Каквото иде, нека да се случи
Така е, международното състезание по футбол събира по-голяма публика и от олимпийските игри. Магия, феномен, отдушник, промишленост - ЦАР ФУТБОЛ, това е той. Един високосен месец през всеки 4 години е събитие, страст, коментар № 1 на света.
Чудо е, че епицентър на толкоз внушителна демонстрация може да бъде географска запетайка като Катар. Някога това е малко рибарско населено място на едноименния полуостров, вдаден в Персийския залив. Пустинна низина с най-висока точка 103 метра над морското ниво. Няма непрекъснато течащи реки. Оазисно земеделие. Камилата е транспортният мерцедес. Обаче през 1939 година е открит нефт. По това време страната към момента е английски протекторат. През 1952 година е анулирано робството, а през 1971 година идва и независимостта. Следва потоп от задгранични вложения, парцелите земя на полуострова доближават баснословни цени.
Днес Катар е третата най-богата страна в света, след Люксембург и Сингапур. Нейният емир е притежател на френския ПСЖ, а това е първо присъединяване на страната в международните финали с правото на страната хазаин. За първи път футболният конгрес се организира на толкоз дребна повърхност – единствено 11 430 квадратни километра. За първи път – в арабския свят. За първи път през късната есен, тъй като лете там футболът би бил инквизиция. За първи път в навечерието на шампионата пристигна и признанието, че предоставеното на Катар домакинство е неточност – направи го някогашният началник на ФИФА Сеп Блатер. Валят упреци, свързани с правата на индивида. И в никакъв случай до момента на гостите-привърженици не се е налагало да се преценяват с толкоз ограничавания. Внимателно с алкохола, тютюнопушенето, медикаментите, изисква се възпитание на облеклото и никакви обществени прояви на фамилиарност – даже здрависване с жена. По новите игрища – архитектурни бижута с климатици, за сгряване на феновете е позволена „ мексиканска вълна “, стига ставащото на терена да я задейства.
Предстои да забележим. А към към този момент видяното GlasNews направи подборка с по няколко телеграмни реда.
1. Началото е през 1930 година в Уругвай. Светът е сграбчен от Голямата рецесия (1929-1933 г.). Само 4 европейски тима пресичат Атлантика с кораби, вземат участие 12 страни. Нито едно реми в дуелите. Реферите са с черни панталони до под коляното. Латино край Уругвай – Аржентина 4:2.
2.Италия, 1934 година Същият проблем с дистанциите в мащаб океан. Участват 12 европейски тима, три американски и самотният Египет, представящ останалата част на света. Уругвай отхвърля да пътува към Стария континент, защото 4 години по-рано Италия не стъпва в Латинска Америка. Финал Италия – Чехословакия 2:1. Ще стане ли традиция страната хазаин да печели купата? Не!
3. Франция, 1938 година Мирише на война. Участват 14 тима, 11 от Европа и 2 американски, Индонезия играе за останалата част на света. Ден преди финала Италия – Унгария Мусолини праща депеша на своите с три думи: „ Победа или гибел! “ Слава Богу, италианците печелят с 4:2, а на празничната гала пред диктатора се явяват във военни униформи.
4. Бразилия, 1950 година Поради Втората международна война са пропуснати 1942 и 1948 година Срещат се 7 американски и 6 европейски тима. Англичаните най-сетне смиряват високомерието си и вземат решение да играят като еднакъв с равни. ФИФА не разрешава присъединяване на Западна Германия (ФРГ). Финал Бразилия – Уругвай. Всичко е готово за неизбежната победа на кариоките – първите страници на вестниците са набрани с гръмки заглавия, надписани са премиите за международните първенци, нагиздена е колата за грандиозното шествие. Но – 1:2 за уросите (от името на дребна птичка). Стадион „ Маракана “ се трансформира в покрусена и ридаеща пустиня. Жул Риме, началник на ФИФА, с купата на негово име, блуждае по терена, инцидентно среща капитана на спечелилите и дискретно му я връчва. Мълчаливо здрависване, авансово написаната тирада остава в джоба. Е, не се споделя „ хоп “, преди да скочиш.
