Само в БЛИЦ! Соченият за убиец на Петър Христов - брат на бос от „Килърите” – агент на ДС, цялата история за приватизацията на „Тракиябанк” и труповете след нея
Таньо Вълев, който е апетитен като един от възможните обвинени за убийството на предприемача Петър Христов, има прелюбопитно минало. Според комисията по досиетата роденият през 1961-ва мъж има досие по линия на Шесто ръководство на Държавна сигурност от 1986 година, видя БЛИЦ.
Таньо Вълев се е водил като сътрудник „ Илия” в архивите на Министерство на вътрешните работи.
Както БЛИЦ писа, Таньо Вълев, който е брат на един от босовете на „ Килърите” – Георги Вълев, е бил във влошени връзки с Петър Христов. Двамата влизали в конкурентни разногласия поради придобиването на разнообразни, апетитни парцели. Освен това Вълев упреквал Петър Христов, че главно той имал пръст в ареста на брат му и осветяването му като необут на група за мокри поръчки.
Всичко потегля в действителност от една скандална договорка за продажбата на „ Тракиябанк”.
Картинката към скандалната покупко-продажба на банката се очерта от показанията на някогашните акционери Георги Стойчев и Георги Трифонов. По време на делото против „ Килърите” двамата разкриват в свидетелските си показания, че Емил Кюлев е показал интерес към банката през 1997 година – по времето на банковата рецесия.
Поради обстоятелството, че Българска народна банка отхвърля да дава лицензи по това време, Кюлев взема решение да си купи подготвена, „ отгледана” банка. Тъй като множеството в страната са в тежко положение, той изследва посредством Българска народна банка целия банков климат и се стопира на „ Тракиябанк”, която за едвам 3 години битие става една от най-бързо ликвидните банки в страната, а нейни клиенти са все мощни компании. Кюлев отишъл при представителите на надзорния съвет – Георги Стойчев, Георги Трифонов и Таньо Вълев, и без заобикалки им предложил да купи банката. Те обаче му отказали, тъй като банката била печеливша и нямали причина да я продават.
Кюлев им споделил: „ Ако не желаете непринудено, ще ви принудя!” Отначало тримата съществени акционери не се стреснали, само че 3 месеца по-късно обстановката се трансформирала. Било им формирано дело за това, че „ източвали” личната си банка. На Стойчев, Трифонов и Вълев-брат били повдигнати обвинявания в занемареност, арестували ги.
„ Всички акционери – над 120 индивида - един по един ги привикват и ги заплашват, че в случай че не трансферират акциите си, отиват и те в ареста. Тогава ставаше доста по-лесно от в този момент, защото нямаше потребност от глоба на съда – беше задоволително някой прокурор или следовател да изиска и си зад решетките...”, изясняват през днешния ден очевидци.
Много от акционерите не издържали на психическия тормоз и избягали зад граница - над 15 индивида, а други двама напряко откачили от напрежението. Срещу акционерите тогава били употребявани редови прокурори, само че никой от очевидците не загатва имена, с цел да не си навлече неприятности. След редица офанзиви Стойчев, Трифонов и Таньо Вълев се съгласили да трансферират банката на Кюлев.
Според адвокати документите нямат безусловно никаква правна стойност - самата продажба на акциите била оскъдна, защото акции към този миг просто е нямало?! „ При подписването на контракта Кюлев се задължава да преведе 2 милиона лв. по сметка на акционерите в „ Юнион банк”, само че подобен превод не се реализира. Един лев не е заплатен!”, безапелационни са някогашните акционери.
От техни разкази излиза наяве, че посредством свои сдружения Кюлев купил всички акции на „ Тракиябанк” и станал неин 100-процентов притежател, както и ръководител на надзорния съвет на банката. След подписването на контракта топбанкерът го взел и го вкарал в Търговското поделение на Пловдивския областен съд, където на третия ден записал „ Росексим банк”. В качеството си на очевидец юрист Минчева е обяснила, че „ според настоящия към него миг член 19 от Закона за банките никой няма право да придобива повече от 5% от сдружение, което се занимава с банкова дейност”.
