Конфликтът Израел-Хамас: Къде е мястото на Хизбула и могат ли да бъдат предотвратени най-лошите сценарии?
Татяна Дронзина
Поредица от конфликти на границата на Израел с Ливан - Синята линия - разпалват страховете, че е Хизбула може да открие втори фронт против Израел. Не че конфликтите по Синята линия са нещо ново, само че до в този момент моделът им беше прочут – незначителни нападения, къси нахлувания, пукотевица от двете страни. През последните месеци, обаче, се заприказва за „ обединяването на фронтовете “, което значи по-тясна съгласуваност сред антиизраелски групи като Хизбула в Ливан, Хамас и Палестинския ислямски джихад, дружно с безчет други подкрепяни от Иран групи в Сирия, Ирак и Йемен. Следователно, би било мъчно за Хизбула просто да се отдръпне и да не направи нищо, до момента в който Израел води своята солидна атака против Хамас в Газа.
Хизбула има доста благоприятни условия за военно влияние върху Израел – тя съвсем несъмнено е улеснила бойците на Хамас в интервенцията им от 9 октомври; също така, може да употребява обстрел, без да поеме отговорност за него или да нападна от вътрешността на Сирия – което към този момент стана – дружно с други проирански групировки.
Случи ли се това, пълномащабна районна война по никакъв начин не е изключена, още повече като се има поради, че военните качества на Хизбула са доста по-големи от тези на Хамас. Джонатан Шанцер, старши вицепрезидент по проучванията във Фондацията за отбрана на демокрациите, написа в обществените медии, че „ северът се нагрява “: „ Това е съществено безпокойствие за Израел и Съединените щати. Една война с подкрепяната от Иран Хизбула би била доста по-горчива от всичко, което се случи сред Израел и Хамас през последните години “... „ Хизбула е по-добре въоръжена и подготвена. Има капацитета да нанесе съществени вреди на Израел. "
Изглежда, че никой не желае тази война,
само че всяка война има своя лична воля и логичност, и от време на време сметките на воюващите излизат неправилни. При което ливанското държавно управление, въпреки че разгласи задачата си да поддържа мир и непоклатимост в Южен Ливан, не може да направи кой знае какъв брой: въоръжената формация има доста по-широки военни качества от него, връзките сред Хамас и Хисбула не са от през вчерашния ден.
През 90-те години и десетилетието по-късно Хизбула и Хамас построиха тесни връзки като взаимно подкрепящи се фронтове в „ оста на съпротивата “ на Иран. Хизбула беше хазаин на управлението на Хамас в Бейрут; обучаван с бойни лагери на Хамас в Южен Ливан и в долината Бекаа в Източен Ливан; и контрабандни оръжия и материали в линията Газа по време на Втората интифада (от 2000 до 2005 г.). В началото на 2010 година двете милиции бяха близки сътрудници. Тези връзки последователно започнаха да се обтягат от 2011 година насетне, когато сирийското въстание се трансформира в революция: Хамас избра страната на сунитите против подкрепяния от Хизбула и Иран режим на сирийския водач Башар ал-Асад, различен член на оста на съпротивата на Техеран. Но съюзът се възвърне, когато сирийската революция стартира да отшумява, изключително откакто Яхя ал-Синвар – дълготраен помощник както на Техеран, по този начин и на Хизбула – пое управлението на Хамас през 2017 година Оттогава партньорството се втвърди, а Ливан се трансформира в сериозен център за съгласуваност. През 2018 година Хамас още веднъж отвори политическите си офиси в Бейрут и няколко основни водачи се реалокираха там. Съобщава се, че през 2021 година Иран е
основал там „ стая за взаимни интервенции “
включваща оперативни чиновници от Корпуса на гвардейците на ислямската гражданска война на Иран, Хизбула и Хамас за съгласуване на военни, разследващи и терористични действия против Израел.
Засега наподобява, че Хизбула поддържа намесата си под избран предел, с цел да не провокира ответната реакция на Израел. Само ден след началото на войната номер две в организацията, Хашим Сафи ал Дин, съобщи: „ Нашите сърца са с вас. Нашите мозъци са с вас. Нашите души са с вас. Нашата история, оръжия и ракети са с вас. “ Но заричане, че „ нашите бойци са с вас “ към Хамас не последва.
