&format=webp)
Мрачната ера на Холивуд: Защо се променя визуалният език на киното?
Търсенето на нещо за гледане късно вечер е добре познато на всички – дълго прекачване на платформите, до момента в който не бъде определен сериал, който сътрудник е загатнал на работа. А минути по-късно на екрана не се вижда нищо, тъй като сцената се развива през нощта.
Дискусиите по отношение на неналичието на цветове във филмите и сериалите не са нови. Те набират мощ след няколко скандално зле осветени борби във финалния сезон на Game of Thrones. Сцените са толкоз тъмни и неразбираеми, че редица постове и публикации желаят пояснение на случилото се. Един консуматор на Reddit написа: „ Ако ти би трябвало публикация, с цел да изясни, че невидимото е художествена идея, може би концепцията би трябвало да се преразгледа. “
„ Ако излезете на открито в топъл ден, ще откриете извънредно повече цвят, в сравнение с във всеки актуален блокбастър “, отбелязва пред Guardian кинокритикът Бари Левит.
Първата част на Wicked също получи съществени рецензии за образния си жанр, като някои даже я съпоставиха с телевизионна реклама. Това провокира още по-остри реакции, защото „ Магьосникът от Оз “ – първият филм в тази галактика – е считан за едно от творбите, трансформирали вечно цветното кино.
Дългоочакваното продължение Wicked: For Good получи сходни мнения. В New Yorker критикът Джъстин Чанг пита: „ Защо всичко в този филм, макар обилния фон, отрупан със злато и смарагди, е или прекомерно мрачно, или прекомерно блестящо? Толкова заслепяващо осветено, като че ли Оз е под непрекъсната термоядрена офанзива, или пък толкоз мътно, че мъчно различаваш един облик от различен? “
Техниколорът, употребен в „ Магьосникът от Оз “, разрешава основаването на доста ярки и наситени цветове. Това се реализира посредством специфична камера, която разделя светлината на три съществени цвята – наследник, зелен и червен – и ги записва върху обособени кино ленти. Въпреки впечатляващия резултат, процесът е извънредно безценен и комплициран, заради което последователно изчезва с навлизането на по-лесни и налични технологии.
„ Разпространението на плоски, монотонни изображения през днешния ден се дължи частично на промени в камерите и неналичието на деликатна цветова обработка “, споделя Лора Хилард, учител по кинооператорство в Университета на Салфорд.
Съвременните цифрови камери улавят картината по-реалистично, само че без присъщата плътност и текстура, които филмовата лента неизбежно носи. Някои отдават смяната на Властелинът на пръстените, където цветови корекции и резултати са употребявани, с цел да създадат света допустимо най-естествен. А от ерата преди дигитализацията мнозина помнят по какъв начин филми като Семейство Адамс (1991) съумяват да предадат тъмно и готическо въодушевление, без фенът да се изгубва в тъмнината.
„ Днес следим наклонност към по-нисък контрастност, по-меки акценти, по-приглушени палитри и по-малко очевидно осветяване “, показва цифровият колорист Хутан Хагшенас, работил по филми като The Salesman (2016). „ И въпреки този натурален тип да наподобява елементарен за реализиране, зад него нормално стои голямо количество работа – не по-малко, в сравнение с при по-традиционното, стилизирано осветяване. “
„ Съществува неправилно разбиране, че мрачните изображения са резултат от спестовност от осветяване или дизайн. Това от време на време е фактор, само че не е главното “, прибавя той. Според него живеем във време, в което режисьорите имат повече надзор върху финалния кадър от всеки път.
Не става дума единствено за технологиите. Продуцентът Джон Константину разяснява, че образният жанр постоянно е борба сред „ абстракция и потапяне “. Абстракцията припомня, че гледаш облик, който би трябвало да свържеш с въображението си; потапянето – изключително особено за цифровата епоха – употребява необятни обективи и камери, сложени доста покрай действието, с цел да сътвори чувство за наличие.
Константину счита, че точно този метод е водил Wicked, с цел да може фенът да преживее същото като Глинда и Елфаба. Режисьорът Джон М. Чу удостоверява това: „ Искахме да потопим хората в Оз, да го създадем същинско място. “
„ Много режисьори имат мощно креативно желание към образен свят, който е реален и прочувствено почтен. Тъмните фрагменти могат да прибавят напрежение, фамилиарност и натурализъм “, добавя Хагшенас.
