Свръхфеномен, свърхсензитивна, с дарба да вижда в микрокосмоса, да гледа

Свръхфеномен, свърхсензитивна, с заложба да вижда в микрокосмоса, да гледа в душите. „ Само за себе си нищичко не зървам. Не ми е обещано да схвана какво ме чака. Тъй вероятно и би трябвало. Не се чудете – нито Ванга, нито различен оракул знае своето бъдеще. Питала съм се – за какво е така? Господ е умен и обективен. Дарява доста, само че не всичко. Щедър е, само че и взима. ", споделя приживе Слава Севрюкова.
За заплетените ребуси на ориста, България и бъдещето, с думите на дамата, която мнозина назовават Посветена учителка и Духовна майка.

Не пътят е сложен, компликацията е пътят.

Най-големите тествания са за естествено най-надарените. Ударите, причиняващи болежка, не озлобят ли, мощно оттласкват напред и нагоре. За полет.

Човек е създание на Вселената. Той самият – дребен Космос. Тайната му може да бъде разкрита, прегледан в единение с него.

Геният, сътворил Мирозданието, е вложил част от него и от себе си във всекиго от нас. Затова човешкият дух е безконечен. Вселената е Бог, който никой в никакъв случай не е видял, нито разгадал. Велика загадка.

Откажем ли да приемем злото, с трезва оценка за нуждата от него, ще се затворим и за положителното. Няма инцидентни хора, инциденти, теглила. Споходилото ни е справедливо някъде, в миналото. Не от другиго, от нас.

Знанието болежка носи. Мъдра е ориста – оттласква ни от бряг на бряг, заглаждайки като речни камъни режещите ръбове на нашите недостатъци. Колкото до „ кръста ", който ни чака, той би трябвало да е толкоз тежък, колкото всеки може да поеме. Ако щастието и нещастието построяват пътя, Мъдростта е крайната цел. Доброта и Любов я осветяват! Празник е деня, в който сме положителни.

За чудесата би трябвало подарък небесен. Човек е като лозовия плод – колкото по-усърдно го притискат и смазват босите ожулени пети на Съдбата, в толкоз по-горчиво и упойващо вино се трансформира. Или в оцет – престои ли в леност. Старо, остаряло е моето вино.

Реализираме задачата си в рамките на ориста. Тя е закодирана в душата. Сред проблясващите в гръдта божествени искрици. Трудно се разпалват! Душата е светлина. Страшно е, загърбим ли я. Трябва да осветява пътя. Поддържа се с мъдрост. Мъдростта осмисля, дава хубост и на най-мрачния сезон – преклонната възраст. Красотата на залеза.

Предначертано е най-основното. Към него се върви напряко или по заобиколни пътища. Но постоянно се стига там, където е закодирано. За лишените от персонална воля, безусловно всичко е предопределено. Помнете – мощната религия и любовта могат да трансформират даже ориста!

От една майка – две деца. И двете разнообразни. Помислете, какво на тоя свят, при неявяване на духовно прояснение, облагородява повече от многообразните тествания? Не си въобразявайте, че сте рожба само на порива обич на вашите родители. Създала ви е мъдростта на Вселенския разсъдък.

Въпреки упадъка, би трябвало да се гордеем с народността си. Открай време сме изпращали в забвение най-страшните поробители. Не би трябвало да търсим самопризнание, че носим горделив дух, а да го заслужим. Предстои да бъдем почитани в Европа и по света! От племето ни ще излязат умни същества. Ще го популяризират отвън рамките на страната. Радвайте се, че живеете в България!

Няма утъпкана пътека към Бога. Той е Състрадание и Любов. В нас и с нас ще е, в случай че сме съхранили Човечността. Плодовете на положителното, което сме сторили, тогава в никакъв случай не ще ни се лишават.

България ще я избави не толкоз възобновената стопанска система, колкото възвърнатата Духовност. Трябва да се стремим да бъдем център на Светлината. И в най-тъмни години не угасват лъчите измежду будните синове на нашето племе. Все има проблясъци. Но българинът е податлив към леност. Обогатили се материално, не помни духовното. Тъй е и при другите нации. Затуй сме в недостиг. Но тази интервал няма да е безконечен. Кармата ни най-накрая ще свърши.

България е под знака на Козирога, както Япония и Индия. Значителна ще е тяхната роля в Новия свят. Япония се радва на положително комбиниране от извисена източна Духовност и западна технология, само че без грубия й материализъм. Постиженията на свръхсетивността от много време имат здрава почва на Изток. Затова с Китай, Русия и Индия, тези нации ще са измежду водещите в най-ново време.

Племето ни, сходно на еврейското, е белязано от Бога. Тук се въплъщават еволюирали, ведно с най-пропаднали ниски духове. За да се развиват. При нас по-бързо се пораства, спрямо другите нации. Будни сме, с борбен дух, само че заради прекалено ярката характерност не сме единно племе. И въпреки всичко, едвам понижаваме, отново дублирам, не ще изчезнем от лицето на Земята.

Племето ни е надарено – доста сме теглили... И какъв брой сме лъгани... Това е причина устоялите на тествания да придобият огромни способности.

Помнете, ще удивим Човечеството. Родените измежду нас открития ще впечатлят света. Тепърва ще се узнае и за приносите ни в историята. Ще дадем на човешкия жанр огромни мозъци. В региона на науката, та даже и в омразната в последно време политика. И това ще стане, само че към този момент по-късно във времето, когато се превърнем в равностойни членове на Европа.

Разпънати на кръст сред Изтока и Запада, сред Севера и Юга, пред нас се откроява един единствен избор – Духовността. Към него нито Западът, нито Изтокът ще ни спрат, тъй като свише сме предопределени да обогатим света. А и в предишното сме го правили.

Сега такива като мене са необичайност, само че Човечеството ще измине дълъг път. С годините хората на бъдещето ще се усилват. Затова ни съпътстват толкоз компликации и премеждия. Така се изпитва и възпитава духът. Важно е да се отстоява истината. Ето го косъмът, делящ светлина от тъма.

Избрани фрагменти от „ Бъдете в този свят, само че не от този свят " и „ Зеница към Вселената. Свръхфеноменът Слава Севрюкова ", Христо Нанев
Снимка: kosmicheskovreme.com