Танцът е вид изкуство, при който средства за създаване на

Танцът е тип изкуство, при който средства за основаване на живописен облик са придвижването и промяната на ситуацията на човешкото тяло. Танцът е неразривно обвързван с музиката, чието емоционално-образно наличие намира олицетворение в композицията му. Той може да се преглежда и като несловесна форма на връзка сред хората, само че не е присъщ единствено за тях, а се следи и измежду животните. Така да вземем за пример доста птици извършват ритуални танци за да привлекат колегата си. Също по този начин доста спортове като гимнастика, синхронно плуване, фигурно пързаляне и други съдържат детайли на танцуване. Думата може да се употребява даже в метафоричен смисъл – да вземем за пример танцът на листата на дърветата.
Дефиницията на танц зависи от историческите, културните, естетическите и моралните обичаи в едно общество. Той може да бъде обреден, параден, пред публика, или за персонално наслаждение. Характеризира се с елегантност, грациозност, хубост, съпроводен е с ритмични звуци и има за цел да опише някаква история или да изрази усеща, които се ускоряват от пантомимата, костюмите, театралните декори и избора на светлина. Хората, които танцуват, се назовават танцьори, а самото деяние танцуване. Изкуството да се основават танци се назовава хореография, а хората, които се занимават с това – хореографи.
Танцовото изкуство не оставя ясно идентифицируеми физически артефакти, които да могат да се запазят в продължение на хилядолетия, като да вземем за пример каменни принадлежности, ловни сечива или пещерни рисунки. Поради тази причина не е допустимо да се каже по кое време тъкмо танцът става част от човешката просвета.
Предполага се, че танцът, дружно с ритъма на музиката и боядисването на тялото в ранния стадий на човешката еволюция служи като мощен инструмент за основаване на транс и променяне на съзнанието на индивида. В това положение хората губят самостоятелните си характерности, самоличността си и получават груповата еднаквост. Съвременни военни единици употребяват мощни и шумни, на всеослушание пеене и танци, с цел да се приготвят за рискови военни задачи. 
Танцът сигурно е значима част от церемонии, ритуали, чествания, празнувания и развлечения, даже преди раждането на първите човешки цивилизации. Археологически находки дават доказателства в интерес на това изказване от праисторически времена – като да вземем за пример 9000-годишните рисунки в скалните жилища Бхимбетка в Индия или пък древноегипетските рисунки в гробници, изобразяващи танцуващи фигури от към 3300 година пр.н.е.
Едно от най-ранните структурирани потребления на танците е допустимо да е при осъществяването и разказването на легенди. Понякога са употребявани и за проявление на усеща към противоположния пол, т.е. свързани са с произхода на „ правенето на обич “. Преди съществуването на писмени езици, танцът е един от методите за предаване на тези истории от потомство на потомство.
Друга ранна приложимост на танца евентуално е като предходник на транса в лечебни, целебни ритуали. Той към момента се употребява за тази цел от доста култури – от бразилските тропически гори до пустинята Калахари.
В европейската просвета, един от най-ранните записи на танцуване е от Омир, чиято „ Илиада “ разказва хорея (χορεία). Ранните гърци трансформират изкуството на танцуването в система, изразяваща всичките разнообразни пристрастености. Гръцкият мъдрец Аристотел да вземем за пример слага танца паралелно с поезията и споделя, че някои танцьори с темп и жест могат да изразят нрави, пристрастености и дейности. Най-видните гръцки скулптори учат държанието и отношението на танцьорите в тяхното изкуство на подражаване на пристрастеностите.