Разбира се, освен Wicked се сблъсква с рецензия по отношение на образните си аспекти. Осветлението в новата акомодация на Frankenstein наподобява непоследователно с търсените готически тонове, като доста фенове настояват, че филмът наподобява повече на видео игра – за разлика от Носферату, различен готически хорър, който впечатлява с майсторското си потребление на светлина и мрак. В ревюто си за Frankenstein, Decider обръща внимание „ тези присъщи за Netflix плоски изображения, при които липсва контрастност. Това кара повърхностите да се сливат на всеки фокусен проект. Малко детайли на екрана наподобяват действителни и осезаеми, а за филм за плът и кръв това е проблем. “
Този присъщ за стрийминг платформата образен жанр се трансформира във все по-често обсъждано събитие, защото Netflix усилва въздействието си в Холивуд. Още преди три години Vice преглежда тематиката и открива, че Netflix употребява стеснен брой камери и избира цялото наличие да бъде заснемано в 4K UHD. Платформата като че ли се приготвя за моментът, когато 4K тв приемниците станат стандарт. Но сходно на прехода от кино лента към цифрово, компресирането на 4K картина до формат, подобаващ за общоприетия домакински тв приемник, постоянно води до изкуствен, „ чудноват “ образен резултат.
Междувременно редица сериали и филми срещат компликации при пресъздаването на мрак – измежду тях Game of Thrones, The Walking Dead, The Handmaid’s Tale и The Batman.
Домашната телевизионна технология напредва бързо (макар не постоянно с темпото, което Netflix би желал) и това трансформира метода, по който феновете възприемат облика. Хагшенас разяснява, че през днешния ден е допустимо „ да се видят и оценят фините текстури, които преди десетилетие щяха да бъдат изгубени. Това дава на режисьорите действителен тласък да основават детайлни изображения, знаейки че дисплейната технология може да ги поддържа. “ Но даже когато задачата е по-дълбоко потапяне, резултатът се губи, в случай че феновете са принудени да нагласят осветлението и настройките на устройствата си.
„ Предизвикателствата пред осветлението постоянно са съществували, без значение от образните трендове “, показва Хагшенас, представен от Guardian. Трудно е да се предвижда накъде ще се развият образните трендове. 3D резултатите към този момент минаха своя връх и отстъпиха, до момента в който стремежът към потапящи преживявания доближи ново равнище с появяването на Sphere в Лас Вегас – пространство, което показва AI версия на „ Магьосникът от Оз “ и твърди, че „ придвижва феновете вътре във кино лентата “.
Реакциите към потреблението на цвят в Wicked: For Good са смесени. Левит признава, че въпреки филмът „ да има повече цвят от множеството “, той остава „ необичайно приглушен “, до момента в който Дейвид Кроу от Den of Geek счита, че проблемите с осветлението и цветовете са „ още по-очевидни “ в продължението. Може би е въпрос на „ неприятен шанс “ – цветна кино галактика, която се развива точно в интервал, белязан от извънредно безцветна хармония в киното.
Дискусиите по отношение на неналичието на цветове във филмите и сериалите не са нови. Те набират мощ след няколко скандално зле осветени борби във финалния сезон на Game of Thrones. Сцените са толкоз тъмни и неразбираеми, че редица постове и публикации желаят пояснение на случилото се. Един консуматор на Reddit написа: „ Ако ти би трябвало публикация, с цел да изясни, че невидимото е художествена идея, може би концепцията би трябвало да се преразгледа. “
„ Ако излезете на открито в топъл ден, ще откриете извънредно повече цвят, в сравнение с във всеки актуален блокбастър “, отбелязва пред Guardian кинокритикът Бари Левит.
Първата част на Wicked също получи съществени рецензии за образния си жанр, като някои даже я съпоставиха с телевизионна реклама. Това провокира още по-остри реакции, защото „ Магьосникът от Оз “ – първият филм в тази галактика – е считан за едно от творбите, трансформирали вечно цветното кино.
Дългоочакваното продължение Wicked: For Good получи сходни мнения. В New Yorker критикът Джъстин Чанг пита: „ Защо всичко в този филм, макар обилния фон, отрупан със злато и смарагди, е или прекомерно мрачно, или прекомерно блестящо? Толкова заслепяващо осветено, като че ли Оз е под непрекъсната термоядрена офанзива, или пък толкоз мътно, че мъчно различаваш един облик от различен? “
Техниколорът, употребен в „ Магьосникът от Оз “, разрешава основаването на доста ярки и наситени цветове. Това се реализира посредством специфична камера, която разделя светлината на три съществени цвята – наследник, зелен и червен – и ги записва върху обособени кино ленти. Въпреки впечатляващия резултат, процесът е извънредно безценен и комплициран, заради което последователно изчезва с навлизането на по-лесни и налични технологии.
„ Разпространението на плоски, монотонни изображения през днешния ден се дължи частично на промени в камерите и неналичието на деликатна цветова обработка “, споделя Лора Хилард, учител по кинооператорство в Университета на Салфорд.
