Протести в Ливан: защо, срещу кого и как ще се отразят на региона
Свят Протести в Ливан: за какво, против кого и по какъв начин ще се отразят на района Демонстрантите не дават сигнал, че ще се приберат по домовете си. Този път митингите са разнообразни, написа в разбор за Vesti Руслан Трад 
22 октомври 2019, 18:03 
Протести в Ливан: за какво, против кого и по какъв начин ще се отразят на района
Тръмп шокира: Може да влезем във войни
Да срещнеш фамилията, избавило татко ти от нацистите
Лъчезар Богданов – ето къде се крие идната рецесия
Ердоган атакува Запада, Съединени американски щати ще пазят нефта в Сирия
Гръмотевични детонации, взривиха големи кранове в Съединени американски щати
Страх в Гърция от избягали джихадисти поради Турция
Цената на билетчето подпали най-стабилната страна в Латинска Америка
понеделник вечерта, ливанският кабинет утвърди стартирането на жизненоважни за страната промени, които бяха отлагани години наред поради неналичието на консенсус в границите на държавното управление.
Страната, която подслонява близо два милиона бежанци от прилежаща Сирия, изпитва мощни стопански усложнения, а от близо десетилетие даже съществени публични услуги са блокирани поради политическата обстановка. От седмица насам политическият хайлайф е изправен пред нова вълна от митинги, които излязоха отвън столицата Бейрут.
С това Ливан стана следващата страна в арабския свят, в която се надига нова протестна вълна – по-рано тази година съществени земетресения имаше в Судан, Алжир, Египет, Ирак, Тунис и Мароко.
People across Lebanon have been protesting for 5 days against corruption and the economic crisis. Hundreds of thousands marched in Beirut, its biggest protests in 10+ years: pic.twitter.com/uNjShO0EVo
— AJ+ (@ajplus) 21 октомври 2019 година
Демонстрантите не дават сигнал, че ще се приберат по домовете си, даже след тирада на премиера Саад Харири и решението на кабинета за промени.
Няколко пъти през последните дни се стигна до ескалация и тежки конфликти сред силите за сигурност и протестиращи, а в понеделник вечерта симпатизанти на проиранското придвижване Хизбулла, което е и част от ръководещата коалиция в Ливан и взе участие интензивно във войната в Сирия на страната на Башар Асад, нападнаха протестиращи.
Намесата на армията в отбрана на протестиращите светна алена лампа за интернационалните наблюдаващи за две неща: този път митингите в Ливан са разнообразни и всяка смяна на политическия климат в страната не може да се случи без да се засегне Хизбулла.
Как се стигна до тази обстановка в Ливан
Опит на държавното управление да наложи такса за потребление на приложението за диалози WhatsApp стана мотив за експлоадирането на спонтанни митинги преди седмица.
Някои интернационалните медии нарекоха недоволството „ WhatsApp митинги “, само че това не е нито правилно, нито дава изясненост за цялостната картина в Ливан. Страната от дълго време страда от ендемична корупция, неприятна инфраструктура и икономическа застоялост, провокирана от брутална приватизация и политика, подчиняваща се на мафиотски структури. След тежката революция, траяла от 1975 до 1990, мирното съглашение от Таиф постанова политическа система, останала от френския колониален интервал.
Тя е учредена на религиозна принадлежност и квотите за депутати се запълват от партии, множеството от които са някогашни милиции, взели участие във войната. Така, още от самото си основаване, днешната система поврежда демокрацията в Ливан и основава некадърност за реализиране на държавнически решения: министър председателят наложително би трябвало да е сунит, ръководителят на Народното събрание шиит, а президентът християнин.
По този метод и съществуването на квоти за всяка общественост, Народното събрание не може да действа вярно, а оттова и страната.
