Живко Желев: Тютюнът е печеливш бизнес, който искаме да...
СВИЛЕНГРАД - МУСТРАК
Интервю на Михаил МИХАЙЛОВ
Живко Желев е производител на тютюн от свиленградското село Мустрак. Той е и заместник- ръководител на Националната конфедерация на тютюнопроизводителите в България НКТБ. Желев е роден през 1965 година в Свиленград. През 1984 година приключва милиционерската школа в Пазарджик и работи в системата на Министерство на вътрешните работи до пенсия. С произвеждане на тютюн се занимава повече от 20 години. Първоначално гледал 200 декара, след това 100, а в този момент едвам 20 декара. Живко Желев е самостоятелен общински консултант в Свиленград. Участва в комисиите по земеделие, правната и тази по спор на ползи в Общински съвет.
- Г-н Желев, кои са главните проблеми в тютюнопроизводстото сега у нас?
- Основният проблем е, че това е един доста печеливш бизнес, а ние се опитваме да го затрием. С развъждането на тютюн са се занимавали генерации българи от цялата страна. А в този момент по европейската инструкция до 2020 година би трябвало да спре субсидирането в сектора. А търсене на български тютюн има от целия свят, тъй като е доста първокласен и на ниска цена.
- От какво се оплакват най-много производителите, за които дава отговор вашата браншова организация?
- Основните проблеми пристигнаха в последните години от гръцката компания „ Михайлидис ”, която завлече към 2000 най-вече дребни производители от цялата страна. Тя изкупи тютюн за към 2,4 милиона лв., а не го заплати на производителите. Засегнати са както стопани от Свиленград, по този начин и от Първомай, Гоце Делчев и Северна България. Друг огромен проблем е, че референтните заплащания се правят еднократно, а е по-добре да се дават на два транша, с цел да може и зимата да си наторим нивите, с цел да дадат добра годишна продукция.
- Обяснете по-подробно за това референтно заплащане, какъв брой действително дотации вземате на декар и на кг продукция?
- Референтните заплащания са на база от 2007 до 2009 година, каквото количество сме произвеждали през този интервал. Плащанията са от 2010 до 2020 година, като всяка година сумата се понижа с по 5%. Иначе сумите, които се заплащат по СЕП, са едвам 10 -12 лв..
- Вие какъв брой декара тютюн отглеждате в този момент и какъв вид?
- С произвеждане на тютюн се занимавам повече от 20 години. Първоначално гледах 200 декара, след това 100, а в този момент едвам 20 декара. Работим на първо място със сорта „ Басма ” в Свиленградския край. Преди две години от 25 декара изкарах 2700 кг продукция.
- Когато страната спре да субсидира тютюнопроизводството, с какво ще се занимавате?
- Не виждам за какво в България би трябвало да стопираме производството на тютюн. То е обичайно за нас, а и има засилен интерес от огромни страни, които желаят да пазарят тъкмо нашата продукция, тъй като е все по-качествена. Китай желае да купува тютюн от нас, а ние си затриваме производството. Но много от производителите на тютюн в община Свиленград към този момент се преориентираха към зеленчукопроизводство или отглеждане на животни. Отглеждат най-вече дини, домати и краставици. Но и там проблеми не липсват. Миналата година удари градушка два-три пъти и унищожи огромна част от продукцията, а производителите са най-вече дребни и нямат опция да си застраховат продукцията. Нямаме наоколо и зеленчукова борса, а би трябвало да вървят чак в Плодовитово, което също е проблем.
Някои посадиха лавандулови полета, бадеми и други трайни насаждения, само че там вложенията са огромни и не са за всеки.
- Колко сорта тютюн се отглеждат в България?
- Основно се работят четири сорта: " Бърнлей ", " Виржиния ", " Кабакулак " или " Тервел " и " Басма ". В нашия район отглеждаме най-вече сорта " Басма ". Защото басмата е най-подходящ за нашите климатични условия. Освен това при нас от нея вадим от 100 до 150 кг продукция от декар през другите години, а в Крумовградско заради по-лошите земи и климат получават добиви по 60-80 кг на декар. Разходите, които имаме за един декар тютюн, са към 500 лв. и тук, и там.
- Именно производителите на сорта " Басма " имаха искания, че продукцията им се изкупува на доста ниски цени?
