Българската Уикипедия в плен на руски лъжи и пропаганда
Таня Стоянова*, особено за Faktor.bg
Макар че от близо 20 години България е член на НАТО, и от 16 години член на Европейски Съюз, декомунизацията и дерусификацията в страната ни не се случиха.
Веднага след рухването на Берлинската стена, която за благополучие опустоши и Тодор Живков, започнаха опити за изчистване на комунистическите знаци. Но метастазите на тоталитарния режим се опитваха да блокират всяка самодейност на новата демократична власт и гражданското общество.
През 2000 година комунистическият режим в България беше разгласен за незаконен и в закона влязоха текстове, които жигосват комунистическите злодеяния. Но нито един сатрап не беше наказан. Напротив, откритата посткомунистическа тирания от мутри и ченгета овладяха страната, частния бизнес, медиите и политиката, окопаха още по-дълбоко в тъканта на обществото.
Под привидния безпорядък на прехода, когато народът не знаеше на кой свят се намира, комунистите в стройни редици си построиха страна в страната - под съветски диктат и с съветска квас. Източвайки ресурсите на България посредством енергийната хватка и взаимозависимост от Русия, те сътвориха циничен кръг за прибиране на облаги - през укриването на налози, посредством рефинансиране на компании и сдружения. Чрез посткомунистическите проруски политически обединения и проруски НПО-та финансираха политически акции, печатни медии и електронни уеб сайтове, поставяйки ги в плен на целия репертоар от комунистическата бесовщина, изригнала на нов глас. Под привидния девиз за независимост на словото, бяха насадени същите комунистически идеологеми, просмукани от най-невзрачния алманах с готварски предписания до най-нелепите смешки по малкия екран. Заради това, че режимът не беше демонтиран изцяло, останаха неизчистени от комунистическите постулати, подправени тези и измислени герои книги и учебници по история, включително и свободната енциклопедия в интернет Уикипедия.
Повод за тази публикация е методът, по който се показват съответни събития и персона в българската секция на Уикипедия. В съпоставяне с истински версии на енциклопедията на страни от Западна Европа, информацията в българската секция се оказа съвсем напълно прекопирана от написаното в съветската версия на Уикипедия, което напълно не е инцидентно. И въпреки да отсъстват най-грубите съветски операции, информацията е съвсем буквално преведена и препечатано от съветската Уикипедия. Така русофилският прочит на исторически обстоятелства, събития и показване на съответни персони остава съвсем недокоснат.
Много са фрапантните случаи на разминаване с историческата истина в свободната енциклопедия в интернет. Ще разгледаме три случаи, които са показателни по какъв начин може да се фалшифицират исторически събития и персони.
Да вземем като представителна извадка повратната точка от историята на Европа каквато е Втората международна война. Още в зародиш събитията, свързани с войната имаха разнообразни тълкования в Съюз на съветските социалистически републики и на Запад. След 1945г. от двете страни на Желязната завеса продължиха да битуват разнообразни версии какво тъкмо се е случило в Европа и тогавашния Съветски съюз, които кореспондират с трагичната и нелепа война на Русия с Украйна през днешния ден. Емблематичен образец е методът, по който е показан
Глодомора
През януари 1933 година, след демократични избори в Германия идва на власт Адолф Хитлер. Неговата национал-социалистическа партия - цялостното име на която е: Националсоциалистическата немска работническа партия (NSDAP), е основана по сходство на работническо-селската комунистическа партия в Русия, която към този момент е взела властта с болшевишката гражданска война от 1917г.. В Русия тече втора вълна от всеобщи чистки на врагове на властта - след Ленинистките показни разстрели и обществени изтезания, на ред са пристигнали всеобщите Сталинистки чистки и експорт на гражданска война. През 1932-1933г. Сталинисткия гнет доближава Украйна и предизвиква една от най-черните страници в историята на Украйна - геноцидният голодомор. Тъкмо Хитлеристка Германия е измежду получателите на Украинското зърно, което Сталин заграбва, с цел да зареди новоустановения в Германия пролетарски режим. Глодоморът е приет за геноцид от 34 страни, от Европейски Съюз, а също и в България. Но в българската секция на Уикипедия към момента хибридно са вплетени съветските комунистически версии за разкулачването на селяните в Украйна. А в съветската версия безочливо се приказва за “държавна помощ за гладуващите “, като е наблегнато, че отговорни за своето тежко положение са самите украинци...
