Брекзит - последно действие, първа сцена
Свят Брекзит - последно деяние, първа сцена Брюксел към този момент нямат интерес да договарят с английското държавно управление, тъй като няма заплаха от излизане и най-лошото, което може да стане (според тях) е Джонсън да завоюва едни нови избори през ноември, написа Тончо Краевски за Vesti.bg 
9 октомври 2019, 10:40 
Източник: БГНЕС
атата 31 октомври наближава непреклонно за Борис Джонсън и Англия. Ето по какъв начин е подредена сцената за заключителното деяние:
Борис Джонсън е определен с 2/3 болшинство от членовете на Консервативната партия поради обещанието си, че ще изведе страната от Европейски Съюз на 31 октомври "жив или мъртъв " - заричане, на което той всекидневно натъртва в обществената си тирада. "Пo-скоро ще ме видите в гроба ", в сравнение с в Европейския съюз след 31-ви; по този начин се изрази той пред Народното събрание още преди седмици. Макар да се показва от медиите като скандал, това заричане на премиера значи просто, че той ще се опита да удържи на максимата "по-добре никаква договорка, в сравнение с неприятна договорка ", прокламирана от самата Тереза Мей при започване на нейното ръководство, само че по-късно изоставена от нея в името на договорка с Европейски Съюз, която Народното събрание (въпреки проевропейския уклон на множеството си членове) отхвърли трикратно като незадоволителна.
Джонсън - Брекзит до 31 октомври, вероятен импийчмънт
Изправен пред министър-председател, който наподобява решен да договаря съществено (а съществени договаряния са само такива, при които човек има готовността да стане и да си тръгне без сделка), разпокъсаният парламент последователно стартира да се консолидира към единственото решение за което има болшинство - искане за поредна пролонгация от Брюксел, с цел да се избегне "Брекзит без договорка ". Членовете, които се окопават зад тази позиция са римейнъри по съвест и не се тревожат дали тази пролонгация може да бъде гибелна за Брекзит. Нещо повече, доста от тях скрито се надяват на подобен излаз или даже намерено приканват за втори референдум. Още при гласуването на договорката "Мей " стана ясно, че в камарата на общините няма болшинство за никакво решение, само че има болшинство срещу "Брекзит без договорка ", даже това да значи "против Брекзит " по принцип. Едва в този момент обаче това разпиляно болшинство стартира да оформя парламентарен блок, в това число посредством формалното дезертьорство на консервативни членове от тяхната група.
От 2020 година пътуваме във Англия с паспорт
Борис Джонсън поначало не се нуждае от техните гласове. Ако те не одобрят възможната договорка, която той ще опита да контракти с Европейски Съюз, Англия ще напусне на 31-ви октомври "by operation of law ", т.е. автоматизирано, по силата на от дълго време изпратеното до Брюксел съобщение, а Борис отново ще е извършил обещанието си.
Така политическият разлом, който беше толкоз мъждив и неразбираем по времето на Мей, когато сякаш всички се кълняха, че ще уважат волята на народа, а след това действаха иначе, в този момент се обрисува напълно ясно и маските са свалени. Негативното болшинство (против No deal), за което стана дума нагоре, в този момент съумя да се кристализира в положително болшинство, т.е. болшинство да гласоподава "за " някакъв закон и този закон е следният: държавното управление да бъде задължено да изпрати до Европейски Съюз искане за пролонгация, в случай че договорка не бъде реализирана. Предвид обстоятелството, че същият този парламент е отхвърлил три пъти договорката на Тереза Мей, в този момент е доста несвойствено той да подкопава преговорната позиция на държавното управление, което само може да контракти възможна по-добра договорка. За всеки, който може да събере две и две е явно, че Народното събрание към този момент стои полуофициално срещу резултата от референдума и се надява Брекзит да се провали.
За да попречи на блокиралия парламент, чиято единствена ясна воля в този момент е ориентирана срещу волята на жителите, да гласоподава този закон, Джонсън посъветва кралицата да приключи сесията на Народното събрание за няколко седмици. Това конституционно пълномощие на кралицата беше прието от съда, само че актът беше анулиран с извънредно необикновени причини. Така Народното събрание се събра още веднъж и гласоподава "Законът Бен ", наименуван от Борис Джонсън "Закон за капитулацията ", с който на практика връзва ръцете на държавното управление да договаря.
