Там и кучетата живееха по-добре от нас, разказва 93-годишният Аба

" Там и кучетата живееха по-добре от нас ", споделя 93-годишният Аба Наор, който през 1944 е бил депортиран в коцлагера Щутхоф. Нацистите умъртвили майка му и братята му. " Нацистката месомелачка унищожи цялото ми семейство. "

Днес тогавашният концентрационен лагер Щутхоф е трансфорат в музей

" Исках да пребивавам ", споделя Аба Наор, когато го питат по какъв начин е оживял в продължение на четири години из лагерите на нацисткия режим. " Не желаех да загивам. Лесно беше да умреш, само че доста по-трудно - да останеш жив. Може би таман това ме окуражи, а аз мога да бъда доста твърдоглав ", спомня си той. " И добре, че бях подобен: през днешния ден имам 11 правнуци. Това е моето благосъстояние. "

93-годишният през днешния ден Наор пътува всяка година от Израел до втората си татковина Германия. И по-конкретно до Мюнхен. Там прекарва по няколко месеца и прави това, което счита за собствен дълг: споделя своите мемоари за времето, прекарано от него в нацистката месомелачка. И за това по какъв начин тя е унищожила фамилията му.
Редакцията предлага
Наор: " Гордеехме се, че сме литовци "

Наор се ражда през 1928 година в едно еврейско семейство в Литва. " Имах щастливо детство ", споделя той и прибавя: " Гордеехме се, че сме литовци. Вярно, имаше и прочут антисемитизъм, само че не беше мощен. ".

Наор е 13-годишен, когато Вермахтът навлиза в Литва, която по това време се намира под руска окупация. Евреите от неговия роден град Каунас били депортирани в гетото, а 23-членното семейство на Наор в началото се приютило в един двустаен апартамент, само че след това също попаднало в гетото. А там царял същински смут. По-възрастният брат на Аба Наор бързо бил погубен от нацистите - бил разстрелян дружно с други младежи, пробвали се да набират спомагателна храна, тъй като в гетото нямало задоволително. Напускането му обаче било строго неразрешено. " Родителите ми дълго не можеха да повярват, че той няма да се върне. Никой до тогава не можеше и да си показа, че те разстрелват и деца. "

Семейството на Наор живее три години в гетото на Каунас. През юли 1944 Наор, родителите му и по-малкият му брат са депортирани в немския концентрационен лагер Щутхоф, край Гданск. " В Щутхоф и кучетата живееха по-добре от нас ", споделя Наор. Там мъжете били отделени от дамите и децата.

На 26 юли 1944 година 16-годишният тогава Наор следи по какъв начин майка му с по-малкото му братче биват изведени оттатък оградата дружно с останалите дами и деца. " Веднага разбрах, че ги виждам за финален път ", спомня си той. Още в същия ден майката на Аба Наор и неговият дребен брат са откарани в Аушвиц и убити. По това време тя е била на 38 години, а братът на Наор - едвам на шест.

Ирмгард Ф. - от другата страна на оградата

На този ден в лагера евентуално е била и 19-годишната тогава Ирмгард Ф. - само че от другата страна на оградата. Тя е била секретарка на коменданта на лагера Паул-Вернер Хопе. В четвъртък (30.9) - цели 80 години по-късно. Прокуратурата я упреква, че " като секретарка и машинописка в концентрационния лагер Щутхоф сред юни 1943 и април 1945 е оказвала помощ на виновните лица в лагера при систематичното изтребване на арестуваните ". Ирмгард Ф., която през днешния ден е на 96 години, е упрекната в съучастничество за убийството на над 11 000 души. Днес обаче тя не се яви в съда.

Ирмгард Ф. към този момент на два пъти е давала показания пред съда. Тя обаче твърди, че единствено е писала под диктовката на коменданта и не е знаела нищо за осъществяваните край нея десетки хиляди убийства.

" Процесът е прекомерно просрочен "

Наор счита, че този развой е прекомерно просрочен. Редно било да оставят старата жена на мира, още повече, че " същински огромните риби бяха оставени на независимост ". Ако в действителност е имала виновност, за какво са я оставили чак до момента на независимост, пита още Наор и споделя, че съгласно него е доста по-тежко наказване да останеш на независимост със съзнанието, че си направил закононарушение, в сравнение с да те пратят в пандиза.

Много от оживелите от Холокоста обаче гледат на този въпрос по друг метод. Адвокатът Онур Йозата, който съставлява редица съобвинители в процеса, споделя, че те са водени не от предпочитание за възмездие. За оживелите е доста по-важно да опишат своята история пред съда. Мнозина от тях споделят: " Не желаеме нашите ориси да бъдат забравени ".

Наор е бил освен в концентрационния лагер Щутхоф. По-късно е изпратен и в два лагера за насилствен труд в Бавария. След освобождението им от американците той отпътува за Израел, само че в продължение на десетилетия не споделя за претърпяното от него страдалчество.

Чак след време Аба Наор съумява да откри метод да преодолее това тъмно минало - в срещите си със стотици възпитаници, на които споделя своята история. " Децата са моите терапевти, те ми дават силата да се връщам посредством спомените си към това минало. Мисля, че е наш дълг да припомняме за него, да обясняваме на младежите какви неща могат да се случат, в случай че хората не са деликатни ", споделя Наор.

***
Вижте и това видео от нашия списък:
Ужасите на Собибор