Таксономията за устойчиви инвестиции на Европейския съюз залага рамката за

...
Таксономията за устойчиви инвестиции на Европейския съюз залага рамката за
Коментари Харесай

Какви ще бъдат последствията за България ако инвестициите в изкопаем газ и ядрена енергия бъдат категоризирани като зелени?  

Таксономията за устойчиви вложения на Европейския съюз залага рамката за финансиране и вложения в климатично-неутралното бъдеще на Европа. След невиждан напън от страна на държави-членки и лобисти от енергийната промишленост, Европейската комисия разгласява обновените правила, съгласно които нуклеарната сила и изкопаемият газ получават статута на „ зелени “ технологии. Това се случва макар приетите проблеми във връзка с високите въглеродни излъчвания от газа, нуклеарната сигурност и генерираните от АЕЦ радиоактивни боклуци.

Решението изцяло подценява мнението на научните съветници, създали класификацията за зелени вложения, които недвузначно дефинираха включването на газ и АЕЦ като „ несъответстващи на съществуващия Регламент за Таксономията на Европейски Съюз “ и „ сериозен риск за подкопаване на рамката за устойчиви вложения “.

„ На първо място, повече нездравословни за природата огромни нуклеарни и газови енергийни планове няма да ни приближат до по този начин мечтаната индиферентност на българската енергетика във връзка с климата през идващото десетилетие. Освен това няма да решат и задълбочаващия се проблем с цената на силата. Напротив, те ще насърчат повече неустойчиво и централизирано потребление на скъпи и несигурни енергийни запаси като газа за производството на електричество и топлота, както и евентуални екологични опасности от построяването на напълно нови нуклеарни мощности “, разяснява Апостол Дянков, началник на процедура „ Климат и сила “ във WWF.

И двете технологии са по-скъпи от възобновимите енергийни източници, които биха разрешили на жителите, бизнеса и страната опция за действителна енергийна самостоятелност още през това десетилетие, добавя Дянков.

Публикуваните промени не са финални – следва интервал от няколко месеца, през който те ще бъдат обсъждани от институциите на Европейски Съюз и страните членки. Най-важният тест за упоритостта на Европейския съюз за климатична индиферентност до 2050 година ще бъде подлагането на препоръчаните промени на гласоподаване в Европейския парламент.

От името на WWF и природозащитната общественост призоваваме политическите ни представители в София и Брюксел да взимат решенията си на база на дълготрайните цели на България и планетата: енергийна самостоятелност без изкопаеми горива, нормализиран климат и съхранени екосистеми за бъдещите генерации.
Източник: 3e-news.net

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР