"Шугалей" – филмът, който не разказа всичко за ролята на Русия в Либия
Свят " Шугалей " – филмът, който не описа всичко за ролята на Русия в Либия На 7 май тази година се навършва тъкмо една година от ареста в Либия на съветския съветник и социолог Максим Шугалей, показва в собствен коментар за Vesti.bg Руслан Трад 
6 май 2020, 18:09 
Източник: iStock Photos/Getty Images
а 7 май тази година се навършва тъкмо една година от ареста в Либия на съветския съветник и социолог Максим Шугалей. Той беше арестуван от бойци, сражаващи се под егидата на основаното в Триполи и интернационално прието Правителство на националното единение, и бяха хвърлени в пандиза Митига.
Защо Русия се скара на Асад
Арестът провокира мощен отзив в обществените мрежи, а доближени до Кремъл упрекнаха държавното управление в Триполи в „ тероризъм “.
Самото държавно управление е наричано „ джихадистко “. В чест на Шугалей, при започване на май беше излъчен игралният филм „ Шугалей “, който провокира мощен интерес с помощта на засилената акция към снимането му.
COVID-19 занапред навлиза в Африка и това тормози Европейски Съюз
Филмът показва Максим Шугалей като екшън воин, който се опълчва на хаоса на либийската революция.
Достойнствата на лентата са предмет на анализ от кинокритиците. В случая „ Шугалей “ не е единствено филм, само че и средство за въздействие и опит да бъдат преразказани събития, които акцентират опитите на Москва да откри въздействие в Либия.
Организация на обединените нации предизвестява за разпространяването на COVID-19 в конфликтни зони
Всъщност, същинската история към снимането на крими лентата – историята, останала скрита за необятната аудитория - сама по себе си е почтена за сюжет на трилър. В нея има всичко: разузнавачи, воюващи между тях групи, геополитика и опит да бъде повдигнат за президент синът на свален деспот.
Режиссер «Шугалея» Денис Нейманд: «Это редчайший случай, когда фильм может помочь человеку»
1 квас на телеканале НТВ состоялась премьера остросюжетной киноленты «Шугалей» https://t.co/fNWnwgCwJI pic.twitter.com/Lzmy7PtNym
— @kpru (@kpru) May 3, 2020
Историята на „ Шугалей “ стартира доста по-рано от снимането на кино лентата. През април 2019, до момента в който войната в Либия доближава столицата Триполи поради стартиралата по същото време атака на силите на военачалник Халифа Хафтар, Максим Шугалей и неговият сътрудник и преводач Самер Суейфан, пътуват за среща с индивида, който се надяват да повдигнат за водач. Въпреки медийното внимание, достъпът е стеснен – зная го, тъй като през 2016 пробвах да се срещна с него.
Politico: Какво може да се обърка с отбранителния проект на Европа
Сайф ал Ислям, наследник на Муамар Кадафи и считан за негов правоприемник във властта, се намира в региона на Зинтан в Западна Либия още от 2011 година, когато татко му е погубен по време на протеста против него. Беглец от следствие на Международния углавен съд, Сайф ал Ислям възнамерява от дълго време да се завърне отпред на страната – пост, който постоянно е смятал за собствен.
През 2016 се намирах в Тунис с двама сътрудници и опитите ни да заснемем материали в Либия удряха на камък. Границите бяха затворени, а полетите анулирани изненадващо поради избухналите отначало сражения сред силите на държавните управления в Триполи и Тобрук. Искахме да достигнем Бенгази, който е крепостта на силите на Халифа Хафтар, само че наличието на „ Ислямска страна “ в Либия по това време в допълнение усложняваше проектите.
Дали Анкара не отиде прекомерно надалеч в Сирия
Срещите с либийски военни командири, които откриха лагери в Тунис, също не дадоха резултат. До една вечер, когато преводачът ни не получи позвъняване. На другата вечер още веднъж – и по този начин три вечери една след друга. Получихме вести, че има възможност да се срещнем със Сайф ал Ислям. В същото време организирахме срещи с някогашни членове на държавното управление на Кадафи, които не желаеха да се срещат със западни медии, само че направиха изключение за български публицисти. Сейф ал Ислям се намираше по това време в затвор в Зинтан.
