Татяна Лолова: В този сложен живот не всичко е радост, любов и лудост!
Татяна Лолова показа своята стендъп комедия в Българския културен институт във Виена на 21 февруари, след което гостува в Грац. През април актрисата ще е на турне в Германия по покана на Арт спектакъл.
Нейният театър “Дневниците на Лолова” по биографичната й книга “Дневници и делници” преди месец имаше премиера в Лондон. Тя бе приветствана от 300 българи, а след представлението Лолова над час раздаваше подписи.
На сцената Лолова споделя за детството си, младежките години, фамилията и любовта на живота си - Славето.
В мултимедийния театър влизат фрагменти от последните години на Славето и Татяна, фотоси от персоналния им фамилен албум. Мултимедията е основана от журналиста Георги Тошев, който е и създател на сюжета.
Татяна Лолова е родена на 10 февруари 1934 година в София. Майка й е от руско-украински генезис, а татко й Желязко Лолов е счетоводител, само че неговият братовчед адаш е прочут сценичен артист в Пловдив.
Татяна боготвори татко си и споделя, че той е най-топлият човек, който познава. Актрисата израства с многочислените истории, които татко й й споделя по цели нощи, и с книгите, с които той я запознавал още от дете.
За страдание, родителите на Татяна си отиват прекомерно рано и актрисата остава сама с брат си.
Още от малко дете тя е уверена, че би трябвало да стане артистка
Завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ през 1955 година в класа на професор Стефан Сърчаджиев. Учи дружно с Ицхак Финци, Григор Вачков, Никола Анастасов и доста други забележителни артисти.
Татяна Лолова мечтае за трагични функции, само че всички виждат комедийния й гений. Самата тя споделя, че още от напълно дребна в нея се бори трагичният ген с “онова смешно нещо”, което точно я прави една от най-хубавите български комедиантки.
През 1957 година става първата актриса, публично назначена в новосформираната натрупа на Сатиричния спектакъл, дружно с легендите: Стоянка Мутафова, Георги Калоянчев, Георги Парцалев, Григор Вачков.
Актрисата споделя, че била извънредно опърничава и своенравна жена.
Лолова се изявява във фарса и буфонадата, гротеската и сатирата. Играе и в едни от най-емблематичните български филми. Сред най-известните й облици в киното са на Елица Карадушиева в “Бон късмет, инспекторе”, Управителката в “Топло” и Леда в “Опасен чар”. Голямата актриса е и притежател на многочислени награди и държавни оценки. Сред тях са: “Аскеер”, “Любимец 13”, “Златен Перперикон”, “Златна бленда” и “Златна липа”.
Награждавана е с редица държавни оценки - Заслужил актьор (1972), Народен актьор (1986), Орден “Кирил и Методий” - III степен (1963), две награди на Съюза на артистите в България за женска роля, “Аскеер за женска роля”, III премия за актьорско майсторство на I народен обзор на камерните театрални постановки (Враца, 1977), Наградата за женска роля за ролята на Ангелина във кино лентата “Авантюра” на фестивала “Златната ракла” (1992), Орден “Стара планина”.
“Аз в действителност не обичам да описвам за себе си. През целия ми живот на актриса съм желала за мен да не се знае нищо. Държала съм, когато хората дойдат, да ме видят на сцената и да им е прелестно. Не желая нито да знаят през какъв брой дупки минавам вечер по улицата, нито по какъв начин наподобява боклукът в контейнерите пред дома ми, нито какъв брой ме е боязън да се прибирам нощем.
Всичките ми функции са ми донесли доста тъга и доста наслада
Едни са били оценени от хората, за които съм ги правила, други са си останали единствено мое благополучие и моя тъга. Мнозина в края на своя живот са обезверени, че не са постигнали огромното.
Това е страшна равносметка. Но кое е огромното? Може би не ни е обещано да създадем сами цялата огърлица, а единствено едно зърно. Или няколко скъпоценни зрънца. Хубавото на нашето изкуство е мигновеността, в която то лумва като бенгалски огън, пръска искри, основава наслада, гори ни пръстите, а след това го няма и става мрачно.
Актьорът би трябвало да твори, а не да приказва и не да популяризира “мисли” и “идеи”. Ние не сме положителни съдници на своите каузи.
