Свободата на словото – тая митична концепция, която така пленява

Свободата на словото – тая митична идея, която по този начин пленява мозъците на фашистите и рашистите, до момента в който не се докопат до власт и тогава става пръв техен зложелател. 

Гледайте фашистите и рашистите у нас и гледайте фашистите и рашистите в русия, да вземем за пример. Първите – които през днешния ден реват за независимост на словото, ще се трансфорат във вторите сега, в който пипнат власт. Демек: убийци на свободата на словото. Ще затварят в пандиза за мнение друго от тяхното. Ще не разрешават медии и така нататък

Понеже дребното диктаторче дреме у всеки от тях, те не могат да си показват, че някой може да не е склонен с тях. Те считат, че свободата на словото идва с правото никой да не спори с тях.

Спорът те назовават „ цензура “, демонстрирайки стоманен дебилизъм. 

Те чакат, че всеки е освен задължен да чуе мнението им, само че и да го хареса и да се съгласи с него. Всичко друго от това те назовават „ цензура “. 

Използват всички вероятни канали за връзка, пишат, приказват, видеа снимат, конференции вършат, на които…

… на които споделят, че има цензура над тях. 

Разбира се, цензурата би означавало в никакъв случай да не помиришат информационен канал, само че те не се славят с доста разум и дарба да образуват мисъл. 

Нека обобщим: неуважаеми фашисти и рашисти, свободата на словото НЕ ви подсигурява наложително съгласяване и харесване, нито ви подсигурява, че САМО вие имате право да говорите. 

Фасонът на афектирана девственица по никакъв начин не ви отива, изключително имайки поради, че познаваме природата ви и знаем тъкмо какъв брой зли и нагли сте. 

Тия номера със „ засегнатото възприятие за правдивост “ можете да си ги играете по съветските малките екрани и в техните конгреси. 
_______________

Все са афектирани.

Нежни души, ще речеш, а те всъщност…

Да, виждам, че фашистите са най-чувствителните хора на тая земя. Все са афектирани на някой и нещо. Все възвишени цели и идеали пазят, че дори си разрешават и Бог да намесват. Дали са мюсюлмански или християнски фашисти, все Бог намесват в лудостта си. 

И убийства правят в името на Бога, който им е споделил да не убиват, а плячката след това между тях разделят. 

Най-раздутата им фикция е, че „ пазят Бог “. Е, не може да си толкоз самоуверен и надут. Просто не може. Освен, несъмнено, в случай че не си гневен фашист. Това върви с лудо самочувствие. 

Значи Бог, викате, има потребност от вашата помощ? От ВАШАТА помощ? Бог, това…?

Да речем, че си имате работа с естествен човек – набожен. И обидите Бог. Неговия. В който той има вяра. Човекът ще си каже, че е жалко, че не му харесва, само че че това си е сред вас си и Бог.

Фашистът обаче, който има дори едно-две убийства на сметката си, ще скочи да пази божеството, приравнявайки го до безпомощно творение, което баш на неговата помощ чака. 

Но да не се разливаме в религиозното безсрамие на фашиста. 

Повечето хора имат идеологията: „ Не бъди г*з “ и тя е чудесна идеология. Аз не желая твоето, ти не искай моето, ще се разберем отлично, не ми пречи да се развъртвам, аз не ти преча на теб. През останалото време, всеки прави каквото си желае. 

Фашистът обаче желае да има надзор над това какво правиш, какво приказваш, пред кого го приказваш, за какво го приказваш, по какъв начин го приказваш, какво мислиш, за какво го мислиш, склонен ли си с него, за какво не си склонен с него, по какъв начин може да те промени, по какъв начин може да те ликвидира, по какъв начин може всички да са като него. 

И, в случай че не му дадеш да ти се качи на главата, почва: ама… свободата на словото, но демокрацията, по какъв начин по този начин! 

Това досега, в който се докопа до власт, несъмнено. После стартира със законите за ограничение на демокрацията и свободата на словото, тъй като ги ненавижда.