Аналогично разминавания има и при отразяването на
Лайпцигския развой
през 1933 година, осъдителен подпалването на Райхстага. Британските служби незабавно организират свое особено следствие и още през зимата на 1933г. е било ясно присъединяване на хитлеристите в палежа, в лицето на Гьоринг. Целта на тази интервенция е под подправен байрак да последват още по-жестоки репресии на новата хитлеристка власт против опозицията и цялото общество.
Главните настоящи лица в Лайпциския развой са българският партиен функционер и оръдие на Кремъл Георги Димитров, за който и през днешния ден могат да се чуят дитирамби за „ героя от Лайпциг “, и нидерландски юноша Маринус ван дер Любе, който през 1998 година е оневинен посмъртно от прокуратурата в Германия, признала за незабележим нацисткия Лайпциски развой.
В европейската историческа литература Георги Димитров е показан като (интер)национал-социалистически функционер, взел участие в взаимна режисура на Хитлер и Сталин за опрощение на всеобщ гнет, взривил немското общество и подготвил почвата за Втората международна война. Прекрасно извършил ролята в устроения театър по подпалването на Райхстага, отприщва невижданата вълна от репресии и смазване на опозицията, той е оневинен от същия този хитлеристки съд и разгласен за „ героя от Лайпциг “. Какъв е този триумф на развой, от който са почнали всеобщи чистки и концентрационни лагери, по сходство на тези, в Русия. Фактът, че точно в Русия го посрещат като воин, демонстрира каква е била „ задачата “ на друга Димитров.
Затова напълно не е инцидентна и трактовката в съветската Уикипедия на Лайпциския развой. В нея са застъпени опорките от излязлата още тогава “Кафява книга “ с комунистическите версии и неистини, които битуват до 90-те години – и в Русия, и в България. В нея Ван дер Любе незаслужено е показан като „ душевен невменяем фашист педераст “, само че за това липсват доказателства в неговата биография. В описанието му е наблегнато и на обстоятелството, че е католик и протестант, напуснал комсомола, което също се счита за нещо укуримо и незаслужаващо подражателство.
Макар в българската Уикипедия тъкмо тези най-груби неистини да са спестени, в нея участват други обстоятелства към биографията на Ван дел Любе, които са дословен превод на написаното в съветската Уикипедия:
“Той (Ван дер Любе – бел.ред.) постъпва в холандската комунистическа партия през 1925 година През 1933 година отпътува за Германия, с цел да се бори с пристигналите на власт националсоциалисти. Според формалната версия в нощта на 26 против 27 февруари 1933 подпалва няколко публични здания, след което е хванат. На Лайпцигския развой се държи много несъответстващо и не дава отговор на заложените въпроси. Нацистите го считат за сътрудник на Коминтерна, а комунистите - за нацистки подбудител. Маринус ван дер Любе е наказан на гибел. Това дава мотив за усилване на преследванията против комунистите. “
Що се отнася до българския „ воин от Лайпциг “ Георги Димитров, неговата биография в българската секция на Уикипедия е като извадена от учебник по история на Българска комунистическа партия от тоталитарно време - прочут у нас и по света като партиен функционер и герой против хитлеризма. Няма и дума за терористичната му и подривна активност в цяла Европа и в България. А в по-ново време - нито дума за всеобщите митинги в годините след 10 ноември 1989 и рухването на режима на Живков, на които просветените българи желаеха събарянето на мавзолея на Димитров – този мракобесен знак на тоталитаризма. Според Уикипедия синът му, видите ли изискал да погребе тялото на Димитров непретенциозно...
