Тези пожари могат да изгорят света
Свят Тези пожари могат да изгорят света Арктика освен се топи, тя гори 
28 август 2019, 12:42 .a{fill:#fff;}.b{fill:#676767;} 
Тези пожари могат да изгорят света
Близкият изток пред война след израелски офанзиви
Путин качи Ердоган на Су-57 в невиждан жест
Бактерия изяде 25% от кожата на мъж
Осъдиха американска компания поради рецесията с опиоидите
Нови пожари избухнаха в Амазония
Тръмп: Ще поканя Путин на Г-7 в Съединени американски щати, дали ще пристигна?… Той е горделив човек
Тръмп изискал нуклеарни бомби против ураганите, учените са ужасени
рктика се трансформира пред очите ни - ледената шапка се топи, линията на дърветата се измества на север, гладуващите полярни мечки влизат в градовете. Регионът се затопля два пъти по-бързо от останалата част на планетата значително заради измененията в албедото – изгубените лед и сняг, отразяващи слънчевата светлина, биват сменени от поглъщащи топлината вода и почва. Това води до рисков цикъл на позитивна противоположна връзка, при който стоплянето се форсира.
Тази година обаче Арктика освен се топи, тя гори. Пожарите в Сибир не престават към този момент три месеца. Те покриха със сажди и пепел район с размера на Европейския съюз. Повече от 4 милиона хектара от сибирската тайга бяха погълнати от пламъците. Пожарите обаче не засягат единствено Русия. Огън бушува и в бореалните гори на Гренландия, Аляска и Канада.
„ Не се удивлявам, предвиждаме всичко това от десетилетия”, разяснява пред Би Би Си (BBC) Филип Игуера, еколог от университета в Монтана, Съединени американски щати, който учи пожарите в Арктика към този момент повече от 20 години.
Неговият екип предвижда през 2016 година въз основата на комплицирано компютърно моделиране, че пожарите в бореалните гори и арктическата тундра ще се усилят четирикратно до края на века.
Ключов миг в този модел е междинната юлска температура от 13,4 градуса по Целзий. За последните 30 години температурите над огромна част от тундрата в Аляска се приближават до това равнище, което прави района изключително уязвим към затоплящия се климат.
Пожарите по принцип са натурален съставен елемент на всички екосистеми, в това число в Далечния север - те предизвикват биоразнообразието и улесняват преноса на хранителни субстанции. Тазгодишните пожари обаче са с доста по-големи мащаби от нормалните.
По-високите температури на въздуха и разтапянето на леда изсушават почвите и вършат растителността по-податлива на огъня. Освен това затоплящият се климат усилва броя на гръмотевичните стихии и опцията за запалване на пожари от мълнии.
Огънят визира цели екосистеми. Въздухът е нечист, засушаванията стават ендемични. Настъпват нови за района растителни типове. Например популациите на карибу са намалели на половина, тъй като елените все по-трудно намират лишеите, с които се хранят.
Пожарите в Арктика имат голямо значение и за световния климат. Бореалните гори и арктическата тундра покриват 33% от международната суша и задържат почти 50% от почвения въглерод в света. Под замръзналата повърхнина на тундрата има милиарди тонове метан. Количеството от този доста по-силен от въглеродния двуокис парников газ, изпускано в атмосферата, непрекъснато пораства. През последното десетилетие освобождаваният всяка година от тундрата метан се е нараснал четирикратно.
Така стоплянето и пожарите в Далечния север могат да доведат до толкоз бързо и огромно повишаване на размера на парниковите газове в атмосферата, че да създадат безпредметни всевъзможни координирани старания за ограничение на излъчванията от човешката активност.
„ Северът е голям, световен ледник за въглерод, който е изтеглен от атмосферата “, изяснява биологът Мерит Турецки от университета „ Гелф” в Онтарио, Канада. Със стоплянето земята безусловно се трансформира в каша, от която излиза метан. От години има отчети за това събитие, което унищожава къщи и пътища.
А при пожарите в торфените зони изгаря самата земя. Те нормално съставляват безпламно тлеещо горене в дълбочина, което се популяризира постепенно, само че пък е съвсем невероятно да бъде изгасено.
Турецки показва, че тлеещите пожари в действителност са надалеч по-голяма опасност за световния климат. Те горят доста по-дълго и по този начин придвижват топлината по-дълбоко в почвата, разтапяйки безконечния лед, в който е заледен метанът.
„ Това е световен проблем - пожарите в един район засягат качеството на въздуха в други елементи на света”, акцентира Марк Парингтън, старши академик от службата за наблюдаване на атмосферата в Европейската осведомителна система за горски пожари.
Парингтън показва и различен проблем – саждите. Те са черни и гълтам повече слънчева светлина, засилвайки процеса на размразяване на снега и леда.
Учените признават, че нямат решение за тези проблеми. Ако не се вземат незабавни ограничения за прекъсване на световното стопляне, северните пожари и размразяването на постоянно замръзналите почви ще трансформират климата на Земята, обезсмисляйки всички дейности за ограничение на парниковия резултат.
