Защо руската игра в Европа е обречена на провал
Свят Защо съветската игра в Европа е обречена на неуспех През 80-те години на предишния век руска акция за убийства, отвличания и бомбени атентати мощно разтревожи Европа, само че нямаше стратегически резултат 
16 август 2019, 10:12 .a{fill:#fff;}.b{fill:#676767;} 
Защо съветската игра в Европа е обречена на неуспех
Откраднати деца от Конго, осиновени в Белгия
Иран тържествува, Гибралтар освободи супертанкера „ Грейс 1 ”
Самолет с над 200 пасажери кацна в равнища, всички са живи
Грета Тунберг: „ Хората би трябвало да се обединят, с цел да притиснат властта ”
Мощната тропическа стихия в Япония взе жертва
Напрежение на Самотраки поради извозването на туристи
Портрет на Бил Клинтън с рокля и токчета в имението на Епстийн
усия има дълга традиция в интервенциите за дестабилизиране на други страни и този път нейните дейности са ориентирани към Европа и имигрантите. Последният случай, при който тя бе упрекната в такива дейности, е поддръжката за антиимигрантските сили в Швеция. Скандинавската страна одобри повече бежанци на глава от популацията, в сравнение с всяка друга страна в Европа. В предишното Русия е упреквана в поддръжка на сходни организации в Австрия, Италия и другаде. Въпросът е дали това е истина и какъв резултат ще има, написа Джордж Фридман в „ Геополитикал фючърс”.
При оценяването на тези истории е значимо да се помни, че руснаците считат Съединените щати за виновни за по този начин наречените цветни революции в някогашните страни от Съветския съюз, които доведоха до издигането на проамерикански държавни управления в периферията към Русия.
Руснаците бяха изключително разтревожени при украинското въстание през 2014 година, поради географското значение на Украйна. Съединени американски щати намерено поддържаха революцията там. Заместник-секретарят по европейските въпроси раздаде бисквитки на стачкуващите в Киев. Възможно е също да е имало по-малко забележима поддръжка, само че по този начин или другояче Вашингтон не скри, че желае да види подмяна с демократична народна власт на това, което определяше като наказателен режим.
Обявяването на Крим за част от Русия и опитът за сепаратистки напредък в Източна Украйна не бяха задоволителни, с цел да бъде свален новият режим. Москва прибягна до тактика за дестабилизация.
Русия има дълга традиция на сходни интервенции, връщайки се назад към основаването на Съветския съюз. Болшевиките основават особено име за този вид дейности: агитпроп - композиция от пропаганда и агитация. Агитпроп надвишава просто поддръжката за комунистическите партии по целия свят. Той е предопределен да отслаби съперниците посредством основаване на безредици, разделяне и комплициране.
С течение на времето задачата на тези интервенции стана дестабилизиране на геополитическите противници, а не толкоз разпалването на гражданска война.
Един образец за такава акция за дестабилизация е руската поддръжка за детайли на новата европейска левица през 1980 година Те си сътрудничат с други финансирани от Москва групи като Народния фронт за избавление на Палестина и Организацията на Абу Нидал. Крайната левица прави офанзиви във Франция, Германия, Италия, Австрия и други страни в продължение на няколко години.
Кампанията включва отвличането и убийството на шефа на логистиката на НАТО. За отбелязване е, че Владимир Путин работи за Комитет за Държавна сигурност (на СССР) в Източна Германия през въпросния интервал.
Най-интересното при тази акция е, че тя не реализира стратегическата си цел. Със сигурност поражда голям боязън и неустановеност, а неспособността на държавните управления да спрат офанзивите повдига въпроси по отношение на тяхната подготвеност. Но нито едно държавно управление не пада, възприятието за неустановеност не се трансформира в парализа и в последна сметка Съветският съюз се разпада, а не Европа.
Същото важи за доста руски акции. По време на Корейската война Москва води политика на дезинформация, целяща да убеди света, че Съединени американски щати употребяват биологични оръжия, на което има вяра единствено крайната левица.