От показания на очевидците се обяснява, че договорката е имала доста пробойни. Самата продажба на акции е оскъдна, тъй като към самия миг акции в действителност няма. Те са били поименни и няма нито една трансферирана. Когато вдовицата на Кюлев - Весела Кюлева - препродавала банката обаче – акциите били преобразувани в безналични и регистрирани в Централния депозитар. Георги Вълев научил, че Кюлева ще прави продажба, и желал среща с останалите акционери, с цел да преценяват какво да вършат. Част от тях тогава поискали да се намесят в идната продажба на ДЗИ, преди да бъде финализирана договорка с гръцката „ Юробанк”.
Много хора обаче се уплашили и решили да дадат пълномощие на Георги Вълев – той да води каузи против наследниците на Кюлев, като разноските трябвало да бъдат за негова сметка. Така Таньо и Георги Вълеви и двама юристи - Петър Лупов и Пламен Луков, предявили искания от името на част от акционерите към наследниците на Кюлев. Другата част от акционерите упорствали да не се водят каузи, а да се реализира извънсъдебно съглашение.
При посещаване в хотел „ Премиер” във Велико Търново ръководителят на надзорния съвет на „ Тракиябанк “ Георги Стойчев научил, че Вълев, посредством компанията си „ Европа Палас”, е сключил контракт „ за подпомагане при решаването на финансовите проблеми” с убития по-късно шуменски предприемач Румен Рачев. Той трябвало да получи 70% от парите сочи документите, която уреждала заплащането. Стойчев обаче решил, че това е безумство и обезсмисля претенциите на акционерите, по тази причина завел във Велико Търново дело за корист с доверие против Вълев. Председателят на надзорния съвет се обърнал за помощ към Петър Лупов, като го помолил да свидетелства в негова изгода, защото е участвал на срещите с Вълев. Адвокатът склонил, макар че бил съществено изплашен от наложения му преди месеци тормоз – побой и палеж на колата му. Десет дни по-късно бил погубен...
Според насъбраните до момента доказателства Петър Стоянов-Сумиста е бащата на групата на “Килърите”, която е основал в съучастничество с Васил Костов-Васко Кеца, Янко Петков-Туцо и Георги Петков-Дачи. Кеца е бил претрупан с задължения по подготовката на убийствата и доставяне на убийците с оръжие, до момента в който Дачи е бил директен физически причинител. За Туцо е известно, че е имал най-голяма изгода от ликвидирането на футболния необут Юри Галев поради спорове на ползи в курорта Боровец.
Орлин ФИЛИПОВСКИ, Мира НАЙДЕНОВА, БЛИЦ
ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ В БЛИЦ!
Таньо Вълев се е водил като сътрудник „ Илия” в архивите на Министерство на вътрешните работи.
Както БЛИЦ писа, Таньо Вълев, който е брат на един от босовете на „ Килърите” – Георги Вълев, е бил във влошени връзки с Петър Христов. Двамата влизали в конкурентни разногласия поради придобиването на разнообразни, апетитни парцели. Освен това Вълев упреквал Петър Христов, че главно той имал пръст в ареста на брат му и осветяването му като необут на група за мокри поръчки.
Всичко потегля в действителност от една скандална договорка за продажбата на „ Тракиябанк”.
Картинката към скандалната покупко-продажба на банката се очерта от показанията на някогашните акционери Георги Стойчев и Георги Трифонов. По време на делото против „ Килърите” двамата разкриват в свидетелските си показания, че Емил Кюлев е показал интерес към банката през 1997 година – по времето на банковата рецесия.
Поради обстоятелството, че Българска народна банка отхвърля да дава лицензи по това време, Кюлев взема решение да си купи подготвена, „ отгледана” банка. Тъй като множеството в страната са в тежко положение, той изследва посредством Българска народна банка целия банков климат и се стопира на „ Тракиябанк”, която за едвам 3 години битие става една от най-бързо ликвидните банки в страната, а нейни клиенти са все мощни компании. Кюлев отишъл при представителите на надзорния съвет – Георги Стойчев, Георги Трифонов и Таньо Вълев, и без заобикалки им предложил да купи банката. Те обаче му отказали, тъй като банката била печеливша и нямали причина да я продават.
Кюлев им споделил: „ Ако не желаете непринудено, ще ви принудя!” Отначало тримата съществени акционери не се стреснали, само че 3 месеца по-късно обстановката се трансформирала. Било им формирано дело за това, че „ източвали” личната си банка. На Стойчев, Трифонов и Вълев-брат били повдигнати обвинявания в занемареност, арестували ги.