Местните милиции имаха сделка с държавното управление в Триполи да го пазят – самото държавно управление искаше да го съди, само че въздействието на сина на Кадафи беше мощно измежду политическия хайлайф и се притесняваха от последствия. Възможността за среща със Сайф ал Ислям беше действителна и започнахме подготовка за път през Южен Тунис, до момента в който на границата с Либия ни чакаше защита, която да ни води до град Зинтан. Това пътешестване не се реализира – офанзиви на „ Ислямска страна “ блокираха пътищата отвън столицата Тунис. На идната вечер милицията, под чиито контрол беше Сайф ал Ислям, съобщи, че не може да подсигурява сигурност. Дали това беше повода за неуспеха на срещата или нещо друго, не успяхме да разберем.
В Сирия: замяна на огън сред Турция и Асад, нова бежанска вълна
Около пътуването ни има още доста елементи, които единствено подсказваха какъв брой сложен е достъпът освен до сина на Кадафи, само че и до Западна Либия като цяло в случай че нямаш постоянна политическа и военна поддръжка. През април 2019, три години след нашия личен опит, Максим Шугалей, ветеран-консултант от Санкт Петербург и неговия сътрудник и преводач Самир Суейфан, се намират в Триполи, където имат няколко задания. Първата е да се откри публичното мнение по отношение на Сайф ал Ислям; втората е да договорят поддръжката на локални политици и военни командири в Тунис; третата е да се срещнат със самия Сайф ал Ислям.
Всичко това става ясно с помощта на бележки, водени от руснаците, които по-късно са конфискувани от триполитанските сили и предадени на съветските медии „ Досие “ и „ Проект “, а с копия разполагат американските „ Блумбърг “ и The Daily Beast, които пуснаха информацията обществено през март тази година. Ако не беше излъчването на кино лентата „ Шугалей “ при започване на май и потреблението му за опрощение на съветската интервенция в Либия, тази история нямаше да бъде извадена отначало и да притегли внимание.
Режиссер «Шугалея» Денис Нейманд: «Это редчайший случай, когда фильм может помочь человеку»
1 квас на телеканале НТВ состоялась премьера остросюжетной киноленты «Шугалей» https://t.co/fNWnwgCwJI pic.twitter.com/Lzmy7PtNym
— @kpru (@kpru) May 3, 2020
Документите хвърлят светлина върху опитите на Москва да изградят мрежа в богатата на нефт Либия в миг, когато Съединени американски щати са повече от отсъстващи от района. Миналогодишната априлска среща е била последната от най-малко три срещи на руснаците със сина на Кадафи. Сайф ал Ислям е изискал да изпратят известие до Москва, че разполага с компрометиращи материали за западните политици, показващи, че са получили облаги от фамилията му. Но Шугалей и сътрудника му не са в Западна Либия, с цел да дискутират компромати, а нещо доста по-голямо.
Либия, която разполага с най-големите петролни находища в Африка, е в положение на разпад от 2011, когато избухва протеста против Муамар Кадафи, а Съвета за сигурност на Организация на обединените нации приема резолюция, с поддръжката на Русия, за осъществяване на филантропична намеса. Години по-късно, както демонстрират оповестените документи, съветските консултанти са изпратени в Триполи с проект да върнат на власт фамилията на Кадафи.
Кремъл дълго обмисля по какъв начин може да маневрира в Либия, която е обсъждана като естествено продължение на напъните за определяне на наличие в Средиземно море, след построяването на базите в Сирия през последните години. Падането на Кадафи избута настрани Москва, оставяйки Италия, Франция и районните сили да си съперничат за въздействие, до момента в който съперничещите либийски фракции водят война между тях. Официалната линия на Кремъл е, че работи с всички страни в Либия.
Първоначално съветското държавно управление поддържа контакти с двете страни на гражданската война, като в същото време предизвиква Сайф ал Ислям за предстоящ президент. Към септември предходната година обаче Русия мина към безапелационна поддръжка за Халифа Хафтар, някогашен непосредствен другар на Кадафи и боен пълководец с спорни връзки със Съединени американски щати, който управлява източната част на страната.
Руското министерство на защитата поддържа връзки с Хафтар от години, като даже го предложения на борда на съветски самолетоносач край Либия през 2017 година Човекът, който твърди Кремъл да поддържа Сайф ал Ислям, е Евгений Пригожин – непосредствен до Путин предприемач, който като се изключи че е главен спонсор на интервенциите на съветските наемници от „ Вагнер “, има и персонални ползи в добива на нефт и злато в Африка. Пригожин също по този начин е основател на Федералната новинарска организация (ФАН), известна като „ Фабрика за тролове “ поради присъединяване й акции за дезинформация в няколко страни по света.
