Тарантула
Тарантулата е най-големият паяк, който се храни освен с инсекти, само че също по този начин с птици, откъдето идва и второто му название - паяк-птицеяд. Въпреки злокобния си тип по-голямата част от тези страховити паяци не предизвикват щета на индивида.
История на Тарантула
Гигантските Тарантули - паяците-птицеяди са се появили на планетата доста от дълго време - преди към 400 милиона години. Тарантулите живеят на всички континенти на планетата като се изключи Антарктида. Тарантулите населяват Африка, Австралия, Южна Америка, Океания. В Европа да се види тарантула в дивата природа е огромна необичайност. Все отново тези паяци могат от време на време да се срещнат в Испания, Португалия и Италия. Различните типове тарантули си избират разнообразни места за живеене - шубраци, корони на дървета, от време на време употребяват изоставени дупки на гризачи или избират скришни места на повърхността на земята.
Как наподобява Тарантула
Тарантулата е много страховита на тип. Кръглото ѝ тяло е обрамчено от осем дълги крачета, покрити с косъмчета. Самото тяло на тарантулата също е покрито с косъмчета, като се изключи по този начин наречената главогръд. Тарантулата има едри челюсти, с които раздира плячката си. Отпред на главогръда има спомагателни пипала, с които хваща жертвата си, с цел да я придърпа към челюстите. Тарантулите са разнообразни както по цвят, по този начин и по мярка.
Съществуват тарантули в съвсем всички познати цветови нюанси, защото се приспособяват към околната среда. Срещат се сребристи, златисти, черни, кафяви, блестящо сини, блестящо червени, а също по този начин и с багра от няколко разнообразни цвята. Сред най-екзотичните окраски на тарантулите са нежно розовата и тигровата. Най-големите тарантули доближават до към 30 сантиметра в диаметър, като се броят и крачетата. Това е типът Theraphosa blondi, който населява блатата на Южна Америка. Най-малките тарантули са с диаметър към 3 сантиметра.
Хранене на Тарантула
Тарантулата е див звяр. Паякът-птицеяд се храни освен с птици, само че също по този начин и с инсекти, в това число и други паяци. Тарантулата може да се храни с доста разнообразни типове животни и инсекти: дребни жаби, водни кончета, пеперуди, хлебарки, бръмбари, мухи, по-дребни риби, дребни гризачи, както и по-дребни птици. За разлика от множеството паяци тарантула не прави мрежи, в които да се хваща плячката, а чака жертвата си в засада и я атакува при първия комфортен миг. Когато не е гладна, тарантулата е в положение да не излиза седмици наред от своето скривалище. Това постоянно се отнася за женските, които се готвят за чифтосване и нямат никакъв вкус и предпочитание да хващат плячка.
Любопитни обстоятелства за Тарантула
Интересен факт е, че съществуват няколкостотин типове тарантули. Те населяват както сухи региони, по този начин и влажни местности и се приспособяват към разнообразни климатични условия. Въпреки че не употребяват паяжина за улавяне на плячката си, тарантулите плетат паяжини с друга цел. Тарантулите, които живеят подземен, закрепват тавана на дупките с паяжина, с цел да не се срути върху тях. Дървесните типове тарантули плетат тръби от паяжина, в които се крият.
Когато сменя обвивката си, наречена екзоскелет, Тарантулата усилва размера си. Постепенно с всяка последваща промяна на екзоскелета се усилват твърдите елементи на паяка-птицеяд. За да смени екзоскелета си, тарантулата ляга по тил на земята и стартира безусловно да излиза от остарялата си обвивка, която се спуква. Често се случва някой от краката на тарантулата да не може да се измъкне от остарелия екзоскелет и тогава паякът-птицеяд просто го откъсва. Изгубеният крайник се възвръща след към година. Интересен факт е, че преди да смени екзоскелета си, тарантулата не се храни към 3 месеца.
Когато следва промяна на екзоскелета, тарантулата става доста тъмна на цвят, а при някои типове крачетата посиняват. Докато е дребна, тарантулата сменя екзоскелета си един път на няколко месеца, а по-късно промяната става един път годишно.
