Доц. Антоний Гълъбов в ПИК и Ретро: Новото правителство – трето „служебно“ с марката Радев
Търговският темперамент на водените договаряния сред Политическа партия, Българска социалистическа партия, Има Такъв Народ и Демократична България докара до образуването на нещо като бизнес съдружие за систематизиране на властта, което припомня командитно сдружение – в него има съдружници с неограничена и с лимитирана отговорност. Дизайнът на това обединяване е построен от три двустранни съглашения и „ волеизявление “ от страна на всеки съучастник с лимитирана отговорност към към момента предизборната коалиция от партии „ Продължаваме промяната “.
Всеки от съдружниците получи някакъв дял от изпълнителната власт, управлявайки министерство, за което ще носи отговорност пред старшите съдружници от Политическа партия. В същото време най-малко по един техен представител ще бъде назначен може би като консултант във всяко от министерствата на сътрудниците. Освен това осемнадесет експертни съвета най-малко един път месечно ще вършат обзор на осъществяването на документа за планове, който Политическа партия към този момент „ циркулираха “ към сътрудниците си във властта. Този бизнес метод не наподобява като сериозен проблем пред съдружниците, тъй като им разрешава да запазят минимално политическо благовъзпитание и да избегнат нуждата да се подписват и усмихват пред камерите дружно. Отговорността им също няма да е дружно, а поотделно, и то пред старши съдружниците от Политическа партия.
свързани новини56129на 14.12.2021
Досегашната ни съдружна процедура даже при извънредно комплицираните съглашения от предходната четворна коалиция на ГЕРБ, Реформаторския блок, АБВ и Патриотичния фронт през 2014 година предполагаше взаимно присъединяване на съдружните сътрудници във всяко министерство в границите на политическия кабинет. Сега квотното посланичество ще се резервира освен във връзка с министерствата, само че и при всички останали назначения в администрацията, в това число при регионалните шефове.
При сходно систематизиране на позициите в изпълнителната власт наподобява, че политическа отговорност ще би трябвало да бъде търсена от водещата предизборна коалиция, а тя на собствен ред ще би трябвало да глоби държанието на своите съдружници въз основата на двустранните си договорености с тях. Това ще усложни парламентарния надзор, само че към този момент наподобява, че никой не се тормози значително от него. Но в случай че разпределението на властта оставя въпроса за отговорността открит, същинските проблеми са заложени в това по какъв начин ще ръководи тази властова структура.
Първо, тя ще би трябвало да реши казуса с наследството на двете служебни държавни управления. Това завещание не е безпроблемно макар изказванията на Радев, за който те са се справили добре и остава единствено този резултат да бъде „ надграден “. Агресията против вестник „ Труд “ може да се окаже единствено дребна част от проблемите и неприятните изненади, които чакат новите ръководещи „ зад ъгъла “. С устройването си във властта те ще би трябвало да вършат кадрови промени, а това значи да отстранят тези, които до края на мандата си служебното държавно управление продължи да назначава. Там, където това би изглеждало недопустимо за „ смяната “, ще би трябвало да бъдат откривани нови позиции, на които да бъдат трудоустроени предходните фрагменти, устроени в държавната администрация. Не е ясно по какъв начин това се съгласува с направената поръчка за освобождение на 30 000 чиновници в администрацията до края на идната година. Проблемът, когато се показва съответно число или % на съкращения в администрацията, е в това, че то в никакъв случай не трябва реализирано, а съгласно законите на Паркинсън всяка промяна в администрацията води до нейното увеличение.
Извън някои екзотични решения в структурата на кабинета не се вижда никаква основна смяна. Разпределението на позициите във властта не дава отговор на главните задания, които би трябвало да взема решение идващото държавно управление. Това ще наложи основаването на нови, „ свързващи “ звена, които да компенсират неналичието на новаторски метод при проектирането на изпълнителната власт, а те на собствен ред биха могли да генерират политическо напрежение. Преди всичко във връзка с ръководството на средствата от Плана за възобновяване, който допуска доста повече съгласуваност, в сравнение с парцелиране на изпълнителната власт по партиен симптом. Но същото се отнася и до оперативните стратегии на Европейския съюз, както и до ръководството на рецесии.
