Амнести: България с най-нисък стандарт на свобода на медиите в ЕС
Свободата на медиите и свободата на сдружаване се утежниха още повече, когато управляващите се насочиха към публицисти и критици и започнаха репресии против антиправителствени митинги. Такива са констатациите на Амнести Интернешънъл, оповестени в интернационален отчет за положението на човешките права през 2020 година
Широко публикувано остава домашното принуждение, а ресурсите за поддръжка на жертвите са незадоволителни.
Като част от незабавните ограничения против COVID-19 през март, държавното управление предложи промени в Наказателния кодекс, които да постановат огромни санкции и ефикасни присъди за разпространяване на погрешна информация. Президентът обаче наложи несъгласие на предлагането, преди то да стане закон, като се базира на отрицателното му влияние върху свободата на изложение, написа в отчета в раздел „ Свобода на изложение ". Свободата на медиите продължи да се утежнява. Журналистите, проверяващи проведената престъпност и корупцията, са изправени пред мощен политически и прокурорски напън под формата на закани и заплашване.
Като образец е посочен случай с проверяващия кореспондент Николай Стайков, който през юли е разпитан от прокуратурата и застрашен с наказателно гонене, откакто пусна документален филм, който замесва прокуратурата във финансово закононарушение. Няколко публицисти, отразяващи антиправителствените митинги в София през септември, бяха физически нападнати от полицията; единият е арестуван с часове. Комисарят по правата на индивида на Съвета на Европа назова дейностите „ неприемливи " и прикани управляващите да проверяват нападенията. В своя отчет за върховенството на закона през септември Европейската комисия изрази съществени опасения по отношение на неналичието на бистрота на собствеността върху медиите и означи, че медиите остават обект на последователен политически надзор.
България е класирана на 111-то място от 180 страни по Световния показател за независимост на пресата, с което остава държавата-членка на Европейски Съюз с най-нисък стандарт на независимост на медиите.
Относно свободата на сдружаване отчетът показва, че през юли съдружният сътрудник в държавното управление „ Обединени патриоти " предложи промени в Закона за юридическите лица с нестопанска цел, които биха наложили несъразмерен надзор и строги условия за докладване на организациите, получаващи задгранично финансиране. Коалиция от неправителствени организации предизвести, че промените са в несъгласие с Европейската спогодба за правата на индивида и законодателството на Европейски Съюз и ще основат враждебна среда за организациите на гражданското общество.
През септември десетки хора, в това число публицисти и полиция, бяха ранени и стотици бяха задържани, когато траялите месеци антиправителствени митинги в София бяха разпръснати принудително от силите за битка с безредиците. Полицията употребява пикантен спрей, сълзотворен газ и водни оръдия против протестиращи, които желаеха оставката на министър-председателя и на основния прокурор, както и смяна на държавното ръководство. Европейският парламент остро разкритикува „ насилствената и непропорционална интервенция " от страна на полицията и прикани управляващите да проверяват известията за несъразмерна приложимост на мощ. Властите насочиха вниманието си към компании и лица, свързани с митингите, които са били подложени на политически стимулирани преследвания и финансови инспекции.
По отношение на насилието против дамите и девойките, Амнести Интернешънъл установи, че домашното принуждение остава необятно публикувано и доста по-слабо докладвано. Според организации за отбрана на правата на дамите, пандемията от COVID-19 е изострила обстановката, при която най-малко осем дами са убити от техните сътрудници по време на двумесечното блокиране в цялата страна сред март и май.
За да се преглежда домашното принуждение като тежко наказуемо закононарушение, Наказателният кодекс изисква то да бъде осъществено в подтекста на „ редовно принуждение " или да бъде предшествано от три обособени акта на принуждение от същия причинител. Това излага жертвите на продължителни опасности и лимитира достъпа им до правораздаване, написа в отчета. Жертвите на принуждение са изправени пред разнообразни спънки при достъпа до услуги за поддръжка и правна помощ, а потенциалът в съществуващите приюти остава непълен.
През май българското държавното управление одобри национална стратегия за предварителна защита на домашното принуждение, ориентирана към възстановяване на координацията сред съответните институции и организации. Определението за обезчестяване в Наказателния кодекс не включва брачно обезчестяване и изисква доказателства за физическа опозиция от жертвата, което опонира на интернационалните стандарти.