Този път митингите са разнообразни
Сегашните митинги са следващата вълна на неодобрение, предизвикана от обстановката в страната. Но сегашната вълна е и най-сериозната както като присъединяване на стачкуващи, по този начин и като опасност за политическия хайлайф. За близо седмица по улиците излязоха стотици хиляди (Ливан, без бежанското население, е от към 2 милиона души). Този път освен столицата е сцена на конфликти и неодобрение, само че и другите градове, в това число Южен Ливан, където рядко има митинги поради мощния надзор на Хизбулла.
Последните огромни митинги бяха през 2015 по времето на така наречен придвижване „ Ти смърдиш “ – придвижване, основано около рецесия поради неналичието на дарба на общините да събират боклук; тогава страната безусловно беше залята от нечистотии, защото фирмите не събираха контейнерите.
Тогавашните събития обаче бяха спрени бързо от ръководещите. Вътрешният министър Нухад ал Машнук съумя да провежда силите за сигурност и демонстрациите бяха потушени стремително. Сега е друго. Протестиращите са доста повече и сковаха цялата страна, защото на главните автомагистрали и булеварди в градовете бяха издигнати барикади.
Генерална стачка пък принуди бизнесът да спре работа, а министерствата опустяха поради неявилите се на работа чиновници. По този метод, хванато изненадващо в протестна хватка, държавното управление по този начин и не съумя да провежда отговор при започване на недоволството.
Недоволството не остава единствено на равнище обществени мрежи
Демонстрациите стартираха след известие на министъра на връзките – самият той мултимилионер – че се предлага налагане на такса за потребление на приложението WhatsApp. Това беше мотив, само че не и причина за демонстрациите. Не става дума просто за обществени мрежи и дали ще има такса за потреблението им.
Ongoing protests in Lebanon are unprecedented in their nature and scale, writes Firas Maksad.
"Lebanese of all backgrounds, including Sunnis, Shiites, Christians, and Druze; poor and affluent; urban and rural; are in the streets. "https://t.co/ukEza6O4e1
— Foreign Policy (@ForeignPolicy) 22 октомври 2019 година
Реалната причина е нежеланието на жителите на Ливан – и изключително младежите – да се преценяват с политическа система, която не дава отговор на потребностите на страната и е меко казано несъответстваща през 2019 година.
Голяма част от стачкуващите са родени след края на войната, те са потомство, което не признава старите вражди сред религиозните общности и се подиграва на политиците си поради техните финансови благоприятни условия, до момента в който безработицата доближава непрекъснато нови високи равнища. Огромната част от ливанците в действителност не живеят в Ливан, поради неприятните условия на живот и за останалите в страната държавното управление не прави кой знае какво, с цел да ги накара да останат.
Жените са в първата линия на митингите
Този път митингите са очевидец на доста очевидно наличие на дами. Те, в действителност, водят част от демонстрациите. Това не е толкоз рядко събитие, макар стандартите за региона – сходни образци неотдавна имаше и в Алжир, Ирак и Судан. Но в Ливан дамите са обсъждани като непълноценни жители. Те не могат да предадат националността си на своите деца, в случай че са омъжени за чужденци (без значение религията на жената). Религиозните съдилища са част от политическата система в Ливан и преобладават при решения, свързани с персоналния живот – както при християните, по този начин и при мюсюлманите. Жените постоянно не получават същите права като мъжете при завещание, брак или настойничество над децата.
Въпреки че митингите бяха провокирани от стопански проблеми, немалка част от лозунгите, които се скандират по време на митингите, демонстрират, че правата на дамите, правата на ЛГБТ+, правата на бежанците и правата на мигрантите влизат в светлината на прожекторите.
Противопоставяне на системата, учредена на религиозна принадлежност
Както стана ясно, една от най-характерните черти на Ливан, е политическата система, учредена на религиозна принадлежност. Министерски постове, висши постове в страната и други властови структури, се подчиняват на религиозните квоти. По тази причина да вземем за пример, партията „ Амал “, която съставлява част от шиитското население, си подсигурява непоколебимост в Народното събрание, без значение от изборните резултати – по тази причина и водачът й Набих Бери е ръководител на Народното събрание от 1992...