5. Швейцария, 1954 година, 11 европейски и три американски тима, плюс Турция и Южна Корея. Реабилитираната Западна Германия печели тази война, побеждавайки на финала Унгария с 3:2. Шокираща сензация. Цели 4 години унгарците на са губили мач, преди международното потрошават Англия със 7:1, в предварителната група бият и Федерална Република Германия с 8:3, само че в последния мач са кондиционно изчерпани.
6. Швеция, 1958 година Не, това не е самба, а магията на сантименталния футбол. Но първо е протест. Срещу своя треньор скачат бразилците и прекрояват тима по този начин, както те го виждат. Петима от запасите стават титуляри, сред тях и Пеле, който потегля към коронясването си за крал на футбола. Победа на полуфинал против Франция с 5:2 и същия резултат на финала с Швеция. Първа купа за Бразилия, за първи път победител е страна отвън своя континент.
7. Чили, 1962 година Най-грубиянското международно състезание, фрактурите и гипса не се броят. Тон дават домакините, печелят против Италия мач, който повече наподобява на махленски пердах, доминират ритници. Така преодоляват Швейцария и Съюз на съветските социалистически републики, обаче против кариоките номерът не минава. Загуба с 4:2. Бразилия побеждава на финала Чехословакия с 3:1 и, както на предходното международно състезание, става първенец без изгубен мач.
8. Англия, 1966 година За първи път с черно-бяла телевизионна картина по целия свят. Сега път реферите са под равнището на формата, жалват се латиноамериканците. Скандален случай: изчезва купата Жул Риме, само че е повърхностно захвърлена в някаква градинка и кучето Пикълс я надушва. Получават я англичаните, откакто на финала побеждават Федерална Република Германия с 4:2. Кралицата удостоява треньора на спечелилите Алф Рамзи с благородническа купа, само че народен воин въпреки всичко е кучето.
9. Мексико, 1970 година За първи път реферите имат на джоб жълти и червени картони. Най-после са позволени по две смени във всеки мач, до тогава се позволява единствено вратар да бъде заместен, единствено при положение на травма. Бразилски рецитал. На финала кариоките побеждават Италия с 4:1. Последният гол е същински феномен. Кълбото минава през всичките единадесет играчи на тима, най-после асистенция на Пеле приключва с гол на Карлос Алберто.
10. Федерална Република Германия, 1974 година Виж ти, нещо неслучвало се. Холандските футболисти идват, дружно със съпруги, годеници, приятелки и нито един отшелник и по този начин до края на шампионата, на което те са изявени любимци. Играят ослепително до финала, който въпреки всичко губят от Федерална Република Германия с 2:1. Едва ли единствено по тази причина, че немците карат на ергенски режим. Завършва серията от четири поредни участия на българския народен тим на международния конгрес (след Чили, Англия и Мексико). Тогава до финалите доближиха единствено 16 тима.
11. Аржентина, 1978 година По това време в страната господства военна хунта (1976 – 1981 г.), отпред с военачалник Хорхе Видела. Безчинствата през този интервал интернационалното право квалифицира като закононарушения против човечеството. След неубедително показване, с цел да продължи напред, на тима на домакините се постанова да победи Перу с нефутболен резултат. Стига до заветното 6:0 в мач, който не може да не буди подозрения. При завръщането си в родината перуанските футболисти са посрещнати с нов проливен дъжд, този път от камъни, много повече от шест. Фаворит още веднъж е тимът на Холандия, само че и този път губи финала с 3:1 от Аржентина. На церемонията при закриването на шампионата европейците отхвърлят да поздравят диктатора.
