Арх. Анета Василева: Архитектурата няма нужда от деполитизация, а от мисъл за хората
Там, където за мнозина има просто постройка, за арх. Анета Василева има тонове история. Тя преподава в УАСГ, основателка е на, а в този момент развива фондация, чието първо събитие е изложбата " Тоталпроект: Непознатата архитектурна модерност. " в Регионалния център за модерни изкуства " Топлоцентрала " в София.
Куратори на изложбата, която демонстрира по ексцентричен метод разнообразни вероятности към следвоенната съвременна архитектура у нас, са Василева и арх. Емилия Кълева, а в ядрото на активността е и арх. Даяна Николова.
" Ние сме огромен екип от архитекти, с експертиза освен в изследователската активност, само че и в консервация, реституция, реорганизация и акомодация. Искрено се надяваме да срещнем единомишленици измежду институции и частни компании, които стопанисват здания от този интервал и желаят да покажат по какъв начин те могат да живеят логичен актуален живот ", споделя Анета Василева. Някои от участниците в плана се концентрират върху съответни обекти и градове, които изследват: Георги Мърхов, Виктория Димитрова ( " Зона Б5 " ), Ива Хасъмска (192 ДГ " Лозичка " ), Теодора Маданска (летище Русе), Зекие Емин (град Лозница), Лиляна Тодорова (град Шумен), Никола Янев (галерията и музея на Казанлък).
Целият екип, работил по " Тоталпроект " Фотограф: Йордан Йорданов
Изложбата е отворена до 21 август. Към събитието има и съпътстваща стратегия от лекции в бара на " Топлоцентрала ": на 15 юли те ще приказват за град Лозница до Разград, на 20 юли за затвореното от години летище в Русе, на 21 юли за пешеходната зона и паметника " Създатели на българската страна " в Шумен. В края на месеца те ще опишат за две места в София - детска градина " Лозичка " (27 юли) и устройството на построения през 80-те години квартал " Зона Б-5 " (28 юли). Всички срещи стартират в 18 ч.
Изложбата в " Топлоцентрала " продължава до 21 август Фотограф: Йордан Йорданов Реклама Архитектурната модерност, предмет на изложбата, е на всички места в градската среда. Защо у нас най-очевидното и близкото постоянно остава непознато и неоценено?
Това, според мен, важи за целия модернизъм и изключително за този след Втората международна война. Той не е елитарен, а в противен случай. Целта му е да бъде за всички - да реконструира и модернизира всеобщо, да строи своята лична идеална среда с обсег. Много пъти е казвано, повтаряме го и ние - XX век е времето, през което се е построила повече архитектура, в сравнение с през цялата останала история на човечеството. Това важи с особена мощ за втората половина на века. И става доста елементарно да игнорираш нещо, което е част от всекидневието ти. Това не е палат на рид, това е твоята детска градина, не е ренесансово палацо, а твоят блок, твоето учебно заведение, заводът, където е работил дядо ти.
Всички тези музеи и галерии, жилищни комплекси и административни здания, учебни заведения и детски градини, хотели и площади, театри и библиотеки са на всички места към нас, непрекъснато населявани и някак си към момента надалеч от патината на " същинското " завещание. Ето за какво, бидейки " по-нови ", те не се възприемат като евентуално скъпи и по тази причина елементарно и в последно време прекомерно постоянно са застрашени - и от срутване, само че по-често просто от необратими реконструкции. Да, получаваме по-енергоефективни здания, евентуално по-достъпна среда, само че губим естествени материали, модернистични пространства, скъпи елементи и най-много еднаквост, унифицирана с еднакъв набор от евтини систематични ремонтни решения.
И това е проблем освен за България. Във времена на климатични промени и нови цели обикновено е архитектурата да се промени. Неуместни стават големите здания с бетонни структури и всеизвестен въглероден отпечатък. Но също толкоз несвоевременно става и събарянето им. Бъдещето на архитектурата е в реконструкциите и преизползването. Затова толкоз по-важно е да пазим и развиваме по логичен метод, тези, които към този момент са издигнати и си костват. Ето тук виждаме дълготрайния смисъл и от тази галерия, и от активността на " Ново архитектурно завещание " по принцип.
Снимка на софийския квартал " Зона Б-5 " с дрон Фотограф: ABCD Space, Милена Лозанова Проектът се концентрира и върху градоустройствените проекти в съответното време. Кои положителни образци и хрумвания, известни тогава, биха могли да са настоящи и към сегашен миг?