Всъщност по сходен метод стоят нещата и в противоположна посока. Съединените щати се пробват да основат опозиционни сили в Куба през 60-те години на XX век, само че не съумяват да съберат задоволително поддръжка за противопоставяне на властта на Фидел Кастро.
В наши дни, антимиграционните групи породиха не поради съветска акция, а тъй като опълчване на имиграцията към този момент съществуваше. Идеята зад агитпропа и обвързваните с него концепции е, че тук-там, където към този момент има забележителна поддръжка за две диаметрално противоположни придвижвания, по-слабите би трябвало да бъдат засилени и разделянето да се усили, като се предизвиква взаимната демонизация и дейности, вбиващи чеп в обществото до степен на парализиране.
Но какво биха желали да завоюват руснаците, извършвайки сходни интервенции? Крайната цел на агитпропа е да отслаби страната. Това сигурно не се случи в Швеция. Нито в друга европейска страна, най-малко не в по-голяма степен, в сравнение с би станало и без съветска помощ. Това е казусът с агитпропа. Ако изберете проблем, при който външните пари и помощ са от решаващо значение, евентуално той не е проблем, който ще развълнува обществото, без значение от финансирането. Ако изберете проблем, за който външната поддръжка не е нужна, опцията да го контролирате е лимитирана.
През 80-те години на предишния век руска акция за убийства, отвличания и бомбени атентати мощно разтревожи Европа, само че нямаше стратегически резултат. През 50-те години на предишния век американска акция за делене на европейските профсъюзи от комунистите не реализира нищо. Идеята, че няколко милиона $ могат да генерират революция, е съмнителна. Парите извън могат да раздразнят обществото и да основат обилни неприятности, само че нищо повече.
Ясно е, че руснаците поддържат европейската десница. И без подозрение европейската десница с наслада приема парите. Руските оперативни лица евентуално рапортуват на началниците си, че работата им предизвиква всевъзможни неприятности във връзка с имиграцията. И техните началници евентуално им имат вяра. Но не Русия сътвори антиимигрантското придвижване и не тя е причина за неговото разгръщане. Руската политика предизвиква повече неприятности. Но това по никакъв метод не трансформира съотношението на силите.
16 август 2019, 10:12 .a{fill:#fff;}.b{fill:#676767;} Защо съветската игра в Европа е обречена на неуспех
Откраднати деца от Конго, осиновени в Белгия
Иран тържествува, Гибралтар освободи супертанкера „ Грейс 1 ”
Самолет с над 200 пасажери кацна в равнища, всички са живи
Грета Тунберг: „ Хората би трябвало да се обединят, с цел да притиснат властта ”
Мощната тропическа стихия в Япония взе жертва
Напрежение на Самотраки поради извозването на туристи
Портрет на Бил Клинтън с рокля и токчета в имението на Епстийн
усия има дълга традиция в интервенциите за дестабилизиране на други страни и този път нейните дейности са ориентирани към Европа и имигрантите. Последният случай, при който тя бе упрекната в такива дейности, е поддръжката за антиимигрантските сили в Швеция. Скандинавската страна одобри повече бежанци на глава от популацията, в сравнение с всяка друга страна в Европа. В предишното Русия е упреквана в поддръжка на сходни организации в Австрия, Италия и другаде. Въпросът е дали това е истина и какъв резултат ще има, написа Джордж Фридман в „ Геополитикал фючърс”.
При оценяването на тези истории е значимо да се помни, че руснаците считат Съединените щати за виновни за по този начин наречените цветни революции в някогашните страни от Съветския съюз, които доведоха до издигането на проамерикански държавни управления в периферията към Русия.
Руснаците бяха изключително разтревожени при украинското въстание през 2014 година, поради географското значение на Украйна. Съединени американски щати намерено поддържаха революцията там. Заместник-секретарят по европейските въпроси раздаде бисквитки на стачкуващите в Киев. Възможно е също да е имало по-малко забележима поддръжка, само че по този начин или другояче Вашингтон не скри, че желае да види подмяна с демократична народна власт на това, което определяше като наказателен режим.