12. Испания,1982 година Първо присъединяване на 24 тима. От мач на мач италианците набират скорост с пухтене като парен локомотив, само че на финала мачкат с 3:1 Германия (която към момента е ФРГ). Очарование на шампионата придават кариоките, които играят сантиментален латино футбол. Защото тимът на Бразилия наподобява на „ влюбен, който пресича улицата без да се оглежда “. Само заради географски аргументи ще напомним любопитен подробност: Членът на династията Сабахи и създател на Кувейтския олимпийски комитет Фахад Ал-Ахмад Ал-Джабер Ал-Сабах нахлува на терена като митинг за „ неточен “ гол на французите против тима на Кувейт – дебютант на международните финали. Ред е на дебютанта Катар.
13. Мексико, 1986 година Гол с „ Божията ръка “ на Марадона в ¼ край Аржентина – Англия (2:1). На тъча нашият Богдан Дочев на мига се затича към центъра, признавайки „ Божието Богу “. Това е и последното наличие на български рефер на международните финали, само че българските национали за пети път са там и това не е последно. Купа за тима на Аржентина след победа с 3:2 в последния мач против немците.
14. Италия, 1990 година Повторение на финала от предходното състезание. Аржентина едвам додрапа до заключителния мач и даде реванш на германцитеq като загуби с 1:0. Гол от допустимо най-измислената дузпа. Едва ли е инцидентно, че шампионата в Мексико`86 остана в дотогавашната история на международните финали с най-ниска ефикасност.
15. Съединени американски щати, 1994 година Лудото американско лято, което даде на България най-богатата футболна годишна продукция. Бронзов орден, незабравими вечери, когато по улиците се прегръщаха непознати хора. Освен голмайстор на шампионата, Стоичков стана и най-известният българин по света. На финала Бразилия прекърши Италия с дузпи.
16. Франция, 1998 година Последно присъединяване на България на международното състезание. Първа купа за домакина Франция – победа с 3:0 на финала против Бразилия и рецитал на Зидан. Голямата изненада – бронзовият орден на дебютанта Хърватия, с която Давор Шукер стана голмайстор на шампионата.
17. Япония, Южна Корея, 2002 година За първи път в Азия в 20 града на двете страни. Пета купа за Бразилия след извоюван край с 2:0 против Германия. Голямата изненада – настоящият първенец Франция освен не пази реномето си, само че губи от дебютанта Сенегал и отпада още в квалификациите. По никое време си потеглят евентуални любимци като Аржентина и Италия. За първи път за състезател на шампионата е излъчен вратар – страховитият германец Оливер Кан.
18. Германия, 2006 година Първият резултат е 11:1, само че не на голове, а на игрища. Многото са в западната част на обединена Германия и единствено един в източната. Отборът на домакините остава с бронзов орден, губи ½ край против Италия. Италианците печелят с дузпи и финала против Франция, откакто поради червен картон Зидан не доиграва последния мач в кариерата си. Не устоя скандалните фрази на изпечения подбудител Матераци.
19. Южна Африка, 2010 година За първи път шампионата е на територията на Африка. От първия до последния мач под оглушителния акомпанимент на оркестър без диригент – вувузелите. Страната хазаин не можа да излезе от квалификационната група. Европейски край на черния континент, Испания побеждава с 1:0 Холандия в един искрено недодялан мач.
20. Бразилия, 2014 година За повторно Бразилия е хазаин на шампионата, за повторно не съумява да грабне купата. На ½ край кариоките са разнебитени от немците със 7:1. Германия печели с 1:0 финала против Аржентина, само че воин на мача е съдията Никола Рицоли. Според писаните правила би трябвало да покаже най-малко 3 червени картона, само че той избра да съблюдава духа на играта и остави нещата да се решат в борба на терена.
21. Русия, 2018 година За първи път хазаин е страна от Източна Европа. Руснаците не съумяха да зарадват последователите си. Не бяха безапелационни в квалификациите, завоюваха 1/8 край с дузпи против Испания, само че също с дузпи изгубиха четвъртфинала против Хърватия. След бронзовия орден преди 20 години, този път „ шахматистите “ осребриха присъединяване си, взеха полуфинала с 2:1 против Англия и отстъпиха последния мач с 4:2 на Франция.
22. Катар, 2022 година Прилича му на 22-то международно състезание да улучи 22-та година на века. Тук има да се написа нова история.