- Повечето от дребните производители на тютюн са от гласоподавателите на Движение за права и свободи, по тази причина и партията лобира изкупната цена на един звук продукция да е по-висока от тази до два тона. А над два тона цената напълно пада. В цяла Европа се заплаща на кг създаден артикул, а единствено тук се изхитриха да ограбват труда на по-големите производители. Защото не се гледа толкоз качеството на продукцията, а кой какъв брой тона предава, с един кг да надвишиш нормите, и губиш по 10 стотинки на кг продукция. От НКТБ заведохме по този мотив две каузи във Върховния административен съд и ги спечелихме, само че тютюнът е към този момент изкупен и заплатен.
- Изкупните цени през последните години непрестанно се усилват, на какво се дължи този факт?
- За 2015 година изкупуваха басмата на цени до 1 звук – 2,40 лева./кг, до 2 тона – 2,30 лева./кг, а над два тона на смешните 1,65 лева./кг. Миналата година цената на вид " Басма " стигна до 7-7,80 лева./кг. Това е по този начин, тъй като тютюнопроизводителите понижиха доста. Повечето избягаха в чужбина – Гърция, Италия, Англия и Германия, с цел да търсят прехранване там. Отглежданите площи с тютюн надлежно също понижиха в пъти. А търсене на пазара за българския тютюн има. Огромен проблем сега е и намирането на работна ръка, тъй като това е доста трудоемко произвеждане.
- А във вашето село Мустрак какъв брой тютюн се създава?
- За последните година-две продукцията ни варира сред 100 и 120 тона, а в село Шишманово предават по 300 тона годишно. Преди пет години в Мустрак се засаждаха 3000 декара с тютюн, а последната година те са едвам 1000 декара.
- Имате ли наблюдения по какъв начин са нещата в сектора в прилежащите страни?
- Имам директни наблюдения от Гърция и Македония, тъй като са ни конкуренция. И в двете ни съседки дотациите са доста по-високи от нашите. В Гърция, която е също член на Европейски Съюз, получават по 200 евро на декар тютюн, а при нас едвам доближават до 150 лв. на декар. Гърците получават и по 5 евро държавна награда на декар. За Македония не знам съответни суми, само че знам, че страната субсидира тютюнопроизводителите съществено, тъй като то се развива и пораства. Дори доста от компаниите, които изкупуват продукцията, се ориентираха към този момент към Македония./Хасковска Марица
Интервю на Михаил МИХАЙЛОВ
Живко Желев е производител на тютюн от свиленградското село Мустрак. Той е и заместник- ръководител на Националната конфедерация на тютюнопроизводителите в България НКТБ. Желев е роден през 1965 година в Свиленград. През 1984 година приключва милиционерската школа в Пазарджик и работи в системата на Министерство на вътрешните работи до пенсия. С произвеждане на тютюн се занимава повече от 20 години. Първоначално гледал 200 декара, след това 100, а в този момент едвам 20 декара. Живко Желев е самостоятелен общински консултант в Свиленград. Участва в комисиите по земеделие, правната и тази по спор на ползи в Общински съвет.
- Г-н Желев, кои са главните проблеми в тютюнопроизводстото сега у нас?
- Основният проблем е, че това е един доста печеливш бизнес, а ние се опитваме да го затрием. С развъждането на тютюн са се занимавали генерации българи от цялата страна. А в този момент по европейската инструкция до 2020 година би трябвало да спре субсидирането в сектора. А търсене на български тютюн има от целия свят, тъй като е доста първокласен и на ниска цена.
- От какво се оплакват най-много производителите, за които дава отговор вашата браншова организация?
- Основните проблеми пристигнаха в последните години от гръцката компания „ Михайлидис ”, която завлече към 2000 най-вече дребни производители от цялата страна. Тя изкупи тютюн за към 2,4 милиона лв., а не го заплати на производителите. Засегнати са както стопани от Свиленград, по този начин и от Първомай, Гоце Делчев и Северна България. Друг огромен проблем е, че референтните заплащания се правят еднократно, а е по-добре да се дават на два транша, с цел да може и зимата да си наторим нивите, с цел да дадат добра годишна продукция.
- Обяснете по-подробно за това референтно заплащане, какъв брой действително дотации вземате на декар и на кг продукция?
- Референтните заплащания са на база от 2007 до 2009 година, каквото количество сме произвеждали през този интервал. Плащанията са от 2010 до 2020 година, като всяка година сумата се понижа с по 5%. Иначе сумите, които се заплащат по СЕП, са едвам 10 -12 лв..
