Калоян Константинов: Българските села в Украйна са окупирани от руснаците
Такъв е и казусът е в Преображенка, досами фронтовата линия (б.р. – при визитата на създателя селото към момента е зад украинските позиции). Мястото е административен център на локалната камара, състояща се от 15 села. На площада има огромно, красиво и неотдавна ремонтирано учебно заведение с просторен двор с брези. На една от стените против него през 2017 година учениците са изрисували с графити своето обръщение: „ Ние сме за мир “.
Графит с обръщение за мир от учениците на Преображенка
„ Училището беше изумено на 1 юни “, делово декларира Володимир Сидун, кмет на Преображенка, който безшумно се е появил зад нас, идвайки от бомбардираната постройка на кметството на 50-а метра. Чул колите и решил да види кой е.
Навеждам се и групирам няколко шрапнела от съветските снаряди във връзка Деня на детето за спомен. Металът е пълен над сантиметър. Сидун обаче ни стопира да вървим към постройката, защото до неотдавна тя е била окупирана от руснаците и е прекомерно евентуално да е минирана.
Той е наедрял, здрав и ухилен мъж. Шегаджия. Кани ни в барикадирания си офис с избити прозорци, дупки от патрони и срутени прилежащи стаи. На входа до мазето седят и пушат бойци.
Училището в с. Преображенка, Запорижка област, е унищожено от съветски бомби и артилерия на 1 юни.
„ Предната събота унищожиха детската градина, а малко преди този момент гробищата и паметника на героите от Втората международна война. Даже през вчерашния ден имахме среща на „ старците “ от локалната камара и стартира обстрел, та се наложи да се скрием в мазето. Могат да възобновят обстрела всеки един миг. Тогава ви подсигурявам, че ще бягате по-бързо от мен към мазето„, смее се мъжът.
Войната в българските села
„ България ли? Заместник-кметът на тази камара е българка. Прекрасен човек, даже чества български празници. В този район има доста българи, само че сега българските села са окупирани: Зеленовка, Болгарка и други “, сочи в посока на селищата Сидун.
Володимир Сидун до карта на локалната камара
От седмици нямат никакви новини от тях. От месеци в доста от окупираните територии токът, газта и водата са спрени. Не му е ясно по какъв начин хората оцеляват там. Той и брачната половинка му обаче отхвърлят да изоставен, до момента в който към момента има даже един гражданин на тяхното село. „ Вече познаваме с какво ни обстрелват единствено по звука. “
Макар усмивката да не слиза от лицето му, си проличава, че е по-скоро защитна реакция.
„ Знаете ли, тази война унищожи толкоз доста другарства и фамилии. Руската агитация е ужасяваща. Наскоро мой приятел от детинство, който е руснак и живее под тяхно ръководство в Макийвка, Донецка област, се върна за пенсията си и ми пристигна на посетители. Седнали сме на масата в нас да пием и да ядем и внезапно той ми вика: „ Ти си Бандеровец. Всичките украинци сте такива. “ Чакай малко, рекох му, ти си в моя дом, храня те и те поя – а си тръгнал да ме обиждаш.
Паметник в чест на починалите през Втората международна война, намиращ се в двора на учебното заведение в с. Преображенка, Запорижка област, което е унищожено от съветски бомби и артилерия на 1 юни. Шрапнели са развалили и паметника.
„ Не – продължи той – украинците ядете синигери, тъй като знаете, че са съветски знак! “ Щях да припадна. Рекох му, че в нашия край синигери няма и в никакъв случай не е имало. И той доста добре знае това, тъй като е израснал тук. Та аз му помогнах да си построи къщата преди години! Той ме назовава Бандеровец “, недоумява кметът.
По улиците имаше орехи и снаряди
Точно до Преображенка, през една махала, е градчето Орихив, което на български е Орехово. Гледката и там, и в десетките други дребни обитаеми места е поразително една и съща. От полусрутената постройка на общината (паметник на културата) излиза кметът Анатолий Хоростянов.
Ръчно правена локална кукла, която Сидун получава за рождения си ден, няколко дни по-късно тя пострадва при съветски обстрел.
Подобно на своя сътрудник и той отхвърля да напусне. Започва да ни разказва по какъв начин звучат другите по диаметър артилерийски снаряди, ракети и касетъчни бомби, които валят по града всекидневно.
„ 3 от 7 села в общината са окупирани, 1 е в сивата зона. Преди бяхме 19 600 души, към този момент съвсем никой не е останал. Вчера ни обстрелваха, през днешния ден може да чуем бомбардировките в покрайнината. Ако останете, може и да ги почувствате “, майтапи се Хоростянов.
