Новите мании – невидима заплаха
Свикнали сме да мислим за зависимостите като за персонален проблем. Наркотици, алкохол, никотин, захар – злоупотребата с тях е разследване от самостоятелно психическо или прочувствено разстройване. Отказването от тях включва физическо отричане, съобразено със положението, с друга степен на компликация и самостоятелна или в дребна група терапия от експерт или различен тип прочувствена помощ.
Всичко е тъкмо по този начин, само че в последните десетилетия се развиват нов тип мании, в които всеки може да се разпознае малко или доста.
Разликата с нормалните зависимости е тяхната повсеместност, т.е. те обгръщат огромни маси от хора, за които е особено едно и също държание. В основата им също има взаимозависимост, само че тя не е към несъмнено вещество, т.е. ненапълно физическа, а към избран вид държание, което сплотява огромна част от обществото по идентичен метод.
Телевизия – наясно сме в каква степен тя участва в живота ни. „ Ако нещо не го дават по малкия екран, значи не се е случило ”. За взаимозависимост приказваме когато сме нещастни, когато тв приемникът не работи. Тишината е мъчно търпима, по тази причина даже и да не гледаме нещо несъмнено, той е включен. Учени са потвърдили, че пред тв приемника се забавя умствената активност, което очевидно е желано в края на работния ден на мнозина. Предпочитанията към дадени излъчвания или водещи, също минава положителните правила, когато героите стават по- близки от действителните близки, а воин и артист се сливат в един облик. Страданието, когато смъкват от ефир някое предаване или привършва обичания сериал е показателно. Подобно на литературата малкия екран е тип бягство, само че за разлика от нея, то не придвижва в различен свят, чиито граници обрисува личното въображение, а в противен случай потапя те в изцяло „ изфабрикуван ” и не оставя нищо на въображението, тъй като то на процедура заспива на дивана пред тв приемника.
Шопинг – и различен път сме споменавали за заплахите от обичаната ни „ шопинг терапия ”, в която удавяме дребните и по- огромните неудачи и неприятни моменти. За проблем приказваме при неналичието на надзор, безсистемност, обсебването от мисълта за новата ( постоянно изцяло непотребна ) покупка. Когато не зачитаме фамилния бюджет и не даваме сметка за изхарчените пари. Често неконтролируемото пазаруване и трупане на движимости отразява вътрешна празнота, ниско самочувствие, което се компенсира с полезността на стоките. Защото консуматорското мислене, на което благодарение на маркетинга и рекламата ставаме волна или неволна жертва, ни е научило, че полезността на човек се мери с полезността на неговите движимости – нормално маркови и скъпи.
С консуматорското мислене, съчетано с ниско самочувствие, можем да свържем и друга страховита взаимозависимост – работохолизма. Работохоликът работи, когато това не се изисква от него, даже и не може да се сметне за престарание за дивиденти. То е над съзнателния блян да се харесаш на шефа си. Това е положение на привързаност към напрежението, към крайните периоди и адреналина, който те води към повече и повече работа. Работохолизмът за трупане на материални богатства – повече работа значи по- огромен къща, по- нов автомобил, повече влиятелни ваканции и придобивки е по- малко заплашителен от другия тип. Намирането на сфера, в която си скъп и почитан поради безкрайния труд подкрепя една ниска самокритика и пропусната родителска деликатност и поддръжка. Стремежът да се харесаш и да бъдеш окуражителен, въпреки да виждаш, че вършиш работата и на различен, застрашавайки здравето си. Това води до ексклузивен стрес и здравословни проблеми, както и нарушени или изчезнали връзки със фамилията и приятелите, лишавайки те изцяло от друга среда, с изключение на служебната. Този вакуум бива запълван с от ден на ден и повече работа, което на процедура води работохолика в обаян кръг.