„ Каквото иде дано да се случи. “ Така сподели преди време пловдивският стихотворец Александър Бандеров.
Чудо е, че епицентър на толкоз внушителна демонстрация може да бъде географска запетайка като Катар. Някога това е малко рибарско населено място на едноименния полуостров, вдаден в Персийския залив. Пустинна низина с най-висока точка 103 метра над морското ниво. Няма непрекъснато течащи реки. Оазисно земеделие. Камилата е транспортният мерцедес. Обаче през 1939 година е открит нефт. По това време страната към момента е английски протекторат. През 1952 година е анулирано робството, а през 1971 година идва и независимостта. Следва потоп от задгранични вложения, парцелите земя на полуострова доближават баснословни цени.
Днес Катар е третата най-богата страна в света, след Люксембург и Сингапур. Нейният емир е притежател на френския ПСЖ, а това е първо присъединяване на страната в международните финали с правото на страната хазаин. За първи път футболният конгрес се организира на толкоз дребна повърхност – единствено 11 430 квадратни километра. За първи път – в арабския свят. За първи път през късната есен, тъй като лете там футболът би бил инквизиция. За първи път в навечерието на шампионата пристигна и признанието, че предоставеното на Катар домакинство е неточност – направи го някогашният началник на ФИФА Сеп Блатер. Валят упреци, свързани с правата на индивида. И в никакъв случай до момента на гостите-привърженици не се е налагало да се преценяват с толкоз ограничавания. Внимателно с алкохола, тютюнопушенето, медикаментите, изисква се възпитание на облеклото и никакви обществени прояви на фамилиарност – даже здрависване с жена. По новите игрища – архитектурни бижута с климатици, за сгряване на феновете е позволена „ мексиканска вълна “, стига ставащото на терена да я задейства.
Предстои да забележим. А към към този момент видяното GlasNews направи подборка с по няколко телеграмни реда.
1. Началото е през 1930 година в Уругвай. Светът е сграбчен от Голямата рецесия (1929-1933 г.). Само 4 европейски тима пресичат Атлантика с кораби, вземат участие 12 страни. Нито едно реми в дуелите. Реферите са с черни панталони до под коляното. Латино край Уругвай – Аржентина 4:2.
2.Италия, 1934 година Същият проблем с дистанциите в мащаб океан. Участват 12 европейски тима, три американски и самотният Египет, представящ останалата част на света. Уругвай отхвърля да пътува към Стария континент, защото 4 години по-рано Италия не стъпва в Латинска Америка. Финал Италия – Чехословакия 2:1. Ще стане ли традиция страната хазаин да печели купата? Не!
3. Франция, 1938 година Мирише на война. Участват 14 тима, 11 от Европа и 2 американски, Индонезия играе за останалата част на света. Ден преди финала Италия – Унгария Мусолини праща депеша на своите с три думи: „ Победа или гибел! “ Слава Богу, италианците печелят с 4:2, а на празничната гала пред диктатора се явяват във военни униформи.
4. Бразилия, 1950 година Поради Втората международна война са пропуснати 1942 и 1948 година Срещат се 7 американски и 6 европейски тима. Англичаните най-сетне смиряват високомерието си и вземат решение да играят като еднакъв с равни. ФИФА не разрешава присъединяване на Западна Германия (ФРГ). Финал Бразилия – Уругвай. Всичко е готово за неизбежната победа на кариоките – първите страници на вестниците са набрани с гръмки заглавия, надписани са премиите за международните първенци, нагиздена е колата за грандиозното шествие. Но – 1:2 за уросите (от името на дребна птичка). Стадион „ Маракана “ се трансформира в покрусена и ридаеща пустиня. Жул Риме, началник на ФИФА, с купата на негово име, блуждае по терена, инцидентно среща капитана на спечелилите и дискретно му я връчва. Мълчаливо здрависване, авансово написаната тирада остава в джоба. Е, не се споделя „ хоп “, преди да скочиш.