THREAD
In the lead-up to Madagascar’s 2018 Presidential elections, teams of Russian 'tourists' and 'observers' were spotted on the island.
Who were these Russians? What were they doing in the country? And who was backing them?#BBCAfricaEye investigates. pic.twitter.com/k4Hz6BJ2Ka
— BBC News Africa (@BBCAfrica) April 10, 2019
През 2018 Пригожин беше упрекнат в Съединени американски щати по отношение на хипотетичната му роля в манипулиране на публично мнение и въздействие върху изборите в страната през 2016. Макар обвиняванията към компанията му „ Конкорд “ да бяха свалени, обвиняванията към Пригожин остават. Шугалей се появи и в следствие на BBC по отношение на интервенция в изборите в Мадагаскар, а документите, добити предходната година в Либия, демонстрират ролята му в компании на Пригожин и че самият предприемач е бил в контакт със Сайф ал Ислям.
Към началото на 2019, когато Хафтар започва офанзивата си против столицата Триполи, Либия е разграничена сред подкрепеното от Организация на обединените нации, Турция и Италия държавно управление в Триполи и силите на Хафтар и държавното управление в Тобрук в Източна Либия, подкрепено от Египет, Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и Франция, а по-късно и от Русия. Офанзивата на Хафтар обаче забуксува, макар присъединяване на няколко стотин съветски наемници, а през последните два месеца силите на Триполи съумяват благодарение на Турция, да извършат контраатака.
Още в края на 2018 Москва посредничи в провеждането на диалог сред Сайф ал Ислям и Халифа Хафтар в опит да обединят старания, само че в срещите си с руснаците синът на Кадафи не крие презрението си към Хафтар. В един от документите, оповестени от „ Блумбърг “, той декларира, че „ 80% от тези, които се борят на страната на Хафтар, са мои хора. Когато завземе Триполи, хората, за които счита, че са негови, ще сменят страна. Аз зная, че желае да ме убие, само че няма да успее. “ Сайф ал Ислям също по този начин планува, че в последна сметка ще бъдат извършени избори, без значение дали Хафтар завоюва войната или не, и че той ще ги завоюва.
Документите демонстрират също, че Сайф ал Ислям е потърсил Русия за помощ. На една от срещите с Шугалей, е препоръчано тренирането на консултанти в Тунис и основаването на експерти, които да започват акция в обществените мрежи.
Плановете включват образуване на предизборна акция, в това число с образуване на флашмобове в Европа и по-специално в Хага, където е седалището на Международния углавен съд. По време на последната им среща през април 2019, Сайф ал Ислям дава обещание на Шугалей да даде лист с военни командири, които са му лоялни.
Обещано е и съдействие със сили от Судан, съгласно оповестените документи. Под „ сили от Судан “ и „ суданска компания “, се имат поради наемниците, употребявани от Халифа Хафтар в неговата атака в Южна и Западна Либия.
Максим Шугалей и Самир Суейфан се връщат в Триполи и са задържани скоро по-късно. Трети руснак – Александър Прокофиев – също участва на срещите със Сайф ал Ислям, само че напуща Либия по-рано. Прокопиев пази тезата, че той, Шугалей и Суейфан са работили като консултанти за Сайф ал Ислям и са правили социологически изследвания.
Самият Прокопиев работи за фондацията „ Защита на националните полезности “, ръководена от Александър Малкевич – някогашен редактор на медията USA Really, която е част от медийната група на Евгений Пригожин и е подложена на наказания. „ Защита на националните полезности “ отхвърля да има общо с интервенция в избори където и да е, само че признава, че е изпратила двама от своите консултанти в Либия, които са правили изследвания на електорални настройки. Пред „ Блумбърг “, консултант на Сайф ал Ислям признава, че синът на Кадафи се е срещал с руснаците, само че и че той би желал положителни връзки със Запада.
Шугалей и Суейфан се намират в затвор в Митига, където има и военно летище, станало обект на удари от страна на силите на Хафтар през последната половин година. В пандиза се обитават публични лица от режима на Кадафи и ислямисти. Двамата са упрекнати в шпионаж и интервенция в бъдещи избори.