Специалният докладчик на Организация на обединените нации за насилието над дами прикани България да промени Наказателния кодекс, с цел да включи наредба за обезчестяване, учредена на липса на единодушие и категорично обхващаща изнасилването в брака. Решение на Конституционния съд от 2018 година, с което Истанбулската спогодба е оповестена за несъвместима с българската конституция, продължава да попречва ратификацията на конвенцията.
В отчета се акцентира, че пандемията от COVID-19 и блокирането в цялата страна изостриха необятно публикуваната дискриминация против ромите. Между март и май локалните управляващи в София, Нова Загора, Казанлък, Ямбол и Сливен постановиха специфичен режим, включващ наложителна карантина за всички поданици, която се е прилагала непропорционално за махалите с ромско население и хората не са имали право да напущат обитаемоте места. В същото време управляващите не съумяха да обезпечат задоволителен и безвреден достъп до вода и канализация, медицински консумативи и храна по време на карантините, излагайки доста фамилии на спомагателен риск от зараза и беднотия поради ограниченията против COVID-19.
В община Бургас управляващите използваха безпилотни летателни апарати с термодатчици, с цел да мерят отдалечено температурата на жителите в ромските селища и да следят придвижването им. В град Ямбол управляващите използваха самолети за „ стерилизация " на ромския квартал, записал болести с COVID-19. Подчертава се, че такива ограничения са приложени единствено към ромските общности.
Враждебната анти-ромска изразителност се ускори по време на продължаващата пандемия, в която се включиха високопоставени представители н а властта с диалект на ненавист. Партия Вътрешна македонска революционна организация показва ромите като групова опасност за популацията, до момента в който министри от държавното управление с по-строги COVID-19 против ромите, предпоставяйки, че те съзнателно нарушават разпоредбите за физическо разграничаване.
През май специфичните докладчици на Организация на обединените нации за актуалните форми на расизъм и проблемите на малцинствата приканиха длъжностните лица да спрат речта на омразата и да прекратят рестриктивните мерки, ориентирани към обитаемоте с роми квартали, наблягайки, че те нарушават правото на жителите на тъждество и независимост на придвижване.
В отчета се показва, че представителите на ЛГБТИ общността в България са изправени пред дискриминация и обществено изключване. Проучване на организацията демонстрира, че над 70% от ЛГБТИ хората в България се усещат
принудена да крият половата си ориентировка, а 40% заобикалят избрани места от боязън да не бъдат нападнати или заплашвани.
Широко публикувано остава домашното принуждение, а ресурсите за поддръжка на жертвите са незадоволителни.
Като част от незабавните ограничения против COVID-19 през март, държавното управление предложи промени в Наказателния кодекс, които да постановат огромни санкции и ефикасни присъди за разпространяване на погрешна информация. Президентът обаче наложи несъгласие на предлагането, преди то да стане закон, като се базира на отрицателното му влияние върху свободата на изложение, написа в отчета в раздел „ Свобода на изложение ". Свободата на медиите продължи да се утежнява. Журналистите, проверяващи проведената престъпност и корупцията, са изправени пред мощен политически и прокурорски напън под формата на закани и заплашване.
Като образец е посочен случай с проверяващия кореспондент Николай Стайков, който през юли е разпитан от прокуратурата и застрашен с наказателно гонене, откакто пусна документален филм, който замесва прокуратурата във финансово закононарушение. Няколко публицисти, отразяващи антиправителствените митинги в София през септември, бяха физически нападнати от полицията; единият е арестуван с часове. Комисарят по правата на индивида на Съвета на Европа назова дейностите „ неприемливи " и прикани управляващите да проверяват нападенията. В своя отчет за върховенството на закона през септември Европейската комисия изрази съществени опасения по отношение на неналичието на бистрота на собствеността върху медиите и означи, че медиите остават обект на последователен политически надзор.
България е класирана на 111-то място от 180 страни по Световния показател за независимост на пресата, с което остава държавата-членка на Европейски Съюз с най-нисък стандарт на независимост на медиите.
Относно свободата на сдружаване отчетът показва, че през юли съдружният сътрудник в държавното управление „ Обединени патриоти " предложи промени в Закона за юридическите лица с нестопанска цел, които биха наложили несъразмерен надзор и строги условия за докладване на организациите, получаващи задгранично финансиране. Коалиция от неправителствени организации предизвести, че промените са в несъгласие с Европейската спогодба за правата на индивида и законодателството на Европейски Съюз и ще основат враждебна среда за организациите на гражданското общество.
