Своевременното получаване на заплатата не е привилегия, а основно право,

Своевременното приемане на заплатата не е привилегия, а главно право, заложено в основите на всяко трудово правно отношение. За служителя то е гаранция за финансова сигурност. За работодателя – пиедестал на доверието и мотивацията в екипа. Когато обаче този нежен баланс се наруши, и двете страни се озовават в рецесия.

Забавянето на заплати е един от най-сериозните проблеми в трудовия живот, който постоянно се преглежда едностранчиво. Истината е, че зад него може да стои както неучтивост, по този начин и действителна бизнес компликация. Тази публикация предлага цялостен взор върху обстановката – какви са правата на служителя и по какъв начин да ги отбрани, само че и по какъв начин виновният шеф може да ръководи рецесията, без да унищожи компанията и екипа си.

Част I: Гледната точка на служителя – законът е на ваша страна

Законът е безапелационен и не оставя място за тълкования: работодателят няма право да забавя възнаграждението ви.

1. Какво споделя Кодексът на труда (КТ)?

Основата е член 270 от КТ, който гласи, че заплатата се изплаща постоянно, всеки месец, на дата, която е ясно посочена в самостоятелния ви трудов контракт или във вътрешните правила на компанията. Веднъж уговорена, тази дата е закон.

Къде отиват осигуровките ви и какво получавате против тях

Оправдания като „ чакаме заплащане от клиент “, „ имаме краткотрайни финансови усложнения “ или „ пазарът е сложен “ нямат юридическа стойност. Изплащането на заплатите е предпочитано и абсолютно обвързване на всеки шеф.

2. Какви са последствията за неточния шеф?

Когато работодателят пропусне уговорения период, той незабавно изпада в веселба. 

istock

Това задейства две съществени последствия:

Обезщетение за вас: При веселба се дължи законна рента върху дължимата сума според общите правила на гражданското право. Тя се начислява автоматизирано от първия отложен ден досега на окончателното заплащане.

Санкции от страната: Главна ревизия по труда (ГИТ) приема тези нарушавания доста съществено. При инспекция може да наложи солени санкции на компанията и да издаде наложително наставление за неотложно погашение на дължимото.

Експертна записка: Дори при тежки финансови усложнения, работодателят е задължен да изплати най-малко 60% от брутната заплата, само че не по-малко от минималната работна заплата за страната. Остатъкът остава изискуем със законната рента. Ако не изплати даже тези 60%, глобите от ГИТ са светкавични.

3. Вашият проект за деяние: 4 стъпки за отбрана на правата ви

Ако заплатата ви се бави, пасивността работи само в интерес на работодателя. Действайте решително и методично:

Стъпка 1: Поискайте публична информация. Преди всичко, изпратете документално питане (имейл е достатъчен) до управлението или счетоводството. Попитайте учтиво, само че твърдо, по кое време ще бъде изплатено дължимото. Тази писмена диря е значима за идващите стъпки.

Стъпка 2: Сигнализирайте Инспекцията по труда. Ако не получите отговор или заплащането продължава да се бави, подайте сигнал до съответната дирекция на ГИТ. Сигналът не може да бъде неизвестен (трябва да посочите имената си), само че Инспекцията по труда е длъжна по закон да пази в цялостна загадка самоличността на подателя и да не разкрива пред работодателя, че инспекцията е по сигнал.

Стъпка 3: Напуснете неотложно и без предупреждение. Законът ви дава извънредно мощен коз. Член 327 от КТ ви разрешава да прекратите трудовия си контракт документално, без предупреждение, в случай че работодателят е забавил заплащането. Дори да ви е уведомил, че ще се случи, само че вие не сте съгласни и НЕ съдебна техническа експертиза подписали в допълнение съглашение към контракта за това съответно закъснение, имате право да напуснете по този член. Това ви освобождава от задължението да отработвате предупреждение и в същото време ви дава право на обезщетение за оставане без работа.

istock

Напускането по член 327 ви класира в същата категория като чиновниците, които са съкратени или чиито предприятия са закрити. Това е най-благоприятният вид за приемане на обезщетение за безработица.