Джонсън има предложение към Европейски Съюз, което звучи рационално, тъй като удовлетворява всички декларирани от Брюксел цели. Той предлага да се замести клаузата за Ирландия (която точно пречеше на договорката на Мей да получи поддръжка в парламента) с различна спогодба. Северна Ирландия да напусне митническия съюз дружно с останалата част от Обединеното кралство, само че да остане под регулаторния режим на Европейски Съюз за артикули и услуги. Последното ще предстои на утвърждение от локалния парламент на Северна Ирландия или от референдум на всеки четири години. Митническата граница няма да има “физически бариери, от каквито се притесняват Дъблин и Брюксел, ами инспекциите на стоките ще се случват във фирмените хранилища или други сходни уреди.
Според приближен източник на Spectator от "Даунинг стрийт ", ирландците са били отворени за диалог, до момента в който не е станало ясно, че Народното събрание в Лондон е приел закона, с който да предотврати опцията за излизане без договорка. Напълно предстоящо, ирландският министър председател Варадкар е изгубил тласък да беседва, щом е научил че Англия няма да излезе непременно. Меркел е разговаряла с Джонсън във вторник и неофициално, но изрично е отказала предлагането му. Сега Варадкар, Меркел и сътрудниците им в Брюксел към този момент нямат интерес да договарят с английското държавно управление, тъй като няма заплаха от излизане и най-лошото, което може да стане (според тях) е Джонсън да завоюва едни нови избори през ноември, след което да се върне и да им предложи същата договорка. Има обаче и късмет Борис да изгуби, Брекзит да се провали и да се стигне до нов референдум - и точно на това разчитат те.
Има единствено два фактора, които те не калкулират трезво. Първо, правното съображение на "закона за капитулацията " може да е под въпрос, защото няма казус Народното събрание да е диктувал в такива елементи външната политика, която е компетентност на държавното управление. Джонсън може да се опита да изпрати второ писмо, с което да анулира първото или да потърси друга междина в правото. Второ, в случай че той успее да трансферира цялата виновност за новото отсрочване на парламентарната си съпротива (а Борис е непостижим в едно нещо и това е политическия театър), той има доста огромен късмет да завоюва изборите; и в случай че това стане, актуалната договорка няма да бъде назад на масата. Получи ли Борис цялостен мандат и болшинство, Брекзит ще се случи без договорка.
9 октомври 2019, 10:40 Източник: БГНЕС атата 31 октомври наближава непреклонно за Борис Джонсън и Англия. Ето по какъв начин е подредена сцената за заключителното деяние:
Борис Джонсън е определен с 2/3 болшинство от членовете на Консервативната партия поради обещанието си, че ще изведе страната от Европейски Съюз на 31 октомври "жив или мъртъв " - заричане, на което той всекидневно натъртва в обществената си тирада. "Пo-скоро ще ме видите в гроба ", в сравнение с в Европейския съюз след 31-ви; по този начин се изрази той пред Народното събрание още преди седмици. Макар да се показва от медиите като скандал, това заричане на премиера значи просто, че той ще се опита да удържи на максимата "по-добре никаква договорка, в сравнение с неприятна договорка ", прокламирана от самата Тереза Мей при започване на нейното ръководство, само че по-късно изоставена от нея в името на договорка с Европейски Съюз, която Народното събрание (въпреки проевропейския уклон на множеството си членове) отхвърли трикратно като незадоволителна.
Джонсън - Брекзит до 31 октомври, вероятен импийчмънт
Изправен пред министър-председател, който наподобява решен да договаря съществено (а съществени договаряния са само такива, при които човек има готовността да стане и да си тръгне без сделка), разпокъсаният парламент последователно стартира да се консолидира към единственото решение за което има болшинство - искане за поредна пролонгация от Брюксел, с цел да се избегне "Брекзит без договорка ". Членовете, които се окопават зад тази позиция са римейнъри по съвест и не се тревожат дали тази пролонгация може да бъде гибелна за Брекзит. Нещо повече, доста от тях скрито се надяват на подобен излаз или даже намерено приканват за втори референдум. Още при гласуването на договорката "Мей " стана ясно, че в камарата на общините няма болшинство за никакво решение, само че има болшинство срещу "Брекзит без договорка ", даже това да значи "против Брекзит " по принцип. Едва в този момент обаче това разпиляно болшинство стартира да оформя парламентарен блок, в това число посредством формалното дезертьорство на консервативни членове от тяхната група.