В арабския свят, ливанците са известни с лоялността си към религиозната общественост, без значение дали приказваме за християни или мюсюлмани (има общо 18 религиозни общности в Ливан) и до момента множеството митинги избухваха на локално равнище, по общини и разграничени по принадлежност. Това разделяне е подсилвано и надграждано от политическата система и партиите, които действително имат интерес от сходна обстановка.
Сегашните митинги демонстрират нещо доста друго – обединяване поради общите тежки условия на живот. Един от най-хубавите образци е фотография от митингите, показваща религиозни лица, хванали се за ръце и вървящи пред демонстрациите в Бейрут. Прави усещане и неналичието на религиозни лозунги или нападки на такава основа.
Половинчати дейности от държавното управление към този момент не задоволяват обществото
В първите дни на митингите, ръководещите избраха да пренебрегват вълната на неодобрение, смятайки, че просто ще отмине. Премиерът Саад Харири, президентът Мишел Аун, външният министър Джибрил Басил и ръководителят на Народното събрание Набих Берри просто мълчаха.
#LebanonProtests: We are monitoring the situation in #Lebanon and we call upon the Government to ensure that the rights of all those expressing their views are respected and protected, including their rights to freedom of expression, association and peaceful assembly. pic.twitter.com/6fxUrOlOV2
— UN Human Rights (@UNHumanRights) 21 октомври 2019 година
Със усилването на демонстрациите и блокирането на съществени пътни артерии, свързващи южните и северните елементи на страната, държанието на политиците се промени и в понеделник Аун разгласи, че обвиняванията, че цялата политическа класа е корумпирана, са „ нечестни “. Харири от своя страна изиска още веднъж „ пакет от промени “, които ще орежат заплатите на формалните лица с 50% и ще наложат такси върху банковия бранш, който до момента беше една от аргументите непознати компании и политици да избират Ливан (поради тази причина Ливан постоянно е именуван „ Швейцария на Близкия изток “).
Все отново, митингите не престават, тъй като болшинството стачкуващи не желаят бързо взети решения, които целят къса деескалация и по-късно нещата да продължат по остарелия метод.
Факторът Хизбулла
Един от най-големите въпросителни пред настоящето протестно придвижване, е по какъв начин ще реагира Хизбулла. Организацията взе участие като партия в ливанската ръководеща коалиция и действително е най-силната политическа мощ сега. Военно крило до неотдавна беше единствената проведена военна мощ в Ливан, като даже армията разполагаше с лимитирани средства поради саботажа на Хизбулла, виждайки конкуренция във въоръжените сили. Движението, водено от Хасан Насралла води война с Израел през 2006 година, с което до 2011, когато се включи в сирийската революция, подсигури статута си на знак измежду арабските страни. Благодарение на годишната финансова помощ от Иран, поддържа мощна обществена конструкция, която гарантираше лоялността на симпатизантите.
Но нещата се трансформират. Южен Ливан, считан за обичайната цитадела на Хизбулла, също стана очевидец на всеобщи демонстрации. Каналът на придвижването, телевизия „ Ал Манар “, трябваше да приключи няколко пъти предаванията онлайн, защото протестиращи показваха сериозни отзиви против водача Хасан Насралла. Демонстрантите са най-вече от работническата класа, от която се набират доста от бойците, сражаващи се в Сирия на страната на Башар Асад. През годините Хизбулла загуби значително бойци и това сътвори противоречие с политиките на водача.
Въпреки това, партията има доста постоянни структури и способи да укротява инакомислещите. Всъщност, Насралла реагира бурно против демонстрациите в Ливан и съобщи, че не вижда причина държавното управление да бъде необуздано за нови избори. Малко след речта му, симпатизанти на Хизбулла нападнаха протестиращи в Бейрут и влязоха в битка с бойци. Ако тази ескалация се повтори, всички анализатори са на мнение, че обстановката може да излезе отвън надзор.
Какво следва?
