Танко Амчикакът и хаджи Петър от Остра Могила с гюлово

Танко Амчикакът и хаджи Петър от Остра Могила с гюлово масло и чувство за архитектура у Лайпцига града голяма… 

(„ Нашенци “,1945 година, акварелна рисунка на Чудомир, Литературно-художествен музей „ Чудомир “, Казанлък)

♥ Българи

– Бях студент в Лайпциг – започна приятелят ми. – Късно към края на есента получих писмо от татко си със следното наличие:

Донко,

хаджи Петър от Остра могила и Танко Амчикакът, от същото же село, събрали малко гюлово масло и желаят да дойдат в Липиска сами да си го продадат, без медиатори. На днешно число на месеца те се нахождат в София по споразумяване на пашапортите и да се разправят по въпроса за митницата. Щом тръгнат, ще ти телеграфират и ти излез да ги приемеш като бащини си другари, да ги настаниш и да им посочиш комерсиалните компании. По хаджи Петра ти изпращам 50 алтъна и словом (петдесет алтъна), а майка ти ти праща едни вълнени чорапи и малко пестил. По-малко харчи и си пази здравето.

Октомври 29 – 19… година

Баща ти

Три дни след приемане писмото дойде предстоящата депеша и аз се запътих да ги посрещна. Понеже не бяха от нашето село, не ги познавах. Щом спря влакът обаче и започнаха да слизат пасажерите, отдалече ги забелязах по облеклото и се спуснах натам. Сварих ги, че се карат с един хамалин, който искаше да им изнесе багажа. Хаджи Петър беше със сиви домашни облекла, с кожен калпак, с виолетов пояс под жилетката и със зелена фланела, разкопчана настрана, а краката му бяха обути във високи бели калцуни. Танко Амчикакът беше с каскет, чорлав и проскубан на места – имитация на тигрова кожа, – и за по-официално се беше облякъл със зелена ловджийска куртка. На краката си беше обул такива шарени вълнени чорапи, че напомняха знамето на известната банка в градеца ни. Обадих им се аз, здрависах ги, разбрах в какво се състои разногласието им с носача, намесих се, взеха си те багажа и тръгнахме.

– Как ще му дам сандъчето бе, Донко – дума хаджи Петър, – стока за хиляди е това, не е ряпа! Зная ли го какъв чудак е? Ще задуе из някой кьорсокак, па иди го дири след това, в случай че си нямаш работа! Непознат човек! Шваба! Давам ли му аз нему да ми пипа стоката! Сам ще си я нося.

– Тъй, амчи по какъв начин – допълни бай Танко… – Шваба! – и помъкна той пък торбите с хляба.

Като излязохме извън, разпоредих за кола, заведох ги на един непретенциозен хотел, настаних ги, да си отпочинат, вечеряхме по-късно дружно и тъй като на другия ден беше празник, нагласихме се да походим и разгледаме града.

На сутринта отидох на хотела, пихме кафе, закусиха те и тъй като желаех да ги изненадам, да ги учудя, взех решение да ги изведа да видят на първо време Völker-schlachtdenkmal – знаменития гигант-паметник, въздигнат в чест на успеха над Наполеона от съюзените армии на 18 октомври 1813 година.

Качихме се на трамвай № 15 и по Augustusplatz пристигнахме там.

Който пръв път има щастието да види това знамение на архитектурата, високо повече от 90 м., от черен гранит, с великански фигури и релефи, което е строено цели 10 години и е коствало преди време 10 милиона марки, не може да сдържи възторга си и да не извика от удивление.

Из пътя бях разправил историята на багра, та като стигнахме, единствено им показах паметника с ръка и тъй като желаех да ги следя какво ще вършат, отдръпнах се две-три крачки настрани.

Хаджи Петър дигна глава, тикна си калпака на тила, кръстоса ръце откъм гърба, поразкрачи се, погледа, погледа, има-няма, половин минута, па без да каже нищо, обърна се заднишком и почна да пали цигара. Бай Танко, и той отиде при него и посегна към кутията му. Не можах да се стърпя и отидох при тях:

– Е, дядо хаджи, по какъв начин ти се вижда, а? Чудесия, нали? Грандиозно нещо?

– Хм… – промърмори хаджи Петър, метна взор към него и рече: – Три кила пироксилин му е майката! Сложи го в темеля, възпламени фитиля и камък върху камък няма да остане!

– Тъй, амчи каак! Татък!… Около три кила… Па може и по-малко – добави бай Танко и си избърса носа с ръкава.

Българи, от „ Избрани творби “, Чудомир, изд. „ Христо Г. Данов “, Пловдив, 1971
* „ Нашенци “,1945 година, акварелна рисунка на Чудомир, Литературно-художествен музей „ Чудомир “, Казанлък