5. Швейцария, 1954 година, 11 европейски и три американски тима, плюс Турция и Южна Корея. Реабилитираната Западна Германия печели тази война, побеждавайки на финала Унгария с 3:2. Шокираща сензация. Цели 4 години унгарците на са губили мач, преди международното потрошават Англия със 7:1, в предварителната група бият и Федерална Република Германия с 8:3, само че в последния мач са кондиционно изчерпани.
6. Швеция, 1958 година Не, това не е самба, а магията на сантименталния футбол. Но първо е протест. Срещу своя треньор скачат бразилците и прекрояват тима по този начин, както те го виждат. Петима от запасите стават титуляри, сред тях и Пеле, който потегля към коронясването си за крал на футбола. Победа на полуфинал против Франция с 5:2 и същия резултат на финала с Швеция. Първа купа за Бразилия, за първи път победител е страна отвън своя континент.
7. Чили, 1962 година Най-грубиянското международно състезание, фрактурите и гипса не се броят. Тон дават домакините, печелят против Италия мач, който повече наподобява на махленски пердах, доминират ритници. Така преодоляват Швейцария и Съюз на съветските социалистически републики, обаче против кариоките номерът не минава. Загуба с 4:2. Бразилия побеждава на финала Чехословакия с 3:1 и, както на предходното международно състезание, става първенец без изгубен мач.
8. Англия, 1966 година За първи път с черно-бяла телевизионна картина по целия свят. Сега път реферите са под равнището на формата, жалват се латиноамериканците. Скандален случай: изчезва купата Жул Риме, само че е повърхностно захвърлена в някаква градинка и кучето Пикълс я надушва. Получават я англичаните, откакто на финала побеждават Федерална Република Германия с 4:2. Кралицата удостоява треньора на спечелилите Алф Рамзи с благородническа купа, само че народен воин въпреки всичко е кучето.
9. Мексико, 1970 година За първи път реферите имат на джоб жълти и червени картони. Най-после са позволени по две смени във всеки мач, до тогава се позволява единствено вратар да бъде заместен, единствено при положение на травма. Бразилски рецитал. На финала кариоките побеждават Италия с 4:1. Последният гол е същински феномен. Кълбото минава през всичките единадесет играчи на тима, най-после асистенция на Пеле приключва с гол на Карлос Алберто.
10. Федерална Република Германия, 1974 година Виж ти, нещо неслучвало се. Холандските футболисти идват, дружно със съпруги, годеници, приятелки и нито един отшелник и по този начин до края на шампионата, на което те са изявени любимци. Играят ослепително до финала, който въпреки всичко губят от Федерална Република Германия с 2:1. Едва ли единствено по тази причина, че немците карат на ергенски режим. Завършва серията от четири поредни участия на българския народен тим на международния конгрес (след Чили, Англия и Мексико). Тогава до финалите доближиха единствено 16 тима.
11. Аржентина, 1978 година По това време в страната господства военна хунта (1976 – 1981 г.), отпред с военачалник Хорхе Видела. Безчинствата през този интервал интернационалното право квалифицира като закононарушения против човечеството. След неубедително показване, с цел да продължи напред, на тима на домакините се постанова да победи Перу с нефутболен резултат. Стига до заветното 6:0 в мач, който не може да не буди подозрения. При завръщането си в родината перуанските футболисти са посрещнати с нов проливен дъжд, този път от камъни, много повече от шест. Фаворит още веднъж е тимът на Холандия, само че и този път губи финала с 3:1 от Аржентина. На церемонията при закриването на шампионата европейците отхвърлят да поздравят диктатора.
12. Испания,1982 година Първо присъединяване на 24 тима. От мач на мач италианците набират скорост с пухтене като парен локомотив, само че на финала мачкат с 3:1 Германия (която към момента е ФРГ). Очарование на шампионата придават кариоките, които играят сантиментален латино футбол. Защото тимът на Бразилия наподобява на „ влюбен, който пресича улицата без да се оглежда “. Само заради географски аргументи ще напомним любопитен подробност: Членът на династията Сабахи и създател на Кувейтския олимпийски комитет Фахад Ал-Ахмад Ал-Джабер Ал-Сабах нахлува на терена като митинг за „ неточен “ гол на французите против тима на Кувейт – дебютант на международните финали. Ред е на дебютанта Катар.
