Защо кламерът си помни формата?
Сякаш е знамение: взeмате един кламер, разгъвате го и го деформирате, след което с върха на клещите деликатно го държите за малко над пламъка на свещ и той още веднъж става същият като преди. Как е допустимо това?
Не бързайте да пробвате, няма да се получи с всеки кламер. Зависи от какво е изработен. “Привилегировани ” са тези от специфични сплави, наречени метали с памет на формата. При нагряване те “си спомнят ” по какъв начин са изглеждали в процеса на производството си, преди да бъдат охладени, и се връщат в това си в началото положение.
Най-успешната такава сплав е нитинолът – от никел и исполин. Работа правят още мед и цинк, мед, никел и алуминий и други Те могат да съществуват в две структури – аустенит при висока температура и мартензит при ниска. Преходът сред тях се обезпечава посредством смяна на температурата.
“Помнещите ” метали се употребяват в доста области – от медицината до галактическите проучвания. Например стент за разширение на артерии се вкарва елементарно в кръвоносния съд и се разпростира чак когато стигне мястото на предназначението си. Широка е използването в шини за поправяне на зъбите, а също и за рамки на очила – не е покруса, в случай че някой седне върху тях и ги изкриви. Особено скъпи са тези сплави при производството на изкуствени спътници, по-специално за рамките на слънчевите панели. Те се пращат в Космоса сгънати, с цел да заемат малко място в ракетата, и се разгъват чак когато ги нагрее слънцето. Намират място даже в банели на сутиени.
Преходът от една фаза в друга може да се реализира освен с смяна на температурата. Съществуват материали, които “си напомнят ” формата благодарение на магнитни полета. Такива се употребяват в хидравличните помпи, където трансформират формата си по няколко пъти в секунда.
Металите с памет намират приложение и в колите - за пружини да вземем за пример. Нитинолът се среща в противопожарни сензори, в роботиката. Учените се надяват в бъдеще да създават изкуствени крака – ръце и крайници, които да може да бъдат пригодени за всеки съответен пациент. Чрез паметливите метали ще се създадат дейни структури, които ще движат протезите като мускули с помощта на многократните свивания и разпускания, т.е. посредством промяната на формата си.
Ефектът на металите с памет на формата е открит през 1932 година от шведския откривател Арне Оладер при сплав от злато и кадмий. Нитинолът се ражда през 1962 година във военноморска изследователска лаборатория в Съединени американски щати.
Гергана Стоилова
