Бензинът у нас може да надхвърли 2 евро за литър при нова ескалация в Близкия изток
Цената на бензина в България може трайно да надвиши 2 евро за литър още в близко бъдеще, в случай че напрежението в Персийския залив продължи да се изостря. Това предвижда някогашният енергиен министър Александър Николов пред bTV.
Прочетете още
По думите му при трайно задържане на петрола над 100 $ за барел казусът няма да се ограничи единствено до по-скъпо зареждане на бензиностанциите. Подобен сюжет може да провокира нова вълна от повишаване на превоза и храните, да повлияе на лихвите и да затрудни осъществяването на държавния бюджет.
Николов уточни две основни промени, които усилват риска за международните доставки. Първата е обвързвана със стратегическите петролни запаси на Съединени американски щати, които съгласно него са достигнали сериозно ниски равнища. Втората е заплахата от блокиране на Баб ел-Мандеб – стратегическия проток, свързващ Червено море с Аденския залив.
Ако към напрежението в Персийския залив бъде добавено и спиране на втория значим маршрут през Червено море, цялата верига за доставка на нефт може да бъде съществено затруднена. Ограниченото предложение би повишило освен цените на бензина и дизела, само че и на керосина и останалите петролни артикули.
Бившият министър акцентира, че общият дневен рандеман на Саудитска Арабия и Русия е към 20 млн. барела, до момента в който международното ползване се движи сред 101 и 105 млн. барела съгласно сезона.
„ Ако комерсиалните направления от Персийския залив бъдат блокирани и Саудитска Арабия не може да изнася, Европа на практика няма да има избор и ще би трябвало да употребява съветски нефт “, разяснява Николов.
Според него при по-интензивни офанзиви разликата сред цените на американския и съветския нефт се свива, а в избрани моменти съветската суровина даже може да стане по-скъпа. Той счита, че обстановката е финансово преференциална за огромните производители като Русия и Съединени американски щати, до момента в който главната сметка се заплаща от Европа.
Рафинерията остава основна за България
Николов дефинира петролната рафинерия в Бургас като сериозна инфраструктура за страната. По думите му при положително ръководство тя носи доходи в бюджета посредством Данък добавена стойност, акцизи и експорт.
Бившият министър разкритикува решението за ограничение на износа на горива, защото съгласно него то основава бюрократични спънки и забавя ръководството на количествата. Той уточни, че плануваните изключения зависят от разрешението на шефа на Агенция „ Митници “.
Николов изрази вяра, че новото управление на рафинерията ще може да реагира по-бързо на измененията на интернационалните пазари.
Критики и към ръководството на АЕЦ „ Козлодуй “
Бившият енергиен министър разяснява и положението на АЕЦ „ Козлодуй “. По негови данни през 2022 година централата е осъществила облага от почти 750 млн. евро, само че през идващите три години производството на електрическа енергия е намалявало.
Според изчисленията му при сегашните пазарни цени това значи пропуснати доходи сред 120 и 150 млн. евро годишно.
Николов твърди още, че броят на чиновниците в централата се усилва, до момента в който производството спада, а оперативните разноски и цените на някои доставки нарастват. Той сложи въпроси и към метода, по който са структурирани критерии в част от публичните поръчки.
По думите му най-сериозните проблеми пред АЕЦ „ Козлодуй “ са едновременното понижаване на производството и увеличение на разноските – композиция, която води до доста по-ниски доходи за държавната енергетика.
Прочетете още
По думите му при трайно задържане на петрола над 100 $ за барел казусът няма да се ограничи единствено до по-скъпо зареждане на бензиностанциите. Подобен сюжет може да провокира нова вълна от повишаване на превоза и храните, да повлияе на лихвите и да затрудни осъществяването на държавния бюджет.
Николов уточни две основни промени, които усилват риска за международните доставки. Първата е обвързвана със стратегическите петролни запаси на Съединени американски щати, които съгласно него са достигнали сериозно ниски равнища. Втората е заплахата от блокиране на Баб ел-Мандеб – стратегическия проток, свързващ Червено море с Аденския залив.
Ако към напрежението в Персийския залив бъде добавено и спиране на втория значим маршрут през Червено море, цялата верига за доставка на нефт може да бъде съществено затруднена. Ограниченото предложение би повишило освен цените на бензина и дизела, само че и на керосина и останалите петролни артикули.
Бившият министър акцентира, че общият дневен рандеман на Саудитска Арабия и Русия е към 20 млн. барела, до момента в който международното ползване се движи сред 101 и 105 млн. барела съгласно сезона.
„ Ако комерсиалните направления от Персийския залив бъдат блокирани и Саудитска Арабия не може да изнася, Европа на практика няма да има избор и ще би трябвало да употребява съветски нефт “, разяснява Николов.
Според него при по-интензивни офанзиви разликата сред цените на американския и съветския нефт се свива, а в избрани моменти съветската суровина даже може да стане по-скъпа. Той счита, че обстановката е финансово преференциална за огромните производители като Русия и Съединени американски щати, до момента в който главната сметка се заплаща от Европа.
Рафинерията остава основна за България
Николов дефинира петролната рафинерия в Бургас като сериозна инфраструктура за страната. По думите му при положително ръководство тя носи доходи в бюджета посредством Данък добавена стойност, акцизи и експорт.
Бившият министър разкритикува решението за ограничение на износа на горива, защото съгласно него то основава бюрократични спънки и забавя ръководството на количествата. Той уточни, че плануваните изключения зависят от разрешението на шефа на Агенция „ Митници “.
Николов изрази вяра, че новото управление на рафинерията ще може да реагира по-бързо на измененията на интернационалните пазари.
Критики и към ръководството на АЕЦ „ Козлодуй “
Бившият енергиен министър разяснява и положението на АЕЦ „ Козлодуй “. По негови данни през 2022 година централата е осъществила облага от почти 750 млн. евро, само че през идващите три години производството на електрическа енергия е намалявало.
Според изчисленията му при сегашните пазарни цени това значи пропуснати доходи сред 120 и 150 млн. евро годишно.
Николов твърди още, че броят на чиновниците в централата се усилва, до момента в който производството спада, а оперативните разноски и цените на някои доставки нарастват. Той сложи въпроси и към метода, по който са структурирани критерии в част от публичните поръчки.
По думите му най-сериозните проблеми пред АЕЦ „ Козлодуй “ са едновременното понижаване на производството и увеличение на разноските – композиция, която води до доста по-ниски доходи за държавната енергетика.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