Таралеж
Таралежът е горско животно, известно с острите си бодли, които му служат за предотвратяване от хищници. Таралежите са доста потребни, тъй като унищожават змии. Напоследък стана доста известно да се отглеждат мини таралежчета като домашни любимци.
История на таралеж
Таралежите са се появили преди повече от 15 милиона години. Съвременните таралежи населяват Западна Европа, Русия, скандинавските страни, Нова Зеландия и Алпите. Таралежи се срещат даже в Сибир. Таралежите избират места с доста широколистни дървета и шубраци. Таралежите постоянно заобикалят прекомерно гъсти гори и блатисти местности. Таралежите избират да живеят на поляни и в шубраци. Таралежът харесва високите тревисти растения, както и корените на остарели дървета, където се крие от естествените си врагове. Това са лисиците, совите, дивите свине, кучетата, котките, враните, язовците и поровете.
Характеристики на таралеж
Таралежът е дълъг от 23 до 31 сантиметра и тежи сред 700 и 1200 грама. Интересното е, че тежестта му варира от сезона. През пролетта той тежи минимум, а през есента е най-тежък. Муцунката на таралежа е издължена и доста преносима. Носът му е подострен и непрекъснато е мокър като на кучетата. Очите на таралежа са кръгли и черни. Ушите му са напълно дребни и са заоблени. Опашката на таралежа е към 3 сантиметра. Таралежът има 36 зъба, като 20 от тях се намират на горната челюст. Върху горната част на главата таралежът има линия, която не е покрита нито с четина, нито с игли.
Иглите, които са с дължина до 2 сантиметра, покриват главата, гърба и страните на таралежа. Тези игли са кухи и са цялостни с въздух. Възрастните таралежи имат по над 6000 игли. Годишно таралежът сменя една на всеки три игли. Върху главата и коремчето си таралежът има гъста груба четина. Лапите му са с остри нокти. Задните му крайници са много по-дълги от предните. Козината на муцуната и коремчето варира от жълтеникаво бяла до мрачно кафява. Иглите на таралежа са кафеникави, през тях минават тъмни линии.
Грижи за домакински таралеж
Препоръчва се в дома си да гледате мини таралеж, който се купува от зоомагазин. Ако вземете таралеж от дивата природа, той се усеща доста зле. Паркетът и балатумът не могат да заменят тревата и земята за горския таралеж, израснал измежду природата. Такъв таралеж ще тормози и стопаните си - той е деен през нощта и непрекъснато ще тича из стаите. Ако го сложите в кутия или аквариум, доста скоро горският таралеж ще престане да се храни.
Ако си купите мини таралежче, може да го гледате в специфична клетка. Вътре даже може да се постави колело като за хамстер, само че с твърда основа, с цел да се защищити животното от контузии. В краен случай може да се употребява колело за морски свинчета. То би трябвало да е с диаметър от 25 до 35 сантиметра. Не би трябвало да се поставя в клетката на таралежа плат, сено или трева, защото крачетата му са доста тънки и нежни и в случай че към тях се омотае суха трева или конец, той получава съществени контузии. Единствено подобаваща за постилане е сламата. В клетката на таралежа би трябвало да има камъни и клони, с цел да точи той ноктите си и те да не прорастват.
В клетката би трябвало да има кутия с заряд, който се употребява за котешките тоалетни. Тази кутия се чисти всеки ден. Не се предлага да оставяте таралежа си да се разхожда из дома ви без контрол, защото тези дребни животинки обичат да прегризват кабели. Таралежите, които живеят в домове, не спят зимен сън. Не се предлага даже мини тарележче да се гледа в аквариум. Понякога от устата на таралежа излиза пяна. Това се случва, когато попадне на обект със мощна миризма. Пяната, която излиза от устата на таралежа, животинката употребява, с цел да се намаже и да обезврежда непознатата миризма.
Хранене на таралеж
Таралежът е всеяден, той се храни с всичко, което откри. Таралежът обича инсекти, а също по този начин и техните ларви. Освен това яде дъждовни червеи, стоножки, пчели, оси, бръмбари, охлюви, паднали плодове, плъхове, мишки, жаби, змии, гущери, дребни птички, мърша, яйца, гъби, ядки, моркови. Докато търси храна, таралежът може да измине до 3 километра за една нощ. Той е много алчен и за една нощ може да изяде храна, равна на една трета от тежестта му. Таралежът обича мляко, само че не се предлага да му се дава краве. Добре е да давате овче или козе мляко на таралежа, до момента в който е дребен.