Преди да излезе филмът „ Шугалей “, съветският заместник-външен министър Михаил Богданов няколко пъти повдига публично въпроса пред либийските управляващи, само че без триумф. Междувременно, филмът набира все по-голяма известност в обществените мрежи в Русия и Източна Европа.
6 май 2020, 18:09 Източник: iStock Photos/Getty Images а 7 май тази година се навършва тъкмо една година от ареста в Либия на съветския съветник и социолог Максим Шугалей. Той беше арестуван от бойци, сражаващи се под егидата на основаното в Триполи и интернационално прието Правителство на националното единение, и бяха хвърлени в пандиза Митига.
Защо Русия се скара на Асад
Арестът провокира мощен отзив в обществените мрежи, а доближени до Кремъл упрекнаха държавното управление в Триполи в „ тероризъм “.
Самото държавно управление е наричано „ джихадистко “. В чест на Шугалей, при започване на май беше излъчен игралният филм „ Шугалей “, който провокира мощен интерес с помощта на засилената акция към снимането му.
COVID-19 занапред навлиза в Африка и това тормози Европейски Съюз
Филмът показва Максим Шугалей като екшън воин, който се опълчва на хаоса на либийската революция.
Достойнствата на лентата са предмет на анализ от кинокритиците. В случая „ Шугалей “ не е единствено филм, само че и средство за въздействие и опит да бъдат преразказани събития, които акцентират опитите на Москва да откри въздействие в Либия.
Организация на обединените нации предизвестява за разпространяването на COVID-19 в конфликтни зони
Всъщност, същинската история към снимането на крими лентата – историята, останала скрита за необятната аудитория - сама по себе си е почтена за сюжет на трилър. В нея има всичко: разузнавачи, воюващи между тях групи, геополитика и опит да бъде повдигнат за президент синът на свален деспот.
Режиссер «Шугалея» Денис Нейманд: «Это редчайший случай, когда фильм может помочь человеку»
1 квас на телеканале НТВ состоялась премьера остросюжетной киноленты «Шугалей» https://t.co/fNWnwgCwJI pic.twitter.com/Lzmy7PtNym
— @kpru (@kpru) May 3, 2020
Историята на „ Шугалей “ стартира доста по-рано от снимането на кино лентата. През април 2019, до момента в който войната в Либия доближава столицата Триполи поради стартиралата по същото време атака на силите на военачалник Халифа Хафтар, Максим Шугалей и неговият сътрудник и преводач Самер Суейфан, пътуват за среща с индивида, който се надяват да повдигнат за водач. Въпреки медийното внимание, достъпът е стеснен – зная го, тъй като през 2016 пробвах да се срещна с него.
Politico: Какво може да се обърка с отбранителния проект на Европа
Сайф ал Ислям, наследник на Муамар Кадафи и считан за негов правоприемник във властта, се намира в региона на Зинтан в Западна Либия още от 2011 година, когато татко му е погубен по време на протеста против него. Беглец от следствие на Международния углавен съд, Сайф ал Ислям възнамерява от дълго време да се завърне отпред на страната – пост, който постоянно е смятал за собствен.
През 2016 се намирах в Тунис с двама сътрудници и опитите ни да заснемем материали в Либия удряха на камък. Границите бяха затворени, а полетите анулирани изненадващо поради избухналите отначало сражения сред силите на държавните управления в Триполи и Тобрук. Искахме да достигнем Бенгази, който е крепостта на силите на Халифа Хафтар, само че наличието на „ Ислямска страна “ в Либия по това време в допълнение усложняваше проектите.
Дали Анкара не отиде прекомерно надалеч в Сирия
Срещите с либийски военни командири, които откриха лагери в Тунис, също не дадоха резултат. До една вечер, когато преводачът ни не получи позвъняване. На другата вечер още веднъж – и по този начин три вечери една след друга. Получихме вести, че има възможност да се срещнем със Сайф ал Ислям. В същото време организирахме срещи с някогашни членове на държавното управление на Кадафи, които не желаеха да се срещат със западни медии, само че направиха изключение за български публицисти. Сейф ал Ислям се намираше по това време в затвор в Зинтан.
