Всяка година в средата на януари светът се подготвя за

Всяка година в средата на януари светът се приготвя за така наречен „ Blue Monday “ или най-тъжният ден в годината. Формулата за това положение е добре известна: късите дни, неналичието на слънчева светлина, изтънелите портфейли след празниците и първото отчаяние от неспазените новогодишни обещания.

Но дали това е единствено математическо уравнение на тъгата, или в този интервал е прикрит доста по-дълбок смисъл?

Средата на януари постоянно се усеща като прочувствено тресавище. Еуфорията от новото начало е изчезнала, а пролетта е още прекомерно надалеч. В астрологичен проект това е интервалът на Козирога – знакът на Сатурн, който ни изправя пред суровата действителност. Сатурн не обича илюзиите; той ни кара да забележим нещата такива, каквито са – със своите дефицити и компликации.

Много хора в тези дни усещат тежест в гърдите, липса на смисъл и предпочитание да се скрият от света. Но вместо да се борим с това възприятие, можем да се опитаме да го разберем.

Упражнение по самообладание

Ако сега се чувствате притиснати от събитията или изнервени от мълчанието на ориста, помнете, че това е време за вътрешна инкубация. В природата нищо не цъфти през януари, само че подземен се случва най-важната работа. Корените се укрепват.

Общуването с Бога в тези моменти не е посредством радостни химни, а посредством приемане на тишината. Когато кажем: „ Да бъде Твоята воля “, ние се освобождаваме от задължението да бъдем щастливи по график.

Как да преминем през „ Синия понеделник “?

Признайте страстите си: Не е нужно да сте прекомерно положителни, в случай че не го чувствате. Понякога признаването, че ни е мъчно, е първата стъпка към облекчението.

Излизайте на ярко – Дори 15-20 минути дневна светлина могат да подобрят настроението доста.

Движете се – Физическата интензивност подтиква производството на ендорфини.

Поддържайте обществени контакти – Не се изолирайте, даже когато ви се желае.

Преоценете упованията – Не всички новогодишни решения би трябвало да се изпълнят до края на януари.

Малки победи: Не си поставяйте големи задания за през днешния ден. Фокусирайте се върху дребните неща, които ви носят комфорт – топла напитка, къс диалог с обичан човек или просто завършването на една дребна задача.

Вярата като котва: Помнете, че всеки цикъл има своя край. Тъгата на януари е просто филтриране, което приготвя почвата за Феникса, който ще се възроди още веднъж.

Планиране на приятни действия в понеделник: Да започнете седмицата с нещо, което ви харесва, може да усъвършенства настроението и да ви даде по-добра мотивация.

Поддържане на постоянен сън: Достатъчният сън е от значително значение за физическото и психическо здраве, в това число и за контролиране на настроението.

Потърсете помощ – Ако признаците са съществени или продължителни, не се колебайте да се консултирате с психолог.

Днешният понеделник не е наказване, а тест за нашата резистентност. Не се опасявайте от „ сините “ нюанси на понеделника. Те са единствено фонът, на който по-ясно ще изпъкне светлината, която следва да пристигна. Бъдете нежни към себе си и знайте, че от време на време най-голямото достижение е просто да преминеш денем с мир в душата.

Малко любопитни обстоятелства: Концепцията за Blue Monday се появява през 2005 година, когато английският психолог Клиф Арнал създава формула, която теоретично дефинира най-депресиращия ден в годината. Формулата взима поради голям брой фактори: неприятното време през януари, насъбраните задължения след коледните разноски, миналото време от празниците, провалените новогодишни решения, ниските равнища на мотивация и възприятието, че би трябвало незабавно да се подхващат дейности. Според тази формула, третият понеделник на януари съставлява съвършеният общ брой от отрицателни фактори, който потапя хората в зимна потиснатост.

В астрологичен проект, ние можем да го свържем и с „ леденото “ наличие на Сатурн – той не е огнен и буен, той е студен, дистанциран и изискващ. Така че, когато споделяме „ Син понеделник “, ние в действителност приказваме за „ студената горест “ – онази, която не е гневна, а по-скоро тиха и самотна.

В британския език изразът „ да се чувстваш наследник “ значи да си печален, подтиснат или в меланхолия. Смята се, че това идва от остарялата ветроходна традиция – в случай че един транспортен съд загуби капитана си по време на корабоплаване, при завръщането си в пристанището екипажът издигал сини знамена и боядисвал синя линия по корпуса в символ на печал.

Студената светлина: През януари светлината е нищожна и постоянно има синкав, леден нюанс. Липсата на „ топлите “ лъчи на Слънцето въздейства на равнищата на серотонин (хормона на щастието), което води до така наречен сезонна меланхолия. Синьото тук е знак на студа – и физически, и прочувствен.

Визуална потиснатост: В изкуството (например „ Синият интервал “ на Пикасо) синият цвят се употребява за изложение на самотност, беднотия и дълбока потиснатост.