Не по-малко показателни по какъв начин може да се изопачава историята са събитията, свързани с
Катинското кръвопролитие
За разстрелите на висшите полски военни в Катинската гора от 1940 година, в съветската Уикипедия въпреки да са посочени съответни исторически обстоятелства, през тях се „ процеждат “ измислените тълкования на историческата просвета в Съюз на съветските социалистически републики. Там неправилно се твърди че немците са причинителите на клането в Катин, и че разстрелите са просто възмездие. В българската версия на Уикипедия по въпроса безочливо е представен Путин, без да има минимален миг на сериозен прочит на казаното от съветският президент. Съвсем не инцидентно изчезва полското знаме от мемориала, както не е инцидентна е и злополуката през 2011 година на полския държавен аероплан, на борда на който са президентът на Полша Лех Качински, министър председателят, министри и висши военни. Трагичният случай е упоменат в съветската Уикипедия напълно малко, с няколко най-общи думи. Версията на Русия е съвсем неуместна – там злополуката е разказана като безразсъден случай вследствие на това, че полски екипаж минал прекомерно ниско над дърветата. За бойкот при кацането и взривни устройства няма и дума в съветската трактовка. В това надали има нещо необичайно, поради хибридната война, която Русия води в Европа. Но е цинично, че едно толкоз трагично събитие е показано безусловно превратно в българската версия на енциклопедията в интернет, следвайки съветската трактовка на случилото се в оня незабравим ден.
Тези образци, които не са единствените, демонстрират красноречиво, че България към момента не се откъснала изцяло от орбитата на комунистическите измами и съветски фалшификации на историята. Вече има първи проблясъци наклонността повече зло и неистини за предишното ни вместо празненство на положителното и истина да бъде изменена. Само изчистена от комунистически легенди и съветска агитация, и обективно и цялостно показани историческите обстоятелства, събития и персони в българската секция на Уикипедия, ще ни освободи от „ различните версии на Русия “, които са пагубни за българското общество и нашето бъдеще като страна. Ние имаме право да чуем истината, а в правото „ различна истина “ не съществува. Нито в живота.
*Таня Стоянова е откривател на досиетата на комунистическите секрети служби, смазали българския народ в интервала 1944-1989г., създател на книгата “Радой - смутителят на реда и тоягата на властта ”, откривател и преводач от нидерландски. Живее и работи в Нидерландия.
Макар че от близо 20 години България е член на НАТО, и от 16 години член на Европейски Съюз, декомунизацията и дерусификацията в страната ни не се случиха.
Веднага след рухването на Берлинската стена, която за благополучие опустоши и Тодор Живков, започнаха опити за изчистване на комунистическите знаци. Но метастазите на тоталитарния режим се опитваха да блокират всяка самодейност на новата демократична власт и гражданското общество.
През 2000 година комунистическият режим в България беше разгласен за незаконен и в закона влязоха текстове, които жигосват комунистическите злодеяния. Но нито един сатрап не беше наказан. Напротив, откритата посткомунистическа тирания от мутри и ченгета овладяха страната, частния бизнес, медиите и политиката, окопаха още по-дълбоко в тъканта на обществото.
Под привидния безпорядък на прехода, когато народът не знаеше на кой свят се намира, комунистите в стройни редици си построиха страна в страната - под съветски диктат и с съветска квас. Източвайки ресурсите на България посредством енергийната хватка и взаимозависимост от Русия, те сътвориха циничен кръг за прибиране на облаги - през укриването на налози, посредством рефинансиране на компании и сдружения. Чрез посткомунистическите проруски политически обединения и проруски НПО-та финансираха политически акции, печатни медии и електронни уеб сайтове, поставяйки ги в плен на целия репертоар от комунистическата бесовщина, изригнала на нов глас. Под привидния девиз за независимост на словото, бяха насадени същите комунистически идеологеми, просмукани от най-невзрачния алманах с готварски предписания до най-нелепите смешки по малкия екран. Заради това, че режимът не беше демонтиран изцяло, останаха неизчистени от комунистическите постулати, подправени тези и измислени герои книги и учебници по история, включително и свободната енциклопедия в интернет Уикипедия.
Повод за тази публикация е методът, по който се показват съответни събития и персона в българската секция на Уикипедия. В съпоставяне с истински версии на енциклопедията на страни от Западна Европа, информацията в българската секция се оказа съвсем напълно прекопирана от написаното в съветската версия на Уикипедия, което напълно не е инцидентно. И въпреки да отсъстват най-грубите съветски операции, информацията е съвсем буквално преведена и препечатано от съветската Уикипедия. Така русофилският прочит на исторически обстоятелства, събития и показване на съответни персони остава съвсем недокоснат.
Много са фрапантните случаи на разминаване с историческата истина в свободната енциклопедия в интернет. Ще разгледаме три случаи, които са показателни по какъв начин може да се фалшифицират исторически събития и персони.
Да вземем като представителна извадка повратната точка от историята на Европа каквато е Втората международна война. Още в зародиш събитията, свързани с войната имаха разнообразни тълкования в Съюз на съветските социалистически републики и на Запад. След 1945г. от двете страни на Желязната завеса продължиха да битуват разнообразни версии какво тъкмо се е случило в Европа и тогавашния Съветски съюз, които кореспондират с трагичната и нелепа война на Русия с Украйна през днешния ден. Емблематичен образец е методът, по който е показан
Глодомора
През януари 1933 година, след демократични избори в Германия идва на власт Адолф Хитлер. Неговата национал-социалистическа партия - цялостното име на която е: Националсоциалистическата немска работническа партия (NSDAP), е основана по сходство на работническо-селската комунистическа партия в Русия, която към този момент е взела властта с болшевишката гражданска война от 1917г.. В Русия тече втора вълна от всеобщи чистки на врагове на властта - след Ленинистките показни разстрели и обществени изтезания, на ред са пристигнали всеобщите Сталинистки чистки и експорт на гражданска война. През 1932-1933г. Сталинисткия гнет доближава Украйна и предизвиква една от най-черните страници в историята на Украйна - геноцидният голодомор. Тъкмо Хитлеристка Германия е измежду получателите на Украинското зърно, което Сталин заграбва, с цел да зареди новоустановения в Германия пролетарски режим. Глодоморът е приет за геноцид от 34 страни, от Европейски Съюз, а също и в България. Но в българската секция на Уикипедия към момента хибридно са вплетени съветските комунистически версии за разкулачването на селяните в Украйна. А в съветската версия безочливо се приказва за “държавна помощ за гладуващите “, като е наблегнато, че отговорни за своето тежко положение са самите украинци...
Аналогично разминавания има и при отразяването на
Лайпцигския развой
през 1933 година, осъдителен подпалването на Райхстага. Британските служби незабавно организират свое особено следствие и още през зимата на 1933г. е било ясно присъединяване на хитлеристите в палежа, в лицето на Гьоринг. Целта на тази интервенция е под подправен байрак да последват още по-жестоки репресии на новата хитлеристка власт против опозицията и цялото общество.
Главните настоящи лица в Лайпциския развой са българският партиен функционер и оръдие на Кремъл Георги Димитров, за който и през днешния ден могат да се чуят дитирамби за „ героя от Лайпциг “, и нидерландски юноша Маринус ван дер Любе, който през 1998 година е оневинен посмъртно от прокуратурата в Германия, признала за незабележим нацисткия Лайпциски развой.
В европейската историческа литература Георги Димитров е показан като (интер)национал-социалистически функционер, взел участие в взаимна режисура на Хитлер и Сталин за опрощение на всеобщ гнет, взривил немското общество и подготвил почвата за Втората международна война. Прекрасно извършил ролята в устроения театър по подпалването на Райхстага, отприщва невижданата вълна от репресии и смазване на опозицията, той е оневинен от същия този хитлеристки съд и разгласен за „ героя от Лайпциг “. Какъв е този триумф на развой, от който са почнали всеобщи чистки и концентрационни лагери, по сходство на тези, в Русия. Фактът, че точно в Русия го посрещат като воин, демонстрира каква е била „ задачата “ на друга Димитров.
Затова напълно не е инцидентна и трактовката в съветската Уикипедия на Лайпциския развой. В нея са застъпени опорките от излязлата още тогава “Кафява книга “ с комунистическите версии и неистини, които битуват до 90-те години – и в Русия, и в България. В нея Ван дер Любе незаслужено е показан като „ душевен невменяем фашист педераст “, само че за това липсват доказателства в неговата биография. В описанието му е наблегнато и на обстоятелството, че е католик и протестант, напуснал комсомола, което също се счита за нещо укуримо и незаслужаващо подражателство.