От 2020 година пътуваме във Англия с паспорт
Борис Джонсън поначало не се нуждае от техните гласове. Ако те не одобрят възможната договорка, която той ще опита да контракти с Европейски Съюз, Англия ще напусне на 31-ви октомври "by operation of law ", т.е. автоматизирано, по силата на от дълго време изпратеното до Брюксел съобщение, а Борис отново ще е извършил обещанието си.
Така политическият разлом, който беше толкоз мъждив и неразбираем по времето на Мей, когато сякаш всички се кълняха, че ще уважат волята на народа, а след това действаха иначе, в този момент се обрисува напълно ясно и маските са свалени. Негативното болшинство (против No deal), за което стана дума нагоре, в този момент съумя да се кристализира в положително болшинство, т.е. болшинство да гласоподава "за " някакъв закон и този закон е следният: държавното управление да бъде задължено да изпрати до Европейски Съюз искане за пролонгация, в случай че договорка не бъде реализирана. Предвид обстоятелството, че същият този парламент е отхвърлил три пъти договорката на Тереза Мей, в този момент е доста несвойствено той да подкопава преговорната позиция на държавното управление, което само може да контракти възможна по-добра договорка. За всеки, който може да събере две и две е явно, че Народното събрание към този момент стои полуофициално срещу резултата от референдума и се надява Брекзит да се провали.
За да попречи на блокиралия парламент, чиято единствена ясна воля в този момент е ориентирана срещу волята на жителите, да гласоподава този закон, Джонсън посъветва кралицата да приключи сесията на Народното събрание за няколко седмици. Това конституционно пълномощие на кралицата беше прието от съда, само че актът беше анулиран с извънредно необикновени причини. Така Народното събрание се събра още веднъж и гласоподава "Законът Бен ", наименуван от Борис Джонсън "Закон за капитулацията ", с който на практика връзва ръцете на държавното управление да договаря.
Джонсън има предложение към Европейски Съюз, което звучи рационално, тъй като удовлетворява всички декларирани от Брюксел цели. Той предлага да се замести клаузата за Ирландия (която точно пречеше на договорката на Мей да получи поддръжка в парламента) с различна спогодба. Северна Ирландия да напусне митническия съюз дружно с останалата част от Обединеното кралство, само че да остане под регулаторния режим на Европейски Съюз за артикули и услуги. Последното ще предстои на утвърждение от локалния парламент на Северна Ирландия или от референдум на всеки четири години. Митническата граница няма да има “физически бариери, от каквито се притесняват Дъблин и Брюксел, ами инспекциите на стоките ще се случват във фирмените хранилища или други сходни уреди.
Според приближен източник на Spectator от "Даунинг стрийт ", ирландците са били отворени за диалог, до момента в който не е станало ясно, че Народното събрание в Лондон е приел закона, с който да предотврати опцията за излизане без договорка. Напълно предстоящо, ирландският министър председател Варадкар е изгубил тласък да беседва, щом е научил че Англия няма да излезе непременно. Меркел е разговаряла с Джонсън във вторник и неофициално, но изрично е отказала предлагането му. Сега Варадкар, Меркел и сътрудниците им в Брюксел към този момент нямат интерес да договарят с английското държавно управление, тъй като няма заплаха от излизане и най-лошото, което може да стане (според тях) е Джонсън да завоюва едни нови избори през ноември, след което да се върне и да им предложи същата договорка. Има обаче и късмет Борис да изгуби, Брекзит да се провали и да се стигне до нов референдум - и точно на това разчитат те.
Има единствено два фактора, които те не калкулират трезво. Първо, правното съображение на "закона за капитулацията " може да е под въпрос, защото няма казус Народното събрание да е диктувал в такива елементи външната политика, която е компетентност на държавното управление. Джонсън може да се опита да изпрати второ писмо, с което да анулира първото или да потърси друга междина в правото. Второ, в случай че той успее да трансферира цялата виновност за новото отсрочване на парламентарната си съпротива (а Борис е непостижим в едно нещо и това е политическия театър), той има доста огромен късмет да завоюва изборите; и в случай че това стане, актуалната договорка няма да бъде назад на масата. Получи ли Борис цялостен мандат и болшинство, Брекзит ще се случи без договорка.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