Когато порасне, таралежът не би трябвало да употребява мляко, тъй като страда от стомашни разстройства. Таралежът може да се храни със суха или консервирана храна за котки или кучета, която не би трябвало да съдържа риба. Сварено пилешко, пуешко или заешко месо, нарязано на ситно, е уместно за таралежа. Всички типове плодове са обичани на таралежа. На таралеж, който се гледа у дома, не се дават охлюви, защото те нормално страдат от белодробни паразити. Обикновено след изяждане на охлюв таралежът се заразява също. На таралеж, който тежи от 700 до 900 грама, са нужни 100 грама храна на ден.
Любопитни обстоятелства за таралеж
Таралежите издават най-разнообразни звуци - те кихат, сумтят, ръмжат, хъркат и тракат със зъби. Таралежът е деен единствено в тъмните часове. През деня той се крие и спи, като се свива на кълбо. Той прави гнезда в шубраци, дупки, изоставени бърлоги на едри гризачи. Гнездото му е с диаметър 20 сантиметра и е застлано с мъх и листа. Таралежът е самотно животно и контактува с другите единствено по време на размножителния интервал. Мъжките са нападателни един към различен и си пазят територията. Те се бият поради женските и се хапят и употребяват острите си игли в борбите.
Таралежът тича доста бързо - до 3 метра в секунда. Той може да скача, да плува и да пълзи. Зрението му е много едва, само че обонянието и слухът му компенсират това. Пулсът му през лятото е 180 удара в минута, е по време на зимния сън е от 8 до 20 удара в минута. През есента таралежът запушва входа на гнездото си и изпада в зимен сън от октомври до април. През това време температурата на тялото му е 1. 8 градуса.
Женската на таралежа ражда един път в годината. Тя е бременна 50 дни и ражда от 1 до 10 голи слепи розови таралежчета, които тежат по 20 грама. Няколко часа след раждането таралежчето се покрива с меки бели игли, които са стотина и след два дни стават тъмни. След 40-я ден от живота си таралежчетата стартират да се грижат сами за себе си.
Таралежът е доста резистентен на токсини. Ако бъде ухапан от пепелянка, той умира едвам след третия час. Лисиците съумяват да се оправят с иглите на таралежа, като го търкалят до вода, където таралежът не може да е сгънат на кълбо.
Таралежите оказват помощ на притежателите на зеленчукови градини, защото унищожават нездравословните инсекти, охлювите и гризачите. Въпреки че в детските книжки таралежът постоянно се изобразява, затрупан с разнообразни плодове и гъби, това не подхожда на истината. Таралежът не придвижва храна, като я набожда на иглите си. Той изяжда всичко, което откри.
За таралежа е значимо да набави задоволително мазнини за зимата, защото в случай че тежи под 500 грама през октомври, той може да загине, до момента в който спи, тъй като организмът му няма да има задоволително сила, че да издържи до април. Понякога се случва таралежът да се разсъни по-рано, в случай че температурата към този момент е достигнала до 15 градуса. Това е доста рисково, защото при последващо захлаждане животинчето може да загине.
Таралежът се грижи за почистването на иглите си, като ги хваща с дългите междинни пръсти на предните си лапи. С тях обаче не може да отстрани кърлежите и бълхите, които го нападат. Коремчето си таралежът облизва всеки ден като котка.
Заболявания при таралежите
Таралежите от време на време атакуват кокошарници и унищожават яйцата. Понякога могат да убият и дребните пиленца. Таралежите от време на време придвижват съществени болести като салмонелоза. Те имат доста бълхи, както и кърлежи. По този метод те придвижват доста болести, от които страдат хората.
Докато върви в тревата, таралежът събира десетки кърлежи с иглите си. Той няма по какъв начин да отстрани кърлежите от тях. Дори има такова разбиране като таралежо-час - то отразява какъв брой кърлежа събира върху иглите си таралежът за един час, до момента в който върви. Това разбиране се употребява от биолозите, които наблюдават навиците на таралежите.
