Тъмната материя - неуловима и неясна
Тъмната материя - неуловима и неразбираема, проявяваща се единствено посредством гравитацията си - изкушава някои учени да потърсят теоретично съображение да я отстраняват както други сходни изкусвено добавени вещества като етера и флогистона.
Дебатът е изострен, и двете страни имат причини.
Въз основа на доста улики, получени от наблюдения от 70-те години на предишния век, астрономите откриха, че има повече материя във Вселената, в сравнение с се вижда.
На 8 ноември 2016 година Ерик Верлинде (Eric Verlinde) излезе с обява, обясняваща спомагателната гравитация, появяваща се в тези случаи и в която той твърди, че тъмната материя не съществува. Според Верлинде, гравитацията не е съществена мощ на природата - тя е пораждащо се събитие. По същия метод както температурата поражда от придвижването на микроскопични частици, гравитацията поражда от смяна на фундаменталните осведомителни единици, намиращи се в структурата на пространство-времето.
Според Верлинде не е належащо да се прибавя загадъчната парченце тъмна материя в теорията. В новата публикация, която се появи на сървъра за препринти ArXiv, Верлинде демонстрира, че неговата доктрина на гравитацията тъкмо предвижда скоростта, с която звездите се въртят към центъра на Млечния път, както и придвижването на звездите в други галактики.
" Ние имаме доказателства, че този нов тип гравитация в действителност се съгласува с наблюденията, " съобщи Верлинде. " При огромни мащаби, наподобява, че гравитацията просто не се държи по този начин, както предвижда теорията на Айнщайн. "
Това провокира доста рецензии като тази на астрофизика Брайън Коберлейн (Brian Koberlein) и тази на Франсис Наукас (Francis Naukas).
След това през декември предходната година едно изследване на слаби гравитационни лещи, сподели, че теорията на Верлинде е в сходство с наблюденията.
А в този момент една скорошна обява, от 23 юни, показва нов модел на тъмната материя, която употребява отношението на Тъли-Фишер, с цел да изясни тъмната материя.
В астрономията отношението на Тъли-Фишер (Tully-Fisher relation) е емпирична връзка сред масата или присъщата бляскавост на спиралните галактики и ъгловата скорост или широчината на спектралната компактност на мощността на излъчванията. Тя е оповестена за първи път през 1977 година от астрономите Брент Тъли (Brent Tully) и Ричард Фишър (Richard Fisher).
Известният астрофизик и блогър Итън Сийгъл приветства новото изследване в Тwitter: " Тъмната материя доктрина победи... "
Верлинде му дава отговор с туит, в който разяснява, че това е доктрина а ла епицикли, базирайки се на Птолемей, който в антични времена разказва орбитите на планетите с изкуствени епицикли, предполагайки, че планетите обикалят Земята, а не Слънцето.
Впоследствие Итън Сийгъл разяснява още веднъж с различен туит.
Дебатът е изострен, и двете страни имат причини.
Въз основа на доста улики, получени от наблюдения от 70-те години на предишния век, астрономите откриха, че има повече материя във Вселената, в сравнение с се вижда.
На 8 ноември 2016 година Ерик Верлинде (Eric Verlinde) излезе с обява, обясняваща спомагателната гравитация, появяваща се в тези случаи и в която той твърди, че тъмната материя не съществува. Според Верлинде, гравитацията не е съществена мощ на природата - тя е пораждащо се събитие. По същия метод както температурата поражда от придвижването на микроскопични частици, гравитацията поражда от смяна на фундаменталните осведомителни единици, намиращи се в структурата на пространство-времето.
Според Верлинде не е належащо да се прибавя загадъчната парченце тъмна материя в теорията. В новата публикация, която се появи на сървъра за препринти ArXiv, Верлинде демонстрира, че неговата доктрина на гравитацията тъкмо предвижда скоростта, с която звездите се въртят към центъра на Млечния път, както и придвижването на звездите в други галактики.
" Ние имаме доказателства, че този нов тип гравитация в действителност се съгласува с наблюденията, " съобщи Верлинде. " При огромни мащаби, наподобява, че гравитацията просто не се държи по този начин, както предвижда теорията на Айнщайн. "
Това провокира доста рецензии като тази на астрофизика Брайън Коберлейн (Brian Koberlein) и тази на Франсис Наукас (Francis Naukas).
След това през декември предходната година едно изследване на слаби гравитационни лещи, сподели, че теорията на Верлинде е в сходство с наблюденията.
А в този момент една скорошна обява, от 23 юни, показва нов модел на тъмната материя, която употребява отношението на Тъли-Фишер, с цел да изясни тъмната материя.
В астрономията отношението на Тъли-Фишер (Tully-Fisher relation) е емпирична връзка сред масата или присъщата бляскавост на спиралните галактики и ъгловата скорост или широчината на спектралната компактност на мощността на излъчванията. Тя е оповестена за първи път през 1977 година от астрономите Брент Тъли (Brent Tully) и Ричард Фишър (Richard Fisher).
Известният астрофизик и блогър Итън Сийгъл приветства новото изследване в Тwitter: " Тъмната материя доктрина победи... "
Верлинде му дава отговор с туит, в който разяснява, че това е доктрина а ла епицикли, базирайки се на Птолемей, който в антични времена разказва орбитите на планетите с изкуствени епицикли, предполагайки, че планетите обикалят Земята, а не Слънцето.
Впоследствие Итън Сийгъл разяснява още веднъж с различен туит.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