Проследяваме няколко равнища на съгласуваност в показаните здания и места. От най-високото устройствено през пространство, структура, синтез на изкуствата с архитектурата, та до най-малкото - подробност, продуктов и графичен дизайн, даже шрифт. Добрата архитектура е тази, която събира всички тези равнища в съзнателен, повсеместен артикул - и то постоянно, освен през ХХ век.
Реклама
Но да, в изложбата посетителят " върви " по градоустройство и преоткрива средата през погледа на архитект. Една позната, която не е проектант, ми описа, че дълго време била работила в Зона Б-5, само че чак в този момент осъзнала какъв брой доста и разнообразни градинки и места има сред блоковете там. " Ще отида отново в Зоната, сподели ми тя, да ги намеря къде са. "
Всички показани на изложбата пространства са основани с мисъл за хората - от пешеходните зони в Шумен, понижили автомобилния трафик в центъра на града тройно още при започване на 80-те, до дребните, свързани един с различен площади в град Лозница, които основават нова културна инфраструктура. И това е нещо, което, считам, постоянно работи, в това число в актуалния свят - архитектура, правена с мисъл за хората.
Летището в Русе Фотограф: Ива Хасъмска, Георги Мърхов Специалистите, които се занимават с архитектурата от първата половина на ХХ век, примерно модернизма на 20-те и 30-те, постоянно означават неналичието на имена на архитектите - постоянно е мъчно да се откри авторството на избрани здания. Как стои този въпрос с архитектурата през втората половина на века?
Проблемът с имената постоянно съществува, изключително когато става дума за огромни авторски колективи. Ясно е, че един-единствен проектант няма по какъв начин да е проектирал или паметника на.
Но в нашия интервал изключително занимателна е неналичието на архиви. Дотолкова необяснима е тази липса, че си говорихме по какъв начин би трябвало в миналото за това да се напише престъпен разказ. Как е допустимо толкоз всеобщо да липсват архиви, освен това архивни чертежи главно по елементи архитектура и структури, и то за интензивно употребявани здания? Не просто архивите на огромните проектантски организации като " Главпроект " или " Туристпроект " са изчезнали. Но чертежи няма и в съответните дирекции по общини и притежателите - без значение дали частни или държавни, се принуждават да вършат нови заснемания на постройките си даже за настоящи поправки.
Рядка находка: чертежи на арх. Битраков, 1969, Казанлък. Четено Коментирано Препоръчвано 1 Пазари 2 Политика 3 Свят 1 Политика 2 Коментари и разбори 3 Свят 1 Пазари 2 Строителство и парцели 3 Свят Реклама
Ние да вземем за пример точно заради липса на архиви направихме цялостно снимане и триизмерни модели на летището в Русе, на детска градина " Лозичка " в София и на постройките за просвета в град Лозница, с цел да можем да ги покажем на изложбата.
И по тази причина беше такова изобретение, че успяхме да намерим освен истински архивни чертежи на столичната Зона Б-5 (които се съхраняват в цялостен тип в НАГ), само че и на центъра на Шумен, на паметника " Създатели на българската страна " там или на Галерията с музей в Казанлък. В Казанлък даже намерихме и демонстрираме автентичен чертеж на подробност в мащаб 1:1 на експонираната на изложбата също по този начин истинска входна врата на постройката - заменена при настоящ ремонт. Чертежите са някакси последното равнище, което ни е не по-малко значимо - впечатляващата графична и изобразителна просвета на епохата, която върви ръка за ръка с архитектурата на постройките от това време.
Изложбата отбелязва и 15 години участие на България в Европейския съюз. Защо?
Ще стартира малко по-отдалеч. България по предписание липсва на Венецианското архитектурно биенале, само че през 2014 година липсваше изключително мощно. Темата на националните павилиони тогава беше " Да абсорбираш модерността 1914-2014 " / Аbsorbing Modernity 1914-2014 и всички близо 65 страни посочваха своята позиция върху развиването на архитектурната модерност. България можеше да покаже доста неща - от къщите на Нено Ямантиев до соца. Както се оказа тогава във Венеция, постройките на модернизма са най-общото нещо в целия свят. Навсякъде е имало модернистични кутии, на всички места е имало бетон.
Нашата галерия е и един доста просрочен опит да попълним отекващата липса тогава, преди близо осем години във Венеция. Да разкажем по нов, оптимистичен метод историята на българската следвоенна модерност - през непознатата добра архитектура, която пробва и съумява да сътвори качествена среда, обвързвайки в едно тотално произведение на изкуството всички равнища на архитектурния артикул.