28 август 2019, 12:42 .a{fill:#fff;}.b{fill:#676767;} Тези пожари могат да изгорят света
Близкият изток пред война след израелски офанзиви
Путин качи Ердоган на Су-57 в невиждан жест
Бактерия изяде 25% от кожата на мъж
Осъдиха американска компания поради рецесията с опиоидите
Нови пожари избухнаха в Амазония
Тръмп: Ще поканя Путин на Г-7 в Съединени американски щати, дали ще пристигна?… Той е горделив човек
Тръмп изискал нуклеарни бомби против ураганите, учените са ужасени
рктика се трансформира пред очите ни - ледената шапка се топи, линията на дърветата се измества на север, гладуващите полярни мечки влизат в градовете. Регионът се затопля два пъти по-бързо от останалата част на планетата значително заради измененията в албедото – изгубените лед и сняг, отразяващи слънчевата светлина, биват сменени от поглъщащи топлината вода и почва. Това води до рисков цикъл на позитивна противоположна връзка, при който стоплянето се форсира.
Тази година обаче Арктика освен се топи, тя гори. Пожарите в Сибир не престават към този момент три месеца. Те покриха със сажди и пепел район с размера на Европейския съюз. Повече от 4 милиона хектара от сибирската тайга бяха погълнати от пламъците. Пожарите обаче не засягат единствено Русия. Огън бушува и в бореалните гори на Гренландия, Аляска и Канада.
„ Не се удивлявам, предвиждаме всичко това от десетилетия”, разяснява пред Би Би Си (BBC) Филип Игуера, еколог от университета в Монтана, Съединени американски щати, който учи пожарите в Арктика към този момент повече от 20 години.
Неговият екип предвижда през 2016 година въз основата на комплицирано компютърно моделиране, че пожарите в бореалните гори и арктическата тундра ще се усилят четирикратно до края на века.
Ключов миг в този модел е междинната юлска температура от 13,4 градуса по Целзий. За последните 30 години температурите над огромна част от тундрата в Аляска се приближават до това равнище, което прави района изключително уязвим към затоплящия се климат.
Пожарите по принцип са натурален съставен елемент на всички екосистеми, в това число в Далечния север - те предизвикват биоразнообразието и улесняват преноса на хранителни субстанции. Тазгодишните пожари обаче са с доста по-големи мащаби от нормалните.
По-високите температури на въздуха и разтапянето на леда изсушават почвите и вършат растителността по-податлива на огъня. Освен това затоплящият се климат усилва броя на гръмотевичните стихии и опцията за запалване на пожари от мълнии.
Огънят визира цели екосистеми. Въздухът е нечист, засушаванията стават ендемични. Настъпват нови за района растителни типове. Например популациите на карибу са намалели на половина, тъй като елените все по-трудно намират лишеите, с които се хранят.
Пожарите в Арктика имат голямо значение и за световния климат. Бореалните гори и арктическата тундра покриват 33% от международната суша и задържат почти 50% от почвения въглерод в света. Под замръзналата повърхнина на тундрата има милиарди тонове метан. Количеството от този доста по-силен от въглеродния двуокис парников газ, изпускано в атмосферата, непрекъснато пораства. През последното десетилетие освобождаваният всяка година от тундрата метан се е нараснал четирикратно.
Така стоплянето и пожарите в Далечния север могат да доведат до толкоз бързо и огромно повишаване на размера на парниковите газове в атмосферата, че да създадат безпредметни всевъзможни координирани старания за ограничение на излъчванията от човешката активност.
„ Северът е голям, световен ледник за въглерод, който е изтеглен от атмосферата “, изяснява биологът Мерит Турецки от университета „ Гелф” в Онтарио, Канада. Със стоплянето земята безусловно се трансформира в каша, от която излиза метан. От години има отчети за това събитие, което унищожава къщи и пътища.
А при пожарите в торфените зони изгаря самата земя. Те нормално съставляват безпламно тлеещо горене в дълбочина, което се популяризира постепенно, само че пък е съвсем невероятно да бъде изгасено.
Турецки показва, че тлеещите пожари в действителност са надалеч по-голяма опасност за световния климат. Те горят доста по-дълго и по този начин придвижват топлината по-дълбоко в почвата, разтапяйки безконечния лед, в който е заледен метанът.
„ Това е световен проблем - пожарите в един район засягат качеството на въздуха в други елементи на света”, акцентира Марк Парингтън, старши академик от службата за наблюдаване на атмосферата в Европейската осведомителна система за горски пожари.
Парингтън показва и различен проблем – саждите. Те са черни и гълтам повече слънчева светлина, засилвайки процеса на размразяване на снега и леда.
Учените признават, че нямат решение за тези проблеми. Ако не се вземат незабавни ограничения за прекъсване на световното стопляне, северните пожари и размразяването на постоянно замръзналите почви ще трансформират климата на Земята, обезсмисляйки всички дейности за ограничение на парниковия резултат.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