Макар в българската Уикипедия тъкмо тези най-груби неистини да са спестени, в нея участват други обстоятелства към биографията на Ван дел Любе, които са дословен превод на написаното в съветската Уикипедия:
“Той (Ван дер Любе – бел.ред.) постъпва в холандската комунистическа партия през 1925 година През 1933 година отпътува за Германия, с цел да се бори с пристигналите на власт националсоциалисти. Според формалната версия в нощта на 26 против 27 февруари 1933 подпалва няколко публични здания, след което е хванат. На Лайпцигския развой се държи много несъответстващо и не дава отговор на заложените въпроси. Нацистите го считат за сътрудник на Коминтерна, а комунистите - за нацистки подбудител. Маринус ван дер Любе е наказан на гибел. Това дава мотив за усилване на преследванията против комунистите. “
Що се отнася до българския „ воин от Лайпциг “ Георги Димитров, неговата биография в българската секция на Уикипедия е като извадена от учебник по история на Българска комунистическа партия от тоталитарно време - прочут у нас и по света като партиен функционер и герой против хитлеризма. Няма и дума за терористичната му и подривна активност в цяла Европа и в България. А в по-ново време - нито дума за всеобщите митинги в годините след 10 ноември 1989 и рухването на режима на Живков, на които просветените българи желаеха събарянето на мавзолея на Димитров – този мракобесен знак на тоталитаризма. Според Уикипедия синът му, видите ли изискал да погребе тялото на Димитров непретенциозно...
Не по-малко показателни по какъв начин може да се изопачава историята са събитията, свързани с
Катинското кръвопролитие
За разстрелите на висшите полски военни в Катинската гора от 1940 година, в съветската Уикипедия въпреки да са посочени съответни исторически обстоятелства, през тях се „ процеждат “ измислените тълкования на историческата просвета в Съюз на съветските социалистически републики. Там неправилно се твърди че немците са причинителите на клането в Катин, и че разстрелите са просто възмездие. В българската версия на Уикипедия по въпроса безочливо е представен Путин, без да има минимален миг на сериозен прочит на казаното от съветският президент. Съвсем не инцидентно изчезва полското знаме от мемориала, както не е инцидентна е и злополуката през 2011 година на полския държавен аероплан, на борда на който са президентът на Полша Лех Качински, министър председателят, министри и висши военни. Трагичният случай е упоменат в съветската Уикипедия напълно малко, с няколко най-общи думи. Версията на Русия е съвсем неуместна – там злополуката е разказана като безразсъден случай вследствие на това, че полски екипаж минал прекомерно ниско над дърветата. За бойкот при кацането и взривни устройства няма и дума в съветската трактовка. В това надали има нещо необичайно, поради хибридната война, която Русия води в Европа. Но е цинично, че едно толкоз трагично събитие е показано безусловно превратно в българската версия на енциклопедията в интернет, следвайки съветската трактовка на случилото се в оня незабравим ден.
Тези образци, които не са единствените, демонстрират красноречиво, че България към момента не се откъснала изцяло от орбитата на комунистическите измами и съветски фалшификации на историята. Вече има първи проблясъци наклонността повече зло и неистини за предишното ни вместо празненство на положителното и истина да бъде изменена. Само изчистена от комунистически легенди и съветска агитация, и обективно и цялостно показани историческите обстоятелства, събития и персони в българската секция на Уикипедия, ще ни освободи от „ различните версии на Русия “, които са пагубни за българското общество и нашето бъдеще като страна. Ние имаме право да чуем истината, а в правото „ различна истина “ не съществува. Нито в живота.
*Таня Стоянова е откривател на досиетата на комунистическите секрети служби, смазали българския народ в интервала 1944-1989г., създател на книгата “Радой - смутителят на реда и тоягата на властта ”, откривател и преводач от нидерландски. Живее и работи в Нидерландия.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