“Мисия България” тръгва по света
Тараклия е едно от най-старите български селища в Южна Бесарабия.
Понякога хора ме стопират на улицата през есента или зимата и ме питат: „ Ти не си ли на разкопки? “ Сякаш ние, археолозите, би трябвало да живеем по обектите си целогодишно. А в действителност нашата работа, несъмнено, в случай че я вършим както би трябвало, е доста по-всеобхватна. Не на последно място в нея е да можем да описваме за българската история и за нейните забележителни монументи.
Читателите знаят, че изключително интензивно се занимавам точно с представянето на нашата антична просвета по света. Ето за какво през есента на 2017 година у мен се заражда смела концепция. Предстоеше българското Председателство на Европейския съюз и у нас се очакваше да идват държавни глави и делегации на страните от Стария континент. Безспорно те щяха да се интересуват от историята на най-старата европейска страна, която и до през днешния ден пази истинското си име. А какво би станало в случай че ние, българските учени, излезем по същото време на открито и описваме за тази история.
Речено-сторено и ето, че през ноември към този момент съм изготвил концепцията и я представям персонално на министъра на външните работи госпожа Екатерина Захариева. Идеята се възприема чудесно и „ Мисия България “ се оказва една от най-важните задания по информационната тактика за Председателството. В нея се включва и известният историк проф. Пламен Павлов и през първите месеци на 2018 година ние сме подготвени за път.
От Външно ни изготвят стратегия, по която ние за по-малко от два месеца би трябвало да посетим 10 страни, като най-далечната е Китай. Но за първа спирка избираме едно място, което е близо до сърцето на всеки българин. Става дума за българския град Тараклия на територията на днешна Република Молдова.
„ Мисия България “ стартира на 16 март 2018 година С Пламен летим през Букурещ и след промяна на самолетите там идваме в Кишинев по здрач. Лично ни посреща българският дипломат Петър Вълов и това ще стане процедура при по-нататъшните ни задачи. А на идващия ден колата на посолството към този момент ни отнася на юг към българския Тараклийски регион.
Проф. Павлов е бил началник на Агенцията за българите в чужбина при ръководството на Иван Костов и е добре осведомен с историята на това място. Пейзажът на западналата някогашна руска република не е изключително щастлив и по тази причина с интерес чувам неговия роман за нелеката орис на нашите сънародници по тези земи.
Паметникът в Тараклия, отдаден на 200-годишнинита от основаването.
Тараклия е едно от най-старите български селища в Южна Бесарабия. Още през 1806 година наоколо до антично поселение на ногайските татари със същото име се заселват три фамилии от Дунавска България. Официална дата за основаването на Тараклия е 1813 година, когато тук към този момент живеят 185 български фамилии с 875 души. Те са основно от Северозападна България и това се вижда от името на селището – Шоп-Тараклия.
След следващата руско-турска война от 1828-1829 година идват още 88 фамилии – този път от Североизточна и Южна България. Вече в средата на ХІХ в. в Тараклия живеят над 3000 българи и градчето заема трето място измежду българските и гагаузките селища в Южна Бесарабия след Болград и Комрат.
До 1819 година българските мигранти в пустеещите степи още не се водят за съветски жители. Едва при започване на 20-те години на ХІХ в. Сенатът в Санкт Петербург издава декрет за особения статут на тези земи. Създава се ексклузивен вид общинско самоуправление, като всички жизненоважни въпроси за всяко населено място се вземат решение посредством общо и наложително гласоподаване на жителите. Така запазилото бита си българско обичайно общество носи отговорност за живота на всеки негов член.
Дошлите оттатък Дунав тараклийци живеят в землянки или обмазани с тиня плетени жилища с покрити със плява покриви. В началото съветската страна не оказва никаква помощ, само че през 40-те години на ХІХ в. е създаден проект за преустрояване на селата. В Тараклия е основана улична мрежа и централен площад, а в близост изникват 29 каменни здания. Още при основаването на селището е построена дървена черква, а след изгарянето й в 1817 година е издигната сегашната. Край нея пък действа учебно заведение.
Тараклийци са работливи и се занимават основно със земеделие. Те отглеждат пшеница, ечемик, боб, грах, а по близките ниски хълмове се появяват лозя и овощни градини. Сътресенията в Руската империя и Съюз на съветските социалистически републики не подминават жителите и мнозина са принудени да мигрират из страната и в чужбина. Вече през последните десетилетия доста бесарабски българи се завръщат в историческата си татковина.
Скалните манастири на Стария
Орхей.