Когато служителят напусне поради забавена заплата (по член 327, алинея 1, т. 2 от КТ), работодателят му дължи обезщетение в размер на брутното заплащане за периода на предизвестието (чл. 221 от КТ). Тоест, в случай че предизвестието ви е 1 месец, компанията ви дължи още една заплата от горната страна като „ наказване “ за това, че ви е принудила да напуснете.

Стъпка 4: Заведете правосъдно дело

Това е крайният, само че най-сигурен способ. По закон трудовите каузи са безвъзмездни за чиновниците. Не дължите държавни такси. В края на процеса съдът ще осъди работодателя да ви изплати дължимата заплата, насъбраната законна рента и всички направени от вас разноски по делото, в това число адвокатски хонорар.

Част II: Гледната точка на работодателя – по какъв начин да управляваме рецесията отговорно?

Не всеки шеф, забавил заплати, е шарлатанин. Понякога зад това стои действителна рецесия с паричния поток, която може да заплаши даже постоянни бизнеси. Какво да прави виновният водач в подобен миг? „ Заравянето на главата в пясъка “ е най-лошата тактика. Ето верният метод.

1. Принцип №1: Радикална бистрота и почтена връзка

Тишината ражда съмнение и суматоха. В момента, в който осъзнаете, че ще има закъснение, действайте незабавно:

Свикайте среща с екипа. Изправете се пред хората си и поемете отговорност.

Бъдете почтени. Обяснете повода за забавянето малко и ясно, без да трансферирате виновността. Например: " Имаме ненадейно закъснение на заплащане от основен клиент, което се отразява на ликвидността ни. "

Представете явен и реален проект. Това е най-важната част. Вместо " ще има закъснение ", кажете: " Заплатите ще бъдат изплатени на [конкретна дата] ". 

Ако е допустимо, предложете отчасти заплащане на постоянната дата, с цел да помогнете на хората си да покрият неотложните си разноски.

Признайте правата им. Кажете намерено: " Знаем, че по закон изискуем и законната рента за забавата, и тя ще бъде изчислена и изплатена дружно с възнаграждението. " Това демонстрира, че сте виновен и познавате закона, което може да избави доверието.

istock

2. Принцип №2: Юридически и финансови принадлежности за деяние

След като сте комуникирали намерено, предприемете съответни стъпки за преодоляване на обстановката:

Предложете спомагателни съглашения. Това е най-коректният юридически ход. Подгответе малко в допълнение съглашение, в което служителят непринудено се съгласява да получи заплатата си на нова дата. Това е напълно непринудено, само че в случай че екипът ви повярва, ще се предпазите от всеобщо овакантяване без предупреждение, което може да срине бизнеса.

Проверете опциите на Фонда за обезпечени вземания: В случай че забавата е признак за иден банкрут, информирайте екипа за отбраната, която страната и Европейски Съюз дават посредством профилираните фондове за гарантиране на заплатите при неплатежоспособност.

Търсете интензивно финансиране. Докато управлявате връзката, работете интензивно за решение на казуса с ликвидността – кратковременен заем, овърдрафт, факторинг или даже краткотрайни персонални средства.

Действайте етично. Ако плащате на части, обмислете да изплатите първо цялостните суми на чиновниците с най-ниски заплати. Те са най-уязвими и този жест ще бъде оценен.

3. Какво да НЕ вършиме никога?

Не се крийте и не лъжете. Избягването на диалози и даването на подправени обещания ( " Утре ще има пари " ) е гаранция за загуба на доверие и сигнал до Инспекцията по труда.

Не омаловажавайте казуса. За вас е бизнес проблем, само че за чиновниците ви е персонална рецесия. Проявете емпатия.

Не заплашвайте. Всяка форма на напън ще се обърне против вас.

Забавената заплата е лакмус за връзките в една компания. За служителя е значимо да знае, че законът е на негова страна и му дава мощни принадлежности за отбрана. За работодателя, изправен пред рецесия, честността, отговорността и прозрачността са единственият път напред.

Правилното ръководство на рецесията може парадоксално да заздрави връзката с екипа. Служителите са по-склонни да проявят схващане към водач, който е почтен с тях, в сравнение с към подобен, който ги оставя в незнание. В последна сметка, хората са най-ценният актив на всяка компания, а доверието е валутата, която ги задържа, даже когато парите краткотрайно се бавят.
За други потребни препоръки, по отношение на персоналните ви финанси, може да ни последвате във Facebook или Google News Showcase