Свикнали сме да чуваме по адрес на някои хора епитета

Свикнали сме да чуваме по адрес на някои хора епитета плужек като изложение на избрани не доста привлекателни черти на характера. Ако създадем информация, незабавно разбираме, че плужек е друго название на голия охлюв, който е сухоземно мекотело.

Голите охлюви се разграничават от добре познатите ни техни родственици, с които са се разделили в процеса на еволюцията, по неналичието на черупка. Да се ориентира човек в това семейство животни е комплицирана задача, защото голи охлюви се назовават мекотели от обособени таксони, а познаването на техните специфики изисква сериозна подготовка.

Все отново общата информация за голия охлюв ще даде известна ориентировка в комплицираната система на коремоногите мекотели.

Класификация на голия охлюв

Различните таксономични фамилии голи охлюви образуват част от няколко разнообразни еволюционни линии, включващи животинският тип, наименуван охлюв. Различните фамилии охлюви не са тясно свързани между тях, макар повърхностното подобие в цялостната форма на тялото.

Състоянието без черупка е възниквало доста пъти изцяло без връзка от самото начало на еволюцията и това е направило категорията на охлювите полифилетична. Това е повода към момента да продължава изследването на вида гол охлюв.

Гол, земен охлюв или плужек са названия на сухоземното коремоного мекотело, чиято най-съществена характерност е неналичието на черупка. С думата гол се значат също и тези мекотели, на които черупката е понижена или е вътрешна и дребна и не разрешава на животното да се скрие цялото в нея. Названието се отнася за редица представители на морските охлюви.

Плужекът е безгръбначно трипластно животно, което има директна връзка с мидата. Семейството, към което принадлежи, отстъпва по бройка и многообразие единствено на членестоногите.

Как наподобява голият охлюв?

Голият охлюв има меко тяло, нормално кафяво или сиво на цвят. Обикновено варира на величина, от 0, 6 сантиметра до 10, 2 сантиметра, може и повече. Когато се движи по някаква повърхнина, той оставя слузеста диря, сребриста на цвят.

Устата им е сходна на тази на мухите, с нея стържат и дъвчат растителни тъкани. С устата си огромният охлюв основават дупки с неправилна форма. Щетите, които нанасят по време на хранене, могат да бъдат напълно незабележими, козметични, само че могат да доведат растението до стрес и дори да загине.

Тялото на един гол охлюв се състои главно от вода и без черупката меките им тъкани изсъхват елементарно. За да могат да се предпазят, те генерират слуз, която има витално значимо значение, тя им оказва помощ да живеят. Повечето типове са най-активни след дъжд, тъй като тогава почвата е влажна. В сухото време се крият по влажни места, каквито са дървесната кора, паднали дървета, направени от хората предмети като саксиите за цветя, където могат да запазят телата си влажни.

Външно анатомията на голите охлюви им включва следните елементи:

Пипала

Като всяко белодробно земно коремоного, голият охлюв има два чифта пипала на главата си. С по-горният чифт усеща слънчевата светлина и най-после им има очи, до момента в който долния чифт дава отговор за миризмата. Двата чифта могат да се прибират.

Кожух

На горната част на животното, зад главата му се намират кожухът му, който има форма на седло. Под него са ситуирани гениталиите и анусът му. От дясната страна на този кожух има респираторен отвор, който не се вижда в затворено състояние, само че отворен, е елементарно забележим. Нарича се още пневмостом.

Опашка

Опашката съставлява тази част на животното, която се намира зад кожуха му.

Кил

Някои от типовете гол охлюв имат ясно забележима част, било, който минава през целия тил и стига доникъде на опашката. Тази част се назовава кил.

Крак

Долната част на животното е плоска и се назовава крайник. Подобно на останалите от типа коремоноги, плужекът се придвижва чрез ритмично повтарящи се талази, които идват от контракциите на мускулите под крайници. Заедно с това охлювът отделя слуз, върху която се движи и по този начин крайници му не се поврежда от до момента с повърхността. При някои от типовете около крайници има конструкция, която е известна като крачната ресна.