Засега митингите не престават както в столицата Бейрут, по този начин и в други градове. Отвъд гнева и недоволството, няма оферти за съответни промени, а искане за оставка на целия политически хайлайф.
Ако демонстрациите продължат по-дълго, доста евентуално да се видят съответни претенции и оферти, както и основаване на екип, който да съставлява протестиращите в договарянията със настоящето държавно управление, както се случи в Судан и Алжир.
Протестното придвижване би трябвало да отговори на тежки въпроси. Как ще се работи с Хизбулла, които поддържат държавното управление и отхвърлят да признаят митингите? Ще има ли избори? Могат ли стачкуващите да се опълчват на системата?
Все още ясни отговори няма, само че сигурно след тази вълна на неодобрение, няма връщане обратно и районните сили би трябвало да следят Ливан доста деликатно. Международната общественост към този момент не реагира на ставащото в Бейрут и другите ливански градове, само че това няма да продължи дълго – страната е прекомерно значима за районните ползи както на арабските страни и Иран, по този начин и за Европейски Съюз, Съединени американски щати и Русия. Франция, която обичайно има въздействие в Ливан не може да си разреши неустойчивост, а за Европейски Съюз е значимо Ливан да продължи да подслонява близо два милиона бежанци.
За Съединени американски щати ливанската войска е евентуален съдружник против въздействието на Иран в района и поради това продължава да поддържа с военни доставки въоръжените сили. Неслучайно руснаците също ускориха наличието си в Ливан и флиртуват с локалните политици: за Москва, която построява собствен план в Сирия, ливанската граница би трябвало да е под надзор и да бъде спряно усилването на американското въздействие.
Саудитска Арабия и Иран също наблюдават деликатно обстановката в Бейрут. Иранците са с доста мощни позиции в Ливан поради Хизбулла, които пък са главен съдружник на сирийското държавно управление. Хизбулла също дава бойци в Ирак за проиранските милиции там и достъп на Техеран до Средиземно море. Саудитска Арабия пък е един от най-големите донори в Ливан, като поддържа антииранските придвижвания и в частност партията на премиера Саад Харири. Залозите в Ливан са прекомерно огромни, с цел да бъде обстановката пренебрегната прекомерно дълго.
22 октомври 2019, 18:03 Протести в Ливан: за какво, против кого и по какъв начин ще се отразят на района
Тръмп шокира: Може да влезем във войни
Да срещнеш фамилията, избавило татко ти от нацистите
Лъчезар Богданов – ето къде се крие идната рецесия
Ердоган атакува Запада, Съединени американски щати ще пазят нефта в Сирия
Гръмотевични детонации, взривиха големи кранове в Съединени американски щати
Страх в Гърция от избягали джихадисти поради Турция
Цената на билетчето подпали най-стабилната страна в Латинска Америка
понеделник вечерта, ливанският кабинет утвърди стартирането на жизненоважни за страната промени, които бяха отлагани години наред поради неналичието на консенсус в границите на държавното управление.
Страната, която подслонява близо два милиона бежанци от прилежаща Сирия, изпитва мощни стопански усложнения, а от близо десетилетие даже съществени публични услуги са блокирани поради политическата обстановка. От седмица насам политическият хайлайф е изправен пред нова вълна от митинги, които излязоха отвън столицата Бейрут.
С това Ливан стана следващата страна в арабския свят, в която се надига нова протестна вълна – по-рано тази година съществени земетресения имаше в Судан, Алжир, Египет, Ирак, Тунис и Мароко.
People across Lebanon have been protesting for 5 days against corruption and the economic crisis. Hundreds of thousands marched in Beirut, its biggest protests in 10+ years: pic.twitter.com/uNjShO0EVo
— AJ+ (@ajplus) 21 октомври 2019 година
Демонстрантите не дават сигнал, че ще се приберат по домовете си, даже след тирада на премиера Саад Харири и решението на кабинета за промени.