Израел пък не желае откриването на втори фронт, който мощно ще го затрудни. Иран, който счита организацията за най-важния си коз против възможна американска или израелска офанзива против себе си, едва ли е податлив да го пропилее поради Хамас, чиито фиктивен мотив за интервенция беше възмездие поради трима дейци на организацията, починали от израелски обстрел: „ След мъченичеството на трима от нашите братя джихадисти [Хусам Мохамад Ибрахим, Али Раеф Фтуни и Али Хасан Ходрой] този следобяд вследствие на израелските офанзиви против ливански градове и села, групи от ислямската опозиция направиха първичен отговор, като нападнаха казармите в Браниат, командния център на бригадата Галилея и Казарма Авивим, команден център на Западната бригада, употребявайки управляеми ракети и минохвъргачни снаряди, причинявайки директни попадения. “
Хизбула ще се подчини на заповедите на Иран
Но има и риск. Той се крие в това, че Хизбула евентуално ще се почувства принудена да увеличи оперативния си ритъм по-близо до праговата точка, защото войната в Газа се ускорява и разрушенията и загубата на човешки живот се увеличават; и ще продължат да се усилват изключително при положение на огромно сухопътно навлизане на израелската войска. Израел от дълго време е осъзнал, че в случай че избухне война с Хизбула, потреблението единствено на въздушна мощност ще бъде незадоволително. Той ще би трябвало да ангажира забележителен брой сухопътни сили за навлизане надълбоко в Ливан с неизбежната цена на огромни бойни жертви. Воденето на огромни въздушни и наземни офанзиви в Газа и Ливан по едно и също време би било сложна задача за израелското държавно управление, изключително откакто няма да се ограничи единствено до Ливан и Израел. Една война с Хизбула би се трансформирала в районна с отваряне на сирийския фронт и опция за офанзиви от Ирак, Йемен и даже Иран. Но всичко зависи от Иран – в случай че той подреди, Хисбула ще се ангажира с пълномащабни военни дейности. В резултат неговия военният потенциал ще бъде изправен пред удари, Ливан ще бъде потънал в още по-голяма бедност и евентуално ще има мощна междурелигиозна реакция против Хизбула, в това число от шиитския й електорат.
Но какво ще стане, в случай че въпреки всичко в даден миг Хизбула загуби предпазливостта си или си създадат неправилни сметки? Това ще бъде изключително евентуално, в случай че Израел, чиито водачи не виждат различен избор, с изключение на да стартират изцяло нахлуване в линията Газа, с цел да нанесат пагубен удар на Хамас и да спасят израелските заложници, се окаже заседнал в градска война. Тъй като силите му са разрушени и жертвите в линията се усилват, Хамас ще има всички учредения да извика помощ от своите сътрудници - оказвайки напън върху Хизбула да усили поддръжката си. В края на крайщата, какво пречи организацията да си зададе въпроса: за какво е натрупала всички тези качества, да се бие с Израел, в случай че в никакъв случай няма да ги употребява. Възможностите на Хизбула биха й разрешили да нападна по суша, море и въздух, подкрепени от артилерийски и ракетни муниции. Прецизните ракети биха могли да се насочат към израелските военни и разследващи уреди и основна инфраструктура и даже да доближат чувствителни обекти в Ерусалим и Тел Авив. Израел, от своя страна, ще отприщи опустошителна въздушна акция в Ливан. Поддръжниците на Хизбула – от Иран и Сирия до шиитските милиции в Ирак и може би чак до Афганистан и Пакистан – ще бъдат притиснати да се причислят към борбата. И не след дълго Съединените щати ще могат елементарно да бъдат привлечени, а техните сили и уреди ще бъдат изправени пред офанзиви в целия Близък изток.
Иран може да отговори посредством активиране на кафези в района и отвън него
Има и различен сюжет. Като се има поради нежеланието и на двете страни за пълномащабна война, съществува възможност конфликтите да ескалират в няколкодневни продължителни борби, които остават локализирани в Южен Ливан и Северен Израел, само че не доближават до тотална война. При подобен сюжет бригадата Radwan на Хизбула може да провежда свои лични трансгранични набези – тя се образова за такива интервенции най-малко от 2007 година В отговор Израел може да нанесе въздушни удари по ливански инфраструктурни цели и да провежда лимитирани бронирани нахлувания през Синята линия. Такъв сюжет покачва риска от неверни калкулации до сериозна точка.
Могат ли да бъдат предотвратени най-лошите сюжети? Може би, с проведените старания на интернационалната общественост. Но сега е рано за какъвто и да било оптимизъм.