Искам хората да не помнят Татяна Лолова ли съм, остаряла ли съм, млада ли съм, по какъв начин съм облечена, гола ли съм, жена ли съм, мъж ли съм, спектакъл ли е това, къде съм, къде сме... Да се издигнем... И да се забравим...”
(Из “1/2 ЖИВОТ”, Татяна Лолова, изд. Релакса, Варна, 1999, с. 227-228.)
В този комплициран живот не всичко е наслада, обич и полуда. Но като си помисля, аз съм човек с шанс и не би трябвало да се окайвам от нищо. Би трябвало да съм щастлива, че по този начин са ме орисалиили че съм предиздвикала орисниците по този начин да ме орисат, тъй като изпитвам наслада, наслаждение и задоволство от това, което върша. Но, несъмнено, в никакъв случай нямам насита.
Винаги си мисля, че съм могла доста повече и по-добре. Това е хубаво, тъй като е тласък да се върви напред...
Силата на Татяна Лолова е любовта. Любовта към театъра и към всеки обособен човек, стига да е човек. Тя гръмко изповядва и практикува тази обич, с което троши всички бариери, поставяни от времена, пространства, предубеждения, рутина и сходните им.
Татяна Лолова има два брака. Факт, който не е доста прочут на необятната аудитория. За първи път стъпва пред олтара с хидроинженера Евелин Монев. И двамата луди глави, вършат си сватбено странствуване до морето. И то на мотор “Вятка”, написа etarget.bg. След известно време махат брачните окови и се развеждат, като акцентират пред съда несходство на характерите. Разводът минава без непотребен звук. Разделят се като другари.
Вторият брачен партньор на актрисата е Светослав Светославов. Славе бе неразделно до нея от 1963-та. Запознават се в Сатиричния спектакъл, където той е реквизитор. Съпругът на актрисата умря ненадейно преди повече от година на 85-годишна възраст, а двамата бяха семейство в продължение на цели 56 години.
До последно двамата излизаха хванати за ръка, съвсем като прясно влюбени възпитаници. Татяна Лолова се грижеше за него в последните му мигове живот. А гибелта му я съкруши.
Все отново към живота я върна сцената.
Татяна, пожелаваме ти здраво здраве, ентусиазъм, доста радостни мигове и креативно дългоденствие!
Нейният театър “Дневниците на Лолова” по биографичната й книга “Дневници и делници” преди месец имаше премиера в Лондон. Тя бе приветствана от 300 българи, а след представлението Лолова над час раздаваше подписи.
На сцената Лолова споделя за детството си, младежките години, фамилията и любовта на живота си - Славето.
В мултимедийния театър влизат фрагменти от последните години на Славето и Татяна, фотоси от персоналния им фамилен албум. Мултимедията е основана от журналиста Георги Тошев, който е и създател на сюжета.
Татяна Лолова е родена на 10 февруари 1934 година в София. Майка й е от руско-украински генезис, а татко й Желязко Лолов е счетоводител, само че неговият братовчед адаш е прочут сценичен артист в Пловдив.
Татяна боготвори татко си и споделя, че той е най-топлият човек, който познава. Актрисата израства с многочислените истории, които татко й й споделя по цели нощи, и с книгите, с които той я запознавал още от дете.
За страдание, родителите на Татяна си отиват прекомерно рано и актрисата остава сама с брат си.
Още от малко дете тя е уверена, че би трябвало да стане артистка
Завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ през 1955 година в класа на професор Стефан Сърчаджиев. Учи дружно с Ицхак Финци, Григор Вачков, Никола Анастасов и доста други забележителни артисти.
Татяна Лолова мечтае за трагични функции, само че всички виждат комедийния й гений. Самата тя споделя, че още от напълно дребна в нея се бори трагичният ген с “онова смешно нещо”, което точно я прави една от най-хубавите български комедиантки.
През 1957 година става първата актриса, публично назначена в новосформираната натрупа на Сатиричния спектакъл, дружно с легендите: Стоянка Мутафова, Георги Калоянчев, Георги Парцалев, Григор Вачков.
Актрисата споделя, че била извънредно опърничава и своенравна жена.