Рудиментарна черупка

Болшинството от голите охлюви са запазили някаква част от черупката си и тя най-често се намира от вътрешната страна. Тази органична част нормално извършва роля на склад на калциевите соли, в композиция с храносмилателни жлези. При някои типове има вътрешна черупка.

Поведение на голия охлюв в виталната му среда

Когато един гол охлюв бъде нападнат, той свива тялото си и става, по-твърд, по-компактен, по-неподвижен и по-кръгъл. Така той става крепко прикачен към субстрата. Като прибавим и слузта, която отделят, тези съставни елементи го вършат сложен за вкопчване от преследващия го див звяр. Някои от типовете могат да откъснат част от опашката си в опит да се измъкнат от преследвача си. Има голи охлюви, които прекарват зимата в хибернация подземен в умерения климат, а при някои типове зрелите екземпляри умират през есента.

Те са склонни да се състезават и това е част от държанието им, само че не е еднообразно при всички типове. Голите охлюви са нападателни, когато нападат свои себеподобни или други типове, с цел да доближат до ресурсите за живот. Агресивността им не е непрекъсната, а е стимулирана единствено от положението на хранителния запас. През зимата се демонстрират като разговорлив тип.

Хранене на голия охлюв

Когато приказваме за храна за голия охлюв, би трябвало да имаме поради, че става въпрос за всеяден тип. Храни се с необятен набор органична материя включително листата на живите растения, лишеите, гъбите, даже мършата и то от личния си тип. Някои от тях принадлежат към хищниците и ядат други плужеци, или земни червеи.

Към менюто им можем да прибавим редица зеленчуци. Подправките и цветята са също част от храната им. Те обичат петуниите, хризантемите, лилиите, нарцисите, тинтявата, игликата, ружите, ирисите. Ядат и ягоди, моркови, зеле, ябълки, круши, само че единствено в случай че нямат достъп до друга храна.

Най-любимата храна на голите охлюви са пресните листа. Нежните листа на разсада мощно ще пострадат, в случай че голите охлюви го доближат. Много от тях ядат и гъби. Някои ядат единствено избрани елементи на гъбата, други протягат ръка на нея единствено в избран етап на развиване. Случва се обаче да изядат цели гъби, без да се преценяват с никаква селекция в стадия.

Размножаване на голия охлюв

Плужекът е хермафродит. Всеки образец има както мъжките, по този начин и женските полови органи, само че най-често различен охлюв би трябвало да оплоди яйцата, които всеки носи в тялото си.

Един гол охлюв снася до 300 яйца. Това става, когато са налице оптимални за размножаване условия, най-често през пролетта и наесен.

Яйцата наподобяват на гел и са групирани по 25 на дълбочина към 2, 5 сантиметра в рохкава почва и са покрити със слузесто вещество.

Излюпването на яйцата е след към 30 дни. Ако е изсъхнало, те не се излюпват и чакат да се всмуква задоволително влага.

Зрелостта им настава на 3 месеца докъм година, а продължителността на живота им е няколко години.

Основните фактори, които оказват въздействие върху тяхната активност са мокрота на почвата и температура на въздуха. Когато изискванията не са удобни, те се заравят в почвата на дълбочина до 3 метра.

Значение на голия охлюв за индивида

Голите охлюви се явяват апетитна храна за някои скотски типове. Животните, които ядат охлюви, включват земни бръмбари, мравки, ларви на светулки, някои мухи, разнообразни жаби, тритони, саламандри. Същото се отнася още за някои типове змии, разнообразни таралежи, земнокопи, къртици, нематоди, еноти, пилета, патици и пойни птици.

Това мекотело е огромен пакостник в градини на влажни и сенчести места, подобаващи за голи охлюви. Ядат листата на посевите и изключително на разсада. По-късно може да атакуван зреещите зеленчуци и плодове. По време на дъжд са доста, както и в градини, където се полива постоянно.

Изобилието им зависи от влажността и температурата и варира през сезоните. Градинарите водят битка с голите охлюви с разнообразни препарати за растителна отбрана.