Обявяването на Крим за част от Русия и опитът за сепаратистки напредък в Източна Украйна не бяха задоволителни, с цел да бъде свален новият режим. Москва прибягна до тактика за дестабилизация.
Русия има дълга традиция на сходни интервенции, връщайки се назад към основаването на Съветския съюз. Болшевиките основават особено име за този вид дейности: агитпроп - композиция от пропаганда и агитация. Агитпроп надвишава просто поддръжката за комунистическите партии по целия свят. Той е предопределен да отслаби съперниците посредством основаване на безредици, разделяне и комплициране.
С течение на времето задачата на тези интервенции стана дестабилизиране на геополитическите противници, а не толкоз разпалването на гражданска война.
Един образец за такава акция за дестабилизация е руската поддръжка за детайли на новата европейска левица през 1980 година Те си сътрудничат с други финансирани от Москва групи като Народния фронт за избавление на Палестина и Организацията на Абу Нидал. Крайната левица прави офанзиви във Франция, Германия, Италия, Австрия и други страни в продължение на няколко години.
Кампанията включва отвличането и убийството на шефа на логистиката на НАТО. За отбелязване е, че Владимир Путин работи за Комитет за Държавна сигурност (на СССР) в Източна Германия през въпросния интервал.
Най-интересното при тази акция е, че тя не реализира стратегическата си цел. Със сигурност поражда голям боязън и неустановеност, а неспособността на държавните управления да спрат офанзивите повдига въпроси по отношение на тяхната подготвеност. Но нито едно държавно управление не пада, възприятието за неустановеност не се трансформира в парализа и в последна сметка Съветският съюз се разпада, а не Европа.
Същото важи за доста руски акции. По време на Корейската война Москва води политика на дезинформация, целяща да убеди света, че Съединени американски щати употребяват биологични оръжия, на което има вяра единствено крайната левица.
Всъщност по сходен метод стоят нещата и в противоположна посока. Съединените щати се пробват да основат опозиционни сили в Куба през 60-те години на XX век, само че не съумяват да съберат задоволително поддръжка за противопоставяне на властта на Фидел Кастро.
В наши дни, антимиграционните групи породиха не поради съветска акция, а тъй като опълчване на имиграцията към този момент съществуваше. Идеята зад агитпропа и обвързваните с него концепции е, че тук-там, където към този момент има забележителна поддръжка за две диаметрално противоположни придвижвания, по-слабите би трябвало да бъдат засилени и разделянето да се усили, като се предизвиква взаимната демонизация и дейности, вбиващи чеп в обществото до степен на парализиране.
Но какво биха желали да завоюват руснаците, извършвайки сходни интервенции? Крайната цел на агитпропа е да отслаби страната. Това сигурно не се случи в Швеция. Нито в друга европейска страна, най-малко не в по-голяма степен, в сравнение с би станало и без съветска помощ. Това е казусът с агитпропа. Ако изберете проблем, при който външните пари и помощ са от решаващо значение, евентуално той не е проблем, който ще развълнува обществото, без значение от финансирането. Ако изберете проблем, за който външната поддръжка не е нужна, опцията да го контролирате е лимитирана.
През 80-те години на предишния век руска акция за убийства, отвличания и бомбени атентати мощно разтревожи Европа, само че нямаше стратегически резултат. През 50-те години на предишния век американска акция за делене на европейските профсъюзи от комунистите не реализира нищо. Идеята, че няколко милиона $ могат да генерират революция, е съмнителна. Парите извън могат да раздразнят обществото и да основат обилни неприятности, само че нищо повече.
Ясно е, че руснаците поддържат европейската десница. И без подозрение европейската десница с наслада приема парите. Руските оперативни лица евентуално рапортуват на началниците си, че работата им предизвиква всевъзможни неприятности във връзка с имиграцията. И техните началници евентуално им имат вяра. Но не Русия сътвори антиимигрантското придвижване и не тя е причина за неговото разгръщане. Руската политика предизвиква повече неприятности. Но това по никакъв метод не трансформира съотношението на силите.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