Обяснява по какъв начин съветската пехота на няколко пъти се пробвала да навлезе в града, само че била отблъсната от украинската войска и доброволци.
Капитанът финален напуща кораба
„ Орихив е Украйна и ще остане Украйна. От година съм кмет и нямам огромен шанс: първо беше коронавирусът, в този момент войната. Но няма да си потегли. Не приказвам с възторг, само че капитанът на кораба го напуща финален. Всеки ден се усещам като в оня филм, по какъв начин се казваше… „ Groundhog Day “. Всеки ден върху нас се изсипват сред 150 и 200 снаряда. Всяка вечер почистваме, ремонтираме и се възвръщаме. На сутринта още веднъж всичко отива по дяволите. Всеки ден едно и също. Фосфорни и касетъчни снаряди, клъстърни бомби, ракети ГРАД, артилерия„, изяснява кметът на Орихив.
Преди да си тръгнем, Хоростянов се стопира да пуши с украинските ми спътници. Те му дават пакети с цигари, бензин за запалки и други изчезнали в региона артикули. От признателност, че е отделил от времето си за нас. Дочувам по какъв начин споделя нещо за „ българите “ и го запитвам какво знае за тях в Украйна.
„ Какво знам ли, дядо ми е българин! “
Макар да желая да приказвам още с него, гърмежите в далечината се ускоряват и украинците ме дърпат да си тръгваме. Всякакви стремежи за преспиване в Орихив са посрещнати със закани за общителна, само че решителна физическа разпра, в случай че незабавно не се качим в колата и не се махнем оттова.
Карта, показваща дистанцията сред Орихив и българските села Зеленевка, Болгарка и други, които са под съветска окупация. Карта: Гугъл
България, погледната в профил
Въпреки това има време за един финален въпрос: какво мисли за държанието на българското държавно управление последните месеци, което много хора намират за срамно. Може да е било от адреналина, само че тъкмо в този миг, на това място – спокойните и елементарни думи, изречени с усмивка, звучаха по-мъдро от целия политически спор, който се вихри у нас:
„ България е подвластна от съветския газ и нефт, би трябвало да го имаме поради. Руснаците имат мощно лоби. Това е доста комплициран въпрос и е елементарно да съдиш, когато не живееш в тази страна. Ние сме толерантни и се стараем да разбираме всичко и да сме признателни и на дребното. “
Няколко часа, откакто си тръгнахме, Орихив и Преображенка бяха бомбардирани.
Малко преди този момент се зарекох да се върна в миналото още веднъж там и този път да нося цигари. А те да са там, с цел да ги получат.
Калоян Константинов, Крин, Клин
Графит с обръщение за мир от учениците на Преображенка
„ Училището беше изумено на 1 юни “, делово декларира Володимир Сидун, кмет на Преображенка, който безшумно се е появил зад нас, идвайки от бомбардираната постройка на кметството на 50-а метра. Чул колите и решил да види кой е.
Навеждам се и групирам няколко шрапнела от съветските снаряди във връзка Деня на детето за спомен. Металът е пълен над сантиметър. Сидун обаче ни стопира да вървим към постройката, защото до неотдавна тя е била окупирана от руснаците и е прекомерно евентуално да е минирана.
Той е наедрял, здрав и ухилен мъж. Шегаджия. Кани ни в барикадирания си офис с избити прозорци, дупки от патрони и срутени прилежащи стаи. На входа до мазето седят и пушат бойци.
Училището в с. Преображенка, Запорижка област, е унищожено от съветски бомби и артилерия на 1 юни.
„ Предната събота унищожиха детската градина, а малко преди този момент гробищата и паметника на героите от Втората международна война. Даже през вчерашния ден имахме среща на „ старците “ от локалната камара и стартира обстрел, та се наложи да се скрием в мазето. Могат да възобновят обстрела всеки един миг. Тогава ви подсигурявам, че ще бягате по-бързо от мен към мазето„, смее се мъжът.
Войната в българските села
„ България ли? Заместник-кметът на тази камара е българка. Прекрасен човек, даже чества български празници. В този район има доста българи, само че сега българските села са окупирани: Зеленовка, Болгарка и други “, сочи в посока на селищата Сидун.
Володимир Сидун до карта на локалната камара
От седмици нямат никакви новини от тях. От месеци в доста от окупираните територии токът, газта и водата са спрени. Не му е ясно по какъв начин хората оцеляват там. Той и брачната половинка му обаче отхвърлят да изоставен, до момента в който към момента има даже един гражданин на тяхното село. „ Вече познаваме с какво ни обстрелват единствено по звука. “
Макар усмивката да не слиза от лицето му, си проличава, че е по-скоро защитна реакция.
