Безопасни за човека червееви дупки могат да съществуват в реалния свят
Така наречените проходимите червееви дупки* може да са освен това от доктрина или научна фантастика, демонстрират нови проучвания.
Две обособени проучвания, оповестени в Physical Review Letters D, оферират нови теории за това по какъв начин да се построи проходима червеева дупка.
Червеевите дупки, известни още като мост на Айнщайн-Розен, постоянно се употребяват в научно-фантастичните истории като метод за бързо пренасяне сред отдалечени елементи на Вселената.
Писателите на научнофантастични разкази от дълго време се опират на червеевата дупка като значима част от сюжета. Това е бърз метод да получите напредване от точка А до точка Б, през големите дистанции в пространство-времето.
Теоретици като Алберт Айнщайн и Кип Торн са обмисляли преди десетилетия съществуването на тези пространствено-времеви портали, само че до момента никой не е съумял да даде физически доказателства за тяхното битие.
Две нови изследвания, оповестени в списанието Physical Review Letters D, допускат, че проходи, задоволително безвредни, с цел да могат хората да пътуват през пространството, биха могли да съществуват в действителния свят.
Един от главните причини против съществуването на червееви дупки допуска, че най-тясната част или „ вратата “ на портала евентуално ще се срути под тежестта на личната си гравитация.
Някои теоретици споделят, че един от методите да се заобиколи този въпрос и да се предотврати гравитационният колапс е да се запълни дупката с екзотична форма на материя, която има негативна маса.
Но това решение не е космологичен сребърен патрон – съществуването на такава форма на материя е чисто теоретично.
В първата нова публикация интернационална тройка откриватели, ръководена от Хосе Бласкес-Салседо от Университета Комплутенсе в Мадрид, предлага различен метод за попречване на колапса на нежната врата на червеева дупка – метод, който не се нуждае от екзотична материя, с цел да задържи дупката отворена.
Вместо това техните теоретични модели, които размишляват върху опцията за микроскопични червееви дупки, се черпят от три теории, с цел да употребяват силата на обикновените частици: доктрина на относителността, квантова доктрина и електродинамика.
Тримата учени допускат, че смяната на масата и заряда на фермионите – фундаментални градивни детайли на материята – може да резервира галактическия пробив отворен. Това би работило единствено в случай че съотношението на общия заряд на фермионите към общата маса на всичко вътре в червеевата дупка е по-голямо от практическата граница, заложена от черните дупки.
Тук обаче, има измама: Бласкес Салседо и неговият екип приказват за микроскопични червееви дупки. Те не са тъкмо проходими от хората, само че това сигурно е една дребна стъпка в нова теоретична посока.
Втората публикация, която идва от Хуан Малдасена от Института за напреднали проучвания в Ню Джърси и Алексей Милехин от университета в Принстън, изследва теоретичното битие на червееви дупки, задоволително огромни с цел да се промъкнат в тях и да сърфират в пространство-времето хора.
В този случай Малдасена и Милехин са измислили червеева дупка, която се образува в петмерно пространство-време, известно също като модела Рандал-Сундрум. Тези червееви дупки биха изглеждали като черни дупки със междинна маса за нетренирания наблюдаващ, споделят създателите.
Ако скочите в този тип червеева дупка, ще получите до 20 g ускоряване – неловко, въпреки и оцеляващо количество. Но създателите признават някои на практика ограничавания с тази доктрина. Например, червеевата дупка би трябвало да е извънредно чиста, т.е. без неверни частици:
„ Ако частиците, които попадат в червеевата дупка, се разпилян и изгубят сила, те ще се натрупат вътре, допринасяйки за позитивна сила, която в последна сметка ще накара червеевата дупка да се срути назад в черна дупка. “
Последното място, на което всеки, който пътува през космоса, желае да свърши, е в центъра на черна дупка. Те също би трябвало да са извънредно студени, пишат откривателите. И тогава остава дребният проблем с действителното генериране на дупката преди всичко. Малдасена и Милехин към момента работят върху измислянето на метода, по който да се образуват тези дупки.
Добрата вест? Теоретично пътуването ви през вселена ще отнеме единствено по-малко от секунда. Но в случай че вашето семейство и другари наблюдават пътуването ви отвън червеевата дупка, те ще чакат дълго време да завърши. От тяхна позиция пътуването ви ще продължи десетки хиляди години.
* Във физиката червеевите дупки са хипотетични формирания в пространство-времето, които свързват две точки от пространството и времето. Възможността за съществуването на такива обекти се загатва в Общата доктрина на относителността на Айнщайн. Идеята за тяхното битие е пристигнала на немския математик Херман Вайл през 1921 година Според учените, в случай че червеевата дупка може да се употребява като средство за пътешестване, тя доста би скъсила пътя сред обектите в Космоса. Името идва от приликата с червей, който прегризва ябълка. Това име е измислено от учения Джон Арчибалд Уилър през 1957 година
