Човекът умря. А Бомбето остана! | Йордан РАДИЧКОВ
„ Тъкмо тогава настана блъсканица. Ние, българите, може и да не сме измислили олимпийските игри, може да не сме дали барута или парната машина на света, само че пък за сметка на това сме царе на паниката. Едва ли има народ, който така надарено и така цялостно и безрезервно да участвува в паниката, като изразходва в нея цялата си сила, знанията си, възгледите си, че и религиозните си убеждения. Че ние даже при произнасянето на самата дума блъсканица настръхваме, аз самият настръхвам, до момента в който я изпиша, и самата тя настръхва и набъбва в страницата, какво ли пък остава за редактора, когато я открие зад тила на някоя дума. ”
Из повестта „ БОМБЕТО ”
Към негово величество читателя
„ Преди да мина към Бомбето, желая да дам някои обяснения на негово величество читателя.
Справедливо изниква въпросът, за какво би трябвало да се написа за Бомбето, а не за индивида!
Ами че и аз мислех на първо време за индивида, само че колкото повече го изучавах, толкоз повече той остаряваше и ставаше прозрачен. Струва ми се даже, че един ден умря. Човекът по никакъв начин не искаше да почине и с цел да се защищити от тази неприятна отживялост или да я отдалечи по опция повече от себе си, той доста грижливо спеше, доста грижливо ядеше, също по този начин грижливо заседаваше, кихаше, пътуваше и от време на време се показваше изключително колоритно, в смисъл, че ние носим огромни отговорности върху себе си и би трябвало да бъдем проникнати от схващане за тези отговорности. Но макар колоритното си изложение, само че макар че ядеше, спеше, бръснеше се или пък се размножаваше, коства ми се, че индивидът умря.
А Бомбето остана!
То нито се бръснеше, нито ядеше, нито кихаше - даже писмеността не познаваше, а остана. Светът е цялостен с подобни несправедливости. Нима всичко край нас, което не страда, не яде, не държи речи и не носи отговорности, ще остане, а ние няма да останем. Тогава защо сме пъплели по неравномерната повърхнина на живота! За да оставим най-после на една могилка ли, по едно тревясало сходство на бомбе и с „ Шапки долу! ” да приключим своя земен път? Замисляли ли сме се някога, че в края на живота си ние отново се обръщаме към шапките и шапките са, които ни отдават последна респект?
Но дано продължим нататък!
Въпросното Бомбе попадна в България с помощта на един българин. При посещение в Италия през Втората световна война българинът закупи Бомбето, тъй като единствено простакът би влезнал в Италия, без да излезе от нея без бомбе. По това време в Италия беше хубаво. Мусолини още не бе почнал да сее жито в градските градини и да го вършее по площадите на Рим.
Бомбето бе „ Борсалино " и би трябвало да отбележим, че тогава то минаваше за монтевереса на бомбетата (европейците наричаха Монт Еверес най-високия връх на света, Чомолунгма; той още не бе изкачен от Тенсинг и Хилари и поглъщаше доста експедиции в ледниците си). Италианците си имаха загадка за производството на щумпа, от които се правеха бомбетата, затуй бомбетата им бяха най-леките в света.
Напредналите и цивилизовани страни се съпротивяваха на бомбето, цилиндърът правеше обезверени опити да се задържи и макар съпротивата си се ограничи в областта на дипломацията. Когато гръмнаха сръбския крал във файтона, бомбето първо прикри страха върху лицето на монарха, тъй като лицето на един крал би трябвало да бъде или усмихнато, или мъжествено, или благородно, само че в никакъв случай - изплашено. Бомбето проникна последователно в Европа, изхвърли в Дунава влашката и маджарската филцова шапка, изтика на север наперената тиролска шапка и проникна даже на Британския остров, като завладя англичаните за огромна тяхна изненада. Британските жители продължаваха да пушат лули край камините и да четат Дикенз и одобриха бомбето с усмивката на Мона Лиза, започнаха да го разхождат в фамозните си ролсройси и се помириха, че със същата усмивка са доказали също така, че са парламентарна държава.
Та, таман в същото време, когато едната половина на земята бе под сянката на бомбето, а другата половина под сянката на желязната войнишка каска, нашият българин си купи въпросното Бомбе от Италия, преди да тръгне на път за своето родно място... ”
1983 година
Снимки: Издателство НИКЕ