Съвременните цифрови камери улавят картината по-реалистично, само че без присъщата плътност и текстура, които филмовата лента неизбежно носи. Някои отдават смяната на Властелинът на пръстените, където цветови корекции и резултати са употребявани, с цел да създадат света допустимо най-естествен. А от ерата преди дигитализацията мнозина помнят по какъв начин филми като Семейство Адамс (1991) съумяват да предадат тъмно и готическо въодушевление, без фенът да се изгубва в тъмнината.
„ Днес следим наклонност към по-нисък контрастност, по-меки акценти, по-приглушени палитри и по-малко очевидно осветяване “, показва цифровият колорист Хутан Хагшенас, работил по филми като The Salesman (2016). „ И въпреки този натурален тип да наподобява елементарен за реализиране, зад него нормално стои голямо количество работа – не по-малко, в сравнение с при по-традиционното, стилизирано осветяване. “
„ Съществува неправилно разбиране, че мрачните изображения са резултат от спестовност от осветяване или дизайн. Това от време на време е фактор, само че не е главното “, прибавя той. Според него живеем във време, в което режисьорите имат повече надзор върху финалния кадър от всеки път.
Не става дума единствено за технологиите. Продуцентът Джон Константину разяснява, че образният жанр постоянно е борба сред „ абстракция и потапяне “. Абстракцията припомня, че гледаш облик, който би трябвало да свържеш с въображението си; потапянето – изключително особено за цифровата епоха – употребява необятни обективи и камери, сложени доста покрай действието, с цел да сътвори чувство за наличие.
Константину счита, че точно този метод е водил Wicked, с цел да може фенът да преживее същото като Глинда и Елфаба. Режисьорът Джон М. Чу удостоверява това: „ Искахме да потопим хората в Оз, да го създадем същинско място. “
„ Много режисьори имат мощно креативно желание към образен свят, който е реален и прочувствено почтен. Тъмните фрагменти могат да прибавят напрежение, фамилиарност и натурализъм “, добавя Хагшенас.
Разбира се, освен Wicked се сблъсква с рецензия по отношение на образните си аспекти. Осветлението в новата акомодация на Frankenstein наподобява непоследователно с търсените готически тонове, като доста фенове настояват, че филмът наподобява повече на видео игра – за разлика от Носферату, различен готически хорър, който впечатлява с майсторското си потребление на светлина и мрак. В ревюто си за Frankenstein, Decider обръща внимание „ тези присъщи за Netflix плоски изображения, при които липсва контрастност. Това кара повърхностите да се сливат на всеки фокусен проект. Малко детайли на екрана наподобяват действителни и осезаеми, а за филм за плът и кръв това е проблем. “
Този присъщ за стрийминг платформата образен жанр се трансформира във все по-често обсъждано събитие, защото Netflix усилва въздействието си в Холивуд. Още преди три години Vice преглежда тематиката и открива, че Netflix употребява стеснен брой камери и избира цялото наличие да бъде заснемано в 4K UHD. Платформата като че ли се приготвя за моментът, когато 4K тв приемниците станат стандарт. Но сходно на прехода от кино лента към цифрово, компресирането на 4K картина до формат, подобаващ за общоприетия домакински тв приемник, постоянно води до изкуствен, „ чудноват “ образен резултат.
Междувременно редица сериали и филми срещат компликации при пресъздаването на мрак – измежду тях Game of Thrones, The Walking Dead, The Handmaid’s Tale и The Batman.
Домашната телевизионна технология напредва бързо (макар не постоянно с темпото, което Netflix би желал) и това трансформира метода, по който феновете възприемат облика. Хагшенас разяснява, че през днешния ден е допустимо „ да се видят и оценят фините текстури, които преди десетилетие щяха да бъдат изгубени. Това дава на режисьорите действителен тласък да основават детайлни изображения, знаейки че дисплейната технология може да ги поддържа. “ Но даже когато задачата е по-дълбоко потапяне, резултатът се губи, в случай че феновете са принудени да нагласят осветлението и настройките на устройствата си.
„ Предизвикателствата пред осветлението постоянно са съществували, без значение от образните трендове “, показва Хагшенас, представен от Guardian. Трудно е да се предвижда накъде ще се развият образните трендове. 3D резултатите към този момент минаха своя връх и отстъпиха, до момента в който стремежът към потапящи преживявания доближи ново равнище с появяването на Sphere в Лас Вегас – пространство, което показва AI версия на „ Магьосникът от Оз “ и твърди, че „ придвижва феновете вътре във кино лентата “.
Реакциите към потреблението на цвят в Wicked: For Good са смесени. Левит признава, че въпреки филмът „ да има повече цвят от множеството “, той остава „ необичайно приглушен “, до момента в който Дейвид Кроу от Den of Geek счита, че проблемите с осветлението и цветовете са „ още по-очевидни “ в продължението. Може би е въпрос на „ неприятен шанс “ – цветна кино галактика, която се развива точно в интервал, белязан от извънредно безцветна хармония в киното.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