Бюлетин Капитал: Light
Всяка събота заран: просвета, изкуство, свободно време.
Вашият email Записване
Куратори на изложбата, която демонстрира по ексцентричен метод разнообразни вероятности към следвоенната съвременна архитектура у нас, са Василева и арх. Емилия Кълева, а в ядрото на активността е и арх. Даяна Николова.
" Ние сме огромен екип от архитекти, с експертиза освен в изследователската активност, само че и в консервация, реституция, реорганизация и акомодация. Искрено се надяваме да срещнем единомишленици измежду институции и частни компании, които стопанисват здания от този интервал и желаят да покажат по какъв начин те могат да живеят логичен актуален живот ", споделя Анета Василева. Някои от участниците в плана се концентрират върху съответни обекти и градове, които изследват: Георги Мърхов, Виктория Димитрова ( " Зона Б5 " ), Ива Хасъмска (192 ДГ " Лозичка " ), Теодора Маданска (летище Русе), Зекие Емин (град Лозница), Лиляна Тодорова (град Шумен), Никола Янев (галерията и музея на Казанлък).
Целият екип, работил по " Тоталпроект " Фотограф: Йордан Йорданов
Изложбата е отворена до 21 август. Към събитието има и съпътстваща стратегия от лекции в бара на " Топлоцентрала ": на 15 юли те ще приказват за град Лозница до Разград, на 20 юли за затвореното от години летище в Русе, на 21 юли за пешеходната зона и паметника " Създатели на българската страна " в Шумен. В края на месеца те ще опишат за две места в София - детска градина " Лозичка " (27 юли) и устройството на построения през 80-те години квартал " Зона Б-5 " (28 юли). Всички срещи стартират в 18 ч.
Изложбата в " Топлоцентрала " продължава до 21 август Фотограф: Йордан Йорданов Реклама Архитектурната модерност, предмет на изложбата, е на всички места в градската среда. Защо у нас най-очевидното и близкото постоянно остава непознато и неоценено?
Това, според мен, важи за целия модернизъм и изключително за този след Втората международна война. Той не е елитарен, а в противен случай. Целта му е да бъде за всички - да реконструира и модернизира всеобщо, да строи своята лична идеална среда с обсег. Много пъти е казвано, повтаряме го и ние - XX век е времето, през което се е построила повече архитектура, в сравнение с през цялата останала история на човечеството. Това важи с особена мощ за втората половина на века. И става доста елементарно да игнорираш нещо, което е част от всекидневието ти. Това не е палат на рид, това е твоята детска градина, не е ренесансово палацо, а твоят блок, твоето учебно заведение, заводът, където е работил дядо ти.
Всички тези музеи и галерии, жилищни комплекси и административни здания, учебни заведения и детски градини, хотели и площади, театри и библиотеки са на всички места към нас, непрекъснато населявани и някак си към момента надалеч от патината на " същинското " завещание. Ето за какво, бидейки " по-нови ", те не се възприемат като евентуално скъпи и по тази причина елементарно и в последно време прекомерно постоянно са застрашени - и от срутване, само че по-често просто от необратими реконструкции. Да, получаваме по-енергоефективни здания, евентуално по-достъпна среда, само че губим естествени материали, модернистични пространства, скъпи елементи и най-много еднаквост, унифицирана с еднакъв набор от евтини систематични ремонтни решения.
И това е проблем освен за България. Във времена на климатични промени и нови цели обикновено е архитектурата да се промени. Неуместни стават големите здания с бетонни структури и всеизвестен въглероден отпечатък. Но също толкоз несвоевременно става и събарянето им. Бъдещето на архитектурата е в реконструкциите и преизползването. Затова толкоз по-важно е да пазим и развиваме по логичен метод, тези, които към този момент са издигнати и си костват. Ето тук виждаме дълготрайния смисъл и от тази галерия, и от активността на " Ново архитектурно завещание " по принцип.
Снимка на софийския квартал " Зона Б-5 " с дрон Фотограф: ABCD Space, Милена Лозанова Проектът се концентрира и върху градоустройствените проекти в съответното време. Кои положителни образци и хрумвания, известни тогава, биха могли да са настоящи и към сегашен миг?
Проследяваме няколко равнища на съгласуваност в показаните здания и места. От най-високото устройствено през пространство, структура, синтез на изкуствата с архитектурата, та до най-малкото - подробност, продуктов и графичен дизайн, даже шрифт. Добрата архитектура е тази, която събира всички тези равнища в съзнателен, повсеместен артикул - и то постоянно, освен през ХХ век.