„ Знаете ли, тази война унищожи толкоз доста другарства и фамилии. Руската агитация е ужасяваща. Наскоро мой приятел от детинство, който е руснак и живее под тяхно ръководство в Макийвка, Донецка област, се върна за пенсията си и ми пристигна на посетители. Седнали сме на масата в нас да пием и да ядем и внезапно той ми вика: „ Ти си Бандеровец. Всичките украинци сте такива. “ Чакай малко, рекох му, ти си в моя дом, храня те и те поя – а си тръгнал да ме обиждаш.
Паметник в чест на починалите през Втората международна война, намиращ се в двора на учебното заведение в с. Преображенка, Запорижка област, което е унищожено от съветски бомби и артилерия на 1 юни. Шрапнели са развалили и паметника.
„ Не – продължи той – украинците ядете синигери, тъй като знаете, че са съветски знак! “ Щях да припадна. Рекох му, че в нашия край синигери няма и в никакъв случай не е имало. И той доста добре знае това, тъй като е израснал тук. Та аз му помогнах да си построи къщата преди години! Той ме назовава Бандеровец “, недоумява кметът.
По улиците имаше орехи и снаряди
Точно до Преображенка, през една махала, е градчето Орихив, което на български е Орехово. Гледката и там, и в десетките други дребни обитаеми места е поразително една и съща. От полусрутената постройка на общината (паметник на културата) излиза кметът Анатолий Хоростянов.
Ръчно правена локална кукла, която Сидун получава за рождения си ден, няколко дни по-късно тя пострадва при съветски обстрел.
Подобно на своя сътрудник и той отхвърля да напусне. Започва да ни разказва по какъв начин звучат другите по диаметър артилерийски снаряди, ракети и касетъчни бомби, които валят по града всекидневно.
„ 3 от 7 села в общината са окупирани, 1 е в сивата зона. Преди бяхме 19 600 души, към този момент съвсем никой не е останал. Вчера ни обстрелваха, през днешния ден може да чуем бомбардировките в покрайнината. Ако останете, може и да ги почувствате “, майтапи се Хоростянов.
Обяснява по какъв начин съветската пехота на няколко пъти се пробвала да навлезе в града, само че била отблъсната от украинската войска и доброволци.
Капитанът финален напуща кораба
„ Орихив е Украйна и ще остане Украйна. От година съм кмет и нямам огромен шанс: първо беше коронавирусът, в този момент войната. Но няма да си потегли. Не приказвам с възторг, само че капитанът на кораба го напуща финален. Всеки ден се усещам като в оня филм, по какъв начин се казваше… „ Groundhog Day “. Всеки ден върху нас се изсипват сред 150 и 200 снаряда. Всяка вечер почистваме, ремонтираме и се възвръщаме. На сутринта още веднъж всичко отива по дяволите. Всеки ден едно и също. Фосфорни и касетъчни снаряди, клъстърни бомби, ракети ГРАД, артилерия„, изяснява кметът на Орихив.
Преди да си тръгнем, Хоростянов се стопира да пуши с украинските ми спътници. Те му дават пакети с цигари, бензин за запалки и други изчезнали в региона артикули. От признателност, че е отделил от времето си за нас. Дочувам по какъв начин споделя нещо за „ българите “ и го запитвам какво знае за тях в Украйна.
„ Какво знам ли, дядо ми е българин! “
Макар да желая да приказвам още с него, гърмежите в далечината се ускоряват и украинците ме дърпат да си тръгваме. Всякакви стремежи за преспиване в Орихив са посрещнати със закани за общителна, само че решителна физическа разпра, в случай че незабавно не се качим в колата и не се махнем оттова.
Карта, показваща дистанцията сред Орихив и българските села Зеленевка, Болгарка и други, които са под съветска окупация. Карта: Гугъл
България, погледната в профил
Въпреки това има време за един финален въпрос: какво мисли за държанието на българското държавно управление последните месеци, което много хора намират за срамно. Може да е било от адреналина, само че тъкмо в този миг, на това място – спокойните и елементарни думи, изречени с усмивка, звучаха по-мъдро от целия политически спор, който се вихри у нас:
„ България е подвластна от съветския газ и нефт, би трябвало да го имаме поради. Руснаците имат мощно лоби. Това е доста комплициран въпрос и е елементарно да съдиш, когато не живееш в тази страна. Ние сме толерантни и се стараем да разбираме всичко и да сме признателни и на дребното. “
Няколко часа, откакто си тръгнахме, Орихив и Преображенка бяха бомбардирани.
Малко преди този момент се зарекох да се върна в миналото още веднъж там и този път да нося цигари. А те да са там, с цел да ги получат.
Калоян Константинов, Крин, Клин
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