Татко не дава, той е еколог.“ Това не е извадка

„ Татко не дава, той е еколог. “ Това не е извадка от някаква зле написана политическа ирония. Това е дословна имитация на тогавашния министър-председател Кирил Петков , изречена пред вицепремиера Асен Василев, министри и депутати в Министерски съвет, във връзка на отхвърли да се строи автомагистрала „ Струма “ през Кресненското дефиле. И в случай че това не е емблема на политическо дебелоочие, управнически инфантилизъм и държавна капитулация , не знаем какво е.

Защото не просто „ баща не дава “. Татко – Петко Петков – интензивно взе участие в съвещания, привиква министри, дава указания и командва цялостен кабинет , без да е избиран от никого, без да е назначаван, без да носи отговорност. Така наподобява държавност, превзета от семейно-екологичен кръг , който блокира планове от национално значение поради свои идеологически, политически и евентуално финансови ползи.

Нека си напомним обстоятелствата.

Автомагистрала „ Струма “ трябваше да бъде приключена още през 2004 година, за Олимпиадата в Атина. Не се случи. Защо? Защото тъкмо тогава стартира координирана офанзива от „ зелени “ Неправителствени организации, зад които стои същият Петко Петков , против всички екологични оценки, свързани с плана. Години наред се подават тъжби, водят се каузи, саботират се процедури. Не тъй като автомагистралата не е нужна. А тъй като се желае време – време, в което правосъдната система да бъде объркана и случаите да попаднат на „ комфортен арбитър “. Това се назовава не отбрана на природата, а комфортна юридическа спънка, легализирана през Неправителствени организации подправена угриженост .

А в следствие? 76 починали. 400 ранени. Десетки фамилии унищожени. Деца убити. Това е цената на „ еко “ блокажа . Това е цената на „ баща не дава “.

Но цинизмът не стопира дотук.

Днес, същият Кирил Петков – към този момент не министър председател, само че към момента звучен политик – употребява гибелта на дете край Телиш , с цел да упрекна съперниците си, че не строят пътища. Само че той комфортно не помни, че неговото държавно управление сътвори законовата рамка за цялостна парализа на инфраструктурните планове , връщайки двуинстанционното обжалване за национално значими обекти. Същото, което „ зелените “ употребяват години наред, с цел да блокират всичко – от автомагистрали до тунели.

Именно Петков и съидейниците му върнаха с години обратно плана за тунела под „ Шипка “, посредством План за ръководство на парк „ Българка “, импортиран от Борислав Сандов и направен от Тома Белев – и двамата част от зелената мрежа, водена не от интереса на жителите, а от интереса на стеснен, идеологизиран хайлайф, който не заплаща сметката.

И тук към този момент не приказваме просто за политически спор. Говорим за честен срам .

Какво по-жестоко доказателство за лицемерието от това да блокираш автомагистрала с екологични тъжби, а след това да питаш за какво няма пътища ? Каква по-гротескна илюстрация на двойния стандарт от това да използваш покруса, в която има починало дете, с цел да атакуваш тези, които действително се пробват да построят нещо ?

Проблемът с „ баща не дава “ не е единствено в Петков. Проблемът е в политическата просвета, която разрешава такива хора да се изкачват до върха на страната, без проект, без визия, водени само от персонални благосклонности, фамилен напън и добре проведени зелени структури с квази-обществена легитимност .

Докато това продължава, до момента в който националният интерес е пленник на екологични феодали, до момента в който автомагистрали се стопират с реплики от детска градина, ще броим още жертви по дефилетата, ще гледаме още тъжби вместо багери и ще слушаме още неистини от хора, които от дълго време трябваше да мълчат .