Реклама
Но да, в изложбата посетителят " върви " по градоустройство и преоткрива средата през погледа на архитект. Една позната, която не е проектант, ми описа, че дълго време била работила в Зона Б-5, само че чак в този момент осъзнала какъв брой доста и разнообразни градинки и места има сред блоковете там. " Ще отида отново в Зоната, сподели ми тя, да ги намеря къде са. "
Всички показани на изложбата пространства са основани с мисъл за хората - от пешеходните зони в Шумен, понижили автомобилния трафик в центъра на града тройно още при започване на 80-те, до дребните, свързани един с различен площади в град Лозница, които основават нова културна инфраструктура. И това е нещо, което, считам, постоянно работи, в това число в актуалния свят - архитектура, правена с мисъл за хората.
Летището в Русе Фотограф: Ива Хасъмска, Георги Мърхов Специалистите, които се занимават с архитектурата от първата половина на ХХ век, примерно модернизма на 20-те и 30-те, постоянно означават неналичието на имена на архитектите - постоянно е мъчно да се откри авторството на избрани здания. Как стои този въпрос с архитектурата през втората половина на века?
Проблемът с имената постоянно съществува, изключително когато става дума за огромни авторски колективи. Ясно е, че един-единствен проектант няма по какъв начин да е проектирал или паметника на.
Но в нашия интервал изключително занимателна е неналичието на архиви. Дотолкова необяснима е тази липса, че си говорихме по какъв начин би трябвало в миналото за това да се напише престъпен разказ. Как е допустимо толкоз всеобщо да липсват архиви, освен това архивни чертежи главно по елементи архитектура и структури, и то за интензивно употребявани здания? Не просто архивите на огромните проектантски организации като " Главпроект " или " Туристпроект " са изчезнали. Но чертежи няма и в съответните дирекции по общини и притежателите - без значение дали частни или държавни, се принуждават да вършат нови заснемания на постройките си даже за настоящи поправки.
Рядка находка: чертежи на арх. Битраков, 1969, Казанлък. Четено Коментирано Препоръчвано 1 Пазари 2 Политика 3 Свят 1 Политика 2 Коментари и разбори 3 Свят 1 Пазари 2 Строителство и парцели 3 Свят Реклама
Ние да вземем за пример точно заради липса на архиви направихме цялостно снимане и триизмерни модели на летището в Русе, на детска градина " Лозичка " в София и на постройките за просвета в град Лозница, с цел да можем да ги покажем на изложбата.
И по тази причина беше такова изобретение, че успяхме да намерим освен истински архивни чертежи на столичната Зона Б-5 (които се съхраняват в цялостен тип в НАГ), само че и на центъра на Шумен, на паметника " Създатели на българската страна " там или на Галерията с музей в Казанлък. В Казанлък даже намерихме и демонстрираме автентичен чертеж на подробност в мащаб 1:1 на експонираната на изложбата също по този начин истинска входна врата на постройката - заменена при настоящ ремонт. Чертежите са някакси последното равнище, което ни е не по-малко значимо - впечатляващата графична и изобразителна просвета на епохата, която върви ръка за ръка с архитектурата на постройките от това време.
Изложбата отбелязва и 15 години участие на България в Европейския съюз. Защо?
Ще стартира малко по-отдалеч. България по предписание липсва на Венецианското архитектурно биенале, само че през 2014 година липсваше изключително мощно. Темата на националните павилиони тогава беше " Да абсорбираш модерността 1914-2014 " / Аbsorbing Modernity 1914-2014 и всички близо 65 страни посочваха своята позиция върху развиването на архитектурната модерност. България можеше да покаже доста неща - от къщите на Нено Ямантиев до соца. Както се оказа тогава във Венеция, постройките на модернизма са най-общото нещо в целия свят. Навсякъде е имало модернистични кутии, на всички места е имало бетон.
Нашата галерия е и един доста просрочен опит да попълним отекващата липса тогава, преди близо осем години във Венеция. Да разкажем по нов, оптимистичен метод историята на българската следвоенна модерност - през непознатата добра архитектура, която пробва и съумява да сътвори качествена среда, обвързвайки в едно тотално произведение на изкуството всички равнища на архитектурния артикул.
Бюлетин Капитал: Light
Всяка събота заран: просвета, изкуство, свободно време.
Вашият email Записване
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