Ден преди да се навършат 10 г. от Брекзит британският

Ден преди да се навършат 10 година от Брекзит английският министър председател Киър Стармър разгласи, че подава оставка. Очаква се Стармър, който бе шестият министър-председател на Обединеното кралство за последното десетилетие, да бъде завещан от кмета на Манчестър Анди Бърнам , който през вчерашния ден постави клетва като член на Народното събрание.

Промените на „ Даунинг стрийт “ са водеща тематика в английския и американския щемпел.

Историците ще се пробват да решат една мистерия – от шестимата министър председатели, които управляваха Англия през последното десетилетие, точно Киър Стармър ще бъде най-озадачаващ за бъдещите анализатори, написа английския в. „ Гардиън “. Ще се чудят по какъв начин по този начин човек, който през юли 2024 година е постигнал безапелационна победа, си потегля след по-малко от две години, имайки поради, че не е започвал противозаконни войни, не е предизвиквал тежка икономическа рецесия и не е бил замесван в корупционни кавги, отбелязва изданието.

Първа и най-добре документирана е неговата уязвимост като комуникатор. И тук не става въпрос единствено за неналичието на харизма, а за неспособността да се дават ясни и безапелационни причини, показва „ Гардиън “. Малцина гласоподаватели могат да кажат какви са били проектите му за Англия, а в полза на истината не са доста и депутатите от Лейбъристката партия, които биха могли да го създадат, продължава английският вестник.

„ И неуспехът в това отношение не може да се припише само на лимитираните декламаторски качества на Стармър. Той в действителност нямаше проект, или най-малко подобен, който би могъл да се заключи и показа с лекост, нямаше план, очертаващ пред членовете на държавното управление какво се чака да реализират. В началото на мандата си Стармър показва неналичието на политически инстинкт и некадърност да се ориентира във вътрешнополитическата конюнктура “, подчертава изданието.

Електоратът даде на лейбъристите безапелационен мандат, гласоподавателите обезверено чакаха завръщането на торите. След въвеждането на строги стопански ограничения, след появяването на разделения, провокирани от Брекзит, след лишенията, свързани с ковид, британците се нуждаеха най-малкото от вяра, че нещата могат да се подобрят. Но Стармър бързо попари и най-малките пориви на оптимизъм и предизвести, че обстановката ще се утежни, разяснява „ Гардиън “.

С оглед на всичко това историците могат да бъдат впечатлени от постигнатото от Стармър. В речта, в която разгласи оставката си, той акцентира, че е трансформирал Лейбъристката партия, че е подобрил системата на публичното опазване на здравето и че е избавил половин милион деца от беднотия. Според последователите на Стармър тези ограничения, дружно с политиката му за отбрана на правата на служащите и наемателите, са в основата на значими достижения, сравними с напредъка, реализиран от лейбъристкото държавно управление в интервала 1945-1947 година, обръща внимание вестникът.

Освен това симпатизантите на Стармър споделят, че той е утвърдил мястото на Англия на международната сцена и че е водил умела държавна политика, с която да поддържа ангажираността на Съединени американски щати с Украйна и в същото време да държи Англия настрани от обречената война на Доналд Тръмп с Иран. „ Всичко това, споделят приятелите на Стармър, беше изпълнено брилянтно “, написа в умозаключение „ Гардиън “.

В. „ Телеграф “ се концентрира върху евентуалния правоприемник на Стармър – Анди Бърнам.

„ Човек остава с усещането, че Бърнам преглежда политиката като нещо, наподобяващо разписанието на рейсовете в Манчестър. Само би трябвало малко по-добро обмисляне, повечко държавна интервенция и обществени средства, лека смяна на имиджа – и нещата са подготвени. Но светът е доста по комплициран и по нищо не проличава, че Бърнам владее нужната философия или има нужния опит да се оправи с това “, написа в публикация за „ Телеграф “ Дейвид Фрост, който бе министър за Брекзит в кабинета на Борис Джонсън.

„ Подобно на други лейбъристи, Бърнам си мисли, че „ положителният напредък “ в Манчестър, както комично се показва, се реализира с магическа пръчка или посредством прехвърлянето на пари от едни хора на други. Особено смешно е, че той има вяра, че към този момент 40 години живеем в изискванията на неолиберализъм и дерегулация, което е цялостно отказване на реалността… И желае „ голямо прекачване на власт “ към районите “. продължава Фрост.

„ Е, ще забележим дали като министър председател ще демонстрира въодушевлението си от Манчестър. Но бруталната истина във Англия е, че всички райони са доста по-малко богати от Лондон и югоизточната част на страната. Една същинска децентрализация, при която всеки район събира лични налози и изразходва лични средства, би довела до огромно утежняване на публичните услуги на всички места отвън Югоизточна Англия или до голямо нарастване на локалните налози “, предвижда някогашният министър от Консервативната партия.

Много членове на Лейбъристката партия се надяват, че Бърнам ще даде нов подтик и ще я избави от ниския рейтинг в социологическите изследвания, написа в. „ Ню Йорк таймс “. Откакто разгласи кандидатурата си за премиерския пост, Бърнам неведнъж загатна за нуждата от смяна.

Вчера той произнесе тирада, в която даде обещание да понижи сметките за вода и сила, да намали цените на билетите за железопътния превоз, да насърчи реиндустриализацията, изключително в Северна Англия и други, изброява американското издание.

Но в случай че Бърнам стане министър председател, както мнозина чакат, той ще наследи доста от провокациите, които по този начин мощно затрудниха Стармър, е мнението на „ Ню Йорк таймс “.

„ Икономиката е в застой от две години, което ненапълно се дължи на спора в Украйна, а напоследък и на американско-израелската война против Иран. Според някои анализатори Англия към момента страда от икономическите последствия от Брекзит. Всичко това, дружно с упоритата инфлация, принуди Стармър да вземе сложни решения по отношение на налозите и разноските, което разгневи доста английски гласоподаватели “, продължава американският вестник.

„ Следващият министър председател ще би трябвало да реши дали да одобри планувания от Стармър бюджет за военни разноски за идващите три години. Споровете към тези разноски станаха причина Джон Хийли да подаде оставка като министър на защитата. Увеличаването на разноските за въоръжените сили евентуално ще значи съкращения на средствата за публичните услуги или по-високи налози, а може би и двете “, предвижда „ Ню Йорк таймс “.

Новият водач на Лейбъристката партия ще се сблъска и с трайно присъстващите в политическото пространство крайнодесни партии „ Реформирай Обединеното кралство “ и „ Възстанови Англия “. Проучванията на публичното мнение демонстрират, че Стармър не е направил съвсем нищо, с цел да ограничи разпространяването на антиимигрантска идеология в някои елементи на страната, макар че броят на имигрантите е понижен фрапантно през последните две години, написа още американското издание.