България също поставя грижи за своите сънародници в Тараклия. Тук се влагат много средства, а на 1 ноември 2017 година вицепремиерът на Република България Екатерина Захариева и вицепремиерът на Република Молдова Андрей Галбур откриват в града българско консулство. В речта си външният министър на България акцентира, че е горда с първия български университет зад граница, построен точно в Тараклия.
Точно в него с проф. Павлов изнасяме нашата първа лекция по „ Мисия България “. Висшето образователно учебно заведение е учредено на 30 март 2004 година, а публично е намерено от президентите на България и Молдова на 1 октомври същата година. Малко по-късно е именувано на видния феодален български литератор Григорий Цамблак, чиято задача в днешна Украйна е добре известна в православния свят. Днес университетът има общи стратегии с редица български висши учебни заведения и най-много с Великотърновския университет „ Св. св. Кирил и Методий “.
Изключително вълнуващо е нашето показване пред повече от 200 души, събрали се, с цел да научат още нещо за предишното на своята историческа татковина. Презентацията се води от доцент доктор Мария Паслар, ректор на университета „ Григорий Цамблак “. Ние с ентусиазъм минаваме по цялата българска антична и средновековна история, като подчертаваме на най-новите археологически открития у нас.
Професорите Николай Овчаров и Пламен Павлов с ректора доцент Мария Паслар
Естествено най-после полемиката става непринудена и с Пламен отговаряме на десетки въпроси. Разглеждаме и скромния, само че забавен академични музей, където са събрани документи и предмети, свързани с предишното на българите по тези земи. Време е обаче да се връщаме към Кишинев, защото още на другия ден още веднъж пътуваме. „ Мисия България “ продължава!
Трудолюбието на българите от Тараклия
Още в средата на ХІХ в. известният съветски откривател А. Скалковский написа: „ Жителите тук са положителни стопани, гледат доста животни, имат чудесно овцевъдство и с триумф се занимават с градинарство и винарство. Жените пък отглеждат черници, събират пашкулите и извличат от тях огромно количество коприна. “
Първият ми спомен от Молдова
През далечната 1997 година за пръв път посетих тази дребна, само че доста забавна страна. Тогава участвах във значима научна конференция за скалните манастири. След нея обиколихме необикновено забавни исторически места. Особено мощен е споменът ми за Стария Орхей, където с изключение на средновековните скални манастири се е намирала и една от столиците на татарската Златна Орда.
Понякога хора ме стопират на улицата през есента или зимата и ме питат: „ Ти не си ли на разкопки? “ Сякаш ние, археолозите, би трябвало да живеем по обектите си целогодишно. А в действителност нашата работа, несъмнено, в случай че я вършим както би трябвало, е доста по-всеобхватна. Не на последно място в нея е да можем да описваме за българската история и за нейните забележителни монументи.
Читателите знаят, че изключително интензивно се занимавам точно с представянето на нашата антична просвета по света. Ето за какво през есента на 2017 година у мен се заражда смела концепция. Предстоеше българското Председателство на Европейския съюз и у нас се очакваше да идват държавни глави и делегации на страните от Стария континент. Безспорно те щяха да се интересуват от историята на най-старата европейска страна, която и до през днешния ден пази истинското си име. А какво би станало в случай че ние, българските учени, излезем по същото време на открито и описваме за тази история.
Речено-сторено и ето, че през ноември към този момент съм изготвил концепцията и я представям персонално на министъра на външните работи госпожа Екатерина Захариева. Идеята се възприема чудесно и „ Мисия България “ се оказва една от най-важните задания по информационната тактика за Председателството. В нея се включва и известният историк проф. Пламен Павлов и през първите месеци на 2018 година ние сме подготвени за път.
От Външно ни изготвят стратегия, по която ние за по-малко от два месеца би трябвало да посетим 10 страни, като най-далечната е Китай. Но за първа спирка избираме едно място, което е близо до сърцето на всеки българин. Става дума за българския град Тараклия на територията на днешна Република Молдова.
„ Мисия България “ стартира на 16 март 2018 година С Пламен летим през Букурещ и след промяна на самолетите там идваме в Кишинев по здрач. Лично ни посреща българският дипломат Петър Вълов и това ще стане процедура при по-нататъшните ни задачи. А на идващия ден колата на посолството към този момент ни отнася на юг към българския Тараклийски регион.
Проф. Павлов е бил началник на Агенцията за българите в чужбина при ръководството на Иван Костов и е добре осведомен с историята на това място. Пейзажът на западналата някогашна руска република не е изключително щастлив и по тази причина с интерес чувам неговия роман за нелеката орис на нашите сънародници по тези земи.
