Без коли, без тълпи: 100 години самота в пустинята на Ню Мексико
В една свежа пролетна заран се доверих на един кон — залив на име Сино — да ми покаже необятното Пустинята Гила в южната част на Ню Мексико. Червени скални стени се издигаха до нас, до момента в който се движихме напред-назад през плитка вада, разделяща бора пондероса на сенчестата южна страна на Роки Каньон от кактуса в цепнатините на скалите на наподобяващата на пустиня северна стена. Облегнах се на врата му, до момента в който Сино се изкачваше по стръмен било, който водеше до савана на върха на рид от пиньон, хвойна и горички от пипала кактус от тръстика чола, покрити с избледнели жълти плодове. Заобикалящите ги гористи планини бяха безупречни от здания или пътища.
Алдо Леополд. „ Под „ пустиня “, написа Леополд, „ имам поради непрестанен сектор земя, непокътната в естественото си положение, отворена за легален лов и лов на риба, задоволително огромна, с цел да поеме двуседмично пътешестване с багаж, и лишена от пътища, изкуствени пътеки, вили или други пр...
Прочетете целия текст »