Няколко пъти през последните дни се стигна до ескалация и тежки конфликти сред силите за сигурност и протестиращи, а в понеделник вечерта симпатизанти на проиранското придвижване Хизбулла, което е и част от ръководещата коалиция в Ливан и взе участие интензивно във войната в Сирия на страната на Башар Асад, нападнаха протестиращи.
Намесата на армията в отбрана на протестиращите светна алена лампа за интернационалните наблюдаващи за две неща: този път митингите в Ливан са разнообразни и всяка смяна на политическия климат в страната не може да се случи без да се засегне Хизбулла.
Как се стигна до тази обстановка в Ливан
Опит на държавното управление да наложи такса за потребление на приложението за диалози WhatsApp стана мотив за експлоадирането на спонтанни митинги преди седмица.
Някои интернационалните медии нарекоха недоволството „ WhatsApp митинги “, само че това не е нито правилно, нито дава изясненост за цялостната картина в Ливан. Страната от дълго време страда от ендемична корупция, неприятна инфраструктура и икономическа застоялост, провокирана от брутална приватизация и политика, подчиняваща се на мафиотски структури. След тежката революция, траяла от 1975 до 1990, мирното съглашение от Таиф постанова политическа система, останала от френския колониален интервал.
Тя е учредена на религиозна принадлежност и квотите за депутати се запълват от партии, множеството от които са някогашни милиции, взели участие във войната. Така, още от самото си основаване, днешната система поврежда демокрацията в Ливан и основава некадърност за реализиране на държавнически решения: министър председателят наложително би трябвало да е сунит, ръководителят на Народното събрание шиит, а президентът християнин.
По този метод и съществуването на квоти за всяка общественост, Народното събрание не може да действа вярно, а оттова и страната.
Този път митингите са разнообразни
Сегашните митинги са следващата вълна на неодобрение, предизвикана от обстановката в страната. Но сегашната вълна е и най-сериозната както като присъединяване на стачкуващи, по този начин и като опасност за политическия хайлайф. За близо седмица по улиците излязоха стотици хиляди (Ливан, без бежанското население, е от към 2 милиона души). Този път освен столицата е сцена на конфликти и неодобрение, само че и другите градове, в това число Южен Ливан, където рядко има митинги поради мощния надзор на Хизбулла.
Последните огромни митинги бяха през 2015 по времето на така наречен придвижване „ Ти смърдиш “ – придвижване, основано около рецесия поради неналичието на дарба на общините да събират боклук; тогава страната безусловно беше залята от нечистотии, защото фирмите не събираха контейнерите.
Тогавашните събития обаче бяха спрени бързо от ръководещите. Вътрешният министър Нухад ал Машнук съумя да провежда силите за сигурност и демонстрациите бяха потушени стремително. Сега е друго. Протестиращите са доста повече и сковаха цялата страна, защото на главните автомагистрали и булеварди в градовете бяха издигнати барикади.
Генерална стачка пък принуди бизнесът да спре работа, а министерствата опустяха поради неявилите се на работа чиновници. По този метод, хванато изненадващо в протестна хватка, държавното управление по този начин и не съумя да провежда отговор при започване на недоволството.
Недоволството не остава единствено на равнище обществени мрежи
Демонстрациите стартираха след известие на министъра на връзките – самият той мултимилионер – че се предлага налагане на такса за потребление на приложението WhatsApp. Това беше мотив, само че не и причина за демонстрациите. Не става дума просто за обществени мрежи и дали ще има такса за потреблението им.
Ongoing protests in Lebanon are unprecedented in their nature and scale, writes Firas Maksad.
"Lebanese of all backgrounds, including Sunnis, Shiites, Christians, and Druze; poor and affluent; urban and rural; are in the streets. "https://t.co/ukEza6O4e1
— Foreign Policy (@ForeignPolicy) 22 октомври 2019 година
Реалната причина е нежеланието на жителите на Ливан – и изключително младежите – да се преценяват с политическа система, която не дава отговор на потребностите на страната и е меко казано несъответстваща през 2019 година.