- Вие какъв брой декара тютюн отглеждате в този момент и какъв вид?
- С произвеждане на тютюн се занимавам повече от 20 години. Първоначално гледах 200 декара, след това 100, а в този момент едвам 20 декара. Работим на първо място със сорта „ Басма ” в Свиленградския край. Преди две години от 25 декара изкарах 2700 кг продукция.
- Когато страната спре да субсидира тютюнопроизводството, с какво ще се занимавате?
- Не виждам за какво в България би трябвало да стопираме производството на тютюн. То е обичайно за нас, а и има засилен интерес от огромни страни, които желаят да пазарят тъкмо нашата продукция, тъй като е все по-качествена. Китай желае да купува тютюн от нас, а ние си затриваме производството. Но много от производителите на тютюн в община Свиленград към този момент се преориентираха към зеленчукопроизводство или отглеждане на животни. Отглеждат най-вече дини, домати и краставици. Но и там проблеми не липсват. Миналата година удари градушка два-три пъти и унищожи огромна част от продукцията, а производителите са най-вече дребни и нямат опция да си застраховат продукцията. Нямаме наоколо и зеленчукова борса, а би трябвало да вървят чак в Плодовитово, което също е проблем.
Някои посадиха лавандулови полета, бадеми и други трайни насаждения, само че там вложенията са огромни и не са за всеки.
- Колко сорта тютюн се отглеждат в България?
- Основно се работят четири сорта: " Бърнлей ", " Виржиния ", " Кабакулак " или " Тервел " и " Басма ". В нашия район отглеждаме най-вече сорта " Басма ". Защото басмата е най-подходящ за нашите климатични условия. Освен това при нас от нея вадим от 100 до 150 кг продукция от декар през другите години, а в Крумовградско заради по-лошите земи и климат получават добиви по 60-80 кг на декар. Разходите, които имаме за един декар тютюн, са към 500 лв. и тук, и там.
- Именно производителите на сорта " Басма " имаха искания, че продукцията им се изкупува на доста ниски цени?
- Повечето от дребните производители на тютюн са от гласоподавателите на Движение за права и свободи, по тази причина и партията лобира изкупната цена на един звук продукция да е по-висока от тази до два тона. А над два тона цената напълно пада. В цяла Европа се заплаща на кг създаден артикул, а единствено тук се изхитриха да ограбват труда на по-големите производители. Защото не се гледа толкоз качеството на продукцията, а кой какъв брой тона предава, с един кг да надвишиш нормите, и губиш по 10 стотинки на кг продукция. От НКТБ заведохме по този мотив две каузи във Върховния административен съд и ги спечелихме, само че тютюнът е към този момент изкупен и заплатен.
- Изкупните цени през последните години непрестанно се усилват, на какво се дължи този факт?
- За 2015 година изкупуваха басмата на цени до 1 звук – 2,40 лева./кг, до 2 тона – 2,30 лева./кг, а над два тона на смешните 1,65 лева./кг. Миналата година цената на вид " Басма " стигна до 7-7,80 лева./кг. Това е по този начин, тъй като тютюнопроизводителите понижиха доста. Повечето избягаха в чужбина – Гърция, Италия, Англия и Германия, с цел да търсят прехранване там. Отглежданите площи с тютюн надлежно също понижиха в пъти. А търсене на пазара за българския тютюн има. Огромен проблем сега е и намирането на работна ръка, тъй като това е доста трудоемко произвеждане.
- А във вашето село Мустрак какъв брой тютюн се създава?
- За последните година-две продукцията ни варира сред 100 и 120 тона, а в село Шишманово предават по 300 тона годишно. Преди пет години в Мустрак се засаждаха 3000 декара с тютюн, а последната година те са едвам 1000 декара.
- Имате ли наблюдения по какъв начин са нещата в сектора в прилежащите страни?
- Имам директни наблюдения от Гърция и Македония, тъй като са ни конкуренция. И в двете ни съседки дотациите са доста по-високи от нашите. В Гърция, която е също член на Европейски Съюз, получават по 200 евро на декар тютюн, а при нас едвам доближават до 150 лв. на декар. Гърците получават и по 5 евро държавна награда на декар. За Македония не знам съответни суми, само че знам, че страната субсидира тютюнопроизводителите съществено, тъй като то се развива и пораства. Дори доста от компаниите, които изкупуват продукцията, се ориентираха към този момент към Македония./Хасковска Марица
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