Тъгата е състояние, което често ни наляга. Не е никак

Тъгата е положение, което постоянно ни наляга. Не е по никакъв начин неприятно прочее да й се отдаде човек. Да си намерения, да си спомни, може да му се доплаче даже. Лошото на тъгата е, че след нея не остава нищо. В най-хубавия случай ще ви остане сянка на самопознание, ни истината е, че до момента в който интензивно тъгуваме, в действителност губим пълноценно време.

Как да впрегнем тъгата си в нещо потребно?

Първо – допустимо ли е по този начин да се разпореждаме с възприятията си? Напълно е допустимо. Това е част от себепознанието, към което в действителност се стремим. Когато осъзнаем и се отпуснем в моментите си, ние можем да ги осъществим със занимания, респективно – да се пазим от някои не толкоз положителни хрумвания. Тъгата е едно огромно море, в което плуват доста неканализирани страсти. Може да е подбудена от яд, от самотност, от безнадежност, от страдание за предишното. Каквото и да е, дори не можем да го назовем и споделим с различен. Най-добрите ни другари даже усещат, че има нещо, само че не могат да оказват помощ. Понякога даже те. Затова:

Какво можем да вършим, когато сме тъжни?

Разбира се, постоянно можем да пуснем филм или музика, да почетем, с цел да мине времето. Да си налеем чаша вино или запарим някой специфичен чай. Това не е по никакъв начин неприятно. Но ето, има и други разновидности:

Не се тормозете да останете сами. Всъщност това е най-хубавото, което въобще можете да извършите. И то сами сами – без телефони, без компютри. Просто се изолирайте, вместо да търсите компания в такова въодушевление.

Подредете стаята - без гневното почистване на гнева или ежедневното разтребване, а постепенно и деликатно нареждане. На козметиката, на облекла и обувки. Ако си събирате някакви ваши дреболии, прегледайте се. Ще се върнете в мемоари, ще поизхвърлите остарялото и тъгата може да прелее в усмивка.

Разгледайте фотоси. Добре де, ще се наложи отново да включите компютъра, само че въпреки всичко дръжте обществените мрежи надалеч. Не единствено там има красиви фотоси. Потърсете красиви, даже и да са меланхолични, пейзажи. Снимки на животни, деца. Неща, които ви въодушевяват, може би с цел да:

Излезте да снимате. Изобщо разходката е доста потребно нещо в положения на горест. Ясно е, че времето, светлината, въздухът въздействат на настроенията ни, само че вземете фотоапарат или с телефона снимайте. Отново - не бързайте да споделяте в обществени мрежи. Просто снимайте.

Правете си описи с хубави и потребни нещаНещата, които миришат прелестно. Приятелите ми от детството и няколко думи. Необходимо за офиса. Седмичния пазар в хранителния магазин. Избягвайте съществените описи за проекти за бъдещето или огромни цели за реализиране, придържайте се към съответни неща.

Поглезете сетивата си. Всъщност тъгата е идеалното време да се погрижим за себе си с обич. Поне това остава, нали? Чаша чай, вино, дълъг душ. Домашен халат и пухкави чорапи. Дълго сресване на косата, лакиране на ноктите - постепенно и деликатно. С една добра доза грижа за себе си, идва и насладата от живота и събуждането на всичко това, което ни прави себе си в по-добрия ни вид.

Ако напълно нищо не помогне - пишете. Няма нищо практично в това, в случай че не ви гонят писателски упоритости, само че писането, изключително на ръка е отлична терапия. Опишете по какъв начин и за какво се чувствате по този начин. Има ли причина или просто ви е налегнало някаква сянка неосъзната. Как виждате света, по какъв начин ви се костват околните и далечните в този миг. Ядосва ли ви нещо в действителност, желаете малко самосъжаление ли. Напишете всичко и след това не четете.


" Цъкането " и " скролването " в обществените мрежи води до съпоставяне с другите, нормално непознати, което ни прави тревожни и недоволни. Щастието, манифестирано в обществените мрежи, постоянно е изцяло илюзорно.

Какво да не вършим, когато сме тъжни:

Да се самосъжаляваме и да сме пасивно нападателни към загрижените за нас хора. Независимо кое ни е довело в това положение, то не е мотив да си потискаме самочувствието и да просим самосъжаление. Никой не е задължен да ни избавя от положението или да се усеща отговорен за него. Затова е и най-хубаво да се уединим.

Да се върнем към някой рисков сурогат на благополучие Да се обадим на остаряло гадже, да похарчим нереални суми за нелепости, да се напием (както постоянно се случва, да не се лъжем)

Да преяждаме, гледайки празно в тв приемника. Емоционалното хранене е толкоз неприятно, колкото прочувственото пиянство. Освен че натежава, то е калорично и нездравословно (обикновено - нещо сладко в късен час). Временно може и да е добре, само че след това ще си дадете сметка, че е било неприятна концепция.

Да киснем в обществените мрежи. Сравнения и злоба, недействителен живот на показ - със обществените мрежи в това положение единствено ще си докарате с изключение на горест, фрустрация и незадоволеност от целия ви свят. Не пишете и дълги статуси, които издават положението ви. В тези моменти човек е уязвим и всичко може да се обърне доста неприятно.

Нищо от това не е наложително, зад тези хрумвания не стоят стотици научни проучвания. Ако желаете, правете тъкмо противоположното. Просто тъгата е такова неразбираемо и постоянно безпричинно възприятие, което рядко можем да разбираем на другите. Неразбраността ни в тези моменти ни кара да се усещаме самотни и всичко доста се заплита. Ако наблегнем на някаква практична част, може това време да не е толкоз изгубено. А откакто отмине, можем да си дадем сметка, че ни е била от изгода - разбрали сме нещо за себе си и сме свършили нещо потребно. Никак не е малко, нали?