Голяма част от стачкуващите са родени след края на войната, те са потомство, което не признава старите вражди сред религиозните общности и се подиграва на политиците си поради техните финансови благоприятни условия, до момента в който безработицата доближава непрекъснато нови високи равнища. Огромната част от ливанците в действителност не живеят в Ливан, поради неприятните условия на живот и за останалите в страната държавното управление не прави кой знае какво, с цел да ги накара да останат.
Жените са в първата линия на митингите
Този път митингите са очевидец на доста очевидно наличие на дами. Те, в действителност, водят част от демонстрациите. Това не е толкоз рядко събитие, макар стандартите за региона – сходни образци неотдавна имаше и в Алжир, Ирак и Судан. Но в Ливан дамите са обсъждани като непълноценни жители. Те не могат да предадат националността си на своите деца, в случай че са омъжени за чужденци (без значение религията на жената). Религиозните съдилища са част от политическата система в Ливан и преобладават при решения, свързани с персоналния живот – както при християните, по този начин и при мюсюлманите. Жените постоянно не получават същите права като мъжете при завещание, брак или настойничество над децата.
Въпреки че митингите бяха провокирани от стопански проблеми, немалка част от лозунгите, които се скандират по време на митингите, демонстрират, че правата на дамите, правата на ЛГБТ+, правата на бежанците и правата на мигрантите влизат в светлината на прожекторите.
Противопоставяне на системата, учредена на религиозна принадлежност
Както стана ясно, една от най-характерните черти на Ливан, е политическата система, учредена на религиозна принадлежност. Министерски постове, висши постове в страната и други властови структури, се подчиняват на религиозните квоти. По тази причина да вземем за пример, партията „ Амал “, която съставлява част от шиитското население, си подсигурява непоколебимост в Народното събрание, без значение от изборните резултати – по тази причина и водачът й Набих Бери е ръководител на Народното събрание от 1992...
В арабския свят, ливанците са известни с лоялността си към религиозната общественост, без значение дали приказваме за християни или мюсюлмани (има общо 18 религиозни общности в Ливан) и до момента множеството митинги избухваха на локално равнище, по общини и разграничени по принадлежност. Това разделяне е подсилвано и надграждано от политическата система и партиите, които действително имат интерес от сходна обстановка.
Сегашните митинги демонстрират нещо доста друго – обединяване поради общите тежки условия на живот. Един от най-хубавите образци е фотография от митингите, показваща религиозни лица, хванали се за ръце и вървящи пред демонстрациите в Бейрут. Прави усещане и неналичието на религиозни лозунги или нападки на такава основа.
Половинчати дейности от държавното управление към този момент не задоволяват обществото
В първите дни на митингите, ръководещите избраха да пренебрегват вълната на неодобрение, смятайки, че просто ще отмине. Премиерът Саад Харири, президентът Мишел Аун, външният министър Джибрил Басил и ръководителят на Народното събрание Набих Берри просто мълчаха.
#LebanonProtests: We are monitoring the situation in #Lebanon and we call upon the Government to ensure that the rights of all those expressing their views are respected and protected, including their rights to freedom of expression, association and peaceful assembly. pic.twitter.com/6fxUrOlOV2
— UN Human Rights (@UNHumanRights) 21 октомври 2019 година
Със усилването на демонстрациите и блокирането на съществени пътни артерии, свързващи южните и северните елементи на страната, държанието на политиците се промени и в понеделник Аун разгласи, че обвиняванията, че цялата политическа класа е корумпирана, са „ нечестни “. Харири от своя страна изиска още веднъж „ пакет от промени “, които ще орежат заплатите на формалните лица с 50% и ще наложат такси върху банковия бранш, който до момента беше една от аргументите непознати компании и политици да избират Ливан (поради тази причина Ливан постоянно е именуван „ Швейцария на Близкия изток “).
Все отново, митингите не престават, тъй като болшинството стачкуващи не желаят бързо взети решения, които целят къса деескалация и по-късно нещата да продължат по остарелия метод.