„ Всички акционери – над 120 индивида - един по един ги привикват и ги заплашват, че в случай че не трансферират акциите си, отиват и те в ареста. Тогава ставаше доста по-лесно от в този момент, защото нямаше потребност от глоба на съда – беше задоволително някой прокурор или следовател да изиска и си зад решетките...”, изясняват през днешния ден очевидци.
Много от акционерите не издържали на психическия тормоз и избягали зад граница - над 15 индивида, а други двама напряко откачили от напрежението. Срещу акционерите тогава били употребявани редови прокурори, само че никой от очевидците не загатва имена, с цел да не си навлече неприятности. След редица офанзиви Стойчев, Трифонов и Таньо Вълев се съгласили да трансферират банката на Кюлев.
Според адвокати документите нямат безусловно никаква правна стойност - самата продажба на акциите била оскъдна, защото акции към този миг просто е нямало?! „ При подписването на контракта Кюлев се задължава да преведе 2 милиона лв. по сметка на акционерите в „ Юнион банк”, само че подобен превод не се реализира. Един лев не е заплатен!”, безапелационни са някогашните акционери.
От техни разкази излиза наяве, че посредством свои сдружения Кюлев купил всички акции на „ Тракиябанк” и станал неин 100-процентов притежател, както и ръководител на надзорния съвет на банката. След подписването на контракта топбанкерът го взел и го вкарал в Търговското поделение на Пловдивския областен съд, където на третия ден записал „ Росексим банк”. В качеството си на очевидец юрист Минчева е обяснила, че „ според настоящия към него миг член 19 от Закона за банките никой няма право да придобива повече от 5% от сдружение, което се занимава с банкова дейност”.
От показания на очевидците се обяснява, че договорката е имала доста пробойни. Самата продажба на акции е оскъдна, тъй като към самия миг акции в действителност няма. Те са били поименни и няма нито една трансферирана. Когато вдовицата на Кюлев - Весела Кюлева - препродавала банката обаче – акциите били преобразувани в безналични и регистрирани в Централния депозитар. Георги Вълев научил, че Кюлева ще прави продажба, и желал среща с останалите акционери, с цел да преценяват какво да вършат. Част от тях тогава поискали да се намесят в идната продажба на ДЗИ, преди да бъде финализирана договорка с гръцката „ Юробанк”.
Много хора обаче се уплашили и решили да дадат пълномощие на Георги Вълев – той да води каузи против наследниците на Кюлев, като разноските трябвало да бъдат за негова сметка. Така Таньо и Георги Вълеви и двама юристи - Петър Лупов и Пламен Луков, предявили искания от името на част от акционерите към наследниците на Кюлев. Другата част от акционерите упорствали да не се водят каузи, а да се реализира извънсъдебно съглашение.
При посещаване в хотел „ Премиер” във Велико Търново ръководителят на надзорния съвет на „ Тракиябанк “ Георги Стойчев научил, че Вълев, посредством компанията си „ Европа Палас”, е сключил контракт „ за подпомагане при решаването на финансовите проблеми” с убития по-късно шуменски предприемач Румен Рачев. Той трябвало да получи 70% от парите сочи документите, която уреждала заплащането. Стойчев обаче решил, че това е безумство и обезсмисля претенциите на акционерите, по тази причина завел във Велико Търново дело за корист с доверие против Вълев. Председателят на надзорния съвет се обърнал за помощ към Петър Лупов, като го помолил да свидетелства в негова изгода, защото е участвал на срещите с Вълев. Адвокатът склонил, макар че бил съществено изплашен от наложения му преди месеци тормоз – побой и палеж на колата му. Десет дни по-късно бил погубен...
Според насъбраните до момента доказателства Петър Стоянов-Сумиста е бащата на групата на “Килърите”, която е основал в съучастничество с Васил Костов-Васко Кеца, Янко Петков-Туцо и Георги Петков-Дачи. Кеца е бил претрупан с задължения по подготовката на убийствата и доставяне на убийците с оръжие, до момента в който Дачи е бил директен физически причинител. За Туцо е известно, че е имал най-голяма изгода от ликвидирането на футболния необут Юри Галев поради спорове на ползи в курорта Боровец.
Орлин ФИЛИПОВСКИ, Мира НАЙДЕНОВА, БЛИЦ
ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ В БЛИЦ!
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