Много основна част от незабавните ограничения, които би трябвало да предприеме държавното управление, не бяха тематика на авансово договаряне. Изглежда, че постоянното ще повтори стила на ръководство на служебните държавни управления, „ решавайки “ проблемите посредством лични промени. Ако въобще може да става дума за някакъв идеологически профил, либерализмът при този жанр на ръководство се показва в това рецесиите да бъдат оставени да се разрастват, до момента в който доближат личния си пик и стартират да затихват. Така се случи със санитарната рецесия и наподобява, че новите ръководещи са подготвени да продължат по същия метод. Поне към този момент сякаш никой не е изключително угрижен от обществената цена на сходен жанр на ръководство, само че точно тя може да се окаже един от най-сериозните опасности пред ръководството.
В законодателен проект наподобява, че съдружниците ще се пробват да поддържат единодушието между тях, отдавайки приоритет на това, което не престават да назовават „ правосъдна промяна “. Тя е в унисон с дневния ред, поддържан от Румен Радев, макар че няма нищо общо с неотложния дневен ред на българското общество. Законодателната и изпълнителната власт ще търсят единодушие между тях при опълчването против правосъдната власт. Доколко това е разделяне на управляващите, никой не се наема да отговори, само че то ще бъде употребявано, с цел да бъде изведена на напред във времето изпълнителната власт, до момента в който законодателната се пробва да промени съществуващите закони за правосъдната власт.
Все отново по всичко наподобява, че без значение от гръмките заявления новото държавно управление ще се движи в орбитата на служебните държавни управления, и то не заради някаква противоречива визия за последователност. Преди всичко поради „ основният камък “ на това съдружничество в лицето на Румен Радев, само че и тъй като предприемането на непопулярни, само че нужни промени би могло да наруши деликатното равновесие, на което ще разчита ръководството. По всичко наподобява, че властта ще заложи на балансиране на ползи, а не на ръководство, което да търси устойчиви решения на хронични проблеми. Може би и заради липса на потенциал тези проблеми да бъдат разпознати и пресрещнати посредством политическа увереност.
Така постоянното държавно управление ще се трансформира в следващото, трето подред, „ служебно “.
Всеки от съдружниците получи някакъв дял от изпълнителната власт, управлявайки министерство, за което ще носи отговорност пред старшите съдружници от Политическа партия. В същото време най-малко по един техен представител ще бъде назначен може би като консултант във всяко от министерствата на сътрудниците. Освен това осемнадесет експертни съвета най-малко един път месечно ще вършат обзор на осъществяването на документа за планове, който Политическа партия към този момент „ циркулираха “ към сътрудниците си във властта. Този бизнес метод не наподобява като сериозен проблем пред съдружниците, тъй като им разрешава да запазят минимално политическо благовъзпитание и да избегнат нуждата да се подписват и усмихват пред камерите дружно. Отговорността им също няма да е дружно, а поотделно, и то пред старши съдружниците от Политическа партия.
свързани новини56129на 14.12.2021
Досегашната ни съдружна процедура даже при извънредно комплицираните съглашения от предходната четворна коалиция на ГЕРБ, Реформаторския блок, АБВ и Патриотичния фронт през 2014 година предполагаше взаимно присъединяване на съдружните сътрудници във всяко министерство в границите на политическия кабинет. Сега квотното посланичество ще се резервира освен във връзка с министерствата, само че и при всички останали назначения в администрацията, в това число при регионалните шефове.
При сходно систематизиране на позициите в изпълнителната власт наподобява, че политическа отговорност ще би трябвало да бъде търсена от водещата предизборна коалиция, а тя на собствен ред ще би трябвало да глоби държанието на своите съдружници въз основата на двустранните си договорености с тях. Това ще усложни парламентарния надзор, само че към този момент наподобява, че никой не се тормози значително от него. Но в случай че разпределението на властта оставя въпроса за отговорността открит, същинските проблеми са заложени в това по какъв начин ще ръководи тази властова структура.