През септември десетки хора, в това число публицисти и полиция, бяха ранени и стотици бяха задържани, когато траялите месеци антиправителствени митинги в София бяха разпръснати принудително от силите за битка с безредиците. Полицията употребява пикантен спрей, сълзотворен газ и водни оръдия против протестиращи, които желаеха оставката на министър-председателя и на основния прокурор, както и смяна на държавното ръководство. Европейският парламент остро разкритикува „ насилствената и непропорционална интервенция " от страна на полицията и прикани управляващите да проверяват известията за несъразмерна приложимост на мощ. Властите насочиха вниманието си към компании и лица, свързани с митингите, които са били подложени на политически стимулирани преследвания и финансови инспекции.
По отношение на насилието против дамите и девойките, Амнести Интернешънъл установи, че домашното принуждение остава необятно публикувано и доста по-слабо докладвано. Според организации за отбрана на правата на дамите, пандемията от COVID-19 е изострила обстановката, при която най-малко осем дами са убити от техните сътрудници по време на двумесечното блокиране в цялата страна сред март и май.
За да се преглежда домашното принуждение като тежко наказуемо закононарушение, Наказателният кодекс изисква то да бъде осъществено в подтекста на „ редовно принуждение " или да бъде предшествано от три обособени акта на принуждение от същия причинител. Това излага жертвите на продължителни опасности и лимитира достъпа им до правораздаване, написа в отчета. Жертвите на принуждение са изправени пред разнообразни спънки при достъпа до услуги за поддръжка и правна помощ, а потенциалът в съществуващите приюти остава непълен.
През май българското държавното управление одобри национална стратегия за предварителна защита на домашното принуждение, ориентирана към възстановяване на координацията сред съответните институции и организации. Определението за обезчестяване в Наказателния кодекс не включва брачно обезчестяване и изисква доказателства за физическа опозиция от жертвата, което опонира на интернационалните стандарти.
Специалният докладчик на Организация на обединените нации за насилието над дами прикани България да промени Наказателния кодекс, с цел да включи наредба за обезчестяване, учредена на липса на единодушие и категорично обхващаща изнасилването в брака. Решение на Конституционния съд от 2018 година, с което Истанбулската спогодба е оповестена за несъвместима с българската конституция, продължава да попречва ратификацията на конвенцията.
В отчета се акцентира, че пандемията от COVID-19 и блокирането в цялата страна изостриха необятно публикуваната дискриминация против ромите. Между март и май локалните управляващи в София, Нова Загора, Казанлък, Ямбол и Сливен постановиха специфичен режим, включващ наложителна карантина за всички поданици, която се е прилагала непропорционално за махалите с ромско население и хората не са имали право да напущат обитаемоте места. В същото време управляващите не съумяха да обезпечат задоволителен и безвреден достъп до вода и канализация, медицински консумативи и храна по време на карантините, излагайки доста фамилии на спомагателен риск от зараза и беднотия поради ограниченията против COVID-19.
В община Бургас управляващите използваха безпилотни летателни апарати с термодатчици, с цел да мерят отдалечено температурата на жителите в ромските селища и да следят придвижването им. В град Ямбол управляващите използваха самолети за „ стерилизация " на ромския квартал, записал болести с COVID-19. Подчертава се, че такива ограничения са приложени единствено към ромските общности.
Враждебната анти-ромска изразителност се ускори по време на продължаващата пандемия, в която се включиха високопоставени представители н а властта с диалект на ненавист. Партия Вътрешна македонска революционна организация показва ромите като групова опасност за популацията, до момента в който министри от държавното управление с по-строги COVID-19 против ромите, предпоставяйки, че те съзнателно нарушават разпоредбите за физическо разграничаване.
През май специфичните докладчици на Организация на обединените нации за актуалните форми на расизъм и проблемите на малцинствата приканиха длъжностните лица да спрат речта на омразата и да прекратят рестриктивните мерки, ориентирани към обитаемоте с роми квартали, наблягайки, че те нарушават правото на жителите на тъждество и независимост на придвижване.
В отчета се показва, че представителите на ЛГБТИ общността в България са изправени пред дискриминация и обществено изключване. Проучване на организацията демонстрира, че над 70% от ЛГБТИ хората в България се усещат
принудена да крият половата си ориентировка, а 40% заобикалят избрани места от боязън да не бъдат нападнати или заплашвани.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