13. Мексико, 1986 година Гол с „ Божията ръка “ на Марадона в ¼ край Аржентина – Англия (2:1). На тъча нашият Богдан Дочев на мига се затича към центъра, признавайки „ Божието Богу “. Това е и последното наличие на български рефер на международните финали, само че българските национали за пети път са там и това не е последно. Купа за тима на Аржентина след победа с 3:2 в последния мач против немците.
14. Италия, 1990 година Повторение на финала от предходното състезание. Аржентина едвам додрапа до заключителния мач и даде реванш на германцитеq като загуби с 1:0. Гол от допустимо най-измислената дузпа. Едва ли е инцидентно, че шампионата в Мексико`86 остана в дотогавашната история на международните финали с най-ниска ефикасност.
15. Съединени американски щати, 1994 година Лудото американско лято, което даде на България най-богатата футболна годишна продукция. Бронзов орден, незабравими вечери, когато по улиците се прегръщаха непознати хора. Освен голмайстор на шампионата, Стоичков стана и най-известният българин по света. На финала Бразилия прекърши Италия с дузпи.
16. Франция, 1998 година Последно присъединяване на България на международното състезание. Първа купа за домакина Франция – победа с 3:0 на финала против Бразилия и рецитал на Зидан. Голямата изненада – бронзовият орден на дебютанта Хърватия, с която Давор Шукер стана голмайстор на шампионата.
17. Япония, Южна Корея, 2002 година За първи път в Азия в 20 града на двете страни. Пета купа за Бразилия след извоюван край с 2:0 против Германия. Голямата изненада – настоящият първенец Франция освен не пази реномето си, само че губи от дебютанта Сенегал и отпада още в квалификациите. По никое време си потеглят евентуални любимци като Аржентина и Италия. За първи път за състезател на шампионата е излъчен вратар – страховитият германец Оливер Кан.
18. Германия, 2006 година Първият резултат е 11:1, само че не на голове, а на игрища. Многото са в западната част на обединена Германия и единствено един в източната. Отборът на домакините остава с бронзов орден, губи ½ край против Италия. Италианците печелят с дузпи и финала против Франция, откакто поради червен картон Зидан не доиграва последния мач в кариерата си. Не устоя скандалните фрази на изпечения подбудител Матераци.
19. Южна Африка, 2010 година За първи път шампионата е на територията на Африка. От първия до последния мач под оглушителния акомпанимент на оркестър без диригент – вувузелите. Страната хазаин не можа да излезе от квалификационната група. Европейски край на черния континент, Испания побеждава с 1:0 Холандия в един искрено недодялан мач.
20. Бразилия, 2014 година За повторно Бразилия е хазаин на шампионата, за повторно не съумява да грабне купата. На ½ край кариоките са разнебитени от немците със 7:1. Германия печели с 1:0 финала против Аржентина, само че воин на мача е съдията Никола Рицоли. Според писаните правила би трябвало да покаже най-малко 3 червени картона, само че той избра да съблюдава духа на играта и остави нещата да се решат в борба на терена.
21. Русия, 2018 година За първи път хазаин е страна от Източна Европа. Руснаците не съумяха да зарадват последователите си. Не бяха безапелационни в квалификациите, завоюваха 1/8 край с дузпи против Испания, само че също с дузпи изгубиха четвъртфинала против Хърватия. След бронзовия орден преди 20 години, този път „ шахматистите “ осребриха присъединяване си, взеха полуфинала с 2:1 против Англия и отстъпиха последния мач с 4:2 на Франция.
22. Катар, 2022 година Прилича му на 22-то международно състезание да улучи 22-та година на века. Тук има да се написа нова история.
„ Каквото иде дано да се случи. “ Така сподели преди време пловдивският стихотворец Александър Бандеров.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