Първо, тя ще би трябвало да реши казуса с наследството на двете служебни държавни управления. Това завещание не е безпроблемно макар изказванията на Радев, за който те са се справили добре и остава единствено този резултат да бъде „ надграден “. Агресията против вестник „ Труд “ може да се окаже единствено дребна част от проблемите и неприятните изненади, които чакат новите ръководещи „ зад ъгъла “. С устройването си във властта те ще би трябвало да вършат кадрови промени, а това значи да отстранят тези, които до края на мандата си служебното държавно управление продължи да назначава. Там, където това би изглеждало недопустимо за „ смяната “, ще би трябвало да бъдат откривани нови позиции, на които да бъдат трудоустроени предходните фрагменти, устроени в държавната администрация. Не е ясно по какъв начин това се съгласува с направената поръчка за освобождение на 30 000 чиновници в администрацията до края на идната година. Проблемът, когато се показва съответно число или % на съкращения в администрацията, е в това, че то в никакъв случай не трябва реализирано, а съгласно законите на Паркинсън всяка промяна в администрацията води до нейното увеличение.
Извън някои екзотични решения в структурата на кабинета не се вижда никаква основна смяна. Разпределението на позициите във властта не дава отговор на главните задания, които би трябвало да взема решение идващото държавно управление. Това ще наложи основаването на нови, „ свързващи “ звена, които да компенсират неналичието на новаторски метод при проектирането на изпълнителната власт, а те на собствен ред биха могли да генерират политическо напрежение. Преди всичко във връзка с ръководството на средствата от Плана за възобновяване, който допуска доста повече съгласуваност, в сравнение с парцелиране на изпълнителната власт по партиен симптом. Но същото се отнася и до оперативните стратегии на Европейския съюз, както и до ръководството на рецесии.
Много основна част от незабавните ограничения, които би трябвало да предприеме държавното управление, не бяха тематика на авансово договаряне. Изглежда, че постоянното ще повтори стила на ръководство на служебните държавни управления, „ решавайки “ проблемите посредством лични промени. Ако въобще може да става дума за някакъв идеологически профил, либерализмът при този жанр на ръководство се показва в това рецесиите да бъдат оставени да се разрастват, до момента в който доближат личния си пик и стартират да затихват. Така се случи със санитарната рецесия и наподобява, че новите ръководещи са подготвени да продължат по същия метод. Поне към този момент сякаш никой не е изключително угрижен от обществената цена на сходен жанр на ръководство, само че точно тя може да се окаже един от най-сериозните опасности пред ръководството.
В законодателен проект наподобява, че съдружниците ще се пробват да поддържат единодушието между тях, отдавайки приоритет на това, което не престават да назовават „ правосъдна промяна “. Тя е в унисон с дневния ред, поддържан от Румен Радев, макар че няма нищо общо с неотложния дневен ред на българското общество. Законодателната и изпълнителната власт ще търсят единодушие между тях при опълчването против правосъдната власт. Доколко това е разделяне на управляващите, никой не се наема да отговори, само че то ще бъде употребявано, с цел да бъде изведена на напред във времето изпълнителната власт, до момента в който законодателната се пробва да промени съществуващите закони за правосъдната власт.
Все отново по всичко наподобява, че без значение от гръмките заявления новото държавно управление ще се движи в орбитата на служебните държавни управления, и то не заради някаква противоречива визия за последователност. Преди всичко поради „ основният камък “ на това съдружничество в лицето на Румен Радев, само че и тъй като предприемането на непопулярни, само че нужни промени би могло да наруши деликатното равновесие, на което ще разчита ръководството. По всичко наподобява, че властта ще заложи на балансиране на ползи, а не на ръководство, което да търси устойчиви решения на хронични проблеми. Може би и заради липса на потенциал тези проблеми да бъдат разпознати и пресрещнати посредством политическа увереност.
Така постоянното държавно управление ще се трансформира в следващото, трето подред, „ служебно “.
Източник: pik.bg
КОМЕНТАРИ