Поредица от конфликти на границата на Израел с Ливан - Синята линия - разпалват страховете, че е Хизбула може да открие втори фронт против Израел. Не че конфликтите по Синята линия са нещо ново, само че до в този момент моделът им беше прочут – незначителни нападения, къси нахлувания, пукотевица от двете страни. През последните месеци, обаче, се заприказва за „ обединяването на фронтовете “, което значи по-тясна съгласуваност сред антиизраелски групи като Хизбула в Ливан, Хамас и Палестинския ислямски джихад, дружно с безчет други подкрепяни от Иран групи в Сирия, Ирак и Йемен. Следователно, би било мъчно за Хизбула просто да се отдръпне и да не направи нищо, до момента в който Израел води своята солидна атака против Хамас в Газа.
Хизбула има доста благоприятни условия за военно влияние върху Израел – тя съвсем несъмнено е улеснила бойците на Хамас в интервенцията им от 9 октомври; също така, може да употребява обстрел, без да поеме отговорност за него или да нападна от вътрешността на Сирия – което към този момент стана – дружно с други проирански групировки.
Случи ли се това, пълномащабна районна война по никакъв начин не е изключена, още повече като се има поради, че военните качества на Хизбула са доста по-големи от тези на Хамас. Джонатан Шанцер, старши вицепрезидент по проучванията във Фондацията за отбрана на демокрациите, написа в обществените медии, че „ северът се нагрява “: „ Това е съществено безпокойствие за Израел и Съединените щати. Една война с подкрепяната от Иран Хизбула би била доста по-горчива от всичко, което се случи сред Израел и Хамас през последните години “... „ Хизбула е по-добре въоръжена и подготвена. Има капацитета да нанесе съществени вреди на Израел. "
Изглежда, че никой не желае тази война,
само че всяка война има своя лична воля и логичност, и от време на време сметките на воюващите излизат неправилни. При което ливанското държавно управление, въпреки че разгласи задачата си да поддържа мир и непоклатимост в Южен Ливан, не може да направи кой знае какъв брой: въоръжената формация има доста по-широки военни качества от него, връзките сред Хамас и Хисбула не са от през вчерашния ден.
През 90-те години и десетилетието по-късно Хизбула и Хамас построиха тесни връзки като взаимно подкрепящи се фронтове в „ оста на съпротивата “ на Иран. Хизбула беше хазаин на управлението на Хамас в Бейрут; обучаван с бойни лагери на Хамас в Южен Ливан и в долината Бекаа в Източен Ливан; и контрабандни оръжия и материали в линията Газа по време на Втората интифада (от 2000 до 2005 г.). В началото на 2010 година двете милиции бяха близки сътрудници. Тези връзки последователно започнаха да се обтягат от 2011 година насетне, когато сирийското въстание се трансформира в революция: Хамас избра страната на сунитите против подкрепяния от Хизбула и Иран режим на сирийския водач Башар ал-Асад, различен член на оста на съпротивата на Техеран. Но съюзът се възвърне, когато сирийската революция стартира да отшумява, изключително откакто Яхя ал-Синвар – дълготраен помощник както на Техеран, по този начин и на Хизбула – пое управлението на Хамас през 2017 година Оттогава партньорството се втвърди, а Ливан се трансформира в сериозен център за съгласуваност. През 2018 година Хамас още веднъж отвори политическите си офиси в Бейрут и няколко основни водачи се реалокираха там. Съобщава се, че през 2021 година Иран е
основал там „ стая за взаимни интервенции “
включваща оперативни чиновници от Корпуса на гвардейците на ислямската гражданска война на Иран, Хизбула и Хамас за съгласуване на военни, разследващи и терористични действия против Израел.
Засега наподобява, че Хизбула поддържа намесата си под избран предел, с цел да не провокира ответната реакция на Израел. Само ден след началото на войната номер две в организацията, Хашим Сафи ал Дин, съобщи: „ Нашите сърца са с вас. Нашите мозъци са с вас. Нашите души са с вас. Нашата история, оръжия и ракети са с вас. “ Но заричане, че „ нашите бойци са с вас “ към Хамас не последва.