Паметникът в Тараклия, отдаден на 200-годишнинита от основаването. Тараклия е едно от най-старите български селища в Южна Бесарабия. Още през 1806 година наоколо до антично поселение на ногайските татари със същото име се заселват три фамилии от Дунавска България. Официална дата за основаването на Тараклия е 1813 година, когато тук към този момент живеят 185 български фамилии с 875 души. Те са основно от Северозападна България и това се вижда от името на селището – Шоп-Тараклия.
След следващата руско-турска война от 1828-1829 година идват още 88 фамилии – този път от Североизточна и Южна България. Вече в средата на ХІХ в. в Тараклия живеят над 3000 българи и градчето заема трето място измежду българските и гагаузките селища в Южна Бесарабия след Болград и Комрат.
До 1819 година българските мигранти в пустеещите степи още не се водят за съветски жители. Едва при започване на 20-те години на ХІХ в. Сенатът в Санкт Петербург издава декрет за особения статут на тези земи. Създава се ексклузивен вид общинско самоуправление, като всички жизненоважни въпроси за всяко населено място се вземат решение посредством общо и наложително гласоподаване на жителите. Така запазилото бита си българско обичайно общество носи отговорност за живота на всеки негов член.
Дошлите оттатък Дунав тараклийци живеят в землянки или обмазани с тиня плетени жилища с покрити със плява покриви. В началото съветската страна не оказва никаква помощ, само че през 40-те години на ХІХ в. е създаден проект за преустрояване на селата. В Тараклия е основана улична мрежа и централен площад, а в близост изникват 29 каменни здания. Още при основаването на селището е построена дървена черква, а след изгарянето й в 1817 година е издигната сегашната. Край нея пък действа учебно заведение.
Тараклийци са работливи и се занимават основно със земеделие. Те отглеждат пшеница, ечемик, боб, грах, а по близките ниски хълмове се появяват лозя и овощни градини. Сътресенията в Руската империя и Съюз на съветските социалистически републики не подминават жителите и мнозина са принудени да мигрират из страната и в чужбина. Вече през последните десетилетия доста бесарабски българи се завръщат в историческата си татковина.
Скалните манастири на Стария Орхей.
България също поставя грижи за своите сънародници в Тараклия. Тук се влагат много средства, а на 1 ноември 2017 година вицепремиерът на Република България Екатерина Захариева и вицепремиерът на Република Молдова Андрей Галбур откриват в града българско консулство. В речта си външният министър на България акцентира, че е горда с първия български университет зад граница, построен точно в Тараклия.
Точно в него с проф. Павлов изнасяме нашата първа лекция по „ Мисия България “. Висшето образователно учебно заведение е учредено на 30 март 2004 година, а публично е намерено от президентите на България и Молдова на 1 октомври същата година. Малко по-късно е именувано на видния феодален български литератор Григорий Цамблак, чиято задача в днешна Украйна е добре известна в православния свят. Днес университетът има общи стратегии с редица български висши учебни заведения и най-много с Великотърновския университет „ Св. св. Кирил и Методий “.
Изключително вълнуващо е нашето показване пред повече от 200 души, събрали се, с цел да научат още нещо за предишното на своята историческа татковина. Презентацията се води от доцент доктор Мария Паслар, ректор на университета „ Григорий Цамблак “. Ние с ентусиазъм минаваме по цялата българска антична и средновековна история, като подчертаваме на най-новите археологически открития у нас.
Професорите Николай Овчаров и Пламен Павлов с ректора доцент Мария Паслар Естествено най-после полемиката става непринудена и с Пламен отговаряме на десетки въпроси. Разглеждаме и скромния, само че забавен академични музей, където са събрани документи и предмети, свързани с предишното на българите по тези земи. Време е обаче да се връщаме към Кишинев, защото още на другия ден още веднъж пътуваме. „ Мисия България “ продължава!
Трудолюбието на българите от Тараклия
Още в средата на ХІХ в. известният съветски откривател А. Скалковский написа: „ Жителите тук са положителни стопани, гледат доста животни, имат чудесно овцевъдство и с триумф се занимават с градинарство и винарство. Жените пък отглеждат черници, събират пашкулите и извличат от тях огромно количество коприна. “
Първият ми спомен от Молдова
През далечната 1997 година за пръв път посетих тази дребна, само че доста забавна страна. Тогава участвах във значима научна конференция за скалните манастири. След нея обиколихме необикновено забавни исторически места. Особено мощен е споменът ми за Стария Орхей, където с изключение на средновековните скални манастири се е намирала и една от столиците на татарската Златна Орда.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