Таня Иванова е от онези гастарбайтери, които се връщат в

Таня Иванова е от тези гастарбайтери, които се връщат в България след доста години работа в чужбина. Тя е родом от град Вършец и е преподавател по специалност. Завършила е начална и предучилищна педагогика в Софийския университет "Св. Климент Охридски ". Преди да замине за Италия към 10 години работи като начален преподавател в курортния град, заяви Българска телеграфна агенция.
През далечната 2002 година Таня, сходно на доста други българи, отпътува за чужбина поради ниски приходи и насъбрани задължения. Първият път работи единствено 3-4 месеца и се прибира в родината, само че откакто вижда, че съумява бързо да изплати заемите си, взема решение, че може да усъвършенства стандарта си на живот и още веднъж отпътува за Италия. Взима неплатен отпуск от учебното заведение, където работи, и по този начин стартира нейното дълго престояване в Италия. Пристига първо в Перуджа, а по-късно работи във Флоренция, където гледа стара жена. Не знае италиански език, само че ориста е благосклонна и попада на семейство, което ѝ оказва помощ да научи езика. Таня споделя, че с италианците, с които се е срещала, не е имала огромни другарски връзки, само че постоянно е получавала помощ. След Флоренция се мести в Рим, където за малко гледа две деца.
Отказва се от тази работа, тъй като ѝ става тъжно, че гледа непознатите деца, а не е до своето в България. Следва интервал, в който сменя няколко работни места, до момента в който не попада на предложение за работа в шивашко ателие, където работи към 8 години. Извън учителската специалност, заниманието на Таня е шиенето. С горчилка тя си спомня за този интервал, тъй като вижда, че както в България, по този начин и в Италия има компании, които заплащат осигуровки единствено за 3-4 часа, без значение от това, че се работи по 12 часа. Така за осемте години в шивашката компания тя няма съвсем никакви осигуровки.
Докато е в Италия, Таня става и учител в най-голямото българско неделно учебно заведение "Асен и Илия Пейкови ", като главното му седалище е в Рим, само че има и четири филиала - в градовете Нетуно, Ладисполи, Салерно и Кастилионе дел Лаго. Така тя не губи връзка с учителската специалност. Доста са децата от български генезис в Италия и с помощта на учебното заведение те научават най-малко родния си език, споделя още тя.
През всичките години в Италия носталгията към дома на Таня и брачна половинка й Росен в никакъв случай не ги е напускала. "Със брачна половинка ми в никакъв случай не сме имали цел да оставаме тук. Всичко, което сме спечелили, е влагано в България и постоянно сме имали желание да се приберем. От 1-2 години обмисляхме да се приберем дефинитивно в България, защото стандартът на живот у нас и Италия съвсем се изравни и в случай че човек няма някакъв бизнес или нещо, което да го задържи, е безсмислено да се остава в чужбина ", споделя Таня.
Съдбата е благосклонна и при последната им отпуска, през лятото на 2018 година, тя схваща от сестра си, че се освобождава учителско място в детска градина в родния й град. За един час е трябвало да вземе решение дали да одобри работата. Не го мисли доста, тъй като от дълго време е чакала такава опция. Засега брачният партньор ѝ остава в Италия, само че и двамата се надяват скоро още веднъж да са дружно тук, в България. По думите й животът в чужбина също не е елементарен и в последните години се следи една трайна наклонност доста българи да се завръщат назад в родината. Затова си пожелава България да тръгне по един по-добър път.