Сибирска котка
Търсите си приблизително огромен размер коте с пухкава четина, което е подарък за очите на всеки, който го съзре? А пък на всичкото от горната страна и любвеобилно. Тогава Сибирската котка е вашият домакински любим! Този тип е нормален жител на снежна Русия, където трислойната му козинка е в огромна помощ, пристигна ли мразовитата зима. Здравото, добре замускулено тяло с дейно развита костна система е издръжливо на всевъзможните сурови тествания на природата.
Сибирската котка е извънредно обществена, любвеобилна, другарски настроена и енергична – притежателите на такава писана в никакъв случай не биха я заменили с друга. Това е видът коте, което ще ви посрещне още на вратата и ще ви следва неразделно из къщата. Макар да се славят с безшумността си, от време на време ще ви се удаде опцията да чуете сладко, въодушевено мяукане. Обичат компанията – без значение дали в лицето на човек, друга котка, куче, а изключително користолюбие имат към децата.
Сибирската котка тежи сред 4 и 9 кг, а дължината на тялото ѝ е от 43 до 65 сантиметра. Козинката може да е груба или мека, относително дълга до дълга и трислoйна, като към врата образува къдрички. Най-различни окраски и нюанси багрят космената завивка на Сибирската котка, като същото може да се каже и за цветовете на ирисите. Опадването на козината не е изключително интензивно. При положителни условия сибирската котка живее 18 години.
История на Сибирската котка
Сред руснаците Сибирската котка е на респект и се смята за национално благосъстояние. Не се знае по кое време тъкмо са се появили на територията на страната, само че имайки поради наличието им в детски книжки и фолклор, евентуално е преди повече от 1000 години. За първи път котката е разказана в книгата на Харисън Уейр Нашите котки и всичко за тях от 1889 година. Скоро след Студената война прелестната писана печели любовта и на американците.
Какво приковава сърцата на толкоз хора? Възможно е да се дължи на сладникавия тип на лицето с клиновидна форма и закръглени скули, снабдено с къса муцунка с лека извивка. В добавка очите на сибирската котка са големи, съвсем кръгли, и най-разноцветни, минавайки през зелено, златисто, медено. Белите окраски на Сибирска котка постоянно имат сини очи или две очи с разнообразни цвята.
Грижи за Сибирската котка
Развитието на породата се счита за по-бавно в котешкия свят – от време на време са нужни повече от 5 години, с цел да успее котенцето да се трансформира в зряла Сибирска котка. В тези пет години обаче ви чака страшна веселба. Породата е специалист по катерене, изследователска активност и всевъзможен тип игра. За да поддържате мозъка на котето си зает, а по едно и също време с това и да упражнявате тялото ѝ, предоставете ѝ играчки и постоянно се присъединявайте към играта.
Ноктите, както при всяко коте, се подрязват регулярно, а ушите би трябвало да се ревизират за нечистотия. Може да изчиствате ушите с памук и разтвор за уши – никога не ровичкайте с елементарни клечки за уши. Забележите ли нараснало натрупване на нечистотия, консултирайте се с ветеринарен доктор.
Пухкавата разноцветна козинка може да има избрана шарка, бели петна, или да е изчистена. Трослойната космена завивка се разделя на предстоящ, късокосмест пласт (този най-близо до кожата); малко по-дълъг ред осилести косми; и трети, финален пазещ подобен с най-дългите косми. Разбира се, през лятото дебелото кожухче ще опада и ще се смени с по-късо. Учудващо е, че макар устройството на козината тя рядко има податливост да се събира на кичури и да слепва, което не значи, че би трябвало да пропуснете ресането на котката понякога, изключително по време на промяна на козината. Няма да е по никакъв начин зле и животното да се къпе от време на време, с цел да се отстранен дребни частички и прахуляк.
Породата е доста известна с качеството си на хипоалергична котка. Не съществува изключително научно доказателство за това, само че пък мнението на някои от алергичните е, че съжителството със Сибирска котка не е чак такова предизвикателство за тях. Алергията в общия случай се дължи на протеин, отделящ се от жлезите на кожата. Чрез козината, слюнката и урината може да бъде разпилян в близост и, попадайки върху кожата или лигавиците на алергичния човек, да провокира хиперимунен отговор. При котките по-голямото зло откъм алергени се приписва на пърхотът, който може да се популяризира с котешката урина, слюнка или при засъхване да остане във въздуха и да се вдиша.
Заболявания на Сибирската котка
Голяма част от Сибирските котки не страдат от наследствени котешки болести. Смята се, че дребен % от тези животни има податливост да развие хипертрофична кардиомиопатия - с други думи, надебеляване на сърдечния мускул. Отговорните стопани постоянно би трябвало да водят любимеца си на обзор и изключително би трябвало да се внимава болните животни да не не престават рода, предавайки болестта в идващото потомство.
Хранене на Сибирската котка
Що се отнася до храненето на Сибирската котка, желана е консервираната котешка храна, съдържаща повече % влага, със или без сухи гранули в добавка. Повечето писани по принцип нямат навика да пият доста вода, което да докара след това до бъбречни проблеми при котките. Хранете котето постоянно и в рационални количества, с цел да не се стига до котешко затлъстяване.