Факторът Хизбулла
Един от най-големите въпросителни пред настоящето протестно придвижване, е по какъв начин ще реагира Хизбулла. Организацията взе участие като партия в ливанската ръководеща коалиция и действително е най-силната политическа мощ сега. Военно крило до неотдавна беше единствената проведена военна мощ в Ливан, като даже армията разполагаше с лимитирани средства поради саботажа на Хизбулла, виждайки конкуренция във въоръжените сили. Движението, водено от Хасан Насралла води война с Израел през 2006 година, с което до 2011, когато се включи в сирийската революция, подсигури статута си на знак измежду арабските страни. Благодарение на годишната финансова помощ от Иран, поддържа мощна обществена конструкция, която гарантираше лоялността на симпатизантите.
Но нещата се трансформират. Южен Ливан, считан за обичайната цитадела на Хизбулла, също стана очевидец на всеобщи демонстрации. Каналът на придвижването, телевизия „ Ал Манар “, трябваше да приключи няколко пъти предаванията онлайн, защото протестиращи показваха сериозни отзиви против водача Хасан Насралла. Демонстрантите са най-вече от работническата класа, от която се набират доста от бойците, сражаващи се в Сирия на страната на Башар Асад. През годините Хизбулла загуби значително бойци и това сътвори противоречие с политиките на водача.
Въпреки това, партията има доста постоянни структури и способи да укротява инакомислещите. Всъщност, Насралла реагира бурно против демонстрациите в Ливан и съобщи, че не вижда причина държавното управление да бъде необуздано за нови избори. Малко след речта му, симпатизанти на Хизбулла нападнаха протестиращи в Бейрут и влязоха в битка с бойци. Ако тази ескалация се повтори, всички анализатори са на мнение, че обстановката може да излезе отвън надзор.
Какво следва?
Засега митингите не престават както в столицата Бейрут, по този начин и в други градове. Отвъд гнева и недоволството, няма оферти за съответни промени, а искане за оставка на целия политически хайлайф.
Ако демонстрациите продължат по-дълго, доста евентуално да се видят съответни претенции и оферти, както и основаване на екип, който да съставлява протестиращите в договарянията със настоящето държавно управление, както се случи в Судан и Алжир.
Протестното придвижване би трябвало да отговори на тежки въпроси. Как ще се работи с Хизбулла, които поддържат държавното управление и отхвърлят да признаят митингите? Ще има ли избори? Могат ли стачкуващите да се опълчват на системата?
Все още ясни отговори няма, само че сигурно след тази вълна на неодобрение, няма връщане обратно и районните сили би трябвало да следят Ливан доста деликатно. Международната общественост към този момент не реагира на ставащото в Бейрут и другите ливански градове, само че това няма да продължи дълго – страната е прекомерно значима за районните ползи както на арабските страни и Иран, по този начин и за Европейски Съюз, Съединени американски щати и Русия. Франция, която обичайно има въздействие в Ливан не може да си разреши неустойчивост, а за Европейски Съюз е значимо Ливан да продължи да подслонява близо два милиона бежанци.
За Съединени американски щати ливанската войска е евентуален съдружник против въздействието на Иран в района и поради това продължава да поддържа с военни доставки въоръжените сили. Неслучайно руснаците също ускориха наличието си в Ливан и флиртуват с локалните политици: за Москва, която построява собствен план в Сирия, ливанската граница би трябвало да е под надзор и да бъде спряно усилването на американското въздействие.
Саудитска Арабия и Иран също наблюдават деликатно обстановката в Бейрут. Иранците са с доста мощни позиции в Ливан поради Хизбулла, които пък са главен съдружник на сирийското държавно управление. Хизбулла също дава бойци в Ирак за проиранските милиции там и достъп на Техеран до Средиземно море. Саудитска Арабия пък е един от най-големите донори в Ливан, като поддържа антииранските придвижвания и в частност партията на премиера Саад Харири. Залозите в Ливан са прекомерно огромни, с цел да бъде обстановката пренебрегната прекомерно дълго.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