Търговията между САЩ и Китай за 2022 г. вероятно е

Търговията сред Съединени американски щати и Китай за 2022 година евентуално е на път да счупи върховете, което е твърдо доказателство, че макар разгорещената изразителност за националната сигурност във Вашингтон и приказките за опълчване, двете най-големи стопански системи в света остават мощно преплетени, написа Bloomberg Businessweek.    Данните на държавното управление на Съединени американски щати до ноември демонстрират, че двупосочният импорт и експорт през 2022 година ще бъде най-високият, регистриран в миналото, или най-малко ще бъде доста покрай този връх, когато окончателният отчет излезе на 7 февруари. Скорошни данни от страна на Пекин за цялата година демонстрираха двустранна търговия от към 760 милиарда $.    Разбира се, на тези данни би трябвало да се гледа с някои ангажименти.    Търговията сред страните се забави към края на годината, когато търсенето в Съединени американски щати се охлади, а Китай се бореше да ръководи Covid-19 рестриктивните мерки. Също по този начин, данните не са поправени по отношение на инфлацията, което значи, че по-високите числа в долари може да не значат повече изпратени артикули.    И въпреки всичко, това са поразителни цифри в ера, в която твърдата американска политика към Китай е единствената, която реализира двупартиен консенсус. 
Данните илюстрират степента, в която страните зависят една от друга, даже когато Вашингтон се стреми да блокира софтуерния прогрес на Китай, а Пекин се пробва да се опълчи на световното въздействие на Вашингтон.   Наблюдава се лека наклонност на стопляне в връзките, в това число първата среща лице в лице през ноември сред президентите Джо Байдън и Си Дзинпин, както и проекти за повече връзки на високо ниво, в това число посещаване в Китай тази година на държавния секретар Антъни Блинкен. 

Конфликтните точки въпреки всичко ще бъдат сложни за решение. Сред тях са териториалните искания на Пекин в Южнокитайско море и декларираната му цел един ден Тайван да се сплоти още веднъж с континенталната част, както и нападателният блян на Вашингтон да ограничи достъпа на Пекин до технологии.   " Можем ли да водим тази софтуерна война и към момента да имаме доста постоянни търговски връзки във всичко останало? Инстинктът ми споделя да ", споделя Дейвид Долар, старши помощник по външна политика в института " Брукингс ".    По думите му „ драконовското “ опълчване би имало огромен отрицателен резултат върху виталния стандарт в Съединени американски щати. " Просто не мисля, че политиката на Съединени американски щати ще тръгне по този път, каквато и да е реториката. "   Подобни сметки евентуално се вършат и в Китай, където износът възлиза на към 20% от брутния вътрешен артикул, почти двойно по-висок от този в Съединени американски щати. Търговията е още по-голям мотор на икономическия разцвет, помагайки за легитимирането на монопола на Китайската комунистическа партия върху властта.   Като се има поради какъв е залогът, може би не е толкоз изненадващо, че двустранната търговия оцеля след митата, наложени от някогашния президент Доналд Тръмп, които неговият правоприемник резервира в действие.    Администрацията на Байдън вкара редица лични ограничения, ориентирани към закъснение на способността на Китай да създава усъвършенствани полупроводници и системи за изкуствен интелект. Конгресът на Съединени американски щати също одобри законодателство, ориентирано към нарушаванията на човешките права от страна на Китай, както и към усилване на производството на чипове в Съединени американски щати.

" Това е борба за софтуерно превъзходство ", споделя Майк Бърнс, сътрудник в Murray Hill Group, компания за частни вложения и рисков капитал, фокусирана върху полупроводниците. Това не води безусловно до по-широк търговски раздор, споделя той, тъй като двете страни имат разнообразни цели – софтуерно водачество за Съединени американски щати, софтуерна автономност за Китай – и те не са взаимно изключващи се.   Има риск, несъмнено, те да се окажат покрай конфликт. Бърнс споделя: " Защитавайки водачеството си, Съединени американски щати би трябвало да внимават дали не основават екзистенциална опасност за Китай. “   Нарастващото политическо напрежение през последните години може да е оказало по-голямо въздействие върху потоците от капитал, в сравнение с върху търговията.    Американските компании забавиха новите вложения в Китай. „ За мнозина оценката на плюсовете и минусите наклони решението им към ограничение на активността в Китай ", споделя Тило Ханеман, който следи директните вложения сред Съединени американски щати и Китай за Rhodium Group, компания за проучвания и данни, която обгръща Китай.   Бизнесът е угрижен за вероятностите за напредък на самия Китай, както и за възходящото геополитическо напрежение, споделя той. " Определено виждаме доказателства, че вложителите се отдръпват ". Някои се местят тук-там като Мексико и Виетнам, което може да помогне на тези страни да заграбят по-голям дял от американския къс във връзка с вноса за сметка на Китай. (Оказва се, че и китайските компании, които желаят да заобиколят американските мита, също изследват места в тези страни, където могат да построят нови фабрики.)

Междувременно китайските вложения в Съединени американски щати се забавиха фрапантно след скока в средата на предишното десетилетие. Hanemann приписва това на смяната в китайското законодателство към 2014 година, която даде на локалните компании повече независимост да преследват планове в чужбина, което пък докара до пренасищане на покупките на американски компании и недвижими парцели.   Все отново има доста огромни американски компании с огромни финансови вложения в Китай, които наподобява имат намерение да останат – и доста искащи да продължат да наливат пари.    " Реториката към опълчването продължава да изпреварва действителността ", споделя Али Уайн, старши анализатор в Eurasia Group и създател на скорошна книга за връзките сред Съединени американски щати и Китай. За Съединени американски щати и Китай " ще се окаже мъчно, в случай че не и невероятно, да пресечен напълно икономическите си връзки. "