Лолова се изявява във фарса и буфонадата, гротеската и сатирата. Играе и в едни от най-емблематичните български филми. Сред най-известните й облици в киното са на Елица Карадушиева в “Бон късмет, инспекторе”, Управителката в “Топло” и Леда в “Опасен чар”. Голямата актриса е и притежател на многочислени награди и държавни оценки. Сред тях са: “Аскеер”, “Любимец 13”, “Златен Перперикон”, “Златна бленда” и “Златна липа”.
Награждавана е с редица държавни оценки - Заслужил актьор (1972), Народен актьор (1986), Орден “Кирил и Методий” - III степен (1963), две награди на Съюза на артистите в България за женска роля, “Аскеер за женска роля”, III премия за актьорско майсторство на I народен обзор на камерните театрални постановки (Враца, 1977), Наградата за женска роля за ролята на Ангелина във кино лентата “Авантюра” на фестивала “Златната ракла” (1992), Орден “Стара планина”.
“Аз в действителност не обичам да описвам за себе си. През целия ми живот на актриса съм желала за мен да не се знае нищо. Държала съм, когато хората дойдат, да ме видят на сцената и да им е прелестно. Не желая нито да знаят през какъв брой дупки минавам вечер по улицата, нито по какъв начин наподобява боклукът в контейнерите пред дома ми, нито какъв брой ме е боязън да се прибирам нощем.
Всичките ми функции са ми донесли доста тъга и доста наслада
Едни са били оценени от хората, за които съм ги правила, други са си останали единствено мое благополучие и моя тъга. Мнозина в края на своя живот са обезверени, че не са постигнали огромното.
Това е страшна равносметка. Но кое е огромното? Може би не ни е обещано да създадем сами цялата огърлица, а единствено едно зърно. Или няколко скъпоценни зрънца. Хубавото на нашето изкуство е мигновеността, в която то лумва като бенгалски огън, пръска искри, основава наслада, гори ни пръстите, а след това го няма и става мрачно.
Актьорът би трябвало да твори, а не да приказва и не да популяризира “мисли” и “идеи”. Ние не сме положителни съдници на своите каузи.
Искам хората да не помнят Татяна Лолова ли съм, остаряла ли съм, млада ли съм, по какъв начин съм облечена, гола ли съм, жена ли съм, мъж ли съм, спектакъл ли е това, къде съм, къде сме... Да се издигнем... И да се забравим...”
(Из “1/2 ЖИВОТ”, Татяна Лолова, изд. Релакса, Варна, 1999, с. 227-228.)
В този комплициран живот не всичко е наслада, обич и полуда. Но като си помисля, аз съм човек с шанс и не би трябвало да се окайвам от нищо. Би трябвало да съм щастлива, че по този начин са ме орисалиили че съм предиздвикала орисниците по този начин да ме орисат, тъй като изпитвам наслада, наслаждение и задоволство от това, което върша. Но, несъмнено, в никакъв случай нямам насита.
Винаги си мисля, че съм могла доста повече и по-добре. Това е хубаво, тъй като е тласък да се върви напред...
Силата на Татяна Лолова е любовта. Любовта към театъра и към всеки обособен човек, стига да е човек. Тя гръмко изповядва и практикува тази обич, с което троши всички бариери, поставяни от времена, пространства, предубеждения, рутина и сходните им.
Татяна Лолова има два брака. Факт, който не е доста прочут на необятната аудитория. За първи път стъпва пред олтара с хидроинженера Евелин Монев. И двамата луди глави, вършат си сватбено странствуване до морето. И то на мотор “Вятка”, написа etarget.bg. След известно време махат брачните окови и се развеждат, като акцентират пред съда несходство на характерите. Разводът минава без непотребен звук. Разделят се като другари.
Вторият брачен партньор на актрисата е Светослав Светославов. Славе бе неразделно до нея от 1963-та. Запознават се в Сатиричния спектакъл, където той е реквизитор. Съпругът на актрисата умря ненадейно преди повече от година на 85-годишна възраст, а двамата бяха семейство в продължение на цели 56 години.
До последно двамата излизаха хванати за ръка, съвсем като прясно влюбени възпитаници. Татяна Лолова се грижеше за него в последните му мигове живот. А гибелта му я съкруши.
Все отново към живота я върна сцената.
Татяна, пожелаваме ти здраво здраве, ентусиазъм, доста радостни мигове и креативно дългоденствие!
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