Друг тип болестно положение на обществото, стремежът към идеален външен тип, поражда две близки една до друга завладяващи мании – привързаност към поддържане на физическата форма и към разкрасяването. Естествено, че няма нищо неприятно в това човек да се грижи за положителната си форма. Да поддържа тялото си в кондиция, с добре тренирано и издръжливо сърце и мускули. Но, изключително при мъжете, това може да добие чудовищни размери. Придържането към избрани стандарти „ какво харесват дамите и какво плаши мъжете ”, може да трансформира едно тренирано тяло в гротескна купчина мускули. Неизпълнението на ежедневната стратегия извършения, с дадена активност и поредност води до тревога, вманиачаване, нервност, даже виновност и самонаказание.
При дамите този резултат се получава от ненаправен маникюр и изрядна прическа, разкрасителни процедури. Поддържането на здравословното самочувствие изисква известни грижи от страна на всеки, само че когато това изпълва съзнанието – салони за хубост, спа и други разкрасителни процедури, това буди паника. Още повече когато то не носи на дамата релакс и комфорт, а само мъчителна нужда просто да бъде свършено непременно, като обвързване, а не наслаждение. С развиване на пластичната и естетичната хирургия този комплекс, за идеален външен тип, добива нови, непредвидени и доста интензивни направления. И в ненаучните среди към този момент се приказва за пристрастяване към пластичната хирургия. Това, което е належащо за положителното самочувствие, да вземем за пример на дълго кърмила жена с увяхнал бюст, постоянно придобива повече от грозни измерения. Ботокс и силикон на невероятни места и в невероятни количества, липосукции и обтягане на бръчки – те просто трансформират лицето до нещо, което губи връзката си с човешкия жанр. Примерите са в действителност доста. Медицината, която оказва помощ, и даже леко намига за положителното самочувствие, се изражда, моделирайки освен телата, а и орисите на жертвите си с към този момент извънредно неприветлив тип.
Не бихме могли да кажем с една дума, на какво се дължи такова всеобщо „ психиране ”. Глобализацията, урбанизацията, консуматорското мислене сплотява хората в огромни общности. От друга страна е намесата на поведенческата логика на психиката в правенето на маркетингови тактики, реклами и въобще всевъзможен тип интервенция на подсъзнателно равнище, на което леко или по никакъв начин не се съпротивляваме. „ Психираните ” маси се ръководят елементарно, податливи са на въздействия и не могат да бъдат „ излекувани ”, както един пияч в клиника. Затова слагам медиите, изключително малкия екран, като основен провинен, те не инцидентно са четвъртата власт. Власт, която към този момент подчинява всички останали.
Всичко е тъкмо по този начин, само че в последните десетилетия се развиват нов тип мании, в които всеки може да се разпознае малко или доста.
Разликата с нормалните зависимости е тяхната повсеместност, т.е. те обгръщат огромни маси от хора, за които е особено едно и също държание. В основата им също има взаимозависимост, само че тя не е към несъмнено вещество, т.е. ненапълно физическа, а към избран вид държание, което сплотява огромна част от обществото по идентичен метод.
Телевизия – наясно сме в каква степен тя участва в живота ни. „ Ако нещо не го дават по малкия екран, значи не се е случило ”. За взаимозависимост приказваме когато сме нещастни, когато тв приемникът не работи. Тишината е мъчно търпима, по тази причина даже и да не гледаме нещо несъмнено, той е включен. Учени са потвърдили, че пред тв приемника се забавя умствената активност, което очевидно е желано в края на работния ден на мнозина. Предпочитанията към дадени излъчвания или водещи, също минава положителните правила, когато героите стават по- близки от действителните близки, а воин и артист се сливат в един облик. Страданието, когато смъкват от ефир някое предаване или привършва обичания сериал е показателно. Подобно на литературата малкия екран е тип бягство, само че за разлика от нея, то не придвижва в различен свят, чиито граници обрисува личното въображение, а в противен случай потапя те в изцяло „ изфабрикуван ” и не оставя нищо на въображението, тъй като то на процедура заспива на дивана пред тв приемника.
Шопинг – и различен път сме споменавали за заплахите от обичаната ни „ шопинг терапия ”, в която удавяме дребните и по- огромните неудачи и неприятни моменти. За проблем приказваме при неналичието на надзор, безсистемност, обсебването от мисълта за новата ( постоянно изцяло непотребна ) покупка. Когато не зачитаме фамилния бюджет и не даваме сметка за изхарчените пари. Често неконтролируемото пазаруване и трупане на движимости отразява вътрешна празнота, ниско самочувствие, което се компенсира с полезността на стоките. Защото консуматорското мислене, на което благодарение на маркетинга и рекламата ставаме волна или неволна жертва, ни е научило, че полезността на човек се мери с полезността на неговите движимости – нормално маркови и скъпи.
