Разглеждаме Небет тепе безплатно и без работно време
Свободно и без билет ще се качваме на Небет тепе, ще преглеждаме актуализирания археологически комплекс, ще се любуваме на неповторимата гледка на античния град и ще си вършим фотоси. Проектът за реставрацията на паметника на културата е осъществен с европейски средства и едно от изискванията за финансовата помощ от Европейски Съюз е в границите на идващите пет години да се употребява гратис. Другото условие е да не се вършат никакви промени в археологическия комплекс.
Зам.-кметът по културата и туризма Пламен Панов предизвести, че достъпът до Небет тепе няма да бъде лимитиран, само че за туристите, които посещават комплекса с екскурзовод, се вкарва работно време - от 8 до 18 часа през лятото и от 8 до 17 часа през зимата. Комплексът се дава за ръководство на Археологическия музей.
Безплатен достъп до този миг има и на другите археологически монументи на културата навън - Римския стадион, Античния конгрес от двете страни на Централна поща, Източната врата на Филипопол, която се заключва през нощта. От Община Пловдив предизвестяват, че с изключение на видеокамери непрекъснато ще има жива защита.
Наричали го Симеонов хълм
Името Небет, на което е наречено знаковото място в Стария град, произлиза от турската дума „ невбет “, т.е. стража, което значи бдителен рид. През османския интервал на това място е бил ситуиран гарнизонът, който охранявал античния град. През 30-те години на предишния век тепето е известно като Симеонов рид, въпреки и за малко, на името на новородения правоприемник на български трон княз Симеон Сакскобургготски. Друго название на хълма е Музеев рид, обвързвано с най-даровития възпитаник на Орфей - тракиеца Музей. В по-късни времена се употребява и името Евмолпия, с което античните създатели са наричали Пловдив.
Археологическите разкопки, почнали през предишния век преди основаването на самобитен музей навън, са почнали под управлението на Димитър Цончев по отношение на концепцията за създаване на парк на хълма в Стария град. В началото на 60-те години изследването е обновено от Петър Детев, Христо Джамбов и Лилия Ботушарова, продължени от Атанас Пейков, тогавашен шеф на Археологическия музей до 1985 година Тридесет години по-късно разкопките още веднъж бяха възобновени за реституция на културно-историческата забележителност по самодейност на Община Пловдив и шефа на музея доцент доктор Костадин Кисьов. Последното изследване се управлява от София Христева.
Арх. Вера Коларова направи преди години плановото снимане на Небет тепе, на нея се дължи и опазването на разкритите остатъци от крепостта, както и Мина Боспачиева. Археологическият обект е разгласен за народен монумент на културата през 1995 година
Зам.-кметът по културата и туризма Пламен Панов предизвести, че достъпът до Небет тепе няма да бъде лимитиран, само че за туристите, които посещават комплекса с екскурзовод, се вкарва работно време - от 8 до 18 часа през лятото и от 8 до 17 часа през зимата. Комплексът се дава за ръководство на Археологическия музей.
Безплатен достъп до този миг има и на другите археологически монументи на културата навън - Римския стадион, Античния конгрес от двете страни на Централна поща, Източната врата на Филипопол, която се заключва през нощта. От Община Пловдив предизвестяват, че с изключение на видеокамери непрекъснато ще има жива защита.
Наричали го Симеонов хълм
Името Небет, на което е наречено знаковото място в Стария град, произлиза от турската дума „ невбет “, т.е. стража, което значи бдителен рид. През османския интервал на това място е бил ситуиран гарнизонът, който охранявал античния град. През 30-те години на предишния век тепето е известно като Симеонов рид, въпреки и за малко, на името на новородения правоприемник на български трон княз Симеон Сакскобургготски. Друго название на хълма е Музеев рид, обвързвано с най-даровития възпитаник на Орфей - тракиеца Музей. В по-късни времена се употребява и името Евмолпия, с което античните създатели са наричали Пловдив.
Археологическите разкопки, почнали през предишния век преди основаването на самобитен музей навън, са почнали под управлението на Димитър Цончев по отношение на концепцията за създаване на парк на хълма в Стария град. В началото на 60-те години изследването е обновено от Петър Детев, Христо Джамбов и Лилия Ботушарова, продължени от Атанас Пейков, тогавашен шеф на Археологическия музей до 1985 година Тридесет години по-късно разкопките още веднъж бяха възобновени за реституция на културно-историческата забележителност по самодейност на Община Пловдив и шефа на музея доцент доктор Костадин Кисьов. Последното изследване се управлява от София Христева.
Арх. Вера Коларова направи преди години плановото снимане на Небет тепе, на нея се дължи и опазването на разкритите остатъци от крепостта, както и Мина Боспачиева. Археологическият обект е разгласен за народен монумент на културата през 1995 година
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