Тъжно е това, което се случва в страната ни. И

Тъжно е това, което се случва в страната ни. И е тъжно, че от ден на ден си мисля какъв брой доста желая да я напусна. Господин Борисов, написа Ви един младеж. Не Ви ли става някак мъчително от обстоятелството, че “бъдещата България ” изтича през Терминал 1? Защото аз и Вие живеем в паралелни действителности, господин министър председател. В моята няма място за Вас, а аз не желая да бъда част от Вашата.
Истината се крие в най-простите неща.

" Честит 8 декември на всички студенти! Бъдете здрави, самостоятелни и целеустремени. Бъдете виновни, пазете се и дано служите за образец. В изискванията на пандемия всички поставяме повече старания. Днес повече от всеки път имаме потребност от почтени и образовани хора. Вие сте бъдещата България и от Вас зависи да я съхраним - с обичаи, полезности, морал, само че също и да я развием като една съвременна европейска страна ".



Искате неща, които не могат да се случат в моята България, господин Борисов.

Защото тук здравната система от години плаче за промяна и в този момент берем плодовете от неналичието й.Защото здравето се трансформира в бизнес, лечебните заведения - в търговски сдружения. Младите лекари ги няма тук. Студентите по медицина хващат куфар, оставят близки и отиват там, където системата няма да им обещае мизерна заплата и ненормални условия на труд.

Искате да сме целеустремени, господин министър председател. Но тук нямаме почва за развиване. Защото колкото и фабрики и автомагистрали да покажете през своя джип, те няма да реформират образованието.

За едно сме съгласни - ние сме бъдещата България. И от нас зависи тя да остане в рамките на страната ни. Но в нашето бъдеще Вие нямате място.

Джесика Вълчева