Местните милиции имаха сделка с държавното управление в Триполи да го пазят – самото държавно управление искаше да го съди, само че въздействието на сина на Кадафи беше мощно измежду политическия хайлайф и се притесняваха от последствия. Възможността за среща със Сайф ал Ислям беше действителна и започнахме подготовка за път през Южен Тунис, до момента в който на границата с Либия ни чакаше защита, която да ни води до град Зинтан. Това пътешестване не се реализира – офанзиви на „ Ислямска страна “ блокираха пътищата отвън столицата Тунис. На идната вечер милицията, под чиито контрол беше Сайф ал Ислям, съобщи, че не може да подсигурява сигурност. Дали това беше повода за неуспеха на срещата или нещо друго, не успяхме да разберем.
В Сирия: замяна на огън сред Турция и Асад, нова бежанска вълна
Около пътуването ни има още доста елементи, които единствено подсказваха какъв брой сложен е достъпът освен до сина на Кадафи, само че и до Западна Либия като цяло в случай че нямаш постоянна политическа и военна поддръжка. През април 2019, три години след нашия личен опит, Максим Шугалей, ветеран-консултант от Санкт Петербург и неговия сътрудник и преводач Самир Суейфан, се намират в Триполи, където имат няколко задания. Първата е да се откри публичното мнение по отношение на Сайф ал Ислям; втората е да договорят поддръжката на локални политици и военни командири в Тунис; третата е да се срещнат със самия Сайф ал Ислям.
Всичко това става ясно с помощта на бележки, водени от руснаците, които по-късно са конфискувани от триполитанските сили и предадени на съветските медии „ Досие “ и „ Проект “, а с копия разполагат американските „ Блумбърг “ и The Daily Beast, които пуснаха информацията обществено през март тази година. Ако не беше излъчването на кино лентата „ Шугалей “ при започване на май и потреблението му за опрощение на съветската интервенция в Либия, тази история нямаше да бъде извадена отначало и да притегли внимание.
Режиссер «Шугалея» Денис Нейманд: «Это редчайший случай, когда фильм может помочь человеку»
1 квас на телеканале НТВ состоялась премьера остросюжетной киноленты «Шугалей» https://t.co/fNWnwgCwJI pic.twitter.com/Lzmy7PtNym
— @kpru (@kpru) May 3, 2020
Документите хвърлят светлина върху опитите на Москва да изградят мрежа в богатата на нефт Либия в миг, когато Съединени американски щати са повече от отсъстващи от района. Миналогодишната априлска среща е била последната от най-малко три срещи на руснаците със сина на Кадафи. Сайф ал Ислям е изискал да изпратят известие до Москва, че разполага с компрометиращи материали за западните политици, показващи, че са получили облаги от фамилията му. Но Шугалей и сътрудника му не са в Западна Либия, с цел да дискутират компромати, а нещо доста по-голямо.
Либия, която разполага с най-големите петролни находища в Африка, е в положение на разпад от 2011, когато избухва протеста против Муамар Кадафи, а Съвета за сигурност на Организация на обединените нации приема резолюция, с поддръжката на Русия, за осъществяване на филантропична намеса. Години по-късно, както демонстрират оповестените документи, съветските консултанти са изпратени в Триполи с проект да върнат на власт фамилията на Кадафи.
Кремъл дълго обмисля по какъв начин може да маневрира в Либия, която е обсъждана като естествено продължение на напъните за определяне на наличие в Средиземно море, след построяването на базите в Сирия през последните години. Падането на Кадафи избута настрани Москва, оставяйки Италия, Франция и районните сили да си съперничат за въздействие, до момента в който съперничещите либийски фракции водят война между тях. Официалната линия на Кремъл е, че работи с всички страни в Либия.
Първоначално съветското държавно управление поддържа контакти с двете страни на гражданската война, като в същото време предизвиква Сайф ал Ислям за предстоящ президент. Към септември предходната година обаче Русия мина към безапелационна поддръжка за Халифа Хафтар, някогашен непосредствен другар на Кадафи и боен пълководец с спорни връзки със Съединени американски щати, който управлява източната част на страната.
Руското министерство на защитата поддържа връзки с Хафтар от години, като даже го предложения на борда на съветски самолетоносач край Либия през 2017 година Човекът, който твърди Кремъл да поддържа Сайф ал Ислям, е Евгений Пригожин – непосредствен до Путин предприемач, който като се изключи че е главен спонсор на интервенциите на съветските наемници от „ Вагнер “, има и персонални ползи в добива на нефт и злато в Африка. Пригожин също по този начин е основател на Федералната новинарска организация (ФАН), известна като „ Фабрика за тролове “ поради присъединяване й акции за дезинформация в няколко страни по света.