С консуматорското мислене, съчетано с ниско самочувствие, можем да свържем и друга страховита взаимозависимост – работохолизма. Работохоликът работи, когато това не се изисква от него, даже и не може да се сметне за престарание за дивиденти. То е над съзнателния блян да се харесаш на шефа си. Това е положение на привързаност към напрежението, към крайните периоди и адреналина, който те води към повече и повече работа. Работохолизмът за трупане на материални богатства – повече работа значи по- огромен къща, по- нов автомобил, повече влиятелни ваканции и придобивки е по- малко заплашителен от другия тип. Намирането на сфера, в която си скъп и почитан поради безкрайния труд подкрепя една ниска самокритика и пропусната родителска деликатност и поддръжка. Стремежът да се харесаш и да бъдеш окуражителен, въпреки да виждаш, че вършиш работата и на различен, застрашавайки здравето си. Това води до ексклузивен стрес и здравословни проблеми, както и нарушени или изчезнали връзки със фамилията и приятелите, лишавайки те изцяло от друга среда, с изключение на служебната. Този вакуум бива запълван с от ден на ден и повече работа, което на процедура води работохолика в обаян кръг.
Друг тип болестно положение на обществото, стремежът към идеален външен тип, поражда две близки една до друга завладяващи мании – привързаност към поддържане на физическата форма и към разкрасяването. Естествено, че няма нищо неприятно в това човек да се грижи за положителната си форма. Да поддържа тялото си в кондиция, с добре тренирано и издръжливо сърце и мускули. Но, изключително при мъжете, това може да добие чудовищни размери. Придържането към избрани стандарти „ какво харесват дамите и какво плаши мъжете ”, може да трансформира едно тренирано тяло в гротескна купчина мускули. Неизпълнението на ежедневната стратегия извършения, с дадена активност и поредност води до тревога, вманиачаване, нервност, даже виновност и самонаказание.
При дамите този резултат се получава от ненаправен маникюр и изрядна прическа, разкрасителни процедури. Поддържането на здравословното самочувствие изисква известни грижи от страна на всеки, само че когато това изпълва съзнанието – салони за хубост, спа и други разкрасителни процедури, това буди паника. Още повече когато то не носи на дамата релакс и комфорт, а само мъчителна нужда просто да бъде свършено непременно, като обвързване, а не наслаждение. С развиване на пластичната и естетичната хирургия този комплекс, за идеален външен тип, добива нови, непредвидени и доста интензивни направления. И в ненаучните среди към този момент се приказва за пристрастяване към пластичната хирургия. Това, което е належащо за положителното самочувствие, да вземем за пример на дълго кърмила жена с увяхнал бюст, постоянно придобива повече от грозни измерения. Ботокс и силикон на невероятни места и в невероятни количества, липосукции и обтягане на бръчки – те просто трансформират лицето до нещо, което губи връзката си с човешкия жанр. Примерите са в действителност доста. Медицината, която оказва помощ, и даже леко намига за положителното самочувствие, се изражда, моделирайки освен телата, а и орисите на жертвите си с към този момент извънредно неприветлив тип.
Не бихме могли да кажем с една дума, на какво се дължи такова всеобщо „ психиране ”. Глобализацията, урбанизацията, консуматорското мислене сплотява хората в огромни общности. От друга страна е намесата на поведенческата логика на психиката в правенето на маркетингови тактики, реклами и въобще всевъзможен тип интервенция на подсъзнателно равнище, на което леко или по никакъв начин не се съпротивляваме. „ Психираните ” маси се ръководят елементарно, податливи са на въздействия и не могат да бъдат „ излекувани ”, както един пияч в клиника. Затова слагам медиите, изключително малкия екран, като основен провинен, те не инцидентно са четвъртата власт. Власт, която към този момент подчинява всички останали.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