Свободите са това, което не може да ми се вземе,

„ Свободите са това, което не може да ми се вземе, а правата са това, което мога да изисквам от някого “, това сподели някогашният министър – ръководител и парламентарен арбитър Филип Димитров пред. „ Няма право на мир. От кого да се желае? От Господ? Има неща, които не можем да въведем в законово състояние. Или в случай че вършим това, изпадаме в утопична обстановка, която води до неспазване на прогласеното и компрометиране на акта, който го основава. Такъв е образецът с мира и войната. Има доста документи, които приказват и за мира, и за войната “, сподели той.

Димитров счита, че отношението към Бог е строго самостоятелно и то дава нюанси в другите групи хора. По негови думи има разбиране „ запад “. „ Беше неразрешено да се приказва за това по едно време, само че западният свят е формула, която още веднъж се появи и тя в никакъв случай не е преставала да има своя смисъл “, разясни той.

Димитров е на мнение, че лявото и дясното не са изгубили своя смисъл, въпреки че във времето има динамичност. „ Популистките течения са извънредно ляво и извънредно дясно и елементарно се сплотяват. Тези течения взимат много огромна поддръжка напоследък “, проучва политикът.

Той описа повече за своята книга „ Светлина на индивидите “. За нея показа, че тя би трябвало да се чете с религия. „ Когато приказвам за религия имам поради това вътрешно чувство, което хората имат, и което ни прави хора. Защото част от това да си човек е да имаш вероятност към божественото “, уточни Димитров.

Да си политик  е „ стигматизиращо “, счита той. За историческите си романи Филип Димитров споделя, че когато човек написа за минали столетия той би трябвало да изучи задоволително деликатно данните на тези, които са живели тогава.

Димитров описа повече и за своя разказ „ Братя “. „ Без лица историята е като нощно небе без звезди – неразбираема и скучна “, споделя Филип Димитров. Идеята, че ние можем да мислим за себе си като откъснати от околния свят е безусловно несериозна, счита той. „ Закономерността и случайността са тези, които дефинират историята. А случайността е пресечна точка на две закономерности. Което е опит да се избяга от свободата на волята. А свободата на волята е това, което дефинира делата. Историята е каузи. Свободата на волята в осъществяването на едно дело остава “, проучва Димитров.