъдени и близо 2600 лв. разходи.
Решението на Софийски градски съд не е дефинитивно и към този момент е обжалвано пред Софийския апелативен съд.
Обезщетението е поради формираното против Шарланджиева, по-късно прекъснато, обновено и още веднъж прекъснато следствие за закононарушение против правораздаването. Тя беше едно от забърканите лица в абсурда от 2007 година сред тогавашния началник на следствието Ангел Александров и Румен Овчаров.
През 2006 година Овчаров беше министър на стопанската система, а негов заместител беше сегашната лидерка на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова. По същото време започнаха и делата против някогашния началник на столичната " Топлофикация " Валентин Димитров, а с следствие на злоупотребите в сдружението се занимаваше Шарланджиева. Скандалът избухна, откакто Ангел Александров изиска Шарланджиева да бъде уволнена, тъй като изнасяла данни към притежателя на компания " Фронтиер " Красимир Георгиев и осуетила следствие против него за пране на 500 000 евро. Тогава от подслушвани диалози на Георгиев стана ясно, че той е приказвал с Шарланджиева и Нинова преди всеки негов разпит като очевидец по делото за пране на пари против Валентин Димитров и показанията му били нагласявани съгласно доказателствата, с които разполага следствието.
Доказателства против следователката и Нинова обаче не бяха събрани и досъдебното произвеждане против тях беше прекъснато през 2008 година Пет години по-късно следствието против Шарланджиева беше обновено и тя стана обвинена. През 2014 година прокуратурата още веднъж приключи следствието, като обвинителен акт не е внасян в съда, а в края на годината Висшият правосъден съвет възвърне Шарланджиева на работа като следовател.
В исковата си молба до Софийски градски съд Шарланджиева е показала и информация от Националното бюро за надзор на специфичните разследващи средства, от която излиза наяве, че през 2013 година тя е била подслушвана нелегално. Следователката е желала да бъде обезщетена с 80 000 лв. за повдигнатото обвиняване и с 10 000 лв. за противозаконното подслушване, като разказва сходно прекарванията си през осемте години до последното преустановяване на делото.
Особено внимание в решението на съда е отделено на призоваването на Шарланджиева в прокуратурата, с цел да й бъде предявено обвиняването на 23 април 2013 година Тогава тя не се явила, тъй като била в отпуск по болест и не се чувствала добре. След два дни била призната и в болница с хипертония, като на 26 април била изписана. На 9 май следовател разпоредил насилственото й довеждане, само че не била открита на адреса си. Същия ден 14-годишната й щерка се обадила от автобусна спирка на връщане от учебно заведение и споделила, че не се усеща добре.
Шарланджиева решила да вземе такси и да прибере детето, само че сега, в който се качила, служители на реда я свалили от колата и я откарали в полицейско ръководство. Тогава следователката дефинитивно се убедила, че е подслушвана поради светкавичната реакция по задържането й.
„ Особена укоримост заслужават подхванатите от представители на ответника дейности по внезапно и неотложно задържане на върховен магистрат в наличието на малолетното му дете, на публично място и по позорен за лицето метод. Характерът на „ длъжностното закононарушение “ не допуска дейности в незабавен порядък, за привличане като обвинен. Отделно от това, обстановката, в която е било подхванато овакантяване на дома от ищцата е било в осъществяване на наставнически отговорности за оказване на помощ и грижа за малолетната й щерка “, написа в решението си арбитър Стилияна Григорова.
Впоследствие било открито, че настояванията за подслушване на Шарланджиева са били голословни, използването им надхвърлило законовия двумесечен период и в тях нямало доказателства, които да я уличат в закононарушение. Следователката почнала да заобикаля другарство по телефона, лимитирала доста контактите си, сътрудниците й я избягвали и чувствала, че професионалният й създателите е срутен. В исковата си молба Шарланджиева споделя, че и до през днешния ден не била спокойна, тъй като има законова опция основният прокурор да изиска обновяване на делото против нея.
" Действително, обвинителен акт в съд не е изготвян и внасян в съд, взета е най-леката мярка за неотклонение – „ подписка “, формалната висящност на наказателното произвеждане не е продължителна, само че нанесените провали от наказателното гонене са оставили незабравим отпечатък върху престижа на Шарланджиева измежду сътрудниците й и репутацията й в обществото.
Печалната й „ популярност “ като „ следовател, разпънал „ чадър “ над разследвано за пране на пари лице “ предизвика съмнение към личността й, в това число от страна на магистрати “, се споделя още в решението на съда. С него арбитър Григорова намира за заслужено да почете желае на следователката до 60 000 лв., като споделя, че е взела поради значимостта на случая и необятния медиен отзив. На Шарланджиева са присъдени и близо 2600 лв. разходи.
Решението на Софийски градски съд не е дефинитивно и към този момент е обжалвано пред Софийския апелативен съд.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