THREAD
In the lead-up to Madagascar’s 2018 Presidential elections, teams of Russian 'tourists' and 'observers' were spotted on the island.
Who were these Russians? What were they doing in the country? And who was backing them?#BBCAfricaEye investigates. pic.twitter.com/k4Hz6BJ2Ka
— BBC News Africa (@BBCAfrica) April 10, 2019
През 2018 Пригожин беше упрекнат в Съединени американски щати по отношение на хипотетичната му роля в манипулиране на публично мнение и въздействие върху изборите в страната през 2016. Макар обвиняванията към компанията му „ Конкорд “ да бяха свалени, обвиняванията към Пригожин остават. Шугалей се появи и в следствие на BBC по отношение на интервенция в изборите в Мадагаскар, а документите, добити предходната година в Либия, демонстрират ролята му в компании на Пригожин и че самият предприемач е бил в контакт със Сайф ал Ислям.
Към началото на 2019, когато Хафтар започва офанзивата си против столицата Триполи, Либия е разграничена сред подкрепеното от Организация на обединените нации, Турция и Италия държавно управление в Триполи и силите на Хафтар и държавното управление в Тобрук в Източна Либия, подкрепено от Египет, Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и Франция, а по-късно и от Русия. Офанзивата на Хафтар обаче забуксува, макар присъединяване на няколко стотин съветски наемници, а през последните два месеца силите на Триполи съумяват благодарение на Турция, да извършат контраатака.
Още в края на 2018 Москва посредничи в провеждането на диалог сред Сайф ал Ислям и Халифа Хафтар в опит да обединят старания, само че в срещите си с руснаците синът на Кадафи не крие презрението си към Хафтар. В един от документите, оповестени от „ Блумбърг “, той декларира, че „ 80% от тези, които се борят на страната на Хафтар, са мои хора. Когато завземе Триполи, хората, за които счита, че са негови, ще сменят страна. Аз зная, че желае да ме убие, само че няма да успее. “ Сайф ал Ислям също по този начин планува, че в последна сметка ще бъдат извършени избори, без значение дали Хафтар завоюва войната или не, и че той ще ги завоюва.
Документите демонстрират също, че Сайф ал Ислям е потърсил Русия за помощ. На една от срещите с Шугалей, е препоръчано тренирането на консултанти в Тунис и основаването на експерти, които да започват акция в обществените мрежи.
Плановете включват образуване на предизборна акция, в това число с образуване на флашмобове в Европа и по-специално в Хага, където е седалището на Международния углавен съд. По време на последната им среща през април 2019, Сайф ал Ислям дава обещание на Шугалей да даде лист с военни командири, които са му лоялни.
Обещано е и съдействие със сили от Судан, съгласно оповестените документи. Под „ сили от Судан “ и „ суданска компания “, се имат поради наемниците, употребявани от Халифа Хафтар в неговата атака в Южна и Западна Либия.
Максим Шугалей и Самир Суейфан се връщат в Триполи и са задържани скоро по-късно. Трети руснак – Александър Прокофиев – също участва на срещите със Сайф ал Ислям, само че напуща Либия по-рано. Прокопиев пази тезата, че той, Шугалей и Суейфан са работили като консултанти за Сайф ал Ислям и са правили социологически изследвания.
Самият Прокопиев работи за фондацията „ Защита на националните полезности “, ръководена от Александър Малкевич – някогашен редактор на медията USA Really, която е част от медийната група на Евгений Пригожин и е подложена на наказания. „ Защита на националните полезности “ отхвърля да има общо с интервенция в избори където и да е, само че признава, че е изпратила двама от своите консултанти в Либия, които са правили изследвания на електорални настройки. Пред „ Блумбърг “, консултант на Сайф ал Ислям признава, че синът на Кадафи се е срещал с руснаците, само че и че той би желал положителни връзки със Запада.
Шугалей и Суейфан се намират в затвор в Митига, където има и военно летище, станало обект на удари от страна на силите на Хафтар през последната половин година. В пандиза се обитават публични лица от режима на Кадафи и ислямисти. Двамата са упрекнати в шпионаж и интервенция в бъдещи избори.
Преди да излезе филмът „ Шугалей “, съветският заместник-външен министър Михаил Богданов няколко пъти повдига публично въпроса пред либийските управляващи, само че без триумф. Междувременно, филмът набира все по-голяма известност в обществените мрежи в Русия и Източна Европа.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