През последните години е доста съвременно тарантулите да се отглеждат като екзотични домашни любимци. Препоръчва се да се избира тип тарантула, който е с ниска токсичност на отровата, с цел да се избегнат произшествия. Такива са тарантулите, които населяват Европа. Тарантулата би трябвало да се отглежда в терариум, който да е по-голям най-малко три пъти от паяка-птицеяд. Много постоянно за постеля на терариума се употребява настъргана кора от кокос. Задължително е терариумът да има похлупак, защото за тарантулата е доста елементарно да се изкатери по стъклените стени и да излезе. Когато се отглеждат в терариум като домашни любимци, тарантулите се хранят с брашнени червеи, щурчета и разнообразни типове ларви на инсекти. Ако се отглеждат няколко тарантули в един терариум, те би трябвало да са отделени в специфични контейнери, с цел да не се изядат един различен.
Тарантулата е един от най-дълго живеещите паяци. Разликата е в това, че мъжките не живеят повече от година-две, само че по тази причина пък женските могат да доближат до 30-годишна възраст. Колкото е по-студен регионът, където живее тарантулата, толкоз по-дълго живее, защото процесите се забавят.
Интересен факт е, че тарантулата може да откаже да се храни в продължение на една или две години, без това да се отрази на здравето и.
Тигровата тарантула, която е неотдавна открит от учените тип, населява Шри Ланка и ухапването ѝ е задоволително, с цел да убие змия или заек.
Размножаване на Тарантула
Мъжкарите отделят специфични влакна паяжина, върху които изхвърлят семенна течност. След като се срещне с женска тарантула, мъжкарят прави специфични придвижвания, които се повтарят и от женската. Целта на този обред е да се удостовери, че двата паяка-птицеяди са от един и същи тип. Мъжкарят фиксира челюстите на женската по този начин, че да не може да го ухапе, и придвижва по дребните влакна паяжина семенната течност в организма ѝ. Веднага след чифтосването мъжкият би трябвало бързо да избяга, тъй като женската нормално се държи нападателно и има огромен късмет да го изяде. Женската снася няколко десетки или няколкостотин яйца след два-три месеца.
Яйцата са опаковани в специфична какавида, която се охранява от женската в продължение на 7 седмици и понякога го обръща. От яйцата се излюпват дребни паячета, които биолозите назовават нимфи. В първите дни на живота си те въобще не се хранят, заради което могат да живеят по няколко броя дружно и няма заплаха да проявят канибалските си пристрастености. След това дребните паячета сменят обвивката си два пъти и през този интервал избират да живеят подземен. Интересен факт е, че доста постоянно стопаните на тарантули понижават температурата в помещението преднамерено, защото е потвърдено, че това способства за по-бързото им предпочитание за чифтосване.
Вреди от Тарантула
Тарантулите са отровни, само че в друга степен. Повечето са изцяло безвредни, даже да ухапят човек, защото отровата им е с ниско равнище на токсичност. По-едрите екземпляри могат да причинят остра болежка, внезапно повдигане на температурата, гадене. Въпреки че не могат да убият човек, тарантулите могат да убият домакински любим с едно захапване, изключително в случай че е по-дребен на размер. Не се предлага развъждането на тарантула като домакински любим от фамилии с дребни деца, защото за детския организъм ухапването на паяка-птицеяд може да е съдбовно. Същото се отнася и за хора, които имат алергия към веществата, които се съдържат в отровата на тарантулата.
На коремчето си тарантулата има специфични власинки, които са отровни. Когато е подложена на стрес, тарантулата откъсва власинките за самоотбрана. Ако такава власинка попадне върху кожата на човек или животно, а също по този начин в белите му дробове или в очите, се получава мощна алергична реакция. Освен нетърпимия сърбеж се появява внезапно възприятие на изнемощялост и чувство за задушаване и липса на въздух. В случаи на попадане на отровните власинки в очите след няколко часа може да се получи необратимо увреждане на зрението.
Недопустимо е да се взима тарантулата в ръце, защото това може да провокира експанзия от страна на паяка-птицеяд и той да ухапе индивида. Дори като дребна тарантулата да е взимана от стопанина си в дланите му, откакто порасне, това би трябвало да се заобикаля.
Ако решите въпреки всичко да си вземете тарантула, разгледайте нашите разгласи за тарантули