Израел пък не желае откриването на втори фронт, който мощно ще го затрудни. Иран, който счита организацията за най-важния си коз против възможна американска или израелска офанзива против себе си, едва ли е податлив да го пропилее поради Хамас, чиито фиктивен мотив за интервенция беше възмездие поради трима дейци на организацията, починали от израелски обстрел: „ След мъченичеството на трима от нашите братя джихадисти [Хусам Мохамад Ибрахим, Али Раеф Фтуни и Али Хасан Ходрой] този следобяд вследствие на израелските офанзиви против ливански градове и села, групи от ислямската опозиция направиха първичен отговор, като нападнаха казармите в Браниат, командния център на бригадата Галилея и Казарма Авивим, команден център на Западната бригада, употребявайки управляеми ракети и минохвъргачни снаряди, причинявайки директни попадения. “
Хизбула ще се подчини на заповедите на Иран
Но има и риск. Той се крие в това, че Хизбула евентуално ще се почувства принудена да увеличи оперативния си ритъм по-близо до праговата точка, защото войната в Газа се ускорява и разрушенията и загубата на човешки живот се увеличават; и ще продължат да се усилват изключително при положение на огромно сухопътно навлизане на израелската войска. Израел от дълго време е осъзнал, че в случай че избухне война с Хизбула, потреблението единствено на въздушна мощност ще бъде незадоволително. Той ще би трябвало да ангажира забележителен брой сухопътни сили за навлизане надълбоко в Ливан с неизбежната цена на огромни бойни жертви. Воденето на огромни въздушни и наземни офанзиви в Газа и Ливан по едно и също време би било сложна задача за израелското държавно управление, изключително откакто няма да се ограничи единствено до Ливан и Израел. Една война с Хизбула би се трансформирала в районна с отваряне на сирийския фронт и опция за офанзиви от Ирак, Йемен и даже Иран. Но всичко зависи от Иран – в случай че той подреди, Хисбула ще се ангажира с пълномащабни военни дейности. В резултат неговия военният потенциал ще бъде изправен пред удари, Ливан ще бъде потънал в още по-голяма бедност и евентуално ще има мощна междурелигиозна реакция против Хизбула, в това число от шиитския й електорат.
Но какво ще стане, в случай че въпреки всичко в даден миг Хизбула загуби предпазливостта си или си създадат неправилни сметки? Това ще бъде изключително евентуално, в случай че Израел, чиито водачи не виждат различен избор, с изключение на да стартират изцяло нахлуване в линията Газа, с цел да нанесат пагубен удар на Хамас и да спасят израелските заложници, се окаже заседнал в градска война. Тъй като силите му са разрушени и жертвите в линията се усилват, Хамас ще има всички учредения да извика помощ от своите сътрудници - оказвайки напън върху Хизбула да усили поддръжката си. В края на крайщата, какво пречи организацията да си зададе въпроса: за какво е натрупала всички тези качества, да се бие с Израел, в случай че в никакъв случай няма да ги употребява. Възможностите на Хизбула биха й разрешили да нападна по суша, море и въздух, подкрепени от артилерийски и ракетни муниции. Прецизните ракети биха могли да се насочат към израелските военни и разследващи уреди и основна инфраструктура и даже да доближат чувствителни обекти в Ерусалим и Тел Авив. Израел, от своя страна, ще отприщи опустошителна въздушна акция в Ливан. Поддръжниците на Хизбула – от Иран и Сирия до шиитските милиции в Ирак и може би чак до Афганистан и Пакистан – ще бъдат притиснати да се причислят към борбата. И не след дълго Съединените щати ще могат елементарно да бъдат привлечени, а техните сили и уреди ще бъдат изправени пред офанзиви в целия Близък изток.
Иран може да отговори посредством активиране на кафези в района и отвън него
Има и различен сюжет. Като се има поради нежеланието и на двете страни за пълномащабна война, съществува възможност конфликтите да ескалират в няколкодневни продължителни борби, които остават локализирани в Южен Ливан и Северен Израел, само че не доближават до тотална война. При подобен сюжет бригадата Radwan на Хизбула може да провежда свои лични трансгранични набези – тя се образова за такива интервенции най-малко от 2007 година В отговор Израел може да нанесе въздушни удари по ливански инфраструктурни цели и да провежда лимитирани бронирани нахлувания през Синята линия. Такъв сюжет покачва риска от неверни калкулации до сериозна точка.
Могат ли да бъдат предотвратени най-лошите сюжети? Може би, с проведените старания на интернационалната общественост. Но сега е рано за какъвто и да било оптимизъм.